№ 19060
гр. С., 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110124798 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ от „ЗД Е.“ АД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, срещу „ЗАД ДБ Ж. З.“ АД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, за
заплащане на следната сума: 225,20 лв. - регресно вземане по застрахователно
обезщетение по щета № ***********/13.12.2023 за ПТП на 11.12.2023 г. в гр. С., бул.
„Л. Ш.“, при което са причинени щети на лек автомобил „А А4“, рег. № НОМЕР в
резултат на виновно и противоправно поведение на застраховано лице по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната
лихва от 29.04.2024 г. до окончателното изплащане.
Твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по застраховка
„Каско“, валидна към датата на ПТП, в резултат на което били причинени вреди на
автомобила, за чийто ремонт е заплатена сумата 644,53 лв. на 29.01.2023 г. Ответникът
е приканен чрез връчване на писмо да заплати доброволно горната сума, след което
заплатил само сумата от 419,33 лв., но не и дължимия остатък от 225,20 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва по основание и размер иска и прави
доказателствени искания.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1. наличието на
имуществена застраховка „Каско“ относно увредения автомобил, валидна към датата
на застрахователното събитие, както и че процесното ПТП представлявало покрит
застрахователен риск по застраховката; 2. възникване на застрахователното събитие; 3.
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило
застрахователното събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с
1
него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените
вреди; 4. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на
застрахования при ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена
връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП; 5. че е изплатил на
собственика на увредения автомобил/на съответния сервиз обезщетение в съответен
размер; 6. наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответника по отношение на другия автомобил, валидна
към датата на процесното ПТП. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга, както и своите искания и възражения.
По делото са отделени за безспорни между страните следните обстоятелства:
лек автомобил „Р. К.“, рег. № НОМЕР, управляван от Р. Д. Д., ЕГН: **********, по
време на процесното ПТП, е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на процесното ПТП; ответникът
заплатил доброволно на ищеца сумата от 419,33 лв. като част от обща претенция за
644,53 лв.
Не се спори между страните и се установява от застрахователна полица от
27.12.2022 г., че процесният автомобил А А4 Авант е бил застрахован по застраховка
„Каско“ при ищеца към датата на процесното ПТП, което представлява покрит
застрахователен риск по същата застраховка с оглед на уговореното А – Пълно Каско,
което покрива всички рискове, включително и ПТП съгласно чл. 3, т. 3 от Общите
условия за застраховка „Каско на МПС“ на ищеца.
Неоснователно е оспорването на ответника, че описаният в исковата молба
механизъм на процесното ПТП не отговарял на обективната истина. Същият
механизъм по начина, описан в исковата молба, се установява с положителност от
протокол за ПТП от 11.12.2023 г., както и от показанията на свид. Д. и заключението на
съдебната автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът цени като компетентно и
обективно изготвено. Според същото заключение на 11.12.2023 г. около 18,33 ч в гр.
С., по бул. „Л. Ш.“ процесният автомобил, управляван от водача Тони Георгиев, се
движи с посока от кръговото движение към кв. „О.“, спира на светофара на ул. „Х. К.“,
но движещия се зад него автомобил Р. К., управляван от водача Р. Д., не успява да спре
своевременно и удря процесния автомобил, в резултат на което му причинява
описаните в заключението процесни вреди с действителна средно-пазарна стойност от
629,53 лв. към датата на процесното ПТП.
Според вещото лице пътното платно е било във вероятно добро техническо
състояние, като от показанията на свид. Д., управлявал увреждащия автомобил Р. К.,
пътната настилка е била влажна и ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието,
но водачът на увреждащия автомобил не е проявил дължимата грижа да спазва
дистанция и съответно да се движи със скорост, която би му позволила да спре
безопасно зад процесния автомобил.
Сам свид. Д. признава, че не е имало спор по отношение на вината, която според
процесния протокол за ПТП е у водача Р. Д., който сам заявява, че е бил разсеян в
известна степен, поради което е нарушил задължението си по чл. 20, ал. 1 ЗДвП при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като не е намалил
своевременно скоростта, за да спре зад спрелия процесен автомобил, без да създава
опасност за движението.
2
Поради това са неоснователни оспорванията на ответника, че водачът на
увреждащия автомобил не бил отговорен за настъпването на процесното ПТП, както и
че водачът на процесния автомобил нарушил ЗДвП и при възникване на опасността не
предприел каквито и да е действия по предотвратяването й, след като според
заключението на САТЕ причините за ПТП се коренят в субективните действия на
водача на увреждащия автомобил, който не е задействал своевременно спирачната
уредба на автомобила, а водачът на процесния автомобил е бил спрял към момента на
настъпване на ПТП и най-вероятно от техническа гледна точка не е могъл със свои
действия да предотврати предварително настъпването на удара.
Неоснователно е възражението на ответника, че стоповете на процесния
автомобил били увредени от ПТП, имайки предвид, че разпитан в съдебно заседание,
вещото лице по САТЕ заявява, че увреждащият автомобил е с доства висока предна
част и ударът е бил централен без ексцентричност, защото липсва ясно изразен удар в
лявата или дясната задна част на процесния автомобил, като на приложените към
исковата молба снимки се установява само частична увреда на стоповете, по който
механизъм е напълно възможно да бъдат увредени и двата стопа на процесния
автомобил. Вещото лице допълва, че броните на автомобилите имат известна
еластичност и могат да поемат до някаква степен удари, без да получават пластични
деформации, но когато бронята поддаде, може да се стигне и до увреждане на стопа на
автомобила, като сочи, че силата на процесния удар не е била много голяма, при
положение че по-висока степен на деформация с увреждане на вътрешната, а не само
на външната част на стопа се получава при по-голяма скорост на удара, което устно
изложение на вещото лице се потвърждава и от показанията на свид. Д., че му е
останало малко разстояние преди да спре зад процесния автомобил, като се е ударил в
неговата броня, при което щипките на бронята се увредили, а пластмасата влезнала
навътре към купето на процесния автомобил. Така се извежда, че поради счупване на
щипките на бронята на процесния автомобил същата е поддала, което е довело
неизменно и до увреждане на двата стопа на процесния автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума съобразно
стойността на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия
момент (Решение № 59 от 6.07.2017 г. по т. д. № 2367/2015 г. на ВКС, I т. о.; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.).
Съдът съобразява и съдебната практика, постановена от ВКС при действието на
отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да
е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. (Решение № 165 от 24.10.2013 г.
по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о. Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009г. на ВКС, I т.о.; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС,
I т.о.; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т.о.).
Поради това е неоснователно възражението на ответника, че претендираното
3
обезщетение било в завишен размер, имайки предвид, че ответникът е ангажирал
други доказателства по делото във връзка с така направеното възражение.
Предвид изложеното, с оглед изчислената действителна стойност на процесните
вреди от 629,53 лв., искът е основателен до размера от 210,20 лв., над който размер
следва да бъде отхвърлен, имайки предвид извършеното плащане на сумата от 419,33
лв. преди начеването на процеса.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска от 233,35 лв. за държавна такса, депозит за
САТЕ и юрисконсултско възнаграждение при определен размер от 50 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска от 23,98 лв. за депозит за САТЕ,
депозит за свидетел и юрисконсултското възнаграждение за ответниковия
представител при определен размер от 50 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ „ЗАД ДБ Ж. З.“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати на „ЗД Е.“ АД,
ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, следната
сума:
210,20 лв. - регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета №
***********/13.12.2023 за ПТП на 11.12.2023 г. в гр. С., бул. „Л. Ш.“, при което
са причинени щети на лек автомобил „А А4“, рег. № НОМЕР в резултат на
виновно и противоправно поведение на застраховано лице по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със
законната лихва от 29.04.2024 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск по чл. 411 КЗ от „ЗД Е.“ АД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, срещу „ЗАД ДБ Ж. З.“ АД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, за
разликата над сумата от 210,20 лв. до пълния предявен размер от 225,20 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАД ДБ Ж. З.“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати на „ЗД Е.“ АД,
ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, сумата от
233,35 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗД Е.“ АД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, да заплати на „ЗАД ДБ Ж.
З.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1,
сумата от 23,98 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5