Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 445/17.09.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Д***
Д*** и с
участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като
разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно -
наказателно дело № 376 по описа на
съда за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №214 от 18.06.2018 г. по АНД № 622 по описа за 2018г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-004378 от 19.10.2017год.
на Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр.Монтана. С наказателното постановление на Р.Д.П.
***, са наложени административни наказания глоба в размер на 300.00 лева /триста
лева/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, на
основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Р.Д.П. редовно призован, не
се явява, в
жалбата навежда доводи за допуснато нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. В
писмено становище поддържа жалбата, като моли да бъде отменено въззивното
решение и издаденото наказателното постановление.
Ответника по касационната жалба Началник Сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР гр.Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява
и не взема становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Въведеното
оплакване за необоснованост, която съгласно изричната регламентация на чл.348
от НПК, не може да бъде касационно основание, поради което не подлежи на
обсъждане, вкл. в контекста на чл.220 от АПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е
потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е приел
от фактическа страна, че на 06.07.2017 г. около 10,45часа в Община Монтана на
път трети клас №3-112, административно наказаното лице е управлявал товарен
автомобил - „Д*** ” Ф*** ХФ 105.410 с
рег.№ С*** и прикачено към него полуремарке с рег. № С 1745ЕР, като при наличие
на въведена с пътен знак В-18 навлиза срещу него и продължава движението, с
което е извършил нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание .
Видно от обжалваното НП № 17-0996-004378 от 19.10.2017год. издадено от Началник Сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР гр.Монтана упълномощен със Заповед
№8121з-952/20.07.2017год. на Министъра на вътрешните работи, като фактически
данни на нарушението е описано, че на 06.07.2017 г. около 10,45часа в Община
Монтана на път трети клас №3-112, административно наказаното лице е управлявал
товарен автомобил - „Д*** ” Ф*** ХФ 105.410 с рег.№ С*** и прикачено към него
полуремарке с рег. № С 1745ЕР, като при наличие на въведена с пътен знак Б-18 -
навлиза срещу него и продължава движението, с което е извършил: водач на МПС
навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна
забрана за движение.
С оглед направените възражения в касационната
жалба действително в описаното НП е посочен пътен знак Б-18 спадащ към „Пътни знаци относно предимството - група
Б", но в текстовата част на извършеното нарушение административно наказващия
орган изрично е отразил навлизането след забраняващ влизането на съответното
ППС знак. Като наличието на този забранителен знак се потвърждава от
приложените заповед и протоколи, а именно знак В-18 спадащ към „Пътни знаци за
въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана - група В"”,
съгласно Глава девета, раздел ІІІ от ППЗДвП, поради което и въззивния съд в
решението си е посочил именно наличието на такъв забранителен знак. Именно
текстовото изписване на извършеното административно нарушение не е довело до
ограничаване на правата на административно наказаното лице, респективно правото
му да разбере какво му е вмененото нарушение и кои конкретно свой задължения по
ЗДвП не е изпълнил.
От правна страна съдът е приел, че при
провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на
които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане
на наказанието. Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина
въззивния съд е събрал относимите по делото писмени доказателства, които е
анализирал поотделно и в своята съвкупност. Дал е вяра на събраните по
съответния процесуален ред гласни доказателства и е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт.
Настоящият състав на съда не споделя доводите
изложени в касационната жалба, тъй като от представените писмени доказателства
подробно обсъдени от въззивния съд безспорно се установява наличието на
въведена временна организация на движението на основание чл.84, ал.2 от Наредба
№3/16.08.2010год., въз основа на приложените протоколи, забраняваща движение на
МПС – та над 12 тона, както и наличието на поставен за това пътен знак „В-18”,
видно от приложените по делото протоколи.
Приетите писмени доказателства установяват
факти и обстоятелства, потвърждаващи нарушението на правилата за движение – а
именно преминаване след знак В-18, изписан, като видно от приложените заповеди
на директор ОПУ Монтана е въведена временна организация и безопасност на
движението, като в тази връзка са и изготвените протоколи, т.е. както от
обективна, така и от субективна страна административно наказаното лице е
нарушило забраната предвидена в чл.6, т.1 във връзка с чл.183, ал.7 от ЗДвП
Настоящият съдебен състав намира, че при
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния
закон в случая ЗДвП или съществено нарушение на процесуалните правила –
релевираните с жалбата касационни основания. Още повече, че наведените с
касационната жалба твърдения, които се споделят от настоящият съдебен състав
подробно са обсъдени от въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл.61,
ал.1 и ал.2 от Наредба №18/23.07.2001год. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, кореспондираща с разпоредбите на чл.49 и чл.50 от ППЗДвП.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При съставянето им не са нарушени административно производствените правила,
материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено, предвид
разпоредбата на чл.183,
ал.7 от ЗДвП,
в която точно е фиксиран размера на същото и административно наказващият орган
не разполага с оперативна самостоятелност при определяне му. Като е потвърдил
процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №214
от 18.06.2018 г. по АНД № 622 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с
което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-004378 от 19.10.2017год. на Началник Сектор „Пътна полиция”
при ОД МВР гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: