Решение по дело №2479/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260091
Дата: 7 февруари 2022 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20201100902479
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р         Е        Ш        Е        Н       И       Е

Гр.София, … февруари 2022 година

 

В        ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                    СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№2479 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по чл.239 ГПК.

         В исковата си молба ищецът „Д.И.“ ЕООД, ЕИК ******, твърди, че на 29.07.2020г. е сключил с ответника „Е.“ ЕООД, ЕИК ******, договор за строителни дейности, по силата на който е поел задължение, срещу възнаграждение,  да изпълни СМР на обект „Реконструкция на водопроводна мрежа по улица „Добруджа“ в с.Средище“.

         Твърди, че е изправна страна по този договор, като за всички изпълнение от него СМР са съставени двустранно подписани протоколи за приемане на работата.

         Ищецът твърди, че възложителят – настоящ ответник, в изпълнение на чл.4, ал.1 от договора му е заплатил авансово 30% от стойността на договора.

         Ищецът твърди, че по силата на постигнатото съгласие е извършил възложената му работа, изразяваща се в УХС и полагане на тръби с посочените дейметри от 110 мм с дължина 135 м, 169 м, 142 м, 134 м и 95 м и полагане на тръби с диаметър от 90 мм с дължина от 20 и 20 метра, като общата дължина на този етап от строителството е 715м, за които съгласно чл.2 от договора са заплаща 45 лева без ДДС на лиеен метър хоризонтален сондаж. За описаните работи ищецът е издал фактура №131/06.08.2020г., на стойност от 27 027лева с включен ДДС, като на същата дата страните по договора са съставили и подписали приемо-предавателен протокол за удостоверяване на изпълнението и приемане на същата.

         Ищецът твърди, че на последващ етап от изпълнението на договора е изпълнил възложената му работа, изразяваща се в УХС и полагане на тръби с диаметър от 125 мм с дължина от 100 м, от 130м, от 128м, от 139 м, от 102 м и от 73 м, както и полагане на тръби с диаметър от 110мм с дължина от 33 м и полагане на тръби с диаметър от 90мм с дължина от 16м.Общата дължина на положените на този етап тръби е 722 м, за които се дължи заплащане от 45 лева без ДДС на линеен метър хоризонтален сондаж. За извършената работа на 25.08.2020г. е съставен приемо-предавателен протокол, двустранно подписан и на следваща дата ищецът е издал фактура №136/26.08.2020г. на стойност 27 782лева с ДДС, като при двете фактури е отчетена и авансово платената сума от ответника.

         Ищецът твърди, че общата стойност на двете фактури е сумата от 54 809лева, за дължимостта на която ответникът не спори, но и не извършва плащане.

         Поради забавата в изпълнение на парично задължение ищецът претендира и обезщетение за забава за първата фактура в размер на 713,21лева за периода от 06.09.2020г., а за втората от 28.09.2020г. до 09.12.2020г. в размер на 563,36лева.

         Моли съда, като съобрази изложеното да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявените вземания.

         Ответникът, комуто книжата са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не дава отговор и не взема становище по претенциите.

          Ищцовата страна е направила  искане до съда за постановяване на неприсъствено решение, което е уважено от настоящия състав с изрично определение, постановено в открито съдебно заседание от 21.12.2021 година.

         Съдът е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като е преценил, че процесуалното бездействие на ответника,  за последиците, от което страната е уведомена от съда, с разпореждането, с което са и връчени съдебните книжа, е основание за приложение на разпоредбата на чл.238 ГПК.

          Освен от поведението на ответника, съдът е уважил искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, тъй като е приел, че представените към исковата молба писмени доказателства обосновават извод за вероятна основателност на иска по чл.266 вр. с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД – за реално изпълнение и чл.92 ЗЗД – за заплащане на мораторна неустойка за периода на забава.

         Съгласно процесуалната разпоредба на чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

          По разноските.

          Ищецът своевременно е направил искане за присъждане на  разноски.

         Съобразно представения списък ищецът претендира следните разходи по делото: 2 242,36лв. заплатена държавна такса; 2 400лв адвокатско възнаграждение- заплатено; 1 800лв- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.т.д.№1280/2020г. по описа на ОС – Стара Загора- заплатено; д.т. пред ОС – Стара Загора в размер на 40лв за образуване на ч.т.д. и разноски по образуване на изпълнително дело във връзка с обезпечението в размер на 90лв.- платени. Общият размер на претендираните разноски от ищеца е сумата от 6 572,36лв.  за които са представени доказателства, че са реални разходи на ищеца по делото.

         Ето защо искането за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, направено от ищеца следва да бъде уважено.

          При изложеното съдът

 

         Р            Е            Ш            И :

 

         ОСЪЖДА, на основание чл.266 вр. с чл.258, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, „Е.“  ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Д.И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***2, със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „К.и с.“, чрез адв.Д.А., сумата от 54 809лв. с ДДС (петдесет и четири хиляди осемстотин и девет лв.) представляваща възнаграждение, произтичащо от договор за строителни дейности, сключен между страните на 29.07.2020г.,  явяваща се сумарна величина от сумата от 27 027лв. с ДДС, за която ищецът е издал фактура №131/06.08.2020г., платима на 06.09.2020г. и сумата от 27 782лв. с ДДС, за която ищецът е издал фактура №136/26.08.2020г., платима на 28.09.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 54 809лв.,  начиная от 15.12.2020 година до окончателното изплащане на сумата и на основание чл.92 ЗЗД мораторна неустойка за периода на забава за всяко плащане, а именно за вземане в размер на 27 027лв. с ДДС, за която ищецът е издал фактура №131/06.08.2020г., за периода на забава от 06.09.2020г. до 09.12.2020г. в размер на 713,21лв. и за вземане в размер на 27 782лв. с ДДС, за която ищецът е издал фактура №136/26.08.2020г., за периода на забава от 28.09.2020г. до 09.12.2020г. в размер на 563,36лв.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Е.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Д.И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***2, със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „К.и с.“, чрез адв.Д.А., сумата 6 572,36лв., представляваща разноски по делото.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                СЪДИЯ: