РЕШЕНИЕ
№53
Пловдив, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на
седми декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
МАРИЯ
НИКОЛОВА |
|
|
При секретар ВАНЯ ПЕТКОВА като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 1559/2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.К.А., ЕГН **********, чрез адв. П.
с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ №
23-0432-000225 от 06.06.2023 г. на Началник Първо РУ Пловдив към ОДМВР – Пловдив,
с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП по отношение на А.К.А. е постановено изземване на
свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.
Според жалбоподателя оспорената заповед е неправилна и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните
норми. Изложени са съображения, че посочените в заповедта наказателни
постановления не са му връчени и не са влезли в сила. Иска се отмяна на заповедта
и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Началник Първо РУ Пловдив към ОДМВР – Пловдив, в
писмено становище оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 07.06.2023
г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена директно в
Административен съд – Пловдив на 20.06.2023 г., т.е. в предвидения за това
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по делото е Акт за установяване на административно
нарушение серия GA №
614537 от 06.06.2023 г.
Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На 06.06.2023
г. в 22:05 часа, в гр. Пловдив, ул. „Димитър Талев“ до номер 132 с посока на
движение от север към юг, А.К.А., ЕГН **********, управлява лек автомобил Опел
Вектра с рег. №
***, собственост на П.М.Д., като водачът допуска следното нарушение: управлява
МПС след употреба на алкохол от 0.56 на хиляда в издишания въздух при извършена
проба на 06.06.2023г. в 22:14 ч., с техническо средство дрегер Алкотест 7510+,
с фабричен номер ARPM-0728 годно за използване до 08 месец 2023г. Отразено е,
че на водача е издаден талон за медицинско изследване. В съставения АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на
чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, както и че като доказателства са иззети: СУМПС №
*********. Актът е подписан от нарушителя без възражение.
По същото
административно наказателно производство е постъпила докладна записка с
регистрационен номер 432р-12263/07.06.2023г. (лист 26), в която е описано, че
след извършена справка в АИС АНД, водачът А.А. е управлявал посоченото МПС след
като е загубил правоспособност поради отнемане на всички контролни точки.
В оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП по отношение на
А.К.А. е постановено изземване
на свидетелството за управление е посочено, че водачът управлява МПС след като
е загубил правоспособност, поради отнемане на всички контролни точки,
установено след справка в АИС АНД.
Описани са подробно и влезлите в сила наказателни постановления, с които са наложени административни наказания за нарушения
по ЗДвП извършени през 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г., за които е предвидено
отнемане и на контролни точки потвърждаващи валидността на СУМПС. Според
заповедта на А. са отнети общо 48 бр.
контролни точки, със следните наказателни постановления: НП № 23-1030-001542/18.04.2023
г. ОДМВР ПЛОВДИВ С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЛОВДИВ с дата на връчване: 10.05.2023 г. и
дата на влизане в сила: 26.05.2023 г.-отнети 6 контролни точки; НП №
23-1139-000564/24.03.2023 г. ОДМВР КЮСТЕНДИЛ С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ КЮСТЕНДИЛ с дата
на връчване: 11.04.2023 г. и дата на влизане в сила: 26.04.2023 г.-отнети 6
контролни точки; НП № 22-0432-001287/21.09.2022 г. ОДМВР ПЛОВДИВ РУ 01 ПЛОВДИВ с
дата на връчване: 03.10.2022 г. и дата на влизане в сила: 18.10.2022 г.-отнети
6 контролни точки; НП № 22-6207-000256/08.07.2022 г. ОДМВР ПЛОВДИВ РУ ТРУД с дата
на връчване: 12.08.2022 г. и дата на влизане в сила: 27.08.2022 г.- отнети 6
контролни точки; НП № 21-0432-001398/07.12.2021 г. ОДМВР ПЛОВДИВ РУ 01 ПЛОВДИВ с
дата на връчване: 31.01.2022 г. и дата на влизане в сила: 15.02.2022 г.-отнети
6 контролни точки; НП № 21-1030-001964/15.03.2021 г. ОДМВР ПЛОВДИВ С-Р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ ПЛОВДИВ с дата на връчване: 26.03.2021 г. и дата на влизане в сила:
03.04.2021 г.-отнети 6 контролни точки; НП № 20-0315-000524/19.10.2020 г. ОДМВР
ПАЗАРДЖИК РУ ПЕЩЕРА с дата на връчване: 16.11.2020 г. и дата на влизане в сила: 24.11.2020 г.- отнети 6 контролни
точки; НП № 19-0239-001764/23.12.2019 г. ОДМВР ПЛОВДИВ РУ АСЕНОВГРАД с дата на
връчване: 09.03.2020 г. и дата на влизане в сила: 17.03.2020 г.-отнети 6 контролни точки. Като
правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171,
т, 4 от ЗДвП, а като нарушена разпоредба - чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.
Като част от административната преписка са представени Заповед
№
317з-3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – Пловдив относно
оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП (лист 33), както и Справка за
нарушител/водач.
От трето неучастващо по делото лице ОД на МВР Кюстендил е
представено НП № 23-1139-000564/24.03.2023 г.
От трето неучастващо по делото лице ОД на МВР – Пазарджик,
РУ Пещера е представено НП № 20-0315-000524/19.10.2020 г.
С Определение от 19.07.2023г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните.
Във връзка с направеното оспорване на подписите в разписките
на цитираните в заповедта наказателни постановления, по делото е допусната и
приета съдебно-графологична експертиза изготвена от вещото лице К.П. Стоянова,
която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена и неоспорена
от страните по делото. Според вещото лице от изследваните осем подписа
поставени в разписките към осемте наказателни постановления цитирани в
оспорената заповед, шест от тях не са изпълнени от лицето А.К.А.. Според
заключението в разписките към НП №
23-1139-000564/24.03.2023 г. и НП № 20-0315-000524/19.10.2020 г. подписът е изпълнен
от А.К.А..
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС
административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за
отпаднала.
Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна
мярка /ПАМ/ е издадена от компетентен орган - Началник Първо РУ към ОДМВР –
Пловдив, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и съобразно Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив, относно оправомощаване на длъжностни лица от
ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6
и т.7 от ЗДвП.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по
аргумент от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на
чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с
оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба, принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за
управление“ се налага на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.
157, ал. 4,
според която водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на МВР. Необходимо е да се отбележи, че по своята същност
отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на НП и е
задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения,
която има за цел тяхната отчетност, съгласно изричния текст на чл. 157, ал. 1
от ЗДвП.
Релевантно за настоящия спор е обстоятелството
отнетият брой контролни точки да бъде установено документално с представяне на
влезлите в сила наказателни постановления, като в тежест на административния
орган е да докаже фактите, представляващи основание за издаването на заповедта,
поради отнемане на всичките 39 контролни точки в резултат на влезли в сила
наказателни постановления.
Съгласно чл. 2,
ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение (загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018
г., в сила от
23.03.2018 г.), максималният размер на контролните
точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е 39. Видно от
оспорената по делото заповед, въз основа на цитираните в същата осем броя
наказателни постановления на водача са отнети общо 48 контролни точки.
Според чл. 58,
ал. 1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на
нарушителя и на поискалия обезщетение. С приетата по делото съдебно- графологичната експертиза безспорно се
установява, че шест от наказателните постановления не са връчени срещу подпис
на нарушителя съобразно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка е необходимо да се
отбележи, че едва когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес се
прилага нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. По преписката няма доказателства да е
извършено връчване по чл. 58, ал.2 от ЗАНН - нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес.
При така
събраните доказателства не може да се направи обоснован извод за влизането в
сила на описаните в оспорената заповед наказателни постановления (с изключение
на НП № 23-1139-000564/24.03.2023 г. и НП №
20-0315-000524/19.10.2020 г.), с които на жалбоподателя в настоящото съдебно
производство се отнемат контролни точки. Следователно, наказателните
постановления не са влезли в сила, със същите не са
отнети посочените в тях контролни точки и при съобразяването на това
обстоятелство административният орган е издал незаконосъобразен административен
акт. В производството пред настоящата инстанция се упражнява контрол за
законосъобразност единствено по отношение на заповедта, с която се налага
принудителната административна мярка, но не и по отношение на
законосъобразността на наказателните постановления. Поради това, съдът приема,
че посочените шест от общо осем броя наказателни постановления, изброени
по-горе не са влезли в сила и отбелязаните в същите
контролни точки не следва да се считат за отнети. До влизането в сила на
посочените наказателни постановления същите не представляват основание за
отнемане на контролни точки.
След като
водачът на МПС не е загубил правоспособността си, за него не възниква
задължение да върне свидетелството си за управление. Следователно, към момента
на издаване на заповедта не е установено наличие на хипотезата на чл. 157, ал.
4 ЗДвП.
При това
положение, настоящият състав на съда намира, че оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С
оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото, които се констатираха общо в размер на 1010
лева, от които 10 лева - държавна такса (лист 35 по делото) и 1000 лева - изплатено адвокатско възнаграждение (лист 5). Адвокатското възнаграждение не е прекомерно с оглед
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът
констатира, че жалбоподателят е останал задължен
за разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 50 лева - невнесен
остатък от определеното окончателно възнаграждение на вещото лице, за
което съдът е съобщил чрез процесуалния му представител в о. с. з. на 07.12.2023
г., като е указана и последицата от
невнасянето, а именно че независимо от изхода на делото ще бъде осъден да
заплати 50 лева. Поради изложеното и на
основание чл.76 и чл.77 от ГПК, А.К.А. следва
да бъде осъден да заплати посочената сума в размер на 50 лева по сметката за
вещи лица на Административен съд – Пловдив.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0432-000225 от
06.06.2023 г. на Началник Първо РУ Пловдив към ОДМВР – Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР - Пловдив да заплати в полза на А.К.А., ЕГН **********, сумата в размер на 1010
(хиляда и десет) лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН **********
да заплати по сметката за вещи лица на Административен съд Пловдив сумата
от 50 (петдесет) лева – невнесен депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: