РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Велико Търново , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102223 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС и
искане по чл.537 ал.2 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът И.К. е син, а ищцата В.К. е
съпруга на Г И К., починал на 10.08.1978г. Негов баща е И Г К., бивш жител на с.С.
Ответницата К. И. С. е дъщеря на И Г К.. Сочи се, че с решение №**** на ПК-гр.***, на
наследодателя И Г К. е възстановено правото на собственост върху имоти, намиращи се в
землището на с.П С, общ. ****, а именно: Нива от 6.001 дка, трета категория в местност М,
имот №****, Нива от 2,998 дка, втора категория в местност В л имот №****, Нива от 13,996
дка, трета категория в местност Д, имот №***и Нива от 10,590 дка, трета категория,
местност Б ***, имот №****. Ищците заявяват, че са собственици на 1/ 2 ид.част от
горепосочените ниви, но след справка в АВ установили, че ответницата се е снабдила с
нотариален акт, с който е призната като собственик на всички ниви. Сочат, че изпратили
покана да изяснят отношенията си с ответницата, но не получили отговор. Ищците отправят
искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че ищците са собственици на ½ идеална част от процесните имоти-ниви и да
осъди ответницата да отстъпи собствеността и предаде на ищците владението върху
имотите. Молят за обезсилване на нотариалния акт №**** на Нотариус ****, с който
нотариален акт ответницата се легитимира като собственик на процесните ниви.
Претендират разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подала писмо- отговор на исковата молба, в
1
който е посочила, че се е грижила за родителите си до смъртта им. През всичките години е
получавала рента за земите и ги е считала за свои. През 2018г се снабдила с нотариален акт
за собственост, който прилага към отговора.
В хода на производството ищцата В. Д. К. е починала на 25.11.2020г., като същата е
заличена като страна по делото и на нейно място са конституирани наследниците й по
закон-М. Х. М.-дъщеря и другият ищец-И. Г. К.-син на В.К..
С протоколно определение от 16.04.2021г. производството е прекратено само в частта
по иска, по който ищец е М. Х. М., конституирана на мястото на починалия ищец В. Д. К.,
като прекратяването на производството в тази част е поради отказ на ищеца М. Х. М. от
предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Производството е продължило само в частта по предявения от И. Г. К.а срещу К. И.
С. иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С решение №******на Поземлена комисия гр.****е възстановено правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.П С,
общ.П.Т на И Г К. по отношение на следните недвижими имоти в землището на с.П***: 1.
НИВА от 6.001 дка, трета категория в местност М, представляваща имот №*** по плана за
земеразделяне, при граници: *****; 2. НИВА от 2,998 дка, втора категория в местност „В л”,
представляваща имот №***, по плана за земеразделяне, при граници: *****; 3. НИВА от
13,996 дка, трета категория в местност „Д***, представляваща имот №****, при граници:
*****; 4.НИВА от 10,590 дка, трета категория в местност Б*** , представляваща имот ***,
при граници: ****.
С протокол от 07.06.1994г. И Г К. е въведен във владение на имотите, описани в
горепосоченото решение на ПК-П.Т**.
Видно от представеното по делото в заверен препис удостоверение за наследници И Г
К. е починал на 13.12.2000г., като негови наследници по закон са: К. И. С.-дъщеря и Г И К.-
син, починал на 10.08.1978г.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Г И К., негови
наследници по закон са: В. Д. К.-съпруга и И. Г. К.-син.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот №****г. на нотариус *****,
ответникът К. И. С. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение
върху следните недвижими имоти в землището на с.П С, общ.П.Т: 1. НИВА от 6.001 дка,
трета категория в местност М**, представляваща имот №**** по плана за земеразделяне,
при граници: ***** 2. НИВА от 2,998 дка, втора категория в местност „В л”,
представляваща имот №****, по плана за земеразделяне, при граници: *****; 3. НИВА от
2
13,996 дка, трета категория в местност „Д**, представляваща имот №****, при граници:
*****; 4.НИВА от 10,590 дка, трета категория в местност ****, представляваща имот №***,
при граници: имот ****.
По делото са представени скици и данъчни оценки на процесните недвижими имоти.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим.
Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС за процесните недвижими имоти е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това.
За да бъде основателен иска с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да бъдат
налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е
собственик на процесния имот, ответникът да се намира във владение или държане на
същия, без да има правно основание за това.
Ищецът носи доказателствена тежест да установи правото си на собственост върху
процесните недвижими имоти, както и обстоятелството, че ответникът владее или държи
процесните имоти. Ответникът следва да установи, че владее вещта на правно основание.
По делото не е спорно и от събраните доказателства се установи, че с Решение ****
на Поземлена комисия- гр.*** на лицето И Г К. е възстановено правото на собственост
върху процесните земеделски земи в землището на с. ****. Видно от представено по делото
удостоверение за наследници, И Г К. е починал на 13.12.2000г. След смъртта му негови
наследници по закон са децата му К. И. С.-дъщеря и Г И К.-син. Съгласно разпоредбата на
чл.5 ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части, т.е. по ½ идеална част за К.
И. С. и ½ идеална част за Г И К.. От представеното по делото удостоверение за наследници
е видно, че Г И К. е починал на 10.08.1978г., т.е. преди своя баща И Г К.. Съгласно
разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди
него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без
ограничение на степените. От удостоверението за наследници на Г И К. е видно, че негови
наследници по закон са съпругата му В. Д. К. и синът му И. Г. К.. Предвид разпоредбата на
чл.10 ал.1 от ЗН, следва да се приеме, че Г И К., който е низходящ/син/ на наследодателя И Г
К. се замества в неговото наследяване от своя низходящ И. Г. К., който получава в
наследство частта на своя баща от процесните недвижими имоти, а именно ½ идеална част
от процесните недвижими имоти, представляващи земеделски земи-ниви в землището на
с.*****.
3
По делото се установи, че ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост
върху целите процесни имоти на основание наследство и давностно владение. Този
нотариален акт е оспорен от ищцовата страна. Съдът намира, че в настоящото производство
не бяха ангажирани доказателства от ответната страна за придобиване на собствеността
върху целите имоти. Същата наведе твърдения, че се е грижила за баща си, но това
обстоятелство само по себе си няма отношение към придобиване на правото на собственост.
Вземането на рентата за процесните имоти се приема като действие по управление на
съсобствени имоти. В ТР 1/2012г. на ОСГК на ВКС се приема, че ако основанието, на което
съсобственика е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и за да ги придобие по
давност следва да превърне държанието им във владение. Ако се позовава на давност, при
спор за собственост трябва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части на другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение
да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. В
настоящото производство, ответникът, чиято е доказателствената тежест не ангажира
доказателства, че е придобила имотите на основание давностно владение и при приложение
на правилото за разпределение на докозателствена тежест, установено с разпоредбата на
чл.154 от ГПК следва извод, че недоказаните твърдения на ответника следва да се приемат
за неосъществили се в обективната действителност.
С оглед гореизложеното съдът приема, че процесните имоти са съсобствени между
наследниците на И Г К., като ищецът И. Г. К., е собственик на ½ идеална част от имотите.
По делото не е спорно, че имотите се владеят и ползват от ответницата и след като се
установи, че ищецът И. Г. К. притежава ½ идеална част от собствеността върху процесните
земеделски земи, то следва, че ответницата владее целите имоти без правно основание, като
искът по чл.108 от ЗС се явява основателен и доказан и подлежи на уважаване.
Ищцовата страна е направила искане по чл.537 ал.2 от ГПК и като последица от
недоказаното давностно владение на ответната страна, следва да се отмени издадения в
полза на ответницата констативен нотариален акт №******, само в частта за разликата над
½ идеална част от собствеността върху процесните, описани в него земеделски земи-ниви.
Съгласно Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл.537
ал.2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право
на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Дадени са
разяснения, че лицето, което претендира правото на собственост признато с констативния
нотариален акт може да заяви правата си по съдебен ред и когато със съдебното решение,
със сила на присъдено нещо съдът признае правата на третото лице по отношение на
посочения в констативния нотариален акт титуляр, издадения нотариален акт следа да се
отмени на основание чл.537 ал.2 от ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това
основание винаги е последица от постановяване на съдебно решение, с което се признават
правата на третото лице.
4
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.
Ответницата не е претендирала присъждане на разноски и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. С. с ЕГН
**********, с адрес с. ****** , че И. Г. К. с ЕГН **********, с адрес ***** Е
СОБСТВЕНИК на основание наследство от И Г К., на ½ идеална част от следните
недвижими имоти в землището на с.**** 1. НИВА от 6.001 дка, трета категория в местност
М, представляваща имот №**** по плана за земеразделяне, при граници: ******; 2. НИВА
от 2,998 дка, втора категория в местност „В л”, представляваща имот №****, по плана за
земеразделяне, при граници: и*****; 3. НИВА от 13,996 дка, трета категория в местност „Д,
представляваща имот №****, при граници: имот ******; 4.НИВА от 10,590 дка, трета
категория в местност Б***, представляваща имот №***, при граници: ****** и ОСЪЖДА
К. И. С. с ЕГН **********, с адрес ***** да предаде на И. Г. К. с ЕГН **********,
владението върху ½ идеална част от горепосочените недвижими имоти.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху
недвижим имот *******, с който К. И. С. с ЕГН ********** е призната за собственик на
описаните в нотариалния акт недвижими имоти-ниви в землището на *****, на основание
наследство и давностно владение, САМО в частта за разликата над ½ идеална част от
собствеността върху имотите, описани в нотариалния акт.
ОСЪЖДА К. И. С. с ЕГН **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. К. с
ЕГН **********, с адрес ****** сумата общо 750 лв./седемстотин и петдесет лева/,
представляваща направени от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6