Решение по дело №107/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №116

 

гр. ВРАЦА, 15.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско  отделение, в                    публичното заседание на  двадесет и седми  март две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

    Членове:Мария  Аджемова

            Иван  Никифорски-мл.с

                                    

при секретар  Веселка  Николова

като разгледа докладваното  от  съдия  Мишонова- Хальова              

въз. гр.дело N` 107 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:

     Адв.М.Н. *** като пълномощник и проц. представител на Н.И.С. ***, е подала въззивна жалба против  решение №9/10.01.2019 г по гр.д.№352/18 г по описа на МРСъд, с което предявения от нея  ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС е отхвърлен изцяло както е отхвърлена и претенцията на доверителя й за заплащане на парично  обезщетение.

      В жалбата се навеждат доводи ,че  решението на МРСъд е неправилно. Твърде се,че с оглед доказателствата по делото  извода на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, а било установено безспорно,че жалбоподателят е наследник на Х.К.-собственик на процесния имот в м."Чевени дол". Ответниците се били самонастанили в чуждия имот,ползвали го имало и построени от тях сгради, а те нямали имоти в м."Червени дол" в землището на с.Елисейна, но пречели на жалбоподатеиля да си ползва имота.

     С въззивната жалба не се сочат нови доказателства пред въззивния съд.

      В срока за отговор на въззивната жалба адв. Г.П. от ВАК , в качеството си на проц. представител на ответниците  поддържа, че въззивната жалба е неоснователна , следва да се отхвърли като такава , а решението на МРС да бъде потвърдено. Не се правят нови доказателствени  искания.

     Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като еу подадена в законния срок  от страна с право на обжалване, срещу  съдебен  акт от категорията на обжалваемите.разгледана по същество същата е    н е о с н о в а т е л н а.

      Пред МРСъд дв.М.Н. ***, като пълномощник на Н.И.С. *** , е предявила против  Ц.Д.И. *** и С.П.С. *** иск  за отстъпване собствеността и предаване владението на 1 4 ид.ч. от   имот № 000371 ,пасище мера в м.“ Червени дол“ от 4.298 дка, ЕКАТТЕ 27317 при граници и съседи: имот № 000582, № 022005, № 000772 и № 022006 землището на с.Елисейна , както и иск  за заплащане на сумата 2 578.80 лв.,обезщетение за ползване на имота за периода от 26.02.2013 год. до 26.02.2018 год., равняващ се на средно месечния пазарен наем,ведно със законната лихва, начиная от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.Претендират се и разноски.

     В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адв.Г.П. ***, пълномощник на ответниците, с който оспорва предявените искове като заявява ,че са неоснователни. Поддържа се ,че те имали разрешение от наследници на другите съсобственици за отглеждане дом. животни в северната част на имота, но тази дейност са преустановили с влизане в сила на ЗСПЗЗ.За процесния период-2013г до 2018 г твърди ,че не са ползвали  процесния имот ,а и  жалбоподателя имал само 1/16 ид.ч. от него, не е имало делба и те  преди не са ползвали негова част от имота.

      Пред РС са събирани писмени и гласни доказателства, назначена е и спец. техническа експертиза.

      Въз. състав с оглед писмените доказателства от факт. страна приема следното:

     От приложената скица и нот. акт от 1995 г се установява ,че  процесното  пасище- мера е от 4,298 кв.м. и е съсобствен на Х. С.К., С. Д.В., В. Д. В. и А. С. В. и се намира в м. "червен дол"в землището на с.Елисейна Община Мездра под № 000371 по земеразделителния план  при посочени съседи на приложената скица.

От удостоверението за наследници на първия съсобственик б.ж. Х. С.К., е видно, че ищецът- жалбоподател е  негов наследник-син и с оглед останалите наследници има право на 1/16 ид.ч. от процесното пасище, тъй като няма писмени данни да е извършвана съдебна делба .

По делото  и приложена данъчна оценка на имота, платена  изцяло от  ищеца- жалбоподател Н.И.С.. Приложени  са декларации без нот. заверка на подписа от друг наследник на б.ж.Х. С.- В. С. и от лицето  Л. А.ва  Г.-наследник на съсобственика на имота А. С.,че те са били  разрешили на  ответниците в северната част на имота да отглеждат животни на площ около 100 кв.м. Декларациите са без дата  и са оспорени от жалбоподателя- ищец .

 Първоинстанционният съд е назначил техн. експертиза, която е установила съсобствеността на процесния имот, квадратурата му и факта ,че към момента на изготвяне на заключението м.09.2018 г, в имота близо до пътя в северозападната част има две стопански постройки и бараки и два метални моста. не са посочени данни ползват ли се , има ли животни в тях?

Съдът е изслушал  в открито с.з. и показания на свидетели.

Св. Ц. С.-съсед през една улица, без родство твърди ,че имота е обрасъл и е около 500-600кв.м., а ответниците си били построили там къща, това било овощна градина, там ответниците гледали животни, имало три къщи на Ц. ,С. и друг Бойчо.

      Св. Ц. Ц.-без родство твърди ,че имало  кошара в имота, която ответниците построили, имота бил половин декар, сега бил пустеещ имот.

     Св. Д. С.,далечна роднина на ищеца- жалбоподател е заявила, че ответниците имат къщи, които са близо до спорния имот, който е около декар, което е стръмномяста ,пустош и не може да се работи.

     Св.М.-Г.- без родство заявява ,че е съсед и срещу къщата на ответника С.П. има една пустееща нива/процесната/, не била оградена ,минавало се през нея,повече от 15 г никой не ползвал този пустеещ имот.Преди 15 г  ответникът С. бил   ползвал от него, защото неговата  къща била на метри от  имота  и никой не е правил въпрос затова.

      При гореизложената факт. обстановка пред ВРсъд, се налагат следните правни изводи:

     1.Заведени са два обективно съединени иска- иск за собственост и иск за обезщетение  ползването на собствения имот в период от 26.02.2013 до 26.02.2018 г, без основание и разрешение от ответниците, равняващ се на пазарния наем за този период.

От писмените доказателства се установява ,че ищецът е собственик на 1/16 ид. част от поземления имот- пасище от 4 298 кв.м.,но  не се установи да е ползвал своя дял  от него или да е извършвана съдебна делба между всички съсобственици.

     2. Показанията на свидетелите по делото са противоречиви , тъй като всички твърдят ,че процесния имот е около 1 дка , а той е 4,298 кв.м., освен това в представения нот. акт от 1995 г е видно ,че  съсобствениците на настоящия процесен имот- пасище са съсобственици в същата местност и на овощна градина от 2,684 кв.м. и на друга нива от 661 кв.м. Св.Цв.С. твърди ,че имота е бил овощна градина, че там са си построили къщи ответниците ,докато св. М.Г. твърди ,че къщите на ответниците и на лицето Б. са срещу  процесното пасище на метри от него и поради това преди 15 г са го ползвали да отглеждат животни.

     3.Не се спори ,че имота ,респективно 1/16 ид.ч. от него, е  собственост на жалбоподателя, но за да се уважи предявения от него ревандикационен иск следва да се установят три предпоставки: Н.С. да е собственик на процесния имот,   ответниците да го ползват  и то без правно основание. Втората предпоставка липсва, няма данни  ответниците да ползват имота. Св. М.Г. твърди ,че преди повече от 15 г са го ползвали , имали кошара за животни. Няма по делото доказателства  към момента на завеждане на исковата молба те да го ползват. Вещото лице е посочило ,че има стоп. постройки и бараки в имота  ,но няма доказателства там сега да се гледат животни. Никой от разпитаните свидетели не твърдят, че в периода 2013-15 г  имота по някякъв начин е ползван от ответниците.Св.Цв.С. говори ,че Ц. и С. си построили къщи в имота, но св.Г. и Д.С. установяват, че къщите им са в съседен имот, а не в процесния.Освен това на скицата по делото няма нанесени  масивни жилищни сгради. Затова реваникационния иск е неоснователен и законосъобразно  МРСъд го е отхвърлил като такъв.

     4. Неоснователна е и претенцията на Н.С. за заплащане на паричен наем за  ползване на процесния имот от ответниците за преиод 5 години назад от 2013 до 2018 г. Иска им е недоказан. Ответниците  признават,че са гледали животни в имота  до влизане в сила на ЗСПЗЗ, но жалбоподателя- ищец не доказва ,че  именно в периода 2013-2018 г  ответниците са ползвали построените там кошара и барака. Освен това  свидетелските показания са противоречиви,  а не категорични.

Съдът  не дава вяра на  представените декларации от други наследници на съсобствениците на имота, тъй като са без дата, без нот. зарека на подписите и са оспорени от другата страна- ищеца, поради което не са годни писмени доказателства.От друга страна   на в.л. не е поставяна задача какъв е размера на пазарния наем за декар пасище за процесния имот, поради което претенцията за обезщетение ползване от ответниците пасището е и недоказана.

      При гореизложеното  предявените искови претенции са неоснователни недоказани и при съвпадение крайния извод на първоинстанционния съд, с този на въззивния съд, решението на МРСъд следва да бъде потвърдено.

      При този изход на делото  жалбоподателят дължи на ответниците сумата  от 600 лв разноски пред въззивната инстанция.

     Водим от гореизложеното съд. състав

 

 

 

Р Е Ш И:

        

     ПОТВЪРЖДАВА  решение №9/10.01.2019 г по гр.д.№ 352/18 г по описа на МРСъд.

 

     ОСЪЖДА Н.И.С. от с.Еблисейна да заплати на Ц.Д.И. и С.п.С. *** сумата от 600/шестстотин/ лева разноски пред въззивната инстанция.

 

     На осн.чл. 280   ал.3 т.1 от ГПК решението подлежи на касационен контрол в едномесечен срок     от съобщението  до

 

 страните пред ВКС ,само по отношение иска за собственост.

 

                            Председател :

 

 

              Членове: 1/                    2/