Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
07.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10646/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. К.Г.,
чрез законния му представител Д. А.А. – майка, с
която е предявен срещу Г.Ф.иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./,
за сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 18.11.2015 г. и причинено от водач без сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Претендира законната
лихва от 10.01.2017 г. и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 18.11.2015 г., причинено от водач на моторно превозно
средство без застраховка „Гражданска отговорност“, в резултат на което са му
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от
получените телесни увреждания.
Ответникът оспорва иска, оспорва настъпване на произшествието
по твърдения от ищеца механизъм, позовава се на съпричиняване.
Третото лице помагач не взема становище по иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./:
С влязло в
сила определение от 07.11.2018 г. е одобрено споразумение по н.о.х.д. №
832/2018 г. на Районен съд – гр. Ямбол, с което К.И.А. е признат за виновен в
това, че на 19.11.2015 г. около 00.00 часа на път 1-7,
в отсечката автомагистрала „Тракия“ – с.Веселиново, при управление на лек
автомобил „КИА“, с рег.№ ******, е нарушил
правилата за движение, а именно: чл.5, ал.3, т.1., чл.8, ал.1,
чл. 20,ал.1 и ал.2, чл.21,ал.1 от ЗДвП и чл. 67, ал.1 от ППЗДвП
– при движение извън населено място със скорост от 112 км/ч., е изгубил контрол над
управлението на автомобила и напуснал дясното платно за движение, навлязъл в
крайпътни площ, при което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил
средни телесни повреди на повече от едно лице - на Н.Т. ***, телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява ключица, което е довело до трайно затрудняване
движението на левия горен крайник, и на Г.И.В.от с. Веселиново, Ямбол, две
средни телесни повреди, изразяващи се в охлузни рани
в областта на глава, сътресение на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние, белодробна
контузия и травматичен шок, довели до разстройство на здравето временно опасно
за живота му, както и счупване на дясна раменна кост, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник, като деянието е извършено в
пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 1,57 на хиляда и
водачът е неправоспособен престъпление по чл. 343,ал.3,б. „а“ вр. с ал.1, б.
„б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
По силата на
чл.383 НПК одобрено от съда споразумение има последиците на влязла в сила
присъда. С оглед на това и съобразно чл. 300 от ГПК, то е задължително за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпването на
увреждането по механизма, приет от наказателния съд, неговото авторство и
причинените последици, настоящият състав е обвързан от споразумението, което е
потвърдено от наказателния съд.
Установява
се от констативния протокол за ПТП, че при настъпване на произшествието като
пътник е пострадал и ищеца в настоящото производство А. К.Г., пътувал на
задната седалка. Това се потвърждава и от представените писмени доказателства,
представляващи медицински документи.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищецът е получила травматични увреждания: контузия на главата, охлузвания и насинявания по лицето, мозъчни
сътресение, протекло без пълна загуба на съзнание, охлузвания по дясната гръдна
половина по линия на лопатката, охлузвания в зоната на гребена на хълбочната
кост вляво. Нараняванията се дължат на нанесени удари в областта на
главата, тялото и крайниците от вътрешността на автомобилното купе и при
изпадане на тялото на пътника върху пътната настилка. Спешна медицинска помощ
ищецът е получил в УМБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол,
където са му извършени изследвания и хирургична обработка на раните, след което
е освободен за домашно лечение. Общо лечебният и възстановителен период за
травмите от произшествието е приключил за срок от 20-30 дни.В резултат от
произшествието пострадалият е развил пост-травматично стресово разстройство,
изразяващо се в главоболие, страх от коли, страх от движение по улиците, страх
от тъмнина, нарушен сън и вегетативна симптоматика. В периода 01.04 –
06.04.2016 г. ищецът е приет за лечение в МБАЛ „Св. Наум“ – гр. София поради
оплаквания от главоболие, гадене и болка в стомаха. Извършените изследвания са
установили липса на травматични и патологични промени на главен мозък. Изписан
е от болницата в добро общо състояние, без оплаквания, с препоръка за
медикаментозно лечение за период от 2 месеца. Към момента здравословното състояние
на ищеца е стабилизирано, липсват данни за негативни последици или усложнения.
От
показанията на свидетелката София А.А., баба на ищеца,
се установява, че след инцидента в продължение на 2 месеца ищецът е бил на
домашно лечение и не е посещавал училище, обгрижван
от близките си. Изпитва страх да пътува с автомобил и да се движи нощно време.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. От присъдата и заключението на съдебно медицинската експертиза се установи
противоправното деянието на водача и причинната връзка между произшествието и
травматичните увреждания на ищеца.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.288, ал.1,
т.2, б.„а“ КЗ (отм.) - претърпени неимуществени вреди вследствие на телесни
увреждания, получени при ПТП, което е настъпило на територията на Република
България и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
Република България, и виновният водач, български гражданин, няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В полза
на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, представляващи физически болки и страдания и негативни изживявания.
При определяне
на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и
доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията – мозъчно сътресение и
контузии на главата, тялото и крайниците; интензитет и продължителност на болката,
период на възстановяване и как уврежданията са му се отразили с оглед неговата
възраст, начин на живот и среда. Лечението на ищеца е от травматичното
увреждане е продължило в период от 1 месец, а пост-травматичното стресово
разстройство е отшумяло за 6 месеца, като към момента е налице пълно възстановяване.
При така установените факти и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо понесените шок и негативни емоционални преживявания,
съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 12500 лв.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване. По делото от авто-техническата и
медицинската експертиза, се установява, че процесният автомобил е бил снабден с
колан за пътниците на задната седалка и че при настъпване на произшествието ищецът
не е бил с поставен предпазен колан – изпаднал е от автомобила, при което
изпадане са се получили част от нараняванията (охлузните
рани). За да достигне до този извод вещото лице е съобразило изпадането на
тялото на пострадалия от автомобила след настъпване на удара. Според заключенията
на вещото лице – медик и вещото лице – автотехник, ако
пострадалото лице е било с поставен колан, тялото на пострадалия би останало
прикрепено към седалката. Поради това съдът намира, че са налице предпоставките
определеното обезщетение да бъде намалено поради съпричиняване. При преценка в
каква степен понесените от ищеца вредни последици са настъпили от липсата на
поставен колан, съответни – с колко да бъде намалено обезщетението, съдът
отчита обстоятелството, че при поставен предпазен колан травматични увреждания
биха били в по-малък обем, поради което застрахователното обезщетение следва да
се намали с 1/5 на основание чл.51, ал.2 ЗЗД – до сумата от 10000 лв.
Съгласно
чл.288, ал.7 КЗ /отм. Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице,
който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията. Видно от писмо изх. № 24-01-38/10.01.2017 г. по искането
за заплащане на обезщетение ответникът е постановил отказ на 10.04.2017 г. (л.24), поради
което лихва за забава се дължи от тази дата.
По
разноските:
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 423,60
лв., включващо ДДС.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийския градски съд дължимата държавна такса в
размер на 400 лв. и разноски за експертизи в размер на 400 лв. на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес: ***, да заплати на А. К.Г., ЕГН:**********, действащ чрез
законен представител Д. А.А., ЕГН ********** - майка, на основание чл.288, ал.1,
т.2 КЗ /отм./ сумата от 10000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено
на 18.11.2015 г., по вина на водач на моторно превозно средство без сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, заедно със законна лихва от 10.04.2017 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес: ***,
да заплати на адв.Р.М., адрес: ***, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 423,60 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ, с включен
ДДС.
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес: ***, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 400 лв., представляваща държавна такса
и сумата от 400 лв., представляваща разноски.
Решението
е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника – К.И.А.,
ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: