Решение по дело №7849/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 742
Дата: 15 април 2019 г. (в сила от 4 юни 2019 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20185330207849
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2018 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  

№ 742

гр. Пловдив, 15.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на втори април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

                                                                                        

            при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7849/2018г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М.Ж.Ш., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 18- 1030- 007308 от 14.09.2018г., издадено от  началник група към ОД на МВР- гр. Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на чл. 638, ал. 3 КЗ, на М.Ж.Ш., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин / лева.

В жалбата се навеждат конкретни съображения в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се,  че при съставянето му не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1 , т. 5 ЗАНН, като процесното нарушение е описаното неясно и неточно. Изтъква се и че не се изяснява коя е законовата разпоредба, която жалбоподателят е нарушил с поведението си. Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай.

В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява, не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

            Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът,  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административно- наказващия орган следва от така представената Заповед № 317з- 3807/ 24.10.2016г. на Директора на ОД на МВР- Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно описаните в него нарушения, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да препятства възможността му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.

Във връзка с наведените в жалбата възражения, то съдът счита за нужно да посочи следното: както бе посочено и по- горе, съвсем ясно и недвусмислено е посочено кой е законовият текст, който се твърди да е нарушен от жалбоподателя- чл. 638, ал. 3 Кодекс на застраховането. Не е допусната неяснота и двусмисленост и при отразяване на нарушението от фактическа страна- жалбоподателят е бил напълно наясно, че отговорността му е ангажирана за това, че управлява МПС, без за целта да разполага със сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че малко след като му е съставен процесният АУАН, жалбоподателят е сключил необходимата застраховка „Гражданска отговорност“. Тоест, след като жалбоподателят е предприел действия в насока отстраняване на констатираното нарушение, то несъстоятелен е доводът му, че не е знаел за какво е ангажирана отговорността му.

            Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На дата 18.08.2018г. в гр. Пловдив, на бул. „Христо Ботев“ № 1Б, посока запад, свидетелят Н.И.Ф., заемащ длъжност ***“ при ОД на МВР- Пловдив, изпълнявал служебните си задължения, свързани с регулиране поведението на водачите и съобразяването им с разпоредбите на ЗДвП. Към 11.20ч. на посочената дата, св. Ф. ***, посока запад, МПС марка и модел „Мерцедес ГЛ 500“ с рег. № *****. В рамките на извършената от св. Ф. проверка се установило, че водач на посоченото МПС е жалбоподателят М.Ж.Ш.. Св. Ф. изискал от водача на МПС- то валидна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но такава не била представена. Св. Ф. извършил проверка в системата на МВР, като установил, че и там няма регистрирана валидна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобил с рег. № *****. Проверка в системата на ОД на МВР, с-р „Пътна полиция“ показала и че собственик на МПС- то е лице с имена Р. Р. У.. Предвид това, на жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 0693466 от 18.08.2018г.

Горната фактическа обстановка съдът прие недвусмислено установена въз основа на събраните и надлежно приобщени към делото писмени доказателства. Така отразената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на актосъставителя ( л. 22), който изрично в съдебно заседание заявява, че поддържа констатациите си, обективирани в АУАН. Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля, като счита, че поднесената от него информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При така изяснената фактическа обстановка, правилно административно-наказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 638, ал. 3 Кодекс на застраховането. Цитираната норма повелява, че  лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

За осъществяването на административно наказателния състав, визиран в нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ, е необходимо деецът да е управлявал МПС, на което не е собственик и да не е разполагал със сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите ( в тази насока Решение № 782 от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 259 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив). От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място, именно жалбоподателят е управлявал лек автомобил рег. № *****, както и че към този момент, по отношение на този автомобил не е била налице действаща застраховка "Гражданска отговорност“. По отношение на управлението на МПС: разяснение на понятието "управление на МПС" се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС. Под „управление на МПС“ се разбират всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо, дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В процесния случай, то безспорно установено е, че жалбоподателят, към момента на установяване на нарушението се е намирал в автомобила и е извършвал активни действия по управлението му. От изисканата и приета по делото справка от системата на ОД на МВР- Пловдив ( л. 28), се изяснява и че жалбоподателят не е собственик на МПС рег. № *****. Титуляр на собствеността върху МПС- то е Р. Р. У., което съставомерно обстоятелство правилно е отразено и в атакуваното НП.

По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. На първо място следва да бъде отчетено системното противоправно поведение на жалбоподателя, насочено към погазване на установените правила за поведение на водачите на МПС, разписани в ЗДвП. Видно от приетата по делото Справка за нарушител/ водач, от датата, на която първоначално му е издадено СУМПС ( 12.10.1996г.) до настоящия момент, жалбоподателят е автор на многобройни нарушения с различа проявна форма. Съдът счита, че това подчертано негативно поведение, демонстрирано от жалбоподателя не следва да бъде подминато, а трябва да бъде взето предвид при формиране на преценката за характеристичните данни на нарушителя. Ясно е, че процесното нарушение се явява поредно проявление на трайно следвана линия на общественоопасно поведение, насочено към погазване на правилата, установени за придвижване по пътната мрежа на Р. България, отворена за обществено ползване. В този порядък, следва да се посочи и че процесното нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ не се явява първо такова за жалбоподателя. С влязло в законна сила на 18.08.2016г.  НП № 16- 1030-000810/ 11.04.2016г., административнонаказателната отговорност на жалбоподателя отново е ангажирана за нарушаване правилото за поведение, разписано в чл. 638, ал. 3 КЗ. 

Предвид гореизложеното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено в своята цялост.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 18- 1030- 007308 от 14.09.2018г., издадено от  началник група към ОД на МВР- гр. Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което за нарушаване състава на чл. 638, ал. 3 КЗ, на М.Ж.Ш., ЕГН **********, на основание чл. 638, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин / лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.

                                                          

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.

Вярно с оригинала.

Т.к.