Решение по дело №1837/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№……………/……………………… год.,  гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ТРЕТИ ЮНИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА год. в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : АТАНАС СЛАВОВ

 

при секретаря Атанаска Иванова и в присъствието на прокурора………………………. разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1837 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от А.Ж.Й., ЕГН:**********,***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Д.Д. и съдебен адрес *** ПРОТИВ Ц.Й.Ж., ЕГН:**********,***, с която е предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и в условията на евентуалност иск за подобрения, а евентуалност и съединени искове също с право основание чл.124 от ГПК

В исковата си молба ищеца твърди, че е собственик на реално определена част от поземлен имот в гр.Варна, община Варна, област Варна, к.к. „Чайка", с идентификатор 10135.2571.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 год. на Изп.директор на АГКК.

Целият ПИ с идентификатор № 10135.2571.32 е с площ 1078 кв.м, при съседи: имоти с идентификатори 10135.2571.31, 10135.2571.479, 10135.2571.272 (улица), 10135. 2571.274 (улица), с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс. ПИ с идентификатор 10135.2571.32 по действащата кадастрална карта е идентичен с имот пл.№ 3342 по предходен кадастрален план на КК „Чайка".

Ищеца е придобил правото на собственост върху реална част от имота с площ 500 (петстотин) кв.м, разположена в североизточната му част, при граници на процесната част: имоти с идентификатори 10135.2571.272 (улица), 10135.2571.274 (улица) и на югозапад: реалната част от имот с идентификатор № 10135.2571.32, собственост на ответника, по давност, която част е защрихована в червено върху приложената към исковата молба скица-извлечение от КП на КК „Чайка“1988-1990 год. Ищеца твърди, че през 1990 год. неговия брат Й. Ж.Й., който е и баща на ответника, заявил на ищеца, че тъй като семейството му няма средства да експлоатира целия имот, му предоставят процесната реална част, за да я владее, застроява, облагородява и стопанисва, като се ангажира в кратки срокове да му прехвърлят правото на собственост. При тази уговорка ищеца влязъл във владение на процесната реална част от поземлен имот с иден. № 10135.2571.32 и продължава да владее имота от 1990 год. досега, без някой да оспорва правата му. Владението му се изразява в обработване, облагородяване, застрояване на имота въз основа на валидно издадени строителни разрешения или извършване на строителство без спазване на законоустановените процедури за разрешаване на строителството; в ползване на имота и сградите в него, както и в предприеманите в годините административни действия във връзка с имота: за издаване на скици, визи и строителни разрешения, за промяна на статута и предназначението на имота и сградите в него, за одобряване на проекти, за въвеждане в експлоатация на сгради, издаване на санитарни разрешения и др., като с тези си действия ищецът е осъществявал владение по смисъла на чл.68, ал. 1 ЗС.

Теренът е с голяма денивелация и през 1990 год. ищецът го е терасирал, като изгражда подпорни каменни стени, насипи и площадки с различни настилки. Изгражда три стълбища (към плаж „Кабакум“, средно стълбище и стълбище към почивна станция „Детелина“), облицовани с камъни и мозайки. Построява огради, изгражда канализация, водопроводна инсталация и ел.инсталация с подземен кабел, която свързва с трафопост. Изгражда водомерна шахта и септична яма. Построява тоалетни, масивно барбекю с пещ, декоративни навеси.

През 1990 год., ищецът изгражда масивна сграда на бетонова основа, представляваща кухненски блок с бар-плот, с идентификатор 10135.2571.32.1 по КК, с площ 36 кв.м по кадастрална карта и фактически измерена на място площ 58.20 кв.м., от които 16.40 кв.м. бар-плот. След завършване на строителството през 1991 г. ищецът започва да експлоатира обекта като ресторант „Рибарска среща" с помощта на съпругата си Р. Я. Й. Сградата е неколкократно ремонтирана и подобрявана от ищеца и понастоящем кухнята и бар-плота са изцяло оборудвани за целите на ползването им, включително с поставена фаянсова облицовка, седем  броя  кухненски  умивалници,  подова  настилка  от гранитогрес, луминисцентно осветление.

Впоследствие ищецът построил отделна хладилна камера със застроена площ 7 кв.м. и идентификатор № 10135.2571.32.2 по КК. Хладилната камера представлява масивна постройка на бетонова основа, тухлени стени, подова настилка с гранитогрес и стоманобетонен покрив. Ищецът построява в дворното място и няколко навеса, както и шест магазина на североизточната границата на имота, които не са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри. Поставя дървена конструкция за лозови асми, засажда в дворното място пет асми и един чинар.

Ищецът е придобил описаната по-горе реална част от поземлен имот 10135.2571.32 с площ 500 кв.м., ведно с подобренията и насажденията в имота, както и построените в имота сгради, представляващи самостоятелни обекти на правото на собственост, по давност т.е. чрез осъществявано владение с намерение за своене, отговарящо на посочените в ЗС и задължителната съдебна практика изисквания, в периода от 1990 г. до настоящия момент. /входиране на исковата молба 23.08.2017 год. и към момента/

Правото на собственост е придобито от ищеца с изтичане на десетгодишния давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС, считано от момента на установяване на фактическа власт върху имота от негова страна с намерение за своене през 1990 г., евентуално- от момента на отпадане на законовите ограничения за придобиване по давност на процесната реална част от поземления имот.

Построяването на търговски обект и стопански постройки в имота, ограждането и благоустрояването му, ползването на имота за търговска дейност в продължение на повече от 25 години и предприеманите от ищеца в годините административни постъпки във връзка с имота са явни действия, които обективират намерението на владелеца да държи имота като свой и са от естество да стигнат до знанието на собственика.

Упражняваното от ищеца владение е постоянно, спокойно, явно и се упражнява непрекъснато от 1990 г. до настоящия момент, без да е смущавано от действия или претенции за имота на трети лица. В периода след 1990 г. само ищецът е осъществявал фактическа власт върху процесната реална част, решавал е как да изглежда и как ще се ползва имота, държал е ключовете и е вземал решения относно достъпа на трети лица във връзка с предназначението на процесната част.

Понастоящем ищецът продължава да упражнява фактическа власт върху цялата процесна част, като към предявяване на иска десетгодишният давностен срок по чл.79 ал.1 от ЗС е изтекъл. Частта с площ 500 кв.м, върху която ищеца упражнява фактическа власт, е реално обособена от останалата част на ПИ 10135.2571.32: всяка част има самостоятелен вход; между двете части няма пряк достъп и са отделени посредством съществуващите огради, постройки и стълбища. Процесната част представлява самостоятелен недвижим имот и годен обект на придобивна давност, тъй като отговаря на изискванията на чл.200, ал.1 във връзка с чл.19 ЗУТ, въпреки, че не е заснет като самостоятелен имот в КК.

Ответникът претендира да е собственик на целия поземлен имот с идентификатор 10135.2571.32 на основание договор за дарение, обективиран в нот.акт №38, т.XI, дело №3650/17.03.1994 год. на нотариуса при ВРС, Договор за продажба по нот.акт №199, т.I, peг. №3146, дело №226 от 17.07.2000 год. на нотариус Илияна Маджунова, акт № 9, т.ХХ, дело № 4483, вх.рег.№7205/24.07.2000 год. на Сл.по вписвания-Варна  и договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот.акт №55, т.II, дело №229/2001 год. на нотариус И.М., акт №52, т.XXI/18.06.2001 г. на Сл.по вписвания  Варна.

Към датите на възмездните сделки ответникът не е бил в граждански брак. Ответникът е вписан като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2571.32, както и на построените в имота сгради в регистъра към кадастралната карта, одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК.

В исковата молба ищеца твърди по предявения в условията на евентуалност иск, че е извършил следните подобрения в имота, които претендира по пера и сума, а именно:

терасиране на имота поради голямата денивелация, включително изграждане на подпорни каменни стени през 1990 г., с обща стойност 9300 лева;

три стълбища, изградени 1990 г. (към плаж «Кабакум», средно стълбище и стълбище към почивна станция «Детелина») на обща стойност 2500 лева;

площадки с различни дворни настилки, направени 1997 г. на стойност 4700 лева;

насипи и други земни работи (изсичане и изкореняване на растения, отстраняване на хумус; товарене и превоз до депо; доставка на пясък за насип, товарене и разтоварване, ръчно разриване на пясък, уплътняване и ръчна трамбовка на пластове, изпълнени 1990 г. на обща стойност 4700 лева.

паянтов навес към почивна станция «Журналист» без ограждащи стени, ЗП 40.70 кв.м; 3300 лева, 2000 г.

паянтов навес във вътрешния двор без ограждащи стени, ЗП 15.30 кв.м; 2000 г., 3500 лева.

паянтов навес, пристроен към основната сграда и хладилната камера с тръбна метална конструкция, покрив от ламарина и ЗП 9.60 кв.м.; 1997 г., 200 лв.

барбекю в двора на бетонова основа и тухлени стени, с монтирана метална скара и пещ, ЗП 2.42 кв.м., построено 2000 г., на стойност 2000 лева;

изградена водопроводна инсталация с поцинковани тръби, захранваща отделните сгради в имота, връзка с уличния водопровод; водомерна шахта с водомерен възел; 1997 г., 1500 лева;

изградена септична яма с каменни стени и стоманобетонна плоча, с изградена дворна канализация от PVC тръби, 1997 г., 3000 лева;

изграждане през 1997 г. на връзка между ГРТ и трафопоста в двора на почивната станция на МНЗ- 6000 лева;

дворно осветление с декоративни осветителни тела-500 лева

огради, изградени през 1997 г.: ограда по вътрешните очертания на имота с дървен парапет от обла дървесина, на стойност 500 лева, и вътрешна ограда между търговската и обслужващата част, представляваща плътна ограда от обла дървесина на стойност 600 лева;

вход към заведението от дървена рамка, покрита с керемиди, изграден 2000 г., на стойност 200 лева;

дървена конструкция за лозови асми, поставена 2000 г., 120 лева.

дворна чешма с декоративно каменно корито- 200 лева

озеленяване: пет асми на 20 г. и един чинар, 5 г. на обща стойност 1500 лева

В исковата молба ищеца твърди, че е изградил и ОСНОВНА СГРАДА на бетонна основа, през 1991 год., впоследствие ремонтирана и преустроена до 1997 год., представляваща кухненска сграда с бар-плот с обща застроена площ, измерена на място, 58.20 кв.м, от които 16.40 кв.м. бар-плот. Кухнята и бар-плота са изцяло оборудвани за целите на ползването им, включително с поставена фаянсова облицовка, седем броя кухненски умивалници, подова настилка от гранитогрес, луминисцентно осветление на стойност 17 000 лева;

Изградил ХЛАДИЛНА КАМЕРА: масивна постройка с ид. № 10135.2571.32.2 на бетонова основа и тухлени стени, покрив- ст.бет. плоча и подова настилка с гранитогрес, застроена площ 6.80 кв.м. построена 1997 год. на стойност 3000 лева;

Изградил ПАЯНТОВ НАВЕС, пристроен към основната сграда и хладилната камера с тръбна метална конструкция, покрив от ламарина и ЗП 9.60 кв.м., построен 1997 год. за сумата от 400 лв., МАГАЗИН ЕДНО на бетонова основа и ЗП 15.10 кв.м, построен 2005 год. за сумата от 4 000 лв. и МАГАЗИНИ от 2 до 6, паянтови, на бетонови основи, изградени през 2000 г. на границата на поземления имот и тротоара. Магазин 2 е със ЗП 13.60 кв.м. : 1900 лв.; магазин 3- със ЗП 11 кв.м.: 1700 лв.; магазин 4- ЗП 17.50 кв.м: 2700 лв.; магазин 5- ЗП 6.90 кв.м и навес със ЗП 14.90 кв.м.: 2100 лв.; магазин №6 е със ЗП 23.60 кв.м. на стойност 3000 лева.

С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК да:

ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните по делото, че ищеца е собственик на реално определена част с площ 500 кв.м., защрихована в червено върху приложена към исковата молба скица- извлечение от извлечение от КП на КК „Чайка“ - 1988-1990 г., разположена в североизточната част на поземлен имот в гр.Варна, община Варна, област Варна, к.к. „Чайка", с идентификатор 10135.2571.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 год. на Изп.директор на АГКК, целият с площ 1078 кв.м по кадастрална карта, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори 10135.2571.31, 10135.2571.479, 10135.2571.272, 10135.2571.274, а на претендираната реално определена част: имоти с идентификатори 10135.2571.272 (улица), 10135.2571.274 (улица) и на югозапад: реалната част от поземлен имот с идентификатор№  10135.2571.32, на основание придобивна давност за срок от десет години и на основание чл.79, ал.1 от ЗС, считано от установяване на владението върху имота от 1990 год., до настоящия момент.

ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните по делото, че ищеца е собственик на построените в тази част сгради, а именно: МАСИВНА СГРАДА НА БЕТОНОВА ОСНОВА С ИДЕНТИФИКАТОР 10135.2571.32.1 и застроена площ 36 кв.м. по КК и фактическа ЗП 58.20 кв.м, от които 16.40 кв.м. бар плот, представляваща кухненска сграда с бар-плот; ХЛАДИЛНА КАМЕРА С ИДЕНТИФИКАТОР 10135.2571.32.2 със застроена площ 7 кв.м; ПАЯНТОВ НАВЕС, пристроен към основната сграда и хладилната камера с покрив от ламарина и ЗП 9.60 кв.м.; ШЕСТ МАГАЗИНА на североизточната граница на имота, които не са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно със застроена площ 15.10 кв.м, 13.60 кв.м., 11.00 кв.м., 17.50 кв.м., 6.90 кв.м с навес 14.90 кв.м, и 23.60 кв.м. на основание придобивна давност за срок от десет години и на основание чл.79, ал.1 от ЗС, считано от установяване на владението върху имота от 1990 год., до настоящия момент.

В условията на евентуалност, ако съдът не уважи този иск,

ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношения на страните по делото, че ищеца е собственик на 500/1078 ид.части от поземлен имот в гр.Варна, община Варна, област Варна, к.к. „Чайка", с идентификатор 10135.2571.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 год. на Изп.директор на АГКК, целият с площ 1078 кв.м по кадастрална карта, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори 10135.2571.31, 10135.2571.479, 10135.2571.272, 10135.2571.274, на основание упражнявана фактическа власт от 1990 год. до настоящия момент с намерение за своене върху реална част с площ 500 кв.м от поземлен имот 10135.2571.32, целият с площ 1078 кв.м.

ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните по делото, че ищеца е собственик на построените в описаната реално обособена част от поземлен имот с идентификатор №  10135.2571.32 с площ 500 кв.м, част сгради, а именно: МАСИВНА СГРАДА НА БЕТОНОВА ОСНОВА С ИДЕНТИФИКАТОР 10135.2571.32.1 и застроена площ 36 кв.м. по КК и фактическа ЗП 58.20 кв.м, от които 16.40 кв.м. барплот, представляваща кухненска сграда с бар-плот; ХЛАДИЛНА КАМЕРА С ИДЕНТИФИКАТОР 10135.2571.32.2 със застроена площ 7 кв.м; ПАЯНТОВ НАВЕС, пристроен към основната сграда и хладилната камера с покрив от ламарина и ЗП 9.60 кв.м.; ШЕСТ МАГАЗИНА на североизточната граница на имота, които не са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно със застроена площ 15.10 кв.м, 13.60 кв.м., 11.00 кв.м., 17.50 кв.м., 6.90 кв.м с навес 14.90 кв.м, и 23.60 кв.м на основание чл.92 от ЗС.

В условия на евентуалност, ако съдът не уважи предявените установителни искове, моли съда

-ДА ОСЪДИ ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на  44 320 лева, представляваща на увеличената стойност на имота вследствие извършените от него подобрения в реално определена част, а именно: терасиране на имота поради голямата денивелация, включително изграждане на подпорни каменни стени през 1990 год., на стойност 9300 лева; три стълбища, изградени 1990 г. (към плаж «Кабакум», средно стълбище и стълбище към почивна станция «Детелина») на стойност 2500 лева; площадки с различни дворни настилки, направени 1997 г. на стойност 4700 лева; насипи и други земни работи (изсичане и изкореняване на растения, отстраняване на хумус; товарене и превоз до депо; доставка на пясък за насип, товарене и разтоварване, ръчно разриване на пясък, уплътняване и ръчна трамбовка на пластове, изпълнени 1990 г. на стойност 4700 лева, паянтов навес към почивна станция „Журналист“ без ограждащи стени, ЗП 40.70 кв.м; през 2000 год. на стойност .3300 лева, паянтов навес във вътрешния двор без ограждащи стени, ЗП 15.30 кв.м; през 2000 год. на стойност, 3500 лева, паянтов навес, пристроен към основната сграда и хладилната камера с тръбна метална конструкция, покрив от ламарина и ЗП 9.60 кв.м.; 1997 год., на стойност  200 лв., барбекю в двора на бетонова основа и тухлени стени, с монтирана метална скара и пещ, ЗП 2.42 кв.м., построено 2000 г., на стойност 2000 лева; изградена водопроводна инсталация с поцинковани тръби, захранваща отделните сгради в имота, връзка с уличния водопровод; водомерна шахта с водомерен възел; 1997 г., на стойност 1500 лева; изградена септична яма с каменни стени и стоманобетонна плоча, с изградена дворна канализация от PVC тръби, 1997 год., на стойност 3000 лева; изграждане през 1997 г. на връзка между ГРТ и трафопоста в двора на почивната станция на МНЗ, на стойност 6000 лева; дворно осветление с декоративни осветителни тела на стойност 500 лева, огради, изградени през 1997 г.: ограда по вътрешните очертания на имота с дървен парапет от обла дървесина, на стойност 500 лева, и вътрешна ограда между търговската и обслужващата част, представляваща плътна ограда от обла дървесина на стойност 600 лева; вход към заведението от дървена рамка, покрита с керемиди, изграден 2000 год., на стойност 200 лева; дървена конструкция за лозови асми, поставена 2000 год., на стойност 120 лева, дворна чешма с декоративно каменно корито на стойност 200 лева; озеленяване: пет асми на 20 г. и един чинар, 5 г. на стойност 1500 лева.

ДА ОСЪДИ ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА СУМАТА ОТ  35 800 лева, представляваща увеличената стойност на имота в резултат от построяването на описаните сгради, а именно: масивна сграда на бетонова основа с идентификатор 10135.2571.32.1, със застроена площ 36 кв.м. по КК и фактическа ЗП 58.20 кв.м, представляваща кухненска сграда с бар-плот; хладилна камера с идентификатор 10135.2571.32.2 със застроена площ 7 кв.м; паянтов навес, пристроен към основната сграда и хладилната камера с покрив от ламарина и ЗП 9.60 кв.м.; шест магазина на североизточната граница на имота, които не са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно със застроена площ 15.10 кв.м, 13.60 кв.м., 11.00 кв.м., 17.50 кв.м., 6.90 кв.м с навес 14.90 кв.м, и 23.60 кв.м.,.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищеца редовнот призован, несе явява представлява се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска. Претендира направените по дело разноски. В срока по чл.80 от ГПК е представен списък с разноските в размер на 10 580 лева, от които заплтен адвокатски хонорар в размер на 7 300 лева. В същия срок, процесуалния представител на ответника е направил възражение по реда ва чл.78 ал.5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба е постъпил от ответника, с който оспорва иска.

В отговора се твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес. Ответника е оспорил и активната легитимация на ищеца.

По основателността на исковете оспорва изцяло предявения установителния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, оспорва изцяло, както по основание, така и по размер предявените в условията на евентуалност искове за присъждане на увеличената стойност на имота, предвид заявените от ищеца твърдения за извършени от него подобрения в общ размер на 44 320 лева, както и относно твърденията на ищеца, че построил описаните в исковата молба сгради, за което претендира сума в размер на 35 800 лева, т.е. оспорвам и общо претендираната от ищеца сума в размер на 80 120 лева.

Въведено е в исковата молба възражение, че исковете са погасени и по давност, тъй като не са упражнени от ищеца и неговата съпруга в предвидения от закона петгодишен давностен срок.

Оспорва като невярно твърдението в исковата молба, че бащата на ответника, който е брат на ищеца още през 1990 год. му е заявил, че тъй като семейството му нямало средства да експлоатира целия имот, му предоставили процесната реална част да я владее, застроява, облагородява и стопанисва, като се е ангажирал в кратки срокове да му прехвърлят правото на собственост.

Ответника твърди, че в началото на 90 - те години на миналия век ищецът заедно със съпругата си са заявили пред родителите на ответника намерението им да осъществяват стопанска дейност, изразяваща се в ресторантьорска дейност (снек-бар), поради което е предприето изграждането на стопанската постройка, чието предназначение по-късно е променено в "Снек бар". За целта майката на ответника В.Т. Й., в качеството й на собственик на земята е предприела съответните действия пред компетентните административни органи. Издадена е виза за проектиране с окомерна скица № 60 от Служба "ТСУ и СБ" на Кметство "Чайка" при община Варна и след одобряване на работен проект, изработен от ПВУ "Маяк" - гр. Варна, съдържащ архитектурен проект, статистически изчисления, спецификация на материалите и конструктивен проект е издадено Разрешение за строеж № 75 от 06.04.1990 г. , в полза В.Й. на майка на ответника, за изграждане на процесната постройка, чието предназначение по-късно е променено в "снек бар". Ищеца е ползвал под наем сградата с търговското наименование "Снек бар Рибарска среща". Сградата е построена от родителите на ответника  и е отразена за първи път в КП на КК "Чайка" от 1990 г.

Преди това през 1986 г. в полза на майка та на ответника В.Й.е издадено Разрешение за строеж № 866 от 21.10.1986 г. за изграждане в поземленния имот на вилна сграда, която е построена от родителите му и е отразена за първи път в КП на КК "Чайка" от 1990 год., за която ищеца няма претенции.

През 1994 г. с договор за дарение, обективиран в нот. акт № 38, т. XI, дело № 3650/17.03.1994 г. на нотариус при ВРС, ответника и брат му Ж. Й. Ж. придобили от майка си В. Й. собствеността върху целия поземлен имот с идентификатор № 10135.2571.32.

С Разрешение за строеж № 67 от 27.07.1994 г., издадено от Кметство "Чайка" при община Варна, в полза на ответника и брат му Ж. Ж. им е разрешено изграждане на лятна закусвалня, която сграда е била построена от родителите на ответника и е отразена за първи път в КП на КК "Чайка" от 2000 г.

Майката на ответника  е придобила собствеността на имота по дарение от своя баща В.Ж.А., обективиран в договор за дарение е сключен с нот. акт № 181, т. VII, дело № 2274/1962 г. на нотариуса при ВРС. Предметна договора е лозе с площ 1 декар във Варненското землище, м. "Златни пясъци", при граници: от две страни Ф.Г.и брега. Дарителят В.Ж.А. се легитимира като собственик на подарения имот с нот. акт № 110, т. IV от 1962 г. на нотариуса при ВРС, удостоверяващ извършена замяна по решение на ТПС комисия - Варна, издаден на основание чл. 12 от МП за ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС и МТС.

С решение от 20.03.1997 г., постановено по гр. дело № 1053/1996 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 25.04.1996 г. по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от бащата на ответника против него, неговия брат и майка му, са осъдени да опразнят и да му предадът двете сезонни постройки в процесния имот, представляващи вилна сграда и процесната постройка, чието предназначение по-късно е променено в "Снек бар" и с търговското наименование "Снек бар Рибарска среща".

По силата на договор за продажба, оформен с нот. акт № 199, т. I, per. №3146, дело № 226 от 17.07.2000 г. на нотариус И.М.и договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 55, т. II, дело № 229/15.06.2001 г. на нотариус И.М., ответника твърди, че окончателно е придобил собствеността върху земята на целия поземлен имот с идентификатор № 10135.2571.32, ведно с всички подобрения и постройки в имота.

Ответника твръди, че В. Й.ова е установила върху имота фактическо господство с намерение за своене, като впоследствие - в периода от 1994 до 2000 г., владението е упражнявано от ответника и брат му Ж. Й.Ж., а след 17.07.2000 г. - изцяло от ответника.

Установеното владение е спокойно, явно и се упражнява от ответника и от праводателите му от 1962 год. до настоящия момент, без да е смущавано от действия или основателни претенции за имота от трети лица.

Ответника оспорва изцяло твърдението на ищеца, че същият е придобил на основание давностно владение собствеността на процесната така наречената в исковата молба "реално определена част" от поземлен имот с идентификатор 10135.2571.32, както и твърдението на ищеца, че придобил на основание давностно владение, евентуално - по приращение по чл. 92 от ЗС построените в посочената част от имота сгради, подробно описани в исковата молба, а именно: масивна сграда на бетонова основа с идентификатор 10135.2571.32.1, хладилна камера с идентификатор 10135.2571.32.2, паянтов навес, пристроен към основната сграда с покрив от ламарина, шест магазина на североизточната граница на имота.

Ответника твърди, че Ищецът и неговата съпруга Р. Я. Й. нямат качеството на владелци по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, тъй като същите са наематели на имота, подробно описан в исковата молба и са държатели по смисъла на ал. 2 на чл. 68 от ЗС.

Ответника и неговия брат като собственици на имота са сключили договор за наем с Р. Я. Й. - съпруга на ищеца, действаща като ЕТ "Овеч - Р. Й.ова" с ЕИК …….

По силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 55, т. II, дело № 229/15.06.2001 г. на нотариус И.М., в полза на ответника от страна на родителите му е прехвърлена собствеността върху двете сезонни постройки.

Ищеца е бил наемател от от 2001 год., първоначална с бащата на ответника като ползватели и от име на ответника като собственик на имота по силата на договор за наем относно дейността, която същите осъществявали в процесния имот под търговското наименование "Снек бар Рибарска среща".

Ищецът и неговата съпруга плащаха наемните вноски на бащата на ответника, който целогодишно живеел във вилата, построена в процесния имот.

По отношение на шест магазина на североизточната граница на имота ответника твърди, че се касае за преместваеми обекти, изградени от ламарина с метална конструкция, като само един от тях е с PVC дограма. Повечето обекти са в изключително лошо техническо състояние. За тези обекти-щандове неговия баща от име на ответника сключвал през последните петнадесетина години договори за наем с различни наематели. Тези обекти били изградени под ръководството на баща ми от самите наематели за сметка на наема.

В отговора на исковата молба ответника оспорвам истиността на представените в исковата молба документи относно експлоатацията на "Снек бар Рибарска среща", тъй като същите в по-голямата си част не представят действителното положение. Това са разрешително №155/24.04.1991 г., служебна бележка, ветеринарно-санитарно разрешение и документ за извършена пожаро профилактична проверка на "Снек бар Рибарска среща" са неотносими към собствеността на обекта,

Ответника оспорва твърдението, че ищецът е упражнявал владение върху процесния имот, което е било постоянно, спокойно, явно и непрекъснато.

В отговора ответника моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира за направените по дело съдебни разноски.

В съдебно заседание ответника редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора моли съда да отхвърли предявения иск претендира направените по делото разноски. Представил в срока по чл.80 от ГПК списък с разноските, като предендира разноски в размер на 6 174,08 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева. В същия срок по чл.80 от ГПК процесуалния представител на ищеца е ваправил възражение по чл.78 ал.5 от ГПК на адвокатскота възнаграждението като прекомерно.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

В. Т. Й.ова с ЕГН:********** е починала на 20.04.2014 год. за което е съставен акт з асмърт, № 0664/20.04.2014 год.

След смърта си е оставил наследници Й. Ж.Й. съпруг и Ж. Й.Ж. син и ответника Ц.Й.Ж. също син. Й. Ж.Й. с ЕГН:********** е починал на 08.10.2015 год. за което е съставет акт за смърт № 1774/08.10.2015 год. на Община Варна район Одесос и оставил свои наследници по закон, своите деца Ж. Й.Ж. и ответника Ц.Й.Ж..

С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 38, т. XI, дело № 3650/17.03.1994 год. на нотариус при Районен съд Варна В. Т. Й. е дарила на синовете си ответника Ц.Й.ж. и брат му Ж. И.Ж. по ½ ид. ч. от собствения на на дарителката недвижим имот, представляващ: Лозе с площ от 1000 кв.м. в землището на гр. Варна, м."Златни пясъци", в зона за земеделски нужди в градоустройствения план на града, при граници: пътя Варна-Зл. Пясъци, н-ци на Ф.Г.и път за почивните станции на МНЗ и МП.

С договор за продажба, оформен с Нотариален акт № 199, т. I, peг. №3146, дело № 226 от 17.07.2000 год. на нотариус И.М., вписан в Сл. по вписванията с вх. Peг. № 7205/24.07.2000 год. ответника Ц.Й.Ж. е придобил от брат си Ж. Й.Ж. и неговата сдъпруга 1/2 ид. ч. от поземлен имот, като ½  ид. ч. от вилно място с площ 1000 кв.м., представляващо имот пл. № 3342 по проектоплана на КК "Чайка" край гр. Варна, при граници на дворното място: пътя Варна -Зл. пясъци, наследниците на Ф.Г.и път за почивните станции на МНЗ и МП, заедно с ½  ид. ч. от построената в същото място СГРАДА, състояща се цялата от два етажа като първият е закусвалня със санитарен възел, а вторият зала за хранене.

С Нотариален акт за прехвърлане на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в Нотариален акт № 55, томІІ, рег. № 3702, дело 229/15.06.2001 год. на нотариус И.М., - Й. Ж.Й. и В. Т. Й. родителите на ответника Ц.Й.Ж. му прехвърлят следния свой собствен недвижим имот, придобит в съпружеска общност, а именно: ДВЕ СЕЗОННИ ПОСТРОЙКИ с обща застроена площ 70 кв.м. и изба с площ 15.3 кв.м., построени в имот пл. № 3342 по плана на вилна зона "Чайка" гр. Варна, с площ 1000 кв.м. срещу задължението за издръжка и гледане праводателите си - неговите родители до края на техния живот, като прехвърлителите запазват правото на пожизнено и безвъзмездно ползване общо за двамата и за всеки един поотделно на прехвърляемия недвижим имот -двете сезонни постройки и избата към тях.

Приложените към исковата молба Служебна бележка от служба Си А“- Варна, Санитарно разрешително № 155/24.04.1991 год, Ветеринарна-санитарно разрешително № 151/09.04.1992 год. на Инспектор ДВСК,Писмо от началника на РСПО Варна,заглавна страните на рабатен проект съдън не следва да обсъжда като несотносими към спора и касаещи заведение „Рибарска среща, като предприятие, а не имота предмет на спора.

По отношение на работния проект за снек бар в к.к Чайка кв.14 парцел 3342, съдът не следва да го кредитира, по отношение на твръдението, че инвеститори са ищеца и неговата съпруга, тъй като този факт не е удостоверен при положене, че и родителите на ответника са също семейство Й.

С нотариалн акт № 181, т. VII, дело № 2274/1962 год. на нотариуса при Варненски Народен съд, В.Ж.А. едарил на дъщеря си В. Т. Й.ова /майка ищеца по делото Ц.Й.Ж., за което обстоятелство страните не спорят: Лозе с площ 1 декар във Варненското землище, м. "Златни пясъци", при граници: кетон от две страни, Ф.Г.и брега.

С Нотариален акт № 110, т. IV отдело № 1493/1962 год., на нотариуса при Варненския Народен съд, дарителят В.Ж.А. е придобил по замяна на имот включен в ТКЗС Черно море Варна, Лозе от 1 декар в местноста Зл.пясъци, като извършената замяна е по решение на ТПС комисия - Варна, на основание чл. 12 от МП за ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС и МТС, при граници : кетон и Филип Господинов.

По силата на описаните по горе договори, ответника Ц.Й.Ж. е придобил право на собственост върху земята за целия поземлен имот с идентификатар 10135.2571.32 с площ от 1078 кв.м., ведно със трите построени въз основа на съответните разрешения за строеж в имота сгради, а именно - две сезонни постройки и сградата на два етажа, представляваща закусвалня и зала за хранене, ведно с всички подобрения и постройки в имота.

От представените по делото писмени и гласни доказателства се установи, че доверителят ми и неговите праводатели са застроили имота на няколко етапа въз основа на валидно издадени строителни книжа:

На В. Т. Й.ова е издадено разрешение за строеж № 866 от 21.10.1986 год. за изграждане в поземленния имот на сграда за сезонно ползване 35 кв.м. - вилна сграда, като сградата е отразена за първи път в КП на КК "Чайка" от 1990 год., във връзка с издадена виза № 291/20.05.1988 год.

В полза на В. Т. Й. е издадено разрешение за строеж № 75 от 06.04.1990 год. за изграждане на стопанска постройка - 35 кв.м., въз основа на виза за проектиране с окомерна скица № 60 от Служба "ТСУ и СБ" на Кметство "Чайка" Община Варна и одобрен работен проект, съдържащ архитектурен проект, чието предназначение по-късно е променено в "снек бар".

С Разрешение за строеж № 176/24.06.1996 год. изд. от Община Варна, р-н "Приморски" на името на ответника и неговия брат Ж. Й.Ж. е разрешено промяна на предназначението на стопанска постройка в снек-бар без архитектурен проект и конструктивни промени изградени в парцел 3342, в кв. 14, находящ се в гр. Варна, КК "Чайка".

С Разрешение за ползване № 290/13.07.1998 год., изд. от Районна инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол - гр. Варна е разрешено ползването на Снек-бар, находящ се в К.К. "Чайка", ул."Журналист" 103, гр. Варна, парцел 3342, кв. 14, след промяна предназначението от стопанска постройка собственост на И.Ж. Иордано, изпълнен в съответствие с Разрешение за строеж № 67/27.07.1994 год., издадено на Ж. Й.Ж.;

Съгласно Удостоверение от 01.08.1994 год. е променено предназначението на земята: един декар земеделска земя се променя в земя за неземеделски нужди на собствениците Ж. и Ц. Ж.ви.

От писмо per. № 18000450ВН001ВН от 06.06.2018 г., изд. от Община Варна, Дирекция "Местин данъци", съдържащо и справка за хронологията на плащанията е видно, че след извършена проверка в информационния масив по партида 7509021026001 за имот с административен адрес гр. Варна, к.к. "Чайка" с идентификатор 10135.2571.32, идентичен с имот пл. № П-3342 в кв. 14 по предходен кадастрълен план на к.к. "Чайка", ведно с построените в поземления имот сгради за периода от 01.01.2009 г. до датата на издаване на документа - 05.06.2018 г. собственикк на описания имот е доверителят ми Ц.Й.Ж., който е заплащал дължимите данъци за имота, като общо платената от него сума е в размер на 5932.26 лева, като на стр. 6 от справката е посочено, че същият има надвненена сума в размер на 518.05 лева.

От писмо per. № 18000450ВН 003ВН от 26.06.2018 г., изд. от Община Варна, Дирекция "Местин данъци", съдържащо и справка за хронологията на плащанията е видно, че след извършена проверка в информационния масив по партида 4410140974002 за имот с административен адрес гр. Варна, к.к. "Чайка", а именно търговски обект с площ 70 кв.м., бивша собственост на В. Т. Й. ЕГН ********** и Й. Ж.Й. ЕГН ********** се установява, че от името на праводателите на моят доверител за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2017 г. са заплащани дълживите данъци и такси, като общо платената от тях 1102.20 лева, като на стр. 6 от справката е посочено, че същият има надвненена сума в размер на 0.59 лева.

От писма с изх. № 30114-1/05.06.2018 год. и изх. № 57013-1/26.10.2018 год., издадени от ТД на НАП-Варна се установява, че родителите ответника - В. Т. Й. и Й. Ж.Й. за периода от от 1999 г. до 2010 год., вкл. са подавали годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирали получен наем от имота, чийто ползватели същите са били по силата на нот. акт № 55, т. II, дело № 229/15.06.2001 г. на нотариус И.М., като в тези декларации за вид и адрес на отдавания по наем имот е вписано: снек-бар "Рибарска среща", КК "Зл. пясъци", щандове и място за щандове на сп. "Журналист" 103 със съответните квадратури.

От представените по делото Договор за наем от 05.05.2001 г., Договор за наем от 19.02.2008 г. и Договор за наем от 01.06.2009 г., описани и номерирани под т. 29, т. 30 и т. 31 от доказателствата, приложени с отговора на исковата молба се установява, че съпругата на ищеца - Р. Я. Й. с ЕГН ********** в лично качество и като ЕТ "Овеч - Р. Й. е наемател по тези договори за наем, а Й. Ж.Й. - баща на ответника по делото е сключвал договорите в качеството си на наемодател, като е отдавал под наем снек-бар "Рибарска среща", находящ се КК "Чайка", "Журналист" 103. В договора за наем от 19.02.2008 г. като наематели освен Р. Й. е посочено и друго лице – Г.Ц. Ц., ЕГН **********, като всяка една от двете наема по 50% от заведението.

По делото е представен и приет като доказателство частен документ озаглавен "служебна бележка", издаден и подписан лично от ищеца А.Ж.Й., в който се съдържа изявление от негова страна, че в качеството си на наемател на място, намиращо се на КК "Чайка", Журналист 103 от 350 кв.м. е заплатил, а Ц.Й.Ж. получил сумата от 2500 лева, представляваща наем за лято 2016 год.

Приети като доказателства по делото 36 броя Договори за наем на щандове-магазини, от които се установява, че Й. Ж.Й. - баща ответника в качеството си на наемодател е отдавал под наем щандове за сезона на различни лица,

Видно от представените по делото 4 броя разписки за наем с № 2/19.06.2012 г., № 4/19.06.2012 г., № 5/19.06.2012 г. и № 8/22.06.2012 г. е, че наемателите по договорите за наем на щандове в процесното място за заплащали наемните вноски на Й. Ж.Й. - баща на ответника, който е запазил правото на ползване върху процесния имот.

С Решение № 5636/27.11.2014 год. по гр. дело № 13390/2013 год. на ВРС, потвърдено с Решение № 829/28.04.2015 год. по В.гр.д. № 690/2015 год. на ВОС, по иска на ответника Ц.Й. *** е признато за установено, че Ц.Й.Ж. е собственик на 499 кв. идеални части от процесния недвижим имот с идентификатор 10135.2571.32 по КК на гр.Варна. Исковата молба е депозирана всъда на 13.09.2013 год.

С Решение № 354/12.12.2011 год. по гр. дело № 1581/2010 год. на ІІ г.о. на ВКС е отменено Решение № 982/12.07.2010 год. по В.гр.д.№ 917/2010 год. на ВОС, с което е оставено в сила Решение № 636/26.02.2010 год. по гр. дело 9643/2007 год. на ВРС и е отхвърлен като несонователен и недоказан предявения иск против ответника Ц.Й.Ж. за предавене на владението на процзесния недвижим имот.

По делото е приета повторна съдебно агротехническа екпертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство откоято е видно, че цената на изградената лзова асма винен сорт на възраст от 16 години,и цинар над 6 метра  е общо вразмер на 2 475,80 лева.

По делото е приета повторна тройна съдебно техническа –експертиза от вещите лица инж. П.Г.Л., инж. Ц.Г.А. и инж. С.Д.П., от заключението на което съдът установи следното:

Поземлен имот 10135.2571.32 находящ се в гр Варна, район Приморски е с площ 1078 кв.м cтap № 3342, кадастралната карта е одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изп. Директор на АГКК . От направеното проучване вещите лица установили, че няма данни кадастъра за извършена реална делба на имота и обособяване на два отделни дяла и няма такова попълване в АГКК - СГКК гр. Варна.

След оглед на място вещите лица установили, че ПИ е „фиктивно“ разделен на две части чрез лека декоративна дървена ограда, изпълнена е с метални кръгли колони с диаметър 6.3 см закотвени в бетонова основа, през 2.0 м ,на тях са монтирани плътно една до друга дървени летви - дълга и тясна дъска от обла дървесина с диаметър 5 см разрязана на две, облицована с камъш ,с височина 2.0 м.

Всеки от фиктивно обособените имоти има самостоятелен вход и достъп от улици. Имотът претендиран от ищеца е с три стълби - на изток откъм плаж „Кабакум", от север и от запад откъм почивна станция „Детелина". Останалата част от имота има достъп от улицата на изток откъм плаж „Кабакум". Между двете части има оставена врата на декоративната ограда.

По измервания на място с ролетка и справка по кадастралната карта ползваната част от ищеца е с площ 415 кв.м.

Вещите лица дават заключение, че така обособената част би могла да представлява самостоятелен обект на правото на собственост в съответствие с действащите правила и норми за минимални размери и граници по чл.19 ал.1 ,т.2 от ЗУТ /в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места - най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност, като при делба се допуска намаление с 1/5 на тези показатели в съответствие с чл.19 ал.4 от ЗУТ/. Съществува според вещите лица техническа възможност да се извърши реална делба на поземления имот след изработване на ПУП - ПР с обособяване на два реални дяла.

В целия имот са изградени и отразени в КККР следните сгради:

СНЕК-БАР „РИБАРСКА СРЕЩА"-сграда с идентификатор 10135.2571.32.1 - едноетажна със застроена площ 36 кв.м. - друг вид сграда за обитаване. Сградата е изградена през 1990 год. с Разрешение за строеж № 75 от 06.04.1990 год., като сезонна постройка със ЗП 35 кв.м. С Разрешение за строеж № 176 от 24.06.1996 год. е извършена промяна предназначение на стопанска постройка в снек-бар. С разрешение за ползване № 290 от 13.07.1998 год. на РИТСК гр. Варна постройката снек-бар е въведена в експлоатация /л.123/. Постройката снек-бар е обзаведена и с разпределение на кухня, без зала с места за сядане.

ХЛАДИЛНА КАМЕРА0-сграда с идентификатор 10135.2571.32.2 - едноетажна със застроена площ 7 кв.м. - друг вид сграда за обитаване. Изградена е през 1990 год с разрешение за строеж №75 от 06.04.1990 год. Като сезонна постройка със ЗП 35 кв.м. С разрешение за строеж №176 от 24.06.1996 год е извършена промяна предназначение на стопанска постройка в снек-бар. С разрешение за ползване №290 от 13.07.1998 год. на РИТСК гр. Варна постройката снек-бар е въведена в експлоатация /л.123/.

ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА-сграда с идентификатор 10135.2571.32.3-еднофамилна двуетажна жилищна сграда със ЗП 39 кв.м.. С разрешение за строеж № 67 от 27.07.1997 год. е изградена лятна закусвалня на един етаж със ЗП 35.50 кв.м. С акт за узаконяване №363 от 29.09.1994 год. е узаконена надстройка на лятна закусвалня представляваща покрита тераса със квадратура 42.50 кв.м. За същата има разрешение за ползване №135от 24.10.1994 год. издадено от РИТСК гр. Варна/л. 150 и 151/.

ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА-сграда с идентификатор 10135.2571.32.4 - еднофамилна едноетажна жилищна сграда със ЗП 38 кв.м.. Същата е изградена през 1986 год. с разрешение за строеж №866 от 21.10.1986 год., като сезонна постройка със ЗП 35 кв.м. ( на място З8.кв.м.).

ВЪНШНА ТОАЛЕТНА-сграда с идентификатор 10135.2571.32.5 - едноетажна със застроена площ 6 кв.м. – друг вид сграда за обитаване. Няма данни за разрешение за строеж.

В частта от имота претендирана от ищеца са изградени и отразени в КККР следните сгради:

СНЕК-БАР „РИБАРСКА СРЕЩА" (№1 от схема Приложение №1), сграда с идентификатор 10135.2571.32.1 - едноетажна със застроена площ 36 кв.м. - друг вид сграда за обитаване. Същата е изградена през 1990 г. С разрешение за строеж №75 от 06.04.1990 г. Като сезонна постройка със ЗП 35 кв. М. С разрешение за строеж №176 от 24.06.1996 г. Е извършена промяна предназначение на стопанска постройка в снек-бар. С разрешение за ползване №290 от 13.07.1998 г. На РИТСК гр. Варна постройката снек-бар е въведена в експлоатация /л.123/. Към датата на огледа снек-барът е всъщност кухня, без зала с места за сядане. Барът отговаря на действащите към изграждането му норми.

ХЛАДИЛНА КАМЕРА (№2 от схема Приложение №1). Сграда с идентификатор 10135.2571.32.2 - едноетажна със застроена площ 7 кв.м. - друг вид сграда за обитаване.

Изградена е през 1990 год. с разрешение за строеж №75 от 06.04.1990 год. като сезонна постройка със ЗП 35 кв.м. С разрешение за строеж №176 от 24.06.1996 год е извършена промяна предназначение на стопанска постройка в снек-бар. С разрешение за ползване №290 от 13.07.1998 год. на РИТСК гр. Варна постройката снек-бар е въведена в експлоатация /л.123/. Хладилната камера отговаря на действащите към изграждането и норми.

ОТКРИТ БАР-ПЛОТ (№3 от схема Приложение №1). Пред снек-бара е изграден бар плот със застроена площ 15.69 кв.м. Между снек-бара и бар плота, под стрехата на снек-бара е обособено помещение за съблекалня със застроена площ 7.69 кв.м. По данни на ищеца е изграден през 1998 год. Като тип конструкция бар плотът е паянтов - метален скелет от два реда по 4 броя вертикални колони от винкел 2х63/63/мм облицовани с дърво. Металните колони в долния си край са закрепени за бетонова настилка, нямат изградена бетонова основа. В горния са обединени също с метални греди от винкел 2х63/63/мм облицовани с дърво. Покривната конструкция е скара от хоризонтални надлъжни и напречни дървени греди, върху тях е накована профилирана поцинкована ЛТ ламарина, под тях обшивка от плоскост тип OSB. Плотът е с дървена обшивка, също гърбът оформящ витрина. Подът е от теракотни плочи. За бар-плот няма налични строителни книжа. Не отговаря на действащите към изграждането му норми.

СКЛАД (№4 от схема Приложение №1) Към снек-барът и хладилната камера на северозапад е изграден склад със застроена площ 8.77 кв.м. Като тип конструкция складът е паянтов - метален скелет - вертикални метални колони от тръбно скеле с диаметър ф 6.3 см за фасади и хоризонтални за покрив. Вертикалните колони в долния си край са закрепени за бетонова настилка, а в горния са обединени с метални греди - винкел 40/40/5 мм. Двете му стени - дългата и едната късата са на снек-бара и съответно на хладилната камера. На вертикалните колони са закрепени с винтове за метал листи от профилирана поцинкована ЛТ ламарина от външната страна на фасадата, от вътрешната страна е монтиран гипсокартон, на хоризонталните е монтирана от профилирана поцинкована ЛТ ламарина служеща за покривно покритие. Подът е бетонова настилка. По данни на ищеца е изграден през 1995 год. За склада няма налични строителни книжа. Не отговаря на действащите към изграждането му норми.

ВЪНШНА ТОАЛЕТНА (№5 от схема Приложение №1) Външната тоалетна е със застроена площ 3.60 кв.м. Изградена е с тухлена зидария с ширна 25 см и покривна ст.бетонова плоча с дебелина 7 см без допълнително покритие. По данни на ищеца е изградена през 1995 год. За тоалетната няма налични строителни книжа. Не отговаря на действащите към изграждането и норми.

НАВЕС КЪМ ПОЧИВНА СТАНЦИЯ „ЖУРНАЛИСТ" (№6 от схема Приложение №1) Навесът е със застроена площ 26.00 кв.м. Като тип конструкция навесът е паянтов - дървен скелет — вертикални дървени колони 7/7 см, върху тях стъпват хоризонтални дървени греди 4.5/4.5 см. Колоните в долния си край са закрепени за бетонова настилка посредством арматурно желязо закотвено в дървената колона и бетоновата настилка. Нямат изградена бетонова основа. Покривът е двускатен с дървени ребра 5/5 см. Върху тях е изпълнена дървена обшивка покрита с вълнообразен ондулин , под тях е изпълнена обшивка тип „вагонна шарка". Навесът е без ограждащи стени. Подът е настилка от каменни плочи върху бетонова настилка. По данни на ищеца е изграден през 1995 год. За навеса няма налични строителни книжа. Не отговаря на действащите към изграждането му норми.

НАВЕС В ДВОРА (№7 от схема Приложение №1) Навесът е със застроена площ 13.36 кв.м. По данни на ищеца е изграден през 1995 год. Като тип конструкция навесът е паянтов - дървен скелет - вертикални кръгли дървени колони ф 10 см, върху тях стъпват хоризонтални дървени греди ф 10 см. Колоните в долния си край са закрепени за бетонова настилка посредством арматурно желязо закотвено в дървената колона и бетоновата настилка. Нямат изградена бетонова основа. Покрива е четирискатен с дървени маии ф 10 см. Върху тях е изпълнена дървена обшивка покрита с турски керемиди , под тях е изпълнена обшивка тип „вагонна шарка". Навесът е без ограждащи стени. Подът е настилка от каменни плочи върху бетонова настилка. По данни на ищеца е изграден през 1995 год. За навеса няма налични строителни книжа. Не отговаря на действащите към изграждането му норми.

БАРБЕКЮ В ДВОРА (№8 от схема Приложение №1) Барбекюто е със застроена площ 2.19 кв.м. Изградено е с тухлена зидария - стени от плътни тухли 25/12/6.5 см ,ст.бетонови плочи за Скара, дървена покривна конструкция покрита с вълнообразен ондулин. Като тип постройка по сега действащите норми съобразно височината си, В. на конструкцията и начина на изграждане, съгласно чл.137 т.6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1/30.07.2003год. се класифицира към VI-та категория. По данни на ищеца е изграден през 1995 год. За барбекюто няма налични строителни книжа. Не отговаря на действащите към изграждането му норми.

МАГАЗИНИ - 6 бр. (№9 от схема Приложение №1) Магазините са с обща застроена площ 92.80 кв.м. Като тип конструкция са паянтови - дървен скелет - вертикални дървени колони на места 10/10см, на места са метални от тръбно скеле. Върху тях стъпват хоризонтални дървени Греди. Колоните в долния си край са закрепени за бетонова настилка .Нямат изградена бетонова основа. В задния край откъм имота стъпват върху каменната подпорна стена. Ограждащите стени - външни откъм имота и преградните са от талашит (прогнил и изметнат),на места от дъски, на места има дървена облицовка тип „вагонна шарка" . Покривът е едноскатен, покрит на места с вълнообразен ондулин, на места само с винилово платно. Отпред са затворени с поцинкована ламарина. Като цяло са изградени с подръчни материали. Подът е бетонова настилка. По данни на ищеца е изграден през 1995 год. За магазините няма налични строителни книжа. Не отговарят на действащите към изграждането им норми.

ПОДПОРНИ КАМЕННИ СТЕНИ (№14 от схема Приложение №1) Едната подпорна стена е изградена от източната страна между двете стълби. Изградена е от каменна зидария с дебелина 30 см , височина от 3.10 м до 1.75 м на север и обща дължина 28.90 м. Над стената е изграден ажурен парапет с височина 0.80 м от дървена рамка, попълнена с рибарска мрежа. Изградена е в периода 05.2001 год. За същата има Констативен акт №36/13.03.2002 год. с-ъставен от Община Варна район „Приморски" (л. №149). С него е констатирано, че за стената няма издадени строителни книжа.Другата подпорна стена е изградена от западната страна и попада изцяло в имота. Изградена е от каменна зидария с дебелина 30 см , височина 1.80 м и обща дължина 10.00 м. Изградена е в периода 05.2001 год. Ограничава денивелацията на имота с улицата на запад. На горното ниво са разположени магазините върху бетонова настилка. За същата няма издадени строителни книжа.

ТРИ СТЪЛБИЩА (№10 от схема Приложение №1) Едното стълбище е на изток откъм плаж „Кабакум" е с ширина 1.20 м, 15 бр. Стъпала с размери 36/18 см , покрито с мозайка. Другото е на север с ширина 1.30 м, 9 бр. Стъпала с размери 30/15 см , с настилка от балчишки камък. Третото стълбище е на запад откъм почивна станция „Детелина" с ширина 1.30 м, 7 бр. Стъпала с размери 30/15 см , с настилка от балчишки камък.

КАМЕННА НАСТИЛКА ОТ ПЯСЪЧНИК (дворна площадка). Тази настилка е каменна от пясъчник с площ 140.00 кв.м. Положена върху армирана бетонова настилка 10 см.

НАСТИЛКА ОТ ТРОТОАРНИ ПЛОЧИ (дворна площадка) Тази настилка е от тротоарни плочи с площ 41.00 кв.м. Положена върху подложка от пясък 10 см.

ДЪРВЕНИ ОГРАДИ - 2 бр. (№11 от схема Приложение №1) Едната ограда разделя фиктивно имота на две части. Изпълнена е като декоративен дървен елемент. Изпълнена е с метални кръгли колони с диаметър 6.3 см закотвени в бетонова основа, през 2.0 м ,на тях са монтирани плътно една до друга дървени летви - дълга и тясна дъска от обла дървесина с диаметър 5 см разрязана на две, облицована с камъш ,с височина 1.80 м. и дължина 12 м. Другата разделя складовата с търговската част. Изпълнена е като декоративен дървен елемент. Изпълнена е с 4 бр. метални кръгли колони от тръбно скеле с диаметър 6.3 см закотвени в пръстта. На тях са монтирани плътно една до друга дървени летви - дълга и тясна дъска от обла дървесина с диаметър 5 см разрязана на две.

Вещите лица з адали заключение, че: Имотът попада в зона със строителна забрана по Заповед №РД-02-14-300/21.04.1997 год. на Министъра на териториално развитие и строителство за строителна забрана в свлачищни райони за териториите на общини Варна, Аксаково,Балчик и Каварна. Имотът попада в зона Б от Закона за Черноморското крайбрежие. По ОУП на гр. Варна, за имота: Устройствена зона ОК - курортни зони и комплекси, Пл - 30%, Кинт. -1.50. Позел. - 50%. Височина - < 15м.

В ПРИЕТОТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ вещите лица са посочили стойноста на имота без подобренията и неговата стойност след извършване на описаните в исковата молба подобрения, към момента на изготвяне на заключението, като в заключение, стойността на имота в резултат на извършените подобрения се е увеличила с 42 639 лв.

В заключението вещите лица са категорични, че в имота няма такъв вид конструкция, която да бъде отделена от земята като цяла. При демонтиране в ред обратен на изграждането първо се демонтира покривното покритие, покривната конструкция, таванската конструкция (независимо каква е тя), вътрешни преградни зидове, външни ограждащи зидове, настилки. Предварително се прекъсват електрозахранване, водоснабдяване, изнася се обзавеждането, свалят се облицовки, ключове, контакти.

СНЕК-БАР „РИБАРСКА СРЕЩА" (№1 от схема Приложение №1) е прикрепен трайно към бетонова основа.

ХЛАДИЛНА КАМЕРА (№2 от схема Приложение №1) е прикрепена трайно към бетонова основа.

ОТКРИТ БАР-ПЛОТ (№3 от схема Приложение №1) Бар плотът може да бъде демонтиран в ред обратен на изграждането му - демонтира се покривното покритие, покривната конструкция. Демонтират се дървените облицовки по метални колони и греди, демонтират се дървените витрини, демонтира се самият дървен бар плот. Последно се демонтират металните греди и колони, които се изрязват с ръчни инструменти. Бар-плотьт може да бъде разглобен без същественото му увреждане.

СКЛАД (№4 от схема Приложение №1) Складът може да бъде демонтиран Складът може да бъде разглобен без същественото му увреждане.

ВЪНШНА ТОАЛЕТНА (№5 от схема Приложение №1) Външната тоалетна може да бъде демонтирана - премахва се ст.бетоновата плоча, разваля се тухлената зидария.

Демонтажът на външна тоалетна води до разрушаването и.

НАВЕС КЪМ ПОЧИВНА СТАНЦИЯ „ЖУРНАЛИСТ" (№6 от схема Приложение №1 може да бъде демонтиран - без същественото му увреждане.

НАВЕС В ДВОРА (№7 от схема Приложение №1) Навесът може да бъде демонтиран без същественото му увреждане.

БАРБЕКЮ В ДВОРА (№8 от схема Приложение №1) Барбекюто може да се демонтира - демонтира се покривното покритие от вълнообразен ондулин, демонтират се дървените ребра, дървената обшивка, демонтират се последователно ст.бетонови плочи за скара и тухлената зидария. Демонтажът на барбекюто води до разрушаването му.

Магазини - 6 бр. (№9 от схема Приложение №1) Магазините могат да се демонтират - демонтира се покривното покритие от вълнообразе ондулин или от винилово платно, демонтират се дървените греди, демонтират преградите о талашит или дървена облицовка, демонтират се фасадите от талашит дъски и дървените рамки, поцинкована ламарина служещи за врати, демонтират се колоните - дървени или метални. Магазините могат да бъдат разглобени без същественото им увреждане.

ТРИ СТЪЛБИЩА (№10 от схема Приложение №1) Стълбите не могат да бъдат разрушени (отделени от земята), тъй като с тяхното премахване няма как да се осъществи достъп до имота.

ДЪРВЕНИ ОГРАДИ - 2 бр. (№11 от схема Приложение №1) Дървените огради могат да се демонтират - демонтират се дървените летви -хоризонтални и вертикални, демонтират се металните колони с диаметър 6.3. Оградите могат да бъдат разглобени без същественото им увреждане.

ПОДПОРНИ КАМЕННИ СТЕНИ (№14 от схема Приложение №1) Подпорните каменни стени не могат да бъдат разрушени (отделени от земята), тъй като с тяхното премахване ще се свлекат земните маси и имотът ще бъде съществено увреден.

КАМЕННА НАСТИЛКА ОТ ПЯСЪЧНИК (дворна площадка) Каменната настилка от пясъчник може да бъде развалена със съществено увреждане.

НАСТИЛКА ОТ ТРОТОАРНИ ПЛОЧИ (дворна площадка) Настилката от тротоарни плочи може да бъде развалена без същественото им увреждане.

От приетото и неоспорено заключение ва вещото лице В.И.А., се доказва се, че претендираната от ищеца реална част от процесния имот  в размер на 396 кв. метра. Вещото лице е изготвила и депозирало комбинирана скица на имота, в който процесния имот е обозначен в червен цвят.

По делото са събрани гласни доказателства, разпитани сасвидетели както на странатана ищеца така и на ответника.

От разпитаните на водените от ищеца свидетели, съдът установи, че

От свидетеля Е.Д.К. познава страните поделото и често е видждал в имота А. /ищеца/, докато Ц. го е виждал рядко дори споченава веднъж. Описва имота, с площ около 600 кв.метра. Важен факт който изтъква свидетеля, че ищеца работи в заведението в този имот „Рибарска среща“. Свиделя споделя за друго заведение в съседен имот, което от години не работи.

Важен факт в показанията на свидетеля, че е чул родителите на Ц. – Й. и В. да се уговарят с А. да ползва имота, да го застроява и облагородява. Това е станало в самото начало на застрояването. Свидетеля обаче твръди, че задтрояването се е извършвало от двамата блатя Й. и А., тъй като А. притежавал финансовите ресурси и възможността да се построи, да се застрои, но с цел да се развие някаква търговска дейност. Двамата братя Ищеца и Й. баща на ответника са били в много добри отношения. А. е извършвал ремонти, но те са били във връзка със работата на заведението. Свидетеля твръди, че А. е изградил постройката на снек бара и храдилната камера, тези него показания преценени на фона на всички доказателства по делото са голословни, тъй като не са подкрепени от останилите по делото доказателства гласни или писмени, като това че са общи и лишени от конкретира. Свидетелства, че към имота има три подхода има за да се стигне до ресторанта. Има стъпала откъм морето, едни откъм „Златни пясъци“ и от посока Почивна станция „Детелина“. Твръди, че тези стълбища и укрепителни стени са правени от ищеца. Свидетеля твръди, че през всички тези години от 1990 год.  не е имало някой който да се е намесвал в решенията на А. как да изглежда, как да строи и какво да прави в заведението. Ключовете ги е държал А., при отваряне и при затваряне. А. решаваше кой да влиза в имота му като клиент, тъй като той движеше търговската дейност. Според свидетеля, след като се е изградило заведението тогава и се построила въпросната ограда.  Свидетеля твръди, че със заведението, се е занимавал А., дори през 1991 год. е набирал от различни места и от вътрешността на страната работници-сервитьори, готвачи, бармани.Свидетеля твръди, че в заведението  е идвал Й. баща на отнетника, който е сядал, вечерял и се прибирал във вилата си, в която живеел 6-7- месеца през годината.

От разпита на свидетеля Н.Д.П. съдът установи, че познава ищеца от дълго ввреме, но познава и бащата на ответника. Съпругата на Й. се е казвала В.. Първо тя е починала, а той след нея. Свидетеля твръди, че имотат на А./ищеца/ се намира на ъгъла на улицата, която отива към Свободния университет и там където пропадна пътя към „Златни пясъци“ - „Трифон зарезан“, там на завоя с площ около 400-500 кв.м. Границите на имота на А.: Спирката където е „Журналист“ завоя, като един бъбрек и посока Свободния университет е останалата част от имота и трета граница с имота на Й.. Съседният имот на брата на А. - Й. и той си направи там заведение „Дионис“. Има и вила където живее, по-масивна постройка. Свидетеля твръди, че Й. целогодишно е живеел на вилата. Свидетеля твръди, че е чул на едно събиране от Й., като собственик да казва на А. да строи и да си го ползва като свое, защото той влагаше доста пари и имаше възможности и имаше голямо желание. Свидетля заява, че и на двамата братя е помагал в строителството. Правили септична яма и ходил да помагам. После правили шахта за ВиК.  Свидетеля твръди, че след 1989 год. т.е. по време на „демокрацията“ започнали да строят. В този период незнае някой да е оспорвал правата на А., да му пречи да строи. Двамата братя много са се уважавали и са си помагали. Ресторант „Рибарска среща“ свидетеля последно посетил миналата есен, когато работил. Всяка година осъвременявал с нещо ново, заведението, за да си има клиенти. Осъвременявал, поддържал, боядисвал, направи сепаренца. Ресторант „Рибарска среща“ се построил след демокрацията, когато започна частното, деветдесет и някоя година, но той после прави нещо друго, нещо допълнително. После направили нещо по посока университета - барачки които давали под наем. Тези показания на свидетеля не следва да се кредитират, тъй като са в противоречие с писмени доказателства по делото, от които е видно, че само Й. е давал под наем барачките. Свидетеля твръди, че А. с дялани камъни, направил зидчета, подзидал стена от към „Журналист“ там парка, подзида от задния край, направил три стълбища: едното е към „Журналист“ надолу, другото нагоре към учебното заведение. И третото стълбище към посока „Златни пясъци“. Направил по-висок зид, направил парапедче, направил асми, украсявания, имаше дръвченца, цветя. Зида откъм морето е около 2 метра - 2.20 метра може би с дялан камък. Освен Ресторант „Рибарска среща“ А. направил сепаренца и ограждения към страната на „Дионис“ другия ресторант, ограждение като камъш такова, пак е декоративно но е красиво. Направил и тоалет, който е необходим за заведението и стълбището нагоре с чешмичка навън. Хладилната камера А. я е построил, с намерение да съхранява продукти. Изградил е Барбекю на разстояние от 1.70 като височина, с отвор да влиза една голяма тава и да си пекат, дали агънце, дали нещо друго, в зависимост от гостите. Преди три-четири години А. правил дюнер, кебап, палачинки. В началото е имало един цял имот, а в средата между двата имота има разделителна ограда от камъш. Едната част е за „Дионис“, а другото е „Рибарска среща“. Свидетеля е категоричен, че през всичките тези години откакто А. е построил и работи в този ресторант „Рибарска среща“ никой не му се е месил в работата, във вземането на решения и да му се е бъркал, да му е пречел. Ключовете за заведението били джоба му. Отива той отваря. Казва: „Ей, този ключ къде е“, бърка, вади, отваря и правим каквото ще правим. Друг е нямал ключове.

От разпита на свиделя К.И. Р. съдът установи, че познава страните по делото. Твръди, че спорния имот се намира на спирка „Журналист“ и е с площ от около един декар. Преди имотът е бил лозе. В момента 350-400 кв.м е имота в който момента е А., да кажем че е половин декар максимум. Границите на този имот са: от долна страна е пътя стария „Златни пясъци“ – Варна, горната граница е на пътя към хотел „Детелина“ или бившите „Трудещи се селяни“ там или новия Свободният университет, а другата граница е с брат му.  Този имот през 1989 г. свидетеля  при излед за риба с А. и Й. за риба, Й. го повикал с молба: „К., дай да оправим тока с А., нали сте приятели“ Свидетеля отвърнал: „Д., ние и с теб сме приятели, ще го оправим няма проблем, но трябва ти да присъстващ защото е на твое име“. Каза ми: „Нали знаеш че нямам средства, дал съм всичко в ръцете на А., даже смятам да му препиша половината място и да си прави другата половина кръчма“. Тогава свидетеля работил в енергото и просто за съвет ги насочил при кои хора да отидат и как да изкарат разрешително. Проблеми между Ц. и А. не е имало.  Свидетеля твръди, че през 1989 год. между Й. и А. се състоял, разговор, А. да построи ресторанта / 1990 год/. Следващата година започнали да работи. Тогава имало доста работа, защото терена е трябвало да заравнява. Мястото е с голяма денивелация. А. го изравнил, построил и фундаменти направил. Направил си голяма хладилно камера. Прекарал си вода, направил мръсни канали, направил шахта за фекални води в мястото на Й.. През всички тези близо 30 год. никой не е пречил на А. да работи, да строи, никой, нито В. е имала претенции, те почти не идваха, нито синовете им. Отгоре бяха правили някакви кръчми, които са почти в разпад в частта на Й. по протежение на пътя който идва от Свободния университет. Свидетеля дава показания, че в имота, който А. стопанисва, има стълбище от страна на пътя за „Трудещите се селяни“ и от страна на „Златни пясъци“ и още едно голямо стълбище, защото там вече стената е около три метра, което е точно до спирката на „Журналист“, посока към хотел „Журналист“. А. бил оправил нивелацията, като първо заравнил с фадроми мястото и след това тъй като е свлачищи вдигнал подпорна стена, около три метра и направил подови настилки с камъни. В двора на ресторанта изградил барплот, мивки в помещението, хладилна камера, маси. Насал асм, с които е направил навес на почти целия ресторант. Мястото на А. и Й. е разграничено с ограда камъшит, но има врата към Й.. Тоалетната е в мястото на А., заради ресторанта. Ключовете за заведението държал А.. Свидетеля заявява, че А. ползва имота от 1991 год., откакто е сложена табелата „Рибарска среща“. В разпита си заява, че точните думи на Й. са били: „Разрешавам на А. да строи, защото нямам средства и да оправи комуникациите“. Бербекю А. ваправил преди десет-дванадесет години. То си е зидана пещ. Има чешма в двора изградена. Преди 1989 г. в големия имот имало едно бунгало, което преди това А. го прави, защото Й. така или иначе нямал средства. А. бил по-пестелив, затова имал много средства. Работил е в „Елпром“, след това кара товарно такси, леко такси. След това А. помогнал на брат си да построи вилната сграда. Снекбара през 1990 г. или 1991 г. започнал да работи. Сутрин когато отварят заведението, към 11 часа идва А., защото той е със спуснати вериги на входовете и свалял веригите, отключвал и влезал. Й. живеел лятно време на вилата, от край време.

Съдът не кредитира показанията на този свидетели в обсъдените части поради следните съображение. Свидетелите дават показания за обещание да се прехвърли имота в трето лице единствено число. Това твръдение е лишено от житейска логика. Й. обещава нещо което не може да осъществи защото не той е собствени, зада прехвърли. Тези показания единствено обслужват тезата на ищеца.

Съдът не кредитира показанията на свидетелизаради установената в тях вътрешна противоречивост. Разговора се е провел през 1989 год., в заведението Рибарска среща, но строителството му е осъществено по-късно/ виж разрешение з строеж/. Съдът не кредитира показанията на този свидетелите, по отношение на факта, че ищеца А. е построил заведението, тъй като правото на строеж е издадено на майката на ответника и тя ще придобие собственоста след като е изградено /поради характера на ограниченото вещно право на строеж/. Лишено от всякаква правна и житеска логика твръдениета, че той е изградил със солбствени средства ресторанта, но собственоста ще е на В.

Сдът не кредитира показанията на свидетелите, отсно твръдение за необезпокоявано владение на А., върху тази реално обособена част от имота. Тримата свидетели не са разгранициха в показанията си стопанисватена ресторанта от А., като осъществявана търговска дейност, включващо упражняване на фактическа власт върху имота. Свидетелите не удостовериха в показанията си субективния елемент на владението-намерение за своене.

От разпитана свидетелката М.Г.Р. съдът установи, че постана семейството на ответника, баща му Й. и майката на Ц. В. Познава и ищеца. Свидетелката е работила с Й. и е била с него в близки приятелски отношения. Свиделката познава имота срещу хотел „Журналист“. С площ от 1 декар. През 1985 год. - 1986 год., се е построила вила, а след това решиха двамата братя Й. и А. да направят заведението. През 1991 г. направили снекбара и през 1992 г. вече е работил. Този имот е бил на баба Т. - на В. майка й. Имотът е собственост на майката на Ц. от нейната майка прехвърлено на В., после В. прехвърлила на Ц. срещу гледане. За изграждане на заведението носили панели от Пазарджик. Заведението го строяха работници, на които и двамата плаща ли и Й. и А.. Майка им също подпомогнала с пари, най-напред за закупуване на панели. После започнали, да разширяват и станало ресторант. Свидетелкта твръди, последно когато е гледала Й. преди да почине през 2015 год. преди да почине, е заявявал: “Никога заведението няма да се дава на А.“. Имало е искри между Й. и А. много пъти. Свидетелката твръди, че между Й. и А. е имало договор за наем. Наемите от павилионите от снекбара Й. ги вземаше, защото е собственик и той си ги вземаше. Подобрения много пъти се правиха. Й. плащаше за това нещо. Каквото се купувало всичко са си делели, нищо от единия и от другия не е минавало. На майсторите плащали и двамата. За тока също си деляха, за водата също. Всичко двамата плащали. Деляли си оборота от заведението, на което свиделката е присъствала.

Свиделката твръди, че Й. имал ключове от заведението. Й. отварял заведението по-рано, готвачката като идвала. Свидетелката е влизала вътре, когато няма готвач да работи. Вечер в един и половина – два часа, А. си е тръгвал, а свидетелката с Й. затваряли заведението. Първата година, след смърта на Й., Ц. отишъл да иска пари от наемите и А. му дал 1500 лв. След това три години не му е давал. По 25 хил.долара, загубили А. и Й. в пирамидите. След това всеки си внасял и разполагаше със собствените си пари.

Съдът намира, че следва да кредитира тези показания в обсъжданата част като безпротиворечиви.

От разпита на свидетеля С.Н.Н. съдът установи, че позната семейството на ответника, ттъй като е техен съссед. Познава ги ог 1988-1989 год. Свидетеля знае, че Ц. имо място на Жулналист, от майка си. В този имот има построени два ресторанта. Единият „Рибарска среща“ след демокрацията се построи, който е на завоя, а над него е „Дионис“, който го строи брат му на Ц. преди много години, който от много време не работи.

Долния ресторан „Рибарска среща“ го построили в началото на демокрацията. Свидетеля е бил наемател на щанд от Й. през 1997-1998 год. и има преки наблюдения. Ресторанта „Рибарска среща“, е построен върху имот собственостна на В. - майката на Ж. и на Ц., заявява свидетела. Още преди години тя им го прехвърлила и той останал тяхна собственост, след което Ц. придобил собствеността върху всичко: и земя и ресторанта и всичко. Имотът е с площ над декар. Говоря за целия имот. Имало е преградау с цел естествена преграда, между двата ресторанта Дионисий и Рибарска среща, но междувременно има пътека по която се минава към тоалетната, за другия ресторант който е по-назад и към вилата. Свидетела твдръди, че ищеца А. с жена си, с тяхна фирма упражнявали дейност в ресторанта. В управлението на ресторанта участваха двамата братя ищеца и Й.. Свидетеля лично е виждал как Й. е бил барман и е сервирал в ресторанта, отварял го е сутрин още преди да дойдат А. и Р. в ресторанта. Друг път е оставал само до късно, когато са оставали клиенти. Свидетеля твръди, че Р. и А. отговаряли за снабдяване, но и плщали наем. Свидетеля заявяла, В. била болна жена и до преди да почине майка й - баба Ц. я гледала. Свидетеля е договарял само с Й. по отношение пряко на пари и щанд. Свидетеля твърди, че по-скоро през Ц. е чувал още преди това като време, че по отношение на криене на обороти в ресторанта, като делби на пари, че Й. е имал проблеми с брат си във връзка с това. Съдът кресдитира тези показания тъй като са вътрешно без противоречиви и не противоречат и на оостаналите съпбани по делото доказателства.

От разпита на свидетелката М.П. Ж. съпруга на брата та ответника съдът установи следното. Свидетелката познава имота. Знае заведението „Рибарска среща“, вилата и старото заведение „Дионис“. Твръди, че мястото към настоящия момент е собственост на Ц.Й., брат на съпруга й. Първоначално мястото е било собственост на нейната свекърва В.. През 1991 год. неийния баща и свекър й решили да направят заведение. Разчистили терена. Построили заведението снекбар “Рибарска среща“. Свекърът й Й. имал средства, той участва със средства в строителството. След построяването на заведението, започването на търговската дейност, съпруга й и негов приятел, тогава били студенти в Силистра, през лятот ходили там д аработят съпругът й като сервитьор, а колегата му като готвач, и тя съм помагала в заведението „Рибарска среща“. Свекърът ми Й. гие наел. Заведението започна да работи, като използвало за търговската дейност фирмата на Р., съпругата на А., брат на Й.. По това време А. работил като таксиметров шофьор и съответно помагал за снабдяването. Имало разходи от търговската дейност, а печалбите се делили. През 2000 год Ж., съпруга й и девер ми Ц., дари им земята и построили още едно заведение в местото. Това заведение работило до 2000 год., когато продали дялът от заведението и от земята на Ц.. Заведението се казвало „Дионис“. Р. и А. работели и в другото заведение снекбар „Рибарска среща“. Заведението снекбар „Рибарска среща“ било на името на свекърватана свидетелката иЙ. от печалба издържал цялото си семейство:

Свиделката твръди, че нейния свекър Й. им е помагал със средства, но е чакала само да получи наемите си. След като Й. заболял и се получил травмата, ставата му беше зле и живеел там на вилата през цялото време, вече не се занимавал толкова активно с работата си, а по-скоро получавал средства като наем. Брат А. му е давал пари от заведението. Това е било поне четири-пет години преди да почина. Съдът кредитира показанията на тазисвидетелка в обсъдената част като достоверни и добити от непосредсвени впечатления. Макар и да е наличие на близка родстве връчка тези показания са правдоподобни истински.

Тази фактическа обстанока съдът установи, отсъбраните поделото писмени доказателства, които кредитира. Съдът кредитира повторната съдебно агротехническа екпертиза, както и повторната тройна съдебно техническа експеритза от вещите лица П.Г.Л., инж. Ц.Г.А. и инж. С.Д.П..

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявения иск е с правно основание чл.124 от ГПК.

Предявения иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

Предявен е положителен иск за собственост.

Ищеца е заявил иск, съдът да признае в отношениета между страните, че е собственик на 500/1078 ид.части от поземлен имот в гр.Варна, к.к. „Чайка", с идентификатор 10135.2571.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 год. на Изп.директор на АГКК, целият с площ 1078 кв.м по кадастрална карта, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори 10135.2571.31, 10135.2571.479, 10135.2571.272, 10135.2571.274, на основание упражнявана фактическа власт от 1990 год. до настоящия момент с намерение за своене върху реална част с площ 500 кв.м от поземлен имот 10135.2571.32, целият с площ 1078 кв.м.

От допусната приета и неоспорена експетира, релана част, за коятопретендира ищеца е в размерна на 396 кв. метра.

След извенението на чл.59 от ЗТСУ Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г.) законодателя е премахна съществуващата до този момент забрана и прие, че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват по давност само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. След отмяната на ЗТСУ, в новия закон ЗУТ (Обн.ДВ, бр. 1 от 2001 год., в сила от 31.03.2001 год.) това законодателно разшение се запазва в нормата на чл.200 ал.1 от ЗУТ.

Законовите изисквания за придобиване на собственост върху реална част на позембен имот, чрез владение върхе нея е първо-владение, като оригинерен способ за придобиване на правото на собственост съгласно чл.79 от ЗС. Втората предпоставка е тази реална част, която се владее да отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ са самостоятелен поземлен имот. Съглано чл.19 т.2 от ЗУТ, в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места – поземления имота да има най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност, според чл.19 ал.4 от ЗУТ, тази площ може да бъде намалена до 1/5 при делба или в случая отделяне от по-голям имот.

Както се изтъкна по-горе съгласно тройната съдебно техническа експертиза, вещите лица дават заключение, че така обособената част би могла да представлява самостоятелен обект на правото на собственост в съответствие с действащите правила и норми за минимални размери и граници по чл.19 ал.1 ,т.2 от ЗУТ /в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места - най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност, като при делба се допуска намаление с 1/5 на тези показатели в съответствие с чл.19 ал.4 от ЗУТ/.

В товазаключение вещите лица са приели без измерване, че площ на имота е в размер на 415 кв. метра. От приетата техническа експеритиза, след точно замерване процесния имот е с площ 396 кв. метра. Предвид нормата на чл.19 т.2 в вр. т.2 минималния размер като площ на имота, при приложението на чл.200 ал.1 в вр. чл. 19 от ЗУТ е 400 кв. при приложението на нормата на чл.19 ал.4 от ЗУТ.

От така изложеното се налага извода, че независимо дали ищеца е владял имота или не имот, при положение че владяната реална част, не отговаря на изисквания на чл.19 ал.2 в вр.ал.4 от ЗУТ, то по силата на въведената забрана, ищеца неможе да придобие правото на собственост. Това е така, защото е допустимо намаляване на минимално законово допусмата площ с една пета от дорустимие по закон минимална площ т.е. минималната площе по закон е 500 кв.метра, намалена с една пета по чл.19 ал.-4 от ЗУТ става на 400 кв. метра.

В конкретния случая реално владяната от ищеца част /396 кв.м./ е под този минимален размер, не отговаря на изискваният ана закона и по специално на чл.200 ал.1 в вр. чл.19 т.2 в вр т.4 от ЗУТ, не е налице елемент от фактическия състав на закона и ищеца не може да придобие собственост чрез сочения от него способ на вледение.

В изложения смисъл предявения иск се явава неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

За пълнота на изложението съдът следа да изложи, че при условията на пълно и главно доказване ищеца не успя да докаже, че е владял трайно, явно необезпокоявано процесния имот, с намерение за своне за твърдения период, зада е осъществен състав на чл.79 ал.1 от ЗС.

По делото се събраха гласни доказателства, който след преценка от съда поотделно и в тяхната съвкупност налагат единствен правен извода, че ищеца не е владял имота, макар да е осъществявал фактическа власт върху него, то не доказан субективния елемент на владението намерението за своене т.е. ищеца е бил държател.

Установено е, че ищеца е осъществявал фактическа власт върху имота и то без протипоставяне на другите включително и на ответника, но единствено и само в за реализиране на търговска дейност в имота и функционирането на Ресторант „Рибарска среща“. В закона и правната доктрина са приети признаци, които съществено отличават владение от държане. Разликата между владелеца и държателя е в това, че владелеца осъществява фактическа власт върху имота с намерение да свои и противопоставя това владение като фактическо състояние на всички, докато държателя също осъществява фактическа власт върху имота с съзнанието, че той не е негов собственик т.е. държателя знае и приема факта, че имота собственост на друго лице. Разпитаните по делото свидетели всички без изключение в разпитите си, твръдят, че ищеца е влизал в имота, заключвало го е , ремонтирал го е, стопанисвал го е и т.н. но тезинегови действия, изразяващи се в упражняване на фактическа власт върху имота са само и единствено за осъществяване на търговската дейност /функциониране на ресторант „Рибарска среща“/ и не е насочена към своне на процесния имот т.е. липсва субективния елемент на владението.

В настоящия случай от доказателствата по делото не може да се обоснове извод, че ищеца е владял процесния имот с глед на липсата на субективния елемент, за да се породят правните последици навладението в чл.79 от ЗС.

В този смисъл искът се явяна неоснователе.

По отношение на втория иск справно основание чл.124 от ГПК, ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните по делото, че ищеца е собственик на построените в описаната реално обособена част от поземлен имот с идентификатор №  10135.2571.32 с площ 500 кв.м, част сгради, а именно: МАСИВНА СГРАДА НА БЕТОНОВА ОСНОВА С ИДЕНТИФИКАТОР 10135.2571.32.1 и застроена площ 36 кв.м. по КК и фактическа ЗП 58.20 кв.м, от които 16.40 кв.м. барплот, представляваща кухненска сграда с бар-плот; ХЛАДИЛНА КАМЕРА С ИДЕНТИФИКАТОР 10135.2571.32.2 със застроена площ 7 кв.м; ПАЯНТОВ НАВЕС, пристроен към основната сграда и хладилната камера с покрив от ламарина и ЗП 9.60 кв.м.; ШЕСТ МАГАЗИНА на североизточната граница на имота, които не са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно със застроена площ 15.10 кв.м, 13.60 кв.м., 11.00 кв.м., 17.50 кв.м., 6.90 кв.м с навес 14.90 кв.м, и 23.60 кв.м на основание чл.92 от ЗС.

Нормата на закона по смисъла на чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Прнципът на приращението залегнал в закона изискава на първо място да е установено, че ищеца е собственик на процесния имот, върху който са изградени постройките и насажденията.

Съобразно по-горе изложените мотиви ищецът не е собственик на процесния имота, тъй като не може да бъде придобит он него по давност съобразно изложените мотиви.

При положение, че ищеца не е собствени на процесния имот, то той не е собственик на построиките и насаждения в него. Искът следва да се отхвърли.

По отношение на исковете с правно сонование чл.72 от ЗС и чл.74 от ЗС.

Първия от исковте за сумата в размер на  44 320 лева, представляваща на увеличената стойност на имота вследствие извършените от ищеца подобрения в реално определена част, в качеството му на добросъвестен владелец, а втория от исковете е за сумата от 35 800 лева, увеличената стойност на имота, влествие по подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, като недобросъвестен владелец.

По делото не се доказа, че ищеца има качеството на владелец, за да претендира увеличената стойност на имот вследствие на направените от него подобрения. Съобразно изложеното по-горе изводи ищеца има качеството на държател.

От изложеното следва, че втова си качеството ищеца не може да претендира увеличената стойностна имота вследстние на направените от него подобрения. Такова право има само добросъвестние владелец.

В този смисъл с постановките на т.1 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, където е залегнало правилото, чеправо на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и 74 ЗС има само владелецът, а не и държателят.

По отношение наразноските.

С оглед изхода на спора, съдът следва да присъди в тежест на ищеца да заплати на ответник анаправените по делото разноски, съобразно представения списък в размер на  6 174,08 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

По въведеното възражение от процесуалния представител на ищеца по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждението на ответника.

В конкретния случай случая съдът намира, че делото не се отличава със фактическата и правна сложност и дължимите разноски за процесуален представител, следва да са равни на минимално предвидените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие.

Ответника се защита по два иска с правно основание чл.124 от ГПК с цена на иска 75 909,10 лева, и два иска за подобрения с цена на исковете 44 320 лева.

Съгласно НМАВ, като подзаконов нормативен акт, действал към датата на упълномощаването, съгласно нормата на чл.7 ал.5 в вр. ал.2 т.4 от Наредбата, дължимите разноски за адвокат защитник на ответника по предявените искове.

По иска за собственост с цена на иска 75 909,10 лева, дължимото възнаграждение на адвоката защитник е 2 807,30 лева, а по исковете за подоберение с цена на иска 44 320 лева, дължимото възнаграждение е 1859,60 лева или общо в резмер на 4 666,90 лева.

Претендираното възнаграждение е за един адвокат защитник е 4000 лева. В този смисъл възражението е неоснователно.

Водим от горе изложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от А.Ж.Й., ЕГН:**********,***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Д.Д. и съдебен адрес *** ПРОТИВ Ц.Й.Ж., ЕГН:**********,***, с който се иска съдът да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношения на страните по делото, че ищеца А.Ж.Й. е собственик на 500/1078 ид.части от поземлен имот в гр.Варна, община Варна, област Варна, к.к. „Чайка", с идентификатор 10135.2571.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 год. на Изп.директор на АГКК, целият с площ 1078 кв.м по кадастрална карта, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори 10135.2571.31, 10135.2571.479, 10135.2571.272, 10135.2571.274, на основание упражнявана фактическа власт от 1990 год. до настоящия момент, с намерение за своене върху реална част с площ 500 кв.м от поземлен имот 10135.2571.32, целият с площ 1078 кв.м.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от А.Ж.Й., ЕГН:**********,***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Д.Д. и съдебен адрес *** ПРОТИВ Ц.Й.Ж., ЕГН:**********,***, иск с който се иска съда да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните по делото, че ищеца А.Ж.Й. е собственик на построените в описаната реално обособена част от поземлен имот с идентификатор №  10135.2571.32 с площ 500 кв.м, част сгради, а именно: МАСИВНА СГРАДА НА БЕТОНОВА ОСНОВА С ИДЕНТИФИКАТОР 10135.2571.32.1 и застроена площ 36 кв.м. по КК и фактическа ЗП 58.20 кв.м, от които 16.40 кв.м. барплот, представляваща кухненска сграда с бар-плот; ХЛАДИЛНА КАМЕРА С ИДЕНТИФИКАТОР 10135.2571.32.2 със застроена площ 7 кв.м; ПАЯНТОВ НАВЕС, пристроен към основната сграда и хладилната камера с покрив от ламарина и ЗП 9.60 кв.м.; ШЕСТ МАГАЗИНА на североизточната граница на имота, които не са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно със застроена площ 15.10 кв.м, 13.60 кв.м., 11.00 кв.м., 17.50 кв.м., 6.90 кв.м с навес 14.90 кв.м, и 23.60 кв.м на основание чл.92 от ЗС.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от А.Ж.Й., ЕГН:**********,***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Д.Д. и съдебен адрес *** ПРОТИВ Ц.Й.Ж., ЕГН:**********,***, иск с правно сонавние чл.72 от ЗС, за сумата в размер на  44 320 лева, представляваща на увеличената стойност на имота вследствие извършените от него подобрения в реално определена част, а именно: терасиране на имота поради голямата денивелация, включително изграждане на подпорни каменни стени през 1990 год., на стойност 9300 лева; три стълбища, изградени 1990 г. (към плаж «Кабакум», средно стълбище и стълбище към почивна станция «Детелина») на стойност 2500 лева; площадки с различни дворни настилки, направени 1997 г. на стойност 4700 лева; насипи и други земни работи (изсичане и изкореняване на растения, отстраняване на хумус; товарене и превоз до депо; доставка на пясък за насип, товарене и разтоварване, ръчно разриване на пясък, уплътняване и ръчна трамбовка на пластове, изпълнени 1990 г. на стойност 4700 лева, паянтов навес към почивна станция „Журналист“ без ограждащи стени, ЗП 40.70 кв.м; през 2000 год. на стойност .3300 лева, паянтов навес във вътрешния двор без ограждащи стени, ЗП 15.30 кв.м; през 2000 год. на стойност, 3500 лева, паянтов навес, пристроен към основната сграда и хладилната камера с тръбна метална конструкция, покрив от ламарина и ЗП 9.60 кв.м.; 1997 год., на стойност  200 лв., барбекю в двора на бетонова основа и тухлени стени, с монтирана метална скара и пещ, ЗП 2.42 кв.м., построено 2000 г., на стойност 2000 лева; изградена водопроводна инсталация с поцинковани тръби, захранваща отделните сгради в имота, връзка с уличния водопровод; водомерна шахта с водомерен възел; 1997 г., на стойност 1500 лева; изградена септична яма с каменни стени и стоманобетонна плоча, с изградена дворна канализация от PVC тръби, 1997 год., на стойност 3000 лева; изграждане през 1997 г. на връзка между ГРТ и трафопоста в двора на почивната станция на МНЗ, на стойност 6000 лева; дворно осветление с декоративни осветителни тела на стойност 500 лева, огради, изградени през 1997 г.: ограда по вътрешните очертания на имота с дървен парапет от обла дървесина, на стойност 500 лева, и вътрешна ограда между търговската и обслужващата част, представляваща плътна ограда от обла дървесина на стойност 600 лева; вход към заведението от дървена рамка, покрита с керемиди, изграден 2000 год., на стойност 200 лева; дървена конструкция за лозови асми, поставена 2000 год., на стойност 120 лева, дворна чешма с декоративно каменно корито на стойност 200 лева; озеленяване: пет асми на 20 г. и един чинар, 5 г. на стойност 1500 лева.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от А.Ж.Й., ЕГН:**********,***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Д.Д. и съдебен адрес *** ПРОТИВ Ц.Й.Ж., ЕГН:**********,***, иск справно сонование чл.74 от ЗС за сумата от 35 800 лева, представляваща увеличената стойност на имота в резултат от построяването на описаните сгради, а именно: масивна сграда на бетонова основа с идентификатор 10135.2571.32.1, със застроена площ 36 кв.м. по КК и фактическа ЗП 58.20 кв.м, представляваща кухненска сграда с бар-плот; хладилна камера с идентификатор 10135.2571.32.2 със застроена площ 7 кв.м; паянтов навес, пристроен към основната сграда и хладилната камера с покрив от ламарина и ЗП 9.60 кв.м.; шест магазина на североизточната граница на имота, които не са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно със застроена площ 15.10 кв.м, 13.60 кв.м., 11.00 кв.м., 17.50 кв.м., 6.90 кв.м с навес 14.90 кв.м, и 23.60 кв.м.,.

ОСЪЖДА А.Ж.Й. ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Й.Ж., направените поделото разноски в размер на 6 174,08 лева.

Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.

 

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: