Р Е Ш Е Н И Е
№ 522/27.7.2020г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело №
175 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и
следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Н.З.В.,***, против Заповед № 2665/17.12.2019 г. на
кмета на Община Пазарджик, с която е забранен достъпът и ползването на
сутеренен етаж от масивна жилищна сграда на площ от 70 кв.м., ползван като
жилище с лисващ санитарен възел – баня и тоалетна, находящ се в полуприземен
етаж на двуетажна масивна жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор №
55155.506.527, съставляващ УПИ I-6797,
кв. 40 по плана на гр.Пазарджик, административен адрес гр. Пазарджик, ул.
„Петър Бонев“№ 29. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като се твърди че същият е издаден при съществено
процесуално нарушение и без да са налице предпоставките на материалния закон.
Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В съдебното производство
жалбоподателят се представлява от валидно упълномощен процесуален представител
– адвокат Г., която поддържа изцяло жалбата, ангажира доказателства и
претендира направените разноски по делото.
Административният орган в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител - юрк. С., поддържа становище за
неоснователност на жалбата. В писмено становище обосновава законосъобразността
на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган при наличие на
материалните предпоставки. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Съдът, като съобрази доводите и
възраженията на страните, събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена на 11.09.2019 г.
проверка от служители Община Пазарджик, за което е съставен Констативен акт №
52/11.09.2019г., е установено, че сутеренен етаж от масивна жилищна сграда на
площ 70 кв.м. е преустроен в жилищен, като липсват санитарен възел – баня и
тоалетна. Етажът е захранен с електричество и вода и се ползва без
удостоверение за въвеждане в експлоатация като жилище.
Съгласно Нотариален акт с №25, том ХI, дело
3547/1996гг. Н.З.В. е собственик на недвижим имот сутерен етаж/първи/ от
масивна жилищна сграда, застроена на 70 кв.м., състоящ се от две стаи, салон и
кухня, ведно с 3/8 ид.ч. от цялото застоено място с обща квадратура 445 кв.м.,
съставляващо УПИ I-6797, кв. 40 по плана на гр.Пазарджик. Строежът е посочен за
пета категория и не е посочена година на изпълнение. По преписката няма данни
констативният акт да е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. Представено е писмо
с изх. № 44-3824/27.09.2019г., с което кметът на община Пазарджик уведомява
Н.З.В. и Л. Г. Д. за издадените няколко констативни акта. Видно от известието
за доставяне писмото е получено от жалбоподателя на 11.10.2019г. С Констативен
протокол от 28.09.2019г., съставен от длъжностни лица при община Пазарджик, е
установено, че по този констативен протокол е постъпило възражение в 14-дневния
законов срок от Н.З.В. с вх. № 44-4137/26.09.2019г. Възражението не е уважено и
е издадена процесната Заповед № 2665/17.12.2019 г. на кмета на община
Пазарджик. С Констативен протокол от 13.01.2019г., съставен от
длъжностни лица при община Пазарджик, същата е съобщена по реда на § 4 от ДР на
ЗУТ. Жалбата на Н.З.В. е депозирана пред Административен съд Пазарджик на
27.01.2020г.
По делото е
уважено направеното от страна на оспорващия искане за събиране на гласни
доказателства. По
делото е разпитан като свидетел И.О.В. – майка на жалбоподателя, чиито
показания съдът възприема като достоверни, последователни и непротиворечащи на
събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените й въпроси
свидетелката заяви пред съда, че къщата е изградена 1957-1958г., като от 1964
г. те живеят там. Винаги е използвана за жилище, което е от две спални, кухня,
хол, антре, няма вътре тоалетна. Има външна такава. Така е закупено. На втория
етаж има жилище, което е с отделен вход от друга улица. Казва, че тяхното
жилище е обособена като самостоятелен обект. Другият свидетел К. С. П., е съсед
на жалбоподателя. Знае от родителите си, че къщата е построена 1956-1957г.,
като тяхната къща е изградена 1953г. Жалбоподателят живее на първи етаж, като
майка му е от 1964г. Казва, че вторият етаж е със самостоятелен вход от друга
улица. Посочва, че в жилището няма баня и тоалетна, те са от вън. Помагал е за
правенето.
От
страна на жалбоподателя се ангажира съдебно-техническа експертиза.
Видно от експертизата съгласно КККР
на гр.Пазарджик процесният имот е с идентификатор 55155.506.527, с площ 438
кв.м и с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, а по действащия
регулационен план представлява УПИ І-6797, кв.40. В имота има нанесени четири броя
сгради, сред които: - сграда с идентификатор 55155.506.527.3, с площ 99 кв.м,
на два надземни етажа, с предназаначение
„Жилищна сграда със смесено предназначение“, като са обособени самостоятелни
обекти. Единият обект е процесният: Самостоятелен обект с идентификатор
55155.506.527.3.1, с площ 70 кв.м, с предназначение „жилище-апартамент“,
собственост на Н.З.В., съгласно нотариален акт № 25, том ХI, дело 3547 от 10.10.1996г.,
издаден от РС Пазарджик. Другият обект е на втория жилищен етаж - Самостоятелен
обект с идентификатор 55155.506.527.3.2, с площ 70 кв.м, с предназначение
„жилище-апартамент“, собственост на Любниела Г. Дойчинова; В дъното на имота,
на югоизточната граница са построени масивна едноетажна постройка и навес,
които се използват за баня и тоалетна, като е включена към водопровода и
канализацията. Вещото лице е посочило, че по данни от приложените към делото
декларации /стр.97-100/ жилищната сграда е построена около 1956г-1957г. По
обезсиления кадастрален и регулационен план на гр.Пазарджик, одобрен 1959г.,
жилищната сграда е заснета и отразена в УПИ ХVІІ-6808, кв.40 като 1и1/2 МЖ,
което означава етаж и половина. Тоест сградата е показана на един редовен жилищен
етаж и сутерен /“полуподземен етаж“/, съгласно дефиницията на §5, т.49 ЗУТ/.
Вещото лице е извършило оглед на
място и описва процесната жилищна сграда като масивна, изградена от тухлена
зидария и положени бетонови плочи между етажите. Покривът е покрит с керемиди.
Състои се от два етажа, със самостоятелни входове към всеки от тях. Достъпът до
първия етаж е откъм изток, а достъпът до втория етаж е от западната страна на
сградата. Нивото на първия етаж на жилищната сграда е на 0,25м под нивото на
терена, а таванът е на 2,00м над нивото на прилежащия терен. Състои се от предверие, салон, две жилищни
помещения /стаи/ и кухня. Няма обособен санитарен възел /баня и тоалетна/.
Светлата височина на етажа е 2,25м. Изградена е баня и тоалетна извън сградата.
При гореизложените факти и в рамките
на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка
с чл. 146 и чл.
169 от АПК съдът
прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице
което има правен интерес от оспорването.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен по смисъла на чл. 223 от ЗУТ орган
– кмет на община Пазарджик. Съгласно чл. 223 от ЗУТ за строежите
от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или
упълномощено от него длъжностно лице: 6. забранява ползването на строежи или на
части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се
ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и
условията за въвеждане в експлоатация; 7. забранява достъпа до строежи или до
части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се
ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и
условията за въвеждане в експлоатация, забранява захранването им с електрическа
и топлинна енергия, вода и газ и разпорежда поставянето на отличителни знаци за
ограничаване на достъпа и недопускане на хора и други;
Съгласно
разпоредбата
на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и
пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, въз
основа на съставен констативен акт, забранява с мотивирана заповед ползването
на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им
с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането
е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.
Спазена е формата на издаване -
писмена. Същата съдържа мотиви, изложение на фактите и обстоятелствата,
послужили за издаване на акта.
При постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
В производството по издаване на
заповед по реда на чл.223, ал.1, т.6 и 7 от ЗУТ, правнозначимият факт,
обосноваващ издаването на тази заповед, е ползването на строежи, които не са
въведени в експлоатация по установения ред или ползването на строеж не по
неговото предназначение. Като основание за извадането на процесната заповед
кметът на община Пазарджик е посочил, че е ползването на строеж не по неговото
предназначение.
Безспорно по делото е, че е налице
строеж, който се обитава (ползва) от жалбоподателя като жилищно помещение.
Правнорелевантен за процесния казус е фактът дали е налице жилище и съответно
да бъде ползвано за такова. Построен е през 1956-1957г. По делото се установи,
че жалбоподателят е придобил имота през 1996г., като в нотариалния акт е
посочено, че представлява сутеренен етаж /първи етаж/ от масивна жилищна
сграда, застроена на 70 кв.м. Към установената дата на построяване
на сградата 1956-57г. действащи са били Закон за планово изграждане на
населените места“ /ЗПИНМ /, в сила от 1949г. до 1973г. и Правилника за планово изграждане на
населените места /ППИНМ/ в сила от 1950г до 1960г. Съгласно § 11, чл. 155 от
ППИНМ всяко жилище трябва да има най-малко: преддверие стая, кухня, клозет,
килер и зимнично и таванско помещение. Съгласно чл. 159 от § 11 от ППИНМ - 159.
Най-малката светла височина на помещенията е: 1. За живеене, както за хотелски
стаи, кантора и други подобни - 2.80 м.
Съпоставено с коментираните по –
горе разпоредби процесният обект не притежава характеристиките на жилище.
Сега действащите норми на ЗУТ – чл. 40 регламентира, че всяко жилище
трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде
в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено
свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Санитарни помещения над
жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само
в жилището, което обслужват.
Сходни са разпоредбите, действали и
към годината на придобиване на имота от жалбоподателя – 1996г. Съгласно
разпоредбите на чл.93, ал.3 от Наредба №5/1995г. всяко жилище трябва да има най-малко
по едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко
едно складово помещение във или извън жилището. Жилищните помещения във нови
жилищни сгради трябва да имат светла височина най-малко 2.50 м – чл.99 ал.1 от
Наредба №5/1995г.
По делото не се представят документи
и не се оборва изводите на административния орган, че това е полуприземен етаж
по смисъла на § 5, т. 49 от ДР на ЗУТ. Липсват доказателства за извършено
преустройство, след което първи етаж, да е въведен в експлоатация по
установения ред или да се обитава съгласно предназначението.
С оглед на цитираните норми, съдът
счита, че отговорът на въпроса за търпимостта в обхвата на производството по
чл.178 ЗУТ е отрицателен. Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ търпимият строеж не
подлежи на премахване и забрана за ползване. /“ Строежи, изградени до 7 април
1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване“/. От данните по делото и
изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че самостоятелният
обект, собственост на жалбоподателя, не е жилище по смисъла на ЗУТ и по
действащите към момента на изграждането му нормативни актове.
Процесният
етаж е "строеж"по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Според
характеристиките му, тя е от V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5,
б."в" от ЗУТ.
Процесният етаж не отговаря на
дефиницията на §5, т.49 ЗУТ за "полуподземен етаж", тъй като
полуподземен е етажът, нивото на тавана на който е до 1.50 м над котата на
средното ниво на прилежащия терен. Етажът на жалбоподателят е под пода на
етажа, на 0,25м под нивото на терена, а таванът е на 2,00м над нивото на
прилежащия терен. Същият може да се определи като "надземен етаж"
/§5, т.50 ЗУТ/.
Настоящият съдебен състав счита, че
обектът, предмет на процесната заповед, установен като приземен, нежилищен и
чието ползване се разпорежда, правилно е установен като такъв от общинската
администрация. Той е сутеренен етаж, както е отбелязан в
документите за собственост, и което се установи и че е действителното
положение. Като е констатирал наличието на строеж, който се ползва като жилищно
помещение, административният орган е приложил правилно последиците на
материалния закон, като е разпоредил забрана за ползването му.
Едновременно с правомощието да
забрани ползването на строеж, кметът на общината има и правомощието да разпореди
забрана на
достъпа до строежа, което е сторено с процесната заповед, в съответствие с
установените материалноправни предпоставки.
Съдът счита, че е налице правилно
приложен и на материалния закон. Заповедта по чл. 223, ал. 1, т. 6 и
7 от ЗУТ е
издадена при спазване на регламентираното производство, като обстоятелствата са
установени с констативен акт на служители от общинска администрация.
С
оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на
административния орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
същото като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на Община Пазарджик сумата от 100 лева на
основание чл.
143, ал.4 от АПК и чл.
78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.З.В.,***,
против Заповед № 2665/17.12.2019 г. на кмета на община Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.З.В.,***, да заплати на
община Пазарджик сумата от 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 15844 от 21.12.2020 г. по адм. дело № 10084/ 2020 г. на ВАС- Второ отделение:
ОТМЕНЯ решение № 522 от 27.07.2020 г. постановено
по адм дело № 175/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 2665/
17.12.2019 г. на кмета на община Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на
Н. З. В., *****, сумата 1570 лв. (хиляда петстотин и седемдесет лева),
представляваща направени по делото разноски.
Решението не
подлежи на обжалване.