№ 121
гр. *****, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
СТЕЛА ИВ. И.А
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. И.А Въззивно гражданско дело №
20253500500334 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 333/03.07.2025 г., постановено по гр.д. № 411/2025 г. на
РС-*****, първоинстанционният съд е прогласил нищожността на клауза по
§7 от Договор за потребителски кредит /договор за потребителски
микрокредит от разстояние/, сключен на 25.02.2022 г. между потребител - М.
С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул.*****, и кредитор - „София
Комерс Кредит Груп" АД, ЕИК: *********, поради противоречие със закона,
на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД и във вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.33 ЗПК и във вр. с
чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП, като е отхвърлил иска за прогласяване нищожност
на клауза по §6 от същия Договор за потребителски кредит /договор за
потребителски микрокредит от разстояние/, сключен на 25.02.2022 г. между
страните по делото.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за
прогласяване нищожност на клауза по § 6 от Договор за потребителски
кредит /договор за потребителски микрокредит от разстояние/, сключен на
25.02.2022 г. между страните, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД, е
постъпила въззивна жалба от ищцата М. С. П., действаща чрез процесуалния
си представител адв. П. П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение поради допуснати
съществени процесуални нарушения от районния съд свързани с липсата на
обсъждане на съдържанието на процесната клауза, в това число и на
значителните затруднения, които се създават за длъжника при изпълнението
на договора. Твърди се, че съдът не е съобразил императивната законодателна
1
уредба и не е извършил служебно проверка за неравноправност на клаузата,
нито такава за противоречието с добрите нрави. Моли се за отмяна на
решението и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
Въззиваемият „София Комерс Кредит Груп“ АД в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК е депозирал отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба като
недопустима поради липсата на правен интерес за ищеца от обжалване на
решението в посочената част. Поддържа, че цитираната клауза не предвижда
допълнителни разходи за потребителя и в този смисъл не влече
неблагоприятни последици за него, като дори и да бъде обявена за нищожна,
това не би довело до по-благоприятно правно или фактическо положение на
ищцата. Моли се за оставяне на жалбата без разглеждане, евентуално за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.
ОС – *****, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е
валидно и е допустимо в обжалваната част по следните съображения:
Ищецът твърди нищожност на клаузата на § 6 от процесния договор за
потребителски кредит от 25.02.2022 г. поради нейната неравноправност по
съображения, че въведените изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на потребителя при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Разглеждането
на цитираната клауза в неразривна връзка с преценката за действителността на
уговорената клауза за неустойка при неизпълнение на задължението за
осигуряване на обезпечение – § 7 от договора, обосновава правния интерес на
ищеца от предявения иск като абсолютна процесуална предпоставка за
неговата допустимост.
В практиката на СЕС е разяснено, че предвид естеството и важността на
обществения интерес от защитата на потребителите, които са в положение на
по-слаба страна спрямо продавачите и доставчиците, Директива
93/13 задължава държавите членки да предвидят подходящи и ефективни
мерки, за да се преустанови употребата на неравноправни клаузи в договори,
сключвани от продавач или доставчик с потребителите – член 7, параграф 1
във връзка с двадесет и четвъртото съображение от Директивата (решение от
13 юли 2023 г., CAJASUR Banco, C-35/22, EU:C:2023:569, т.22). Посочената
директива съответно дава на потребителя правото да се сезира съда, за да
установи неравноправния характер на договорна клауза и да откаже да я
приложи (решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya
Argentaria, C-224/19 и C-259/19, EU:C:2020:578, т. 98).
2
Член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с
принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната
практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи
(съответно и разгледа – бел. автора) съдебен иск на потребител за
установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза,
съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор. При липсата на
специална правна уредба на Съюза в тази област редът и условията за
прилагане на защитата на потребителите, предвидена в Директива 93/13, се
уреждат във вътрешния правен ред на държавите членки по силата на
принципа на процесуална автономия на последните. Тези ред и условия обаче
не трябва да са по-неблагоприятни от онези, които уреждат подобни вътрешни
положения (принцип на равностойност), нито да са определени така, че да
правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на
правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност)
(решение от 13 юли 2023 г., CAJASUR Banco, C-35/22, EU:C:2023:569, т. 23).
От изложеното следва, че практиката на СЕС, която има задължителен
характер за националните съдилища, е изцяло ориентирана, че нормите и
принципите на Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат разпоредби на националното право, които биха създали
необосновани пречки на потребителя за упражняването на правата му,
включително чрез въвеждане на процедури, представляващи източник на
ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, които може да
ги разубедят да предявят правата си, които черпят от тази директива, в
нарушение на принципа на ефективност (решение от 23 ноември 2023 г. по
дело C-321/22 г.).
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че с оглед изложените от
страна на ищеца твърдения същият обосновава правен интерес от предявения
установителен иск, който следва да бъде разгледан от съда, за да му бъде
осигурен достъп до ефективен съдебен контрол относно твърдяната
неравноправност на оспорената клауза от договора, като разрешаването на
този въпрос е по съществото на спора.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М. С. П. срещу
„София Комерс Кредит Груп“ АД установителни искове с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите по § 6 и по § 7 от
Договор за потребителски кредит /договор за потребителски микрокредит от
разстояние/, сключен на 25.02.2022г. между страните.
Първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск е
уважен по отношение на клаузата по § 7 от процесния договор, не е обжалвано
и е влязло в законна сила, т.е. със сила на пресъдено нещо е установено, че
клаузата, регламентираща неустойка за неизпълнение на задължение за
3
предоставяне на обезпечение е неравноправна по своя характер. В тази връзка
предмет на разглеждане в настоящото производство е съдържанието на
клаузата, която предвижда задължението на потребителя да осигури такова
обезпечение под формата на поръчителство на едно или две физически лица.
Не е спорно между страните, а и от представения по делото договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 25.02.2022 г. се установява, че на
посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД се е задължил да
предостави на ищеца кредит в размер на 700 лв. срещу насрещно задължение
на кредитополучателя да върне заетата сума в срок от 12 месеца. Уговорено е
сумата да се изплаща на месечни вноски, дължими на 25-о число на
съответния месец, при 41,16 % фиксирана годишна лихва и годишен процент
на разходите от 49,89 %.
Видно от приложения Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити кредиторът е предоставил
преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и
условия по кредита, включително разходите по кредита. Впоследствие
договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУР, поради което съдът
намира, че е изпълнена изискуема форма за траен носител по смисъла на чл.
10, ал. 1 ЗПК.
Доколкото длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 ДР на ЗЗП, по отношение на представения договор за кредит са
приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно
приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената в § 6 клауза за предоставяне на
обезпечение по договора е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК,
като клаузата освен това е в противоречие и с добрите нрави, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.
Съгласно § 6 от договора в тридневен срок от сключване на настоящия
договор за потребителски микрокредит от разстояние, потребителят се
задължава да осигури на кредитора едно от следните обезпечения на Договора
за потребителски микрокредит от разстояние: а) поръчителство на едно
физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател,
доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер, надвишаващ
90 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 минимални
работни заплати, или б) поръчителство на две физически лица, които да
представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на
трудовото възнаграждение в размер, надвишаващ 50 % от стойността на
отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати.
При тълкуване на съдържанието на цитираната клауза се установява, че
изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа
множество ограничения и конкретно определени параметри, които, предвид
4
характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят
задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно
изпълнимо. Условията за предоставяне на обезпечение са формулирани така,
че практически възпрепятстват изпълнението им – чрез прекалено кратки
срокове или чрез завишени изисквания към поръчителя. От една страна,
тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и
това създава значително затруднение за потребителя заемател за предоставяне
на обезпечение чрез поръчител, тъй като последният следва да отговаря на
критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя
чрез предоставяне на официални документи, издадени от трето за договора
лице, а именно служебна бележка от работодателя на физическото лице
поръчител. В същото време, тридневният срок е и краен и преклузивен, като
липсва възможност за освобождаване от заплащане на неустойката чрез по-
късно предоставяне на обезпечение.
В процесния случай е несъмнено, че получаването на кредита е било
обусловено от осигуряване на кредитора на едно от горепосочените
обезпечения. Действително в договора за кредит не се съдържа изричен текст,
че сключването на договор за предоставяне на обезпечение представлява
задължителна предпоставка за отпускане на искания кредит или за
получаването му при предлаганите условия. Макар изискването за
предоставянето на обезпечение да е със срок до три дни от сключването на
договора за заем, то с изтичането му, и при липсата на упражнено от страна на
заемателя право на отказ от договора, страните приемат, че за кредитора
настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя,
свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на
финансовия риск, с оглед на което е уговорено и заплащането на
обезщетителна неустойка – съгласно съдържанието на клаузата по § 7 от
процесния договор. Заплащането на неустойка поради неосигуряване на
поръчителство на едно или две физически лица е уговорено с цел да се
обезпечат вземанията на кредитора, съответно същото е в негова полза, което
допълнително обосновава извод, че наличието на обезпечение е наложено от
кредитора условие за сключване на договора, а не избрано свободно от
потребителя.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че клаузата по § 6 от
процесния договор е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По
изложените съображения следва да се приеме, че клаузата по § 6 от процесния
договор не е индивидуално уговорена, а е била изготвена предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
й, отчитайки още обстоятелството, че се касае и до случай на договор при
5
общи условия.
С оглед представените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения
между страните договор, предвиждаща задължение на потребителя да
осигури на кредитора обезпечение, предвид конкретно определените
изисквания и срок за предоставянето му, е нищожна.
Предвид несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
решението в обжалваната част следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго, с което да се прогласи нищожността на цитираната клауза.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
първоинстанционното производство в размер на 443 лв. /415 лв. + 28 лв.,
отчитайки извършената от районния съд компенсация на разноски/ и за
въззивното производство в размер на 390 лв. за адвокатско възнаграждение.
Последното е действително заплатено, видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие, представляващ разписка за
получената сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 333/03.07.2025 г., постановено по гр.д. №
411/2025 г. на РС-*****, IX състав, в частта, в която е отхвърлен искът за
прогласяване нищожност на клауза по § 6 от Договор за потребителски кредит
/договор за потребителски микрокредит от разстояние/ сключен на 25.02.2022
г. между потребител - М. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. *****,
и кредитор - „София Комерс Кредит Груп" АД, ЕИК: *********, поради
противоречие със закона, на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД и във вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл.
19, чл.33 ЗПК и във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП, както и в условие на
евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като противоречащ на
добрите нрави, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от М. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, ул. *****, срещу „София Комерс Кредит Груп“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Дианабад“, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, офис № 6, установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД клаузата по § 6 от Договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 25.05.2022 г., предвиждаща
задължение на потребителя да осигури на кредитора обезпечение по договора
за заем.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК ********* да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. С. П., ЕГН ********** сумата от
6
443 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, и
сумата от 390 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7