Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
град Шумен, 20.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното заседание, на двадесет и първи октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор М.Георгиева
от Окръжна прокуратура– гр. Шумен, като разгледа докладваното от съдия Сн.Чолакова
КАНД № 270 по описа за 2019г. на Административен съд- Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от ОДМВР-град Шумен, чрез И.С.- главен
юрисконсулт, срещу Решение № 467/23.07.2019г., постановено по ВАНД № 1201/2019г.
по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е отменен Електронен фиш серия „К” № 2309733, издаден от ОДМВР-град Шумен, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Д.Я.Д. е наложена глоба
в размер на 300.00 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В жалбата се сочи,
че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди
се, че съдът е съобразил доказателство, което представлява частен документ,
относно лицето, управлявало автомобила и като е приел, че е доказано
авторството на деянието и без изискуемото копие от свидетелство за управление
на МПС към представената декларация от собственика, е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено. В открито съдебно заседание, касаторът,
редовно призован, не се представлява.
Ответникът по касация, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител, респективно не взема становище
по допустимостта и основателността на жалбата.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна. Излага аргументи, че решението
на районния съд следва да бъде отменено, а електронния фиш - потвърден.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се
явява основателна. Съображенията за
това са следните:
С
обжалваното решение е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия „К” № 2309733, издаден от ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Д.Д. е наложена глоба в размер на 300.00 лева за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
За да постанови това решение,
въззивният съд е установил, че в електронния фиш е констатирано административно
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 05.08.2018г. в 18.52 часа, когато
с автоматизирано техническо средство- стационарна радарна система тип “MULTA
RADAR”, е заснето движението на автомобил марка “БМВ 525 Д” с рег. № Н 39 78
ВН, по главен път І- 2, км 112+737м – Бензиностанция “Шел”, движещ се със
скорост от 91 км/ч при максимално разрешена скорост на движение в посочения
пътен участък до 60 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 2309733, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателя, в
качеството му на собственик на автомобила. В описателната част на фиша е
посочена превишена стойност на скоростта с 31 км/ч. За дата и час на
нарушението са вписани показанията на техническото средство, което, видно от
приложения Протокол от проверка № 7-С-ИСИ/02.05.2018г., е преминало техническа
проверка. При направена справка в централната база данни КАТ е установено, че
автомобилът е собственост на Д.Д., поради което спрямо същия е издаден електронен фиш, с който на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 07.05.2019г. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
последният представил писмена декларация, в която посочил, че на процесната
дата е предоставил автомобила си за управление на трето лице, което било
правоспособен водач - А.П.Т.от гр.Нови Пазар, в чието владение се намирал
автомобилът. Към Декларацията като доказателство бил приложен Договор за
покупко-продажба от 20.06.2018г. без нотариална заверка на подписите. Т.2 от
Декларацията, касаеща реквизити на валидно свидетелство за управление на МПС на
посочения водач, не била попълнена, като не било представено и копие на
свидетелството за управление на МПС на посоченото в декларацията, като водач на
автомобила, лице.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати
нарушения на процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения
образец и в съответствие с чл.189 ,ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено чрез допустимо от закона
изправно техническо средство. Същевременно обаче съдът е счел за изпълнена
хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, с оглед представената Декларация на
собственик и като е приел, че авторът на нарушението е с установена самоличност,
е отменил изцяло електронния фиш, като незаконосъобразен.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, но не и направените въз
основа на нея правни изводи по отношение на субекта на
административнонаказателна отговорност.
На първо място, правилно
въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е
установено и заснето с годно техническо средство – стационарна радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „Multa Radar“, заснемаща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. По силата на
изрична правна норма, законодателят е придал на електронния фиш статута на
документ, който следва да съдържа определени реквизити, които в настоящия казус са надлежно посочени. Според чл.21, ал.1 ЗДвП, при избиране скоростта на движение,
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в кm/h, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал.2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, в случая „В-26“, указващ
скорост 60км/ч. Административнонаказващият
орган е приложил действащата законова разпоредба, която е била нарушена и е наложил
санкция в абсолютния размер, предвиден от законодателя за отчетеното
превишаване на скоростта с 31 км/ч.
Неоснователно е възражението на касатора,
че субекта на административнонаказателна отговорност е определен неправилно.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото
е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът
не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение. В настоящия казус се установява, че МПС е регистрирано
на името на Д.Д.. По делото е представен Договор за покупко-продажба на лек автомобил
с дата 20.06.2018г. между жалбоподателя и трето лице, като същият не е в изискуемата
форма за действителност. Съгласно чл.144, ал.2 от ЗДвП ,прехвърлянето на
собствеността на регистрирани автомобили, какъвто е настоящият случай, се
извършва с договор с нотариална заверка на подписите. Представеният по
делото предварителен договор съдържа всички съществени елементи на окончателния
договор,
според
разпоредбата на чл.19, ал. 1 от ЗЗД, като
с него е предадено владението на автомобила на датата на сключването му. Твърденията
за последващо разваляне на договора с Нотариална покана, която не е била
връчена и сезиране на полицията във връзка с неизпълнение на облигационни
задължения, са ирелевантни по делото. С чл.188, ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи
административнонаказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е
предоставил собствения си автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на
управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС. Жалбоподателят е упражнил правата
си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, посредством депозиране на
писмена декларация, в която е посочил данни на друго лице, управлявало МПС на
процесните дата, час и на посоченото място, но към декларацията не е приложил
копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила.
Настоящата инстанция не споделя
мотивите на първоинстанционния съд, че с подаването на декларацията е оборена
презумпцията по чл.189 от ЗДвП и непредставянето на изискуемото
копие от свидетелството за управление на МПС на сочения за водач, не води до
невалидност на декларацията, тъй като в случая водачът е достатъчно индивидуализиран
в нея и в Договора за продажба и наказващият орган е разполагал с достатъчно
информация, за да бъде наложена глобата на виновното лице. Кумулативно
изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две
- попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и
да е от тях не изпълнява изискването на чл. 189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на фиша.
Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е
предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде
копие на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи
при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до
тяхното санкциониране, без възможност последните да се защитят. В хода на
съдебното следствие жалбоподателят също не ангажира надлежни доказателства,
които да изключват административнонаказателната му отговорност. Поради това съдът
приема, че презумпцията по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с
автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в
качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е
и практиката на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. №
5412/2013 г., III о., според което в случай, че собственикът не може да декларира на кого е
предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от
свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за
извършеното с въпросния автомобил административно нарушение
По
изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на районния
съд е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено. Доколкото делото
е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства,
следва да се постанови ново решение по съществото на спора, потвърждаващо
електронния фиш.
Предвид изложените съображения, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 467/23.07.2019г., постановено по ВАНД № 1201/2019г.
по описа на Районен съд - гр.Шумен, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2309733,
издаден от ОД на МВР - град Шумен, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата на Д.Я.Д. с ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 300.00 (триста) лева за нарушение на чл.21, ал.2
от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 20.11.2019г.