Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, …………………2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание
на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
Мл.с.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
в.гр.
дело № 2583 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 19332/27.06.2018г. на „Одисейстил“ ООД с
ЕИК:********* срещу разпределение от 08.06.2018г., изготвено по изпълнително
дело № 20137110400344 по описа на ЧСИ Д. П.-Я. с рег. № 711 в КЧСИ.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят, в качеството му на ипотекарен
длъжник, не е бил уведомен за извършеното разпределение от 08.06.2018г., като
узнал за същото на 25.06.2018г., след посещение на кантората на ЧСИ. Твърди се
още, че неправилно съдебният изпълнител не е включил в разпределението
натрупаните такси за битови отпадъци, които следвало да бъдат с привилегия по
чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, наред с дължимите данъци за имота. Отправят се и
възражения, че в протокола за разпределение не е посочено какви точно разноски
по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са извършени и какъв е техния размер. Моли се за
отмяна на разпределението и връщането му на ЧСИ за ново разпределение или
извършване на такова от самия съд.
По делото е постъпило по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК становище от взискателя
„Юробанк България“ АД, както и мотиви на ЧСИ по обжалваните действия.
Депозирано е становище на „Одисей 96“ ЕООД-в несъстоятелност, с която моли за
потвърждаване на извършеното разпределение.
В отрито съдебно заседание се явява представител на „Юробанк България“
АД, който изразява становище за недопустимост на жалбата, а по същество – за
неоснователност. Моли същата да бъде отхвърлена. Останалите страни не се явяват
и не се представляват.
Съдът,
след като разгледа жалбата на „Одисейстил“ ООД, отговора на взискателя, становището на съдебния изпълнител
и прецени представените по делото доказателства, намира следното:
По делото се установява, че „Одисейстил“ ООД има
качеството на ипотекарен длъжник по изпълнително дело № 20137110400344 по описа
на ЧСИ Д. П.-Я. с рег. № 711 в КЧСИ с взискател „Юробанк България“ АД. „Одисейстил“
ООД e ипотекирал недвижим имот, заедно с „Калипсо ДВ“ ЕООД за обезпечение на
чужд дълг на „Одисейстрой“ ООД и „Идесей 96“ ЕООД. Съдебният изпълнител е
насочил изпълнение към недвижимия имот, собственост на ипотекарните длъжници
чрез насрочване на публична продан за периода от 30.04.2018г. до 30.05.2018г.
След проведената публична продан, с протокол от 31.05.2018г. за купувач на
имота е обявен присъединения взискател „Кейрос“ ЕООД за сумата от
1 450 531,00 лева.
От материалите по делото е видно, че съдебният
изпълнител не е предявил
разпределението на ипотекарния длъжник „Одисейстил“ ООД, съгласно чл. 462, ал.
1 от ГПК. Ненадлежното призоваване на „Одисейстил“ ООД за датата на предявяване
на разпределението, обаче, не се отразява
на законосъобразността на разпределението, респ. не може да бъде основание
за неговата отмяна, а това обстоятелство се преценява от съда единствено с оглед спазване на срока за обжалване.
С Протокола от проведената публична продан от 31.05.2018г.(л.1561), съдебният
изпълнител е насрочил предявяване на разпределението за 08.06.2018., като е посочено,
че страните са уведомени със самия протокол. Видно от протокола – при
провеждането на публичната продан не е присъствал никой, вкл. „Одисейстил“ ООД,
като липсва подпис на управителя, от който да следва, че е бил уведомен за
насроченото предявяване. Поради тази причина, съдът намира, че ЧСИ не е спазил нормата
на чл. 462, ал. 1 от ГПК по призоваване на ипотекарния длъжник за извършеното
предявяване. Тъй като жалбоподателят „Одисейстил“ ООД е получил, респ. е узнал
за изготвеното разпределение на 25.06.2018г., то
едва от този момент за него е започнал да тече срокът за обжалване. Жалбата е подадена на 27.06.2018г., поради
което същата следва да се приеме, че е в срок.
На следващо място „Одисейстил“ ООД, в качеството му
на ипотекарен длъжник, е процесуално
легитимиран да обжалва извършеното разпределение, тъй като с насочване на
изпълнението върху вещта, ипотекирана за обезпечение на вземането по
изпълнителния лист, собственикът на ипотекираната вещ придобива качеството на
длъжник в изпълнителното производство – в този смисъл т. 2 на ТР 4/2017г. на
ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, жалбата е подадена в срок от
процесуално легитимирано лице – длъжник в изпълнително производство срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител извършва
разпределение, когато събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на
вземанията всички взискатели. Чрез разпределението съдебният
изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане
на всяко едно от тях. В хипотезата, в която за купувач е обявен взискател и
едновременно с това има и други взискатели, а предложената цена не е достатъчна
за удовлетворяване на всички взискатели, е приложима специалната норма на чл.
495 ГПК, съгласно която обявеният за купувач взискател е длъжен да внесе в двуседмичен
срок от разпределението сумата, необходима за изплащане на съразмерните части
на вземанията на другите взискатели, а ако няма други взискатели, е длъжен да
внесе сумата, с която цената надминава неговото вземане. Ето защо, в хипотезата
на чл. 495 ГПК, се налага извършването на "предварително
разпределение" по чл. 460 от ГПК, с което преди всичко да се определи дали
съществува в полза на обявения за купувач взискател подлежащо на
удовлетворяване вземане от публичната продан и в какъв размер, за да може той
да упражни правото си на прихващане, съгласно чл. 461 от ГПК, както и да се
определи сумата, която обявеният за купувач взискател следва да внесе. След
стабилизиране на "предварителното" разпределение започва да тече и двуседмичният
срок за внасяне на определената с разпределението сума, дължима от обявения за
купувач взискател – в този смисъл Решение № 12 от 19.01.2018 г. на ПАС по в.
гр. д. № 740/2017г.
В случая, съдебният изпълнител е изготвил протокол
за разпределение на сумата от 1 450,531,00 лева, предложена от
купувача-взискател, „Кейрос“ ЕООД както следва:
1.1. на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в полза
на Община Варна сума в размер на 13029,08лева, дължими местни данъци за имота;
1.2. На основание чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗД в полза на взискателя „Юробанк България“ АД сума в размер на
1 402 615,02лева;
1.3. В полза на ЧСИ сума в размер на 34 886,90
лева, представляваща, дължими такси по изпълнението по т. 26 от ТТРЗЧСИ;
В полза на останалите вземания на присъединените
взискатели не е извършено разпределение, тъй като не остават суми за
разпределение. Съдебният изпълнител е приел, че таксата за битови отпадъци в
размер на 21 900.85 лева не се ползва с втора по ред привилегия по чл.
136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, поради което я е изключил от разпределението.
Спорният въпрос, съобразно въведените в жалбата
оплаквания, е дали дължимите от „Одисейстил“ ООД такси за битови отпадъци за
имота в размер на 21 900,85 лева (видно от протокола за разпределение),
следва да бъдат разпределени в полза на Община Варна с втора по ред привилегия съгласно
чл. 136, ал. 1, т. 2 от ГПК, наред с дължимите данъци, тъй като ако бъдат
включени тези вземания в разпределението, същите биха били погасени.
Настоящият съдебен състав намира, че таксата за
битови отпадъци попада извън обхвата на
чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД като втори ред
привилегия са уредени вземанията на държавата за данъци върху определен имот
или за моторно превозно средство – от стойността на този имот или превозно
средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки
по концесионни договори. Чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД е норма с процесуален
характер и разширителното й тълкуване е недопустимо. Специалният характер на
привилегията по чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД означава, че с право на
предпочтително удовлетворяване се ползват само вземанията на общината за данъци
върху недвижимия имот, който е обект на принудително изпълнение. Цитираната
разпоредба няма предвид всички публични вземания, а само изрично посочените.
Доколкото се касае за една привилегия, т.е. изключение от общото правило за
съразмерност, изброяването на конкретните хипотези е изчерпателно и не търпи
разширително тълкуване - Решение № 18 от 20.02.2018 г. на ВнАС по в. ч. гр. д.
№ 53/2018 г. От друга страна, "таксата битови отпадъци" не е данък, а
се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, съгласно чл. 62 ЗМДТ.
Макар и с характер на публично общинско вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2,
т. 1 и т. 3 от ДОПК, вземането за таксата битови отпадъци не е предвидено от
законодателя в привилегиите по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД, поради което вземането
за битови отпадъци попада в общата привилегия
по чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД – в този смисъл Решение № 35 от 23.03.2018 г. на
ВнАС по в. ч. гр. д. № 99/2018 г.
По отношение на възражението в жалбата, че не е
посочено какви точно разноски са включени с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1
от ЗЗД, съдът констатира, че сумата от 34886,90 лева, която ЧСИ е разпределил в
своя полза, представлява дължимата нему пропорционална такса за принудително
събиране на паричното вземане, съответна на размера на осребреното имущество, съгласно чл. 26 от ТТРЗЧСИ – това се
потвърждава и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от
изпратеното от ЧСИ до съда съобщение. В разпределението изрично е посочено, че
сумата от 34886,90лв. представлява дължими такси по изпълнението по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ, като дори размерът й е по-нисък от този, който е изчислен от вещото
лице в изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид гореизложеното, със сумата в размер на
1 450 531.00 лева, се следва да се извърши следното предварително
разпределение по чл. 495 от ГПК:
1.1. на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в
полза на Община Варна сума в размер на 13029,08лева, дължими местни данъци за
имота;
1.2. В полза на ЧСИ сума в размер на 34 886,90
лева, представляваща, дължими такси по изпълнението по т. 26 от ТТРЗЧСИ;
1.3. На основание чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗД в полза на взискателя „Юробанк България“ АД сума в размер на 1 402
615,02лева (1 450 531.00 лева – (13029.08 лв + 34886.90 лв) = 1 402 615.02 лева).
Доколкото няма други възражения, свързани с реда и
размера на разпределените суми, съдът намира разпределението за законосъобразно,
поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора, „Одисейстил“ ООД следва да
бъде осъден да заплати в полза на „Юробанк България“ АД юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева и 200.00 лева депозит за вещо лице,
съгласно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът на основание чл. 463, ал.
2, вр. с чл. 274 от ГПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 19332/27.06.2018г. на „Одисейстил“
ООД с ЕИК:********* срещу разпределение от 08.06.2018г., изготвено по
изпълнително дело № 20137110400344 по описа на ЧСИ Даниела П.-Янкова с рег. №
711 в КЧСИ.
ОСЪЖДА „Одисейстил“ ООД с ЕИК:********* да заплати
на „Юробанк България“ АД с ЕИК:********* сумата
от 250.00 (двеста и петдесет) лева разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.