Присъда по дело №499/2010 на Районен съд - Харманли

            ПРИСЪДА

 

№ 194

гр. Харманли 18.VІІІ.2011г.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   на осемнадесети август, две хи-ляди и единадесета година, в открито съдебно заседание, в състав :           

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Веселин Коларов 

 

 

ПРИСЪДИ

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Т. П  М.:  българин, български гражданин, женен , не осъждан , със средно образование,  род.20.ІІІ.1957г. в гр. Чирпан живущ ***  ЕГН ********** , за ВИНОВЕН  в това, че :

На 19.VІ.2010г. в с. Лешниково, общ. Харманли , с думите „Простак" , „Ти не си никакъв кмет",  „Ти си пътник" казал неща , унизителни за честта  и достойнство-то на К.Н.К. ***, в негово присъствие, като последният е бил в качеството на длъжностно лице - кметски наместник на с. Лешниково , общ. Харман-ли и обидата е нанесена по повод на изпълнение на службата и функцията му – прес-тъпление по чл.148 ал.1 т.3  вр.чл.146 ал.1 предл.1 от Наказателния кодекс.

           На осн.чл.78А от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимият Т. П  М ЕГН **********, със снета по-горе самоличност от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОР-НОСТ и налага на същия  АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на

1 000лв.

 

ОСЪЖДА подсъдимият Т. П  М.:  българин, български гражданин, женен , не осъждан , със средно образование,  род.20.ІІІ.1957г. в гр.Чирпан живущ ***  ЕГН **********, да заплати на К.Н.К. ЕГН ********** *** сумата от 300лв. обезщетение за пре-търпени от него неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия прес-тъпление по предявения граждански иск , ведно със законната лихва от 19.VІ.2010г., като до пълния предявен размер от 5000лв. като недоказан отхвърля .

 

ОСЪЖДА подсъдимият Т. П  М.:  българин, български гражданин, женен , не осъждан , със средно образование,  род.20.ІІІ.1957г. в гр.Чирпан живущ ***  ЕГН **********  да заплати на К.Н.К. ЕГН ********** *** сумата от 300лв. адвокатско възнаг-раждение .

                        ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от днес пред Хасковски окръжен съд.

 

                                                   Районен съдия :      

                                                                         /Веселин Коларов /

 

 

 

Мотиви

 

към присъда №  194 / 18.VІІІ.2011г.,постановена по НЧХД № 499 / 2010г. по описа на Харманлийски районен съд

 

Обвинението против подсъдимия Т. П  М. ЕГН ********** ***,  е  за това, че:

На 19.VІ.2010г. в с. Лешниково, общ. Харманли , с думите „Простак" , „Ти не си никакъв кмет",  „Ти си пътник" казал неща , унизителни за честта  и достойнството на К.Н.К. ***, в негово присъствие, като последният е бил в качеството на длъжностно лице - кметски наместник на с. Лешниково , общ. Харманли и обидата е нанесена по повод на изпълнение на службата и функцията му – престъпле-ние по чл.148 ал.1 т.3  вр.чл.146 ал.1 предл.1 от Наказателния кодекс.

 

Частния тъжител е предявил срещу подсъдимия граждански иск за сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, нас-тъпили в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от деня на извършване на престъплението – 19.VІ.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане с наказателния процес.

 

В хода на съдебното следствие подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения по обвинението. В обясненията си дадени в съдебно заседание подсъдимия заявява че на посочената дата се е срещнал се е срещнал с тъжителя в качеството му на кметски наместник на с. Лешниково по повод недопущането от страна на последния на лица – работещи при М. ,да преминат през селото.

Подсъдимия спечелил търг за добив на дървесина, находяща се в близост до селото. Наел работници , които следвало да извършат сечта . След известно време ги освободил и изпратил на изпратил на тяхно место други работници . При пристигането им в с.Лешниково новите работници ( между които св. Л  П  и Д  Б ) били срещнати от тъжителя К., който им заявил ,че няма ги допусне да преми-нат през селото и да се установят на лагер край него, докато М. не дойде на място за да разговаря с него. След това К. върнал обратно работниците, които се предвиж-вали с каруци. Те от своя страна след като излезнали от селото позвънили на М. и го уведомили за случилото се. Още същата вечер той пристигнал на местото, където те се били установили – между с.Иваново и с.Лешниково . М. постоял при работници-те известно време , след което се прибрал в дома си. Казал на работниците си, на след-ващия ден да се придвижат към местото определено за лагеруването им. На следващия ден, след като пристигнали на уговореното место и устроили лагер , работниците били посетени от К. , който им разпоредил да напускат района на селото. Около обяд, след като се свързал с работниците си М. разбрал за разговора между К. и ра-ботниците, които му казали какво иска кметския наместник - да отиде М. при него на килимчето да му се моли , за да пусне работниците – (по думите на подсъдимия). Афектиран от чутото М. пристигнал в лагера на работниците, а след това намерел и тъжителя К. *** едно заведение. При последвалия разговор на висок тон подсъдимия заявил на тъжителя : Ти си пътник, отивай при Л  и ако той е кмет на место ще те изгони веднага. Щом като правиш такива саботажи, да разиграваш 30 човека, правиш ни на маймунки”.  В обясненията си подсъдимия отрича да е наричал тъжителя “Простак “  , тъй като не използвал тази дума ,като заявява че според него „простак”- “ .. означава невъзпитан човек в превод на български” .

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства : обяснения на  подсъдим ,показания на свидетели и писмени материали прие за установено следното:

 

На 19.VІ.2010г. св. Д  Д  и П  Г  – служители по охраната към Община Харманли били извикани от тъжителя К. *** за оказване на съдействие във връзка със самоволното настаняване в района на селото на работници – дървосекачи. Около 16.30ч. преди края на смяната им, заедно с К. се намирали пред заведение намиращо се в близост до центъра на с. Лешниково .По това време пред тях спрял автомобила на подсъдимия , който след слезнал от него се отправил към К. с думите: “Ти си пътник, ти не си никакъв кмет, ти си пътник . ” При последвалата разправия между двамата, по адрес на К. бил изречени от подсъдимия още думите “простак “  и “Ти не си никакъв кмет. Аз съм кмета ,аз решавам нещата .”. След като излял яда си ,подсъдимия се качил в автомобила си и тръгнал .  

След случилото се К. пред колегата си от съседното село- св. Недко Ди-митров  и братовчедка си - св. Валентина Паунова, разказал за станалото. При разгово-рите си с тях тъжителя бил възмутен и разстроен от нанесените му обиди . В последст-вие у К. се появили и здравословни проблеми – започнал да вдига кръвно и се на-ложило да постъпи на лечение в болница . Случилото се дало отражение и върху изпъл-нение на служебните ангажименти на К. – той престанал да проявява инициатив-ност , която преди това му била присъща .

 

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава отчасти от обясне-нията на подсъдимия Т.М. и изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели : Д Д , П  Г , Н  Д  и В  П  както и от приложените писмени доказателства. Настоящия състав изцяло кредитира показанията на св. Д  и Г  относно описаната по-горе фактическа обстановка за случилото се на 19.VІ.2010г., като ги намира за пълни, без-пристрастни и непротиворечиви помежду си.

 

 

При така установената фактическа обстановка, следва де се приеме , че от страна на подс. М.  е осъществен състава на престъплението “Обида”. От събрания по делото доказателствен материал, съдът направи безспорен и категоричен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.

Принципно обидата може да бъде извършена чрез думи или чрез действия. В конкретният случай, деянието е осъществено чрез думи. Основният признак на прес-тъплението “обида” е отрицателна, унизителна да личното достойнство на човека оцен-ка, изразена в неприлична, цинична форма. За е осъществен състава на престъплението “Обида”, обидните думи следва да са извършени в присъствието на пострадалия. Съ-щественото е, че дееца следва да съзнава, че пострадалия ще че чуе обидните думи. Обидата е умишлено престъпление – дееца трябва да съзнава че използваните думи които отправя към пострадалия са от такова естество, че да унижат чувството  за чест и достойнство на пострадалия, че те са неприлични, цинични и недопустими от гледна точка на морала и добрите нрави.  Престъплението е  довършено, с възприемането на обидните думи от пострадалия.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящия състав приема, че е осъществен състава на престъплението “обида” от страна на подсъдимия , при ква-лифициращи признаци. Обидата е нанесена на тъжителя  в качеството му на длъжност-но лице, по повод изпълнение на службата му . Същият е кметски наместник в с.Леш-никово, а обидата й е нанесена по повод изпълнение на службата му .

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че подсъдимия Т. П  М. и осъществил от обективно и субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.1 т.3  вр.чл.146 ал.1 предл.1 от Наказателния кодекс, като :

На 19.VІ.2010г. в с. Лешниково, общ. Харманли , с думите „Простак" , „Ти не си никакъв кмет",  „Ти си пътник" казал неща , унизителни за честта  и достойнството на К.Н.К. ***, в негово присъствие, като последният е бил в качеството на длъжностно лице - кметски наместник на с. Лешниково , общ. Харманли и обидата е нанесена по повод на изпълнение на службата и функцията му .

 

Подсъдимият Т. П  М. е  българин, български гражданин, женен , не осъждан , със средно образование,  род.20.ІІІ.1957г. в гр. Чирпан живущ ***  ЕГН **********  .

 

Предвиденото по закон наказание за извършеното от подсъдимия  престъпле-ние е “Глоба” от три хиляди до десет хиляди лева и “Обществено порицание”. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 78А НК, при наличието на които съдът е длъжен да го приложи. Подсъдимия М. е пълнолетно лице. Предвиденото по закон наказание е “ Глоба”, същият не е осъждан и не му е налагано наказание по чл. 78А НК, с деянието няма причинени имуществени вреди.Предвид на това, съдът следва да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание. Съдът намира, се с налагане на наказанието “Глоба” в  размер на 1000лв., ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Според състава по този начин ще бъдат постигнати и целите на личната и генералната превенция, като с това наказание ще се подейства предупредително и превъзпитателно на подсъдимия , а така  също така и на останалите членове на обществото.

 

По отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящо-то наказателно производство граждански иск предявен от пострадалия против подсъди-мия за сумата от 5 000 лева - обезщетение за претъпените от него в резултат на деяние-то неимуществени вреди, съдът намира , че предвид постановената по отношение на подсъдимия присъда , същия се явява основателен, но недоказан до пълния му предявен размер.

В тъжбата се сочи, че след случилото се тъжителя бил силно разстроен, стре-сиран и подтиснат психически, не можел  в достатъчна степен да изпълнявам служеб-ните си задължения. Твърди се, с думите си подсъдимия навредил на доброто му име, повлияли отрицателно на обществената оценка , която имал в средата  в която живеел и работил. Тези твърдения според съда , не се доказаха от тъжителя по безспорен и кате-горичен начин. Свидетелските показания на св. св.Н  Д в и В.П  са в тази насока , докато показанията на св. Н. - полицейски служител посетил с.Леш-никово и разговарял с кметския наместник след случилото се, са в насока , че : “ Не си спомням някой от двамата да е казал ,че е бил обиден. “ – и визират както подсъдимия така и тъжителя.  

По делото не бяха представени каквито и да е писмени доказателства във връзка със здравословното и психологичното състояние на тъжителя  – медицинска документация и др. Въпреки това, съдът приема, че след като е налице доказано прес-тъпление обида, то безспорно на тъжителя са нанесени неимуществени вреди. От съб-раните по делото доказателства, се доказа, че по адрес на тъжителя са отправени обидни думи, довели до уронване на престижа й и авторитета й, като човек. Само фак-та, че отправените обидни думи са от такова естество, че да унижат чувството за чест и достойнство и че пострадалия  ги е възприел, налага правният извод, че същия е пре-търпял неимуществени вреди, настъпили в резултат на извършване на деянието.

Предвид разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму и нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че следва да уважи гражданската претенция, предявена от тъжителя против подсъдимия  за сума-та от 300 лв.,  като в останалата част до 5000 лв. като недоказана следва да бъде отхвър-лена. Върху така определеното обезщетение съдът присъди и законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане .

Наред с това следва подсъдимия да заплати на тъжителя сумата от 300лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение .

 

 

Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                       Районен съдия : ..................          

                                                                                /В.Коларов /