Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе,
24.07.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІ-ти състав, в публично заседание на осми юли през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛГА ЦОНЕВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦОНЕВА адм. дело № 263 по описа за 2015
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по
жалба на П.Т.С. *** против Заповед № 2-95-00-518/22.05.2015г. на Областен управител на Област Русе, с която
е
прекратено служебното му правоотношение за длъжността „Служител по сигурността на информацията” в
Областна администрация – Русе, считано от 25.05.2015г., на основание чл.106,
ал.1, т.2 от ЗДСл - поради
съкращаване на длъжността. В жалбата
са изложени доводи за
незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административно
процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Оспорващият
претендира отмяна на акта.
Ответникът по
жалбата – Областен управител на
област Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Не претендира разноски.
Административният съд, като обсъди събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
за законосъобразност на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, атакува подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт и е депозирана от страна, имаща правен интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят е заемал длъжността „служител по сигурността на информацията” по
служебно правоотношение, възникнало от Заповед № 2-95-00-527/04.08.2014г. на
Областния управител на област Русе (л.5 от адм.преписка). С ПМС № 121/15.05.2015г.,
приложено към административната преписка, е изменен Устройствения правилник на
областните администрации и е утвърдена щатна численост на персонала в
областните администрации в РБ, съгласно отделните приложения. От приложение №
18 е видно, че в Областна администрация Русе се утвърждават 34 бр. длъжности. Със заповед № 2-95-00-503/20.05.2015г. на
Областния управител на Област Русе (л.2)
и на основание приетото ПМС е
утвърдено, считано от 25.05.2015г., ново длъжностно разписание на Областна администрация
Русе. Същото
е приложено на л.л.3-4 от преписката. От него
е видно, че щатната численост е 34 бр. служители и че длъжността на жалбоподателя
не фигурира сред щатните длъжности. Представено е и новото поименно разписание на длъжностите, действащо от
25.05.2015г. (л.л.80-82 от делото).
От приложеното старо длъжностно разписание,
утвърдено на 16.03.2015г., е видно, че щатната численост в Областна
администрация Русе преди извършените
съкращения е била 37 бр. и е съществувала длъжност „служител по сигурността на
информацията”, заемана по служебно правоотношение (л.л.44-45 от делото).
Не се спори между страните, че след
извършената промяна на 25.05.2015г., щатната численост е намалена от 37 бр. на
34 бр., при което липсват длъжността на
жалбоподателя и още 2 бр. експертни длъжности в Дирекция „АКРРДС”, съответно в отдел
„ДС” и в отдел „АКРР”.
По делото е представена длъжностна
характеристика за длъжността „Служител по сигурността на информацията” (л.л. 8
– 11 от преписката), която е връчена на жалбоподателя. От съдържанието на т.5
от същата се установява, че на
заемащия длъжността са възложени две групи функции: а/ свързани със защита на
класифицираната информация по ЗЗКИ, ППЗЗКИ и др. подзаконови актове и указания
на ДКСИ, и б/ свързани със защита при бедствия и аварии и с
отбранително-мобилизационната подготовка в областта.
Приложено е писмо №03-00-2/05.03.2015г. на
Областния управител до Главен секретар на МС, Писмо № 03-00-2/14.04.2015г. на
областния управител, Писмо № 04-01-58/19.02.2015г. на Главен секретар на МС,
Писмо № 91-00-86/10.02.2015г. на Министъра на финансите и от които се
установява, че причините и мотивите за извършената промяна (намаляване в щатната численост на Областна
администрация Русе, по-конкретно, отпадане
на процесната длъжност), са
финансови: недостиг на средства за заплати на персонала поради намаляване на
средствата за заплати в областните администрации, както и неголям обем
документи с гриф за класифицирана информация (вж. л.л.86-90).
Ответникът твърди, че след извършеното
съкращение на процесната длъжност функциите по длъжностната характеристика не
са възложени на други служители от Областна администрация. Този факт не се
оспорва от жалбоподателя.
Безспорно е по делото, че в Областна
администрация – Русе съществува Регистратура за класифицирана информация, която
се обслужва от служител, заемащ съответна длъжност (вж. позиция 9 от старото щатно
разписание и позиция 8 от новото щатно разписание).
По делото са представени
писмени доказателства (доклади, писма, становища, удостоверения и др.), относно
квалификацията и атестирането на жалбоподателя, както и такива съставени от
него и негови колеги във връзка с изпълнение на преките им служебни задължения.
Същите обаче са неотносими към предмета на спора, поради което съдът не ги
цени.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
1. Оспорената заповед е издадена
от компетентния съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл орган. По силата на чл.7, ал.1, т.27 от Устройствения
правилник на областните администрации, Областният управител осъществява
правомощия на орган по назначаване на държавните служители по Закона за
държавния служител.
2. Административният акт е в предвидената от закона
писмена форма (чл.108, ал.1 ЗДСл) и съдържа
изискуемите реквизити. Посоченото
правно основание в конкретния случай е и фактическо такова, което по закон
съставлява основание за издаване на заповед за прекратяване на служебното
правоотношение, поради което не следва в заповедта да се сочат други факти. За разлика от
общия текст на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, изискващ излагане и на фактическите основания за издаване на
административния акт, чл.108 от ЗДСл изисква посочване само на правните такива. Т.е.
в конкретния случай мотивирането от
фактическа страна не е абсолютно необходимо условие за законосъобразност на
административния акт за прекратяване на служебното правоотношение.
3. При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
противно на твърденията на жалбоподателя.
Прекратяването на служебното правоотношение
е обосновано с изменение в щатното разписание, прието въз основа на подзаконов
нормативен акт – Постановление на МС, публ. в ДВ бр.36/2015г. на 19.05.2015г.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения поради това, че новото щатно разписание е утвърдено на 20.05.2015г., т.е.
преди влизането в сила на ПМС № 121/2015г. Действително, ПМС е обнародвано в ДВ
на 19.05.2015г. и е влязло в сила в тридневен срок. Следва да се посочи обаче,
че в заповед № 2-95-00-503/20.05.2015г. на
Областния управител изрично е посочено, че утвърждаването на новото щатно
разписание се счита от дата 25.05.2015г.
Тази дата е определена очевидно с цел да се извърши предварителна подготовка по
привеждане в изпълнение на новото щатно разписание след очакваното в този
период от време влизане в сила на ПМС.
Неоснователно е оплакването, че оспорената
заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена преди влизане в
сила на ПМС № 121/2015г. и на новото щатно разписание. От текста на обжалваната
заповед е видно, че прекратяването на служебното
правоотношение се счита от дата 25.05.2015г. – датата, към която ПМС и новото
щатно разписание на Областна администрация са влезли в сила. Следователно,
макар и издадена по-рано, обжалваната заповед съдържа разпореждания, които
произвеждат действие от изрично посочена по-късна дата.
Неоснователно е оплакването, свързано с
различия в броя на щатните длъжности според ПМС № 121/2015г. (34 бр.) и според новото поименно разписание на длъжностите от
25.05.2015г. (35 бр.). Релевираното
оплакване налага извършване на внимателен анализ на представените длъжностно разписание и поименно разписание на
длъжностите, действащи след извършената промяна на 25.05.2015г. Сравнителният
анализ показва, че в длъжностното разписание, изброяващо длъжностите, фигурират
34 бр. (л.л.3-4 от преписката), а в поименното разписание на длъжностите фигурират 35 бр.
служители на различни длъжности (л.л.80-82
от делото). Следва да се отбележи, че в поименното разписание
за позиция 23, длъжност старши експерт, заемана от Д. П., е отбелязано, че
служителят отработва предизвестие (вж. л.81
от делото). Това е една от експертните длъжности,
която е съкратена съгласно извършената промяна в щатното разписание и тъй като
срокът на предизвестие при съкращение е един месец, лицето, което отработва
предизвестието, фигурира все още в поименното разписание на длъжностите,
изготвено към дата 25.05.2015г.
4. При издаване на процесната заповед не са
допуснати нарушения на материалния закон. Същият е приложен правилно и
съобразно установените факти.
Спорни между страните по делото са
въпросите: а/ дали е налице действително съкращаване на заеманата от жалбоподателя
длъжност, и б/ възможно ли е да бъде съкратена тази длъжност, без нейните
функции, произтичащи от закона, да са възложени след съкращението на други служители.
Легална дефиниция
на понятието „длъжност в
администрацията” се съдържа в чл.2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012 г., обн. в ДВ,
бр.49/ 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г. Според тази дефиниция „длъжност в администрацията” е нормативно определена позиция, която се
заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на
определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето,
което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдена
с длъжностна характеристика.
От това
определение е видно, че основните белези на понятието „длъжност в администрацията” са два: 1. нормативно определена позиция, и 2. изразяваща се в система
от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради
това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по
смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази
длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в
щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност от
определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната
характеристика. Двете обстоятелства следва да бъдат установени кумулативно. В съдебния административен процес административният
орган носи тежестта на доказване по отношение на релевантните за правния спор
факти.
За да е налице релевираното основание за
прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител е необходимо
да е налице съкращаване на заеманата от него длъжност. Съкращаването е
процес, при който длъжността отпада като нормативно определена позиция от
щатното разписание, т.е. следва да е налице промяна в щатното разписание. Съгласно
чл.7, ал.1, т.24 от Устройствения правилник на областните администрации Областният
управител утвърждава длъжностното разписание на областната администрация и
длъжностните характеристики на длъжностите, които са му непосредствено подчинени,
и на главния секретар.
Текстът на тази разпоредба сочи, че за да е
налице валидно изменение в длъжностното разписание (чрез издаване на ново такова) е необходимо новото разписание да е утвърдено от Областния
управител. В случая представеното по делото щатно разписание на длъжностите, в
сила от 25.05.2015 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение
на жалбоподателя, е утвърдено от Областния управител. Утвърждаването от
компетентен орган е направено след промяна в числеността на Областната
администрация – Русе, извършена с Постановление на МС, който съгласно чл.58 ЗА
е овластен да определя дейността, структурата, организацията на работа и
съставът на областната администрация с устройствен правилник.
В кръга на компетентността на административния орган
е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него
администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата
структура и нормативно определената численост на служителите. АО разполага с
възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена, във вида и броя
на длъжностите, заемани от държавни служители, с които да осъществява
възложените му функции, при което да бъдат съкратени длъжности. При
осъществяване на промени в структурата, числеността и в организацията на работа
в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай от
приложените писма и разменена кореспонденция между Областния управител и МС (л.л.86-90 от делото) ясно може да се установи кои са били причините, довели до
намаляване на щатната численост в Областна администрация с 3 броя длъжности,
вкл. и тази на жалбоподателя. Мотивите за съкращаване на длъжността на
жалбоподателя са свързани с намаляване на средствата за заплати на персонала
поради режим на икономии, неголям брой документи с различен гриф на сигурност,
получавани и генерирани от организацията и възможността функциите и задачите по ЗЗКИ и подзаконовите
актове да бъдат възложени като допълнителни
на друг служител от общата администрация.
При преценка на законосъобразността на оспорената
заповед съдът изследва наличието или
липсата на конкретната длъжност като единство от нормативно определена позиция
и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика.
По отношение на заеманата от жалбоподателя
длъжност „Служител по сигурността на информацията” безспорно се установи, че с утвърждаване
на щатното разписание от 25.05.2015г. такава длъжност не съществува като
нормативно определена позиция, т.е. налице е първата предпоставка за извършване законосъобразно
съкращение.
Съдът
намира, че е налице и втората изискуема
предпоставка, за да се приеме, че е извършено реално съкращаване, а именно,
липса на длъжността и като съвкупност от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностна характеристика. Безспорно се установи такава липса.
Страните не спорят, че след отпадането на процесната длъжност от щатното
разписание, вменените й функции с длъжностната характеристика не са възлагани
на друг служител. Именно затова не беше проведено изследване и сравняване на
длъжностната характеристика на „служител по сигурността на информацията” с
която и да е друга длъжностна характеристика на държавен служител в Областна
администрация Русе.
Неоснователни са оплакванията във връзка с
недоказване на втората кумулативно изискуема предпоставка. Според жалбоподателя
функциите по защита и сигурност на класифицираната информация произтичат от
закона (ЗЗКИ)
и е невъзможно в Областна администрация да не бъдат вменени на някой служител.
А функциите, свързани със защита при бедствия и аварии и отбранително мобилизационната
дейност произтичат от Закона за администрацията и Устройствения правилник на областните
администрации и също следва да бъдат изпълнявани от някой служител.
Дали функциите на съкратената длъжност към
момента са възложени на друго лице, е без значение за законосъобразността на
заповедта. Безспорно чл.20, ал.2 от ЗЗКИ предвижда назначаване на служител по
сигурността на информацията, отговарящ на определени условия. Съществуването на
такава отделна обособена длъжност в организацията обаче, е въпрос на преценка
на необходимостта от съществуването й. Това следва и от текста на чл.20, ал.3
ЗЗКИ, който допуска като възможност ръководителят на организацията да изпълнява
функциите на служител по сигурността на информацията. Такъв извод може да се
направи и след провеждане на историческо
и систематично изследване на промените в щатната численост и длъжностите в областните
администрации в РБ и в Областна администрация Русе.
Анализът на Устройствения правилник на
областните администрации и приложенията към него, касаещи всички областни
администрации в РБ, сочи, че в различни
периоди длъжността „Служител по сигурността на информацията” е съществувала в
някои областни администрации, а след това е отпадала. Към настоящия момент,
след извършените последни промени в щатната численост на областните администрации (обн. в ДВ бр.36/2015г.) тази длъжност не съществува като самостоятелно
обособена позиция в областните администрации, но в определени периоди в миналото
е съществувала като такава в някои областни администрации (вж. промени в приложения № № 1-28 към Устройствения
правилник от 2001г. до момента). Очевидно,
наличността или липсата на процесната длъжност в длъжностното разписание е
въпрос на преценка на административния орган как ще извършва дейността, от
колко и какви длъжности се нуждае, как ще се разпределят функциите вътре в
организацията, при съобразяване с какви финансови средства за обезпечаване на
персонала разполага. Тези въпроси са изцяло в сферата на оперативната
самостоятелност на АО и не подлежат на съдебен контрол.
Според чл.31 ЗА и чл.7, ал.1 от
Устройствения правилник Областният управител има функции във връзка с
отбранително - мобилизионната подготовка
и защита на населението в областта. Те са му възложени като едноличен орган на
изпълнителната власт. Как той ще разпредели тези функции - дали ще има
обособена длъжност, натоварена с тези функции, или те ще бъдат допълнително
възложени на лице, заемащо друга длъжност, е въпрос на вътрешна организация и
преценка как най-ефективно да се осъществява дейността с оглед наличните
кадрови потенциал и финансови средства и не подлежи на съдебен контрол.
5. На следващо място съдът намира, че
оспорената заповед не противоречи на целта на закона, каквито са възраженията
на жалбоподателя. Целта на закона безспорно е държавната служба да бъде
изпълнявана от необходимия и достатъчен брой квалифицирани и притежаващи
професионални умения служители. За постигане на тази цел на административния
орган е предоставена възможност да определя както структурата на
администрацията и длъжностите в нея, така и тяхната численост. Преценката
коя длъжност да бъде съкратена е
предоставена изцяло на органа по назначението, който при условията на
оперативна самостоятелност, неподлежаща на съдебен контрол, е в правото си да
вземе решение дали да отпадне определена длъжност и точно коя длъжност да
отпадне, включително и в случаите, когато длъжността е единствена. В ЗДСл липсва
задължение за органа по назначаване да предлага друга длъжност на съкратените
държавни служители или да извършва подбор.
Причините, поради които се съкращава
определена длъжност са ирелевантни за спора и са изцяло в сферата на
оперативното управление и самостоятелност на администрацията, поради което
наличието или липсата на изложени мотиви в тази посока е без правно значение.
Въпреки това, както вече бе посочено по-горе, от доказателствата по делото ясно
се установяват мотивите, довели до
съкращаване на единствената длъжност „служител по сигурността на информацията”.
По изложените съображения съдът приема, че оспореният
административен акт е законосъобразен, не са налице твърдяните пороци по чл.146 АПК. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и липсата на искане
за присъждане на разноски, такива не се присъждат.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба на П.Т.С. *** против Заповед № 2-95-00-518/22.05.2015г. на Областен управител на Област Русе, с която
е
прекратено служебното му правоотношение за длъжността „Служител по сигурността на информацията” в
Областна администрация – Русе, считано от 25.05.2015г., на основание чл.106,
ал.1, т.2 от ЗДСл - поради
съкращаване на длъжността.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: