Р Е
Ш Е Н
И Е № 93/20.6.2022 г.
Гр.
Ямбол, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, първи касационен
състав, в публично заседание на шестнадесети юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове:
ВАНЯ БЯНОВА - НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Кр. Юрукова - Стоянова и с участието на
прокурора Рени Лефтерова, разгледа докладваното от председателя КАНД № 97 по
описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба, подадена от Д.П.Ш. *** против Решение № 38/18.04.2022 г. по НАХД № 20212310200577/21
г. на ЕРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 226/26.10.2021 г. на Началника
на РУ – Елхово към ОД на МВР - Ямбол, с което на касатора, на осн. чл. 190, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ) е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 96, ал. 4 от
същия закон. Сочи се, че същото е незаконосъобразно както
от процесуалноправна, така и от материалноправна гледна точка. Иска се неговата
отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. Същият не взема и писмено становище по жалбата.
Ответникът по касацията, чрез
процесуалния си представител оспорва депозираната касационна жалба, като
изразява становище за неоснователност на същата.
Представителят на Я О П изразява становище, че жалбата е
неоснователна и като такава, не следва
да бъде уважавана.
ЯАС, първи касационен състав счита,
че касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се
явява процесуално допустима. Разгледана
по същество обаче, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
С Решение № 38/18.04.2022 г. по НАХД №
20212310200577/21 г., ЕРС е потвърдил Наказателно
постановление № 226/26.10.2021 г. на
Началника на РУ – Елхово към ОД на МВР - Ямбол, с което на касатора Д.П.Ш., на осн. чл. 190, ал.
1 от ЗОБВВПИ е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 96, ал. 4 от
същия закон.
За да постанови съдебния си акт,
решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на
процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Въз основа на последната, първоинстанционният
съд е направил напълно законосъобразен и
обоснован извод, че наказателното постановление е изцяло съобразено както с материалния, така и
с процесуалния закон. Всички възражения, направени от касатора пред
касационния съд да направени и пред първоинстанционния съд и са получили
отговор в решението на последния. Изложени са и подробни съображения, които настоящата съдебна
инстанция напълно споделя и поради това счита за ненужно да ги преповтаря.
В касационната жалба се твърди, че в
хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неточно посочване на
наименованието на населеното място, като в съставения АУАН било записано с. *,
а в издаденото наказателно постановление – *. Действително, видно от
представения от касатора с касационната жалба екземпляр от АУАН, в него е
посочено, че нарушението е извършено в с. *. Това наистина съставлява нарушение
на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, съобразно която актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа датата и мястото на извършване на
нарушението. В случая обаче то не е съществено и по никакъв начин не засяга
правото на касатора на защита, тъй като в
наказателното постановление наименованието на населеното място е правилно
записано, а и самият Ш. посочва в
жалбата си, че проверката е била извършена в с. *, където той се е намирал на
03.10.2021 г.
Що се отнася до искането на касатора за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция
намира това искане за неоснователно, като изцяло споделя становището на
първоинстанционния съд, че в настоящия казус липсват обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност на констатираното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
В настоящия казус не
се касае и за случайно деяние, както се твърди в касационната жалба. Случайно,
съгл. чл. 15 от НК е деянието при което деецът не е бил длъжен или не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици,
т. е. при случайното деяние липсва вина, какъвто обаче настоящият случай не е.
С оглед на изложеното съдът намира,
че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава, не следва да бъде
уважавана. Решението на първоинстанционния
съд е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон, поради което следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане, на
ответника по касацията следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева.
Предвид изложеното ЯАС, първи
касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 38/18.04.2022 г. по НАХД №
20212310200577/21 г. на Районен съд – Елхово.
ОСЪЖДА
Д.П.Ш. да заплати на
ОД на МВР – Ямбол юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се
чете ЧЛЕНОВЕ:1./п/ не се чете
2./п/ не се чете