О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 584
16. 07.2019 година
град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански
състав, на шестнадесети юли 2019 година, в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар………………………………………………………………………..
Прокурор……………………………………………………………………,
като разгледа
докладваното от…………..съдията В. МИШОВА…………..
частно гражданско
дело номер 1290……………по описа за 2019……………...година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по частна жалба ,,Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против
разпорежданe № 6109 от 06.06.2019
г., постановено по ч. гр. д. № 2998/2019 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с коeто е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу Б.К.И.от гр. С.З.в частта за неустойката
в размер на 185,87 лв. и 27 лв. за
разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Частният жалбоподател
излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част и моли
въззивният съд да отмени същото, като бъде издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу Б.К.И.от
гр. С.З.за издаване на заповед
за изпълнение за сумата от 381,08 лв. за главница; 25,69 лв. за
договорна лихва за времето от 21.05.2018
г. до 19.08.2018 г.; 185,87 лв. неустойка за неизпълнение на задължение; 27 лв. за разходи за
извънсъдебно събиране на задължението и 30,14 лв. за законна лихва за периода
от 20.08.2018 г. до 30.05.2019 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем № 3203235 от 18.04.2018 г. за сумата от 500 лв., предоставен от „Изи асет
мениджмънт“ и
договор за цесия от 01.02.2019 г.,
за който длъжникът бил
уведомен надлежно. Посочено е и това, че заемателката се е съгласила в
3-дневен срок от подписване на договора за предостави на заемателя обезпечение
на задълженията по договора, а именно две физически лица – поръчители. Това задължение
не било изпълнено, поради което заемателката дължала неустойката. Посочено е и
това, че съгласно договора и/или тарифата на заемодателя, в случай, че
заемателят забави плащането на падежа на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, той дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи за
събиране на просрочените вземания в размер на 9 лв. за всеки 30 просрочени дни,
но не повече от 45 лв.
С обжалваното разпореждане съдът е
отхвърлил заявлението в частта, с която „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД е поискала издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист в частта за неустойка в размер на 185,87 лв. лв. и за
таксата за разходи за извънсъдебно събиране на
кредита, като е приел, че клаузите от договора, касаещи задължението
за плащане на неустойка при неизпълнение на задължението на заемателя да
предостави обезпечение на кредитора след сключването на договора – поръчители,
както и задължението за плащане на такса за разходи за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение, са нищожни.
Съгласно
чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1
и 3 и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК, както
и да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В
конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като
искането за присъждане на суми съгласно клаузите на договора за паричен
заем относно уговорената неустойка за неизпълнение и такса за разходи за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение противоречи на закона и на
добрите нрави.
Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните
могат свободно да определят съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка обаче е ограничена от същата тази
разпоредба в две
посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските
сделки по
арг. от чл.
288 ТЗ.
Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение – тяхното
нарушение води до недействителност на договореното и то в най-тежката му форма
– нищожност - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, като могат да бъдат използвани като критерии естеството
на вземането (парично или непарично) и размерът на задължението, изпълнението
на което се обезпечава с неустойка. Може да бъде използвано като критерий и
това дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи
(поръчителство, залог, ипотека и др.), както и вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна), вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.
– ТР № 1/2010 г., ОСТК, т.3. Неустойката следва да се приеме за нищожна и ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. В настоящия случай уговорената неустойката не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително
задължение за обезпечаване на изпълнението. Така уговорена, тази неустойка би
се дължала дори и ако длъжникът изпълни основното си задължение по договора да
върне на уговорения падеж заетата сума. Тази уговорка очевидно излиза извън
рамките на присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция и се превръща в средство за неоснователно обогатяване на кредитора.
По
отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране съдът намира, че тя е начислената такса в противоречие с
разпоредбите на чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като от
изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и
действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. Освен това въпреки, че е наречена такса, тя е обвързана с
неизпълнение на задължение по договора, което по същество противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 ГПК съдът следи служебно за наличието на противоречие
на искането със закона и при констатиране на такова отказва издаване на заповед
за изпълнение. (О-974-
Всъщност спорният въпрос по делото е за
правомощията на първоинстанционния съд при установени в рамките на
заповедното производство неравноправни клаузи, съгласно ЗЗП
да се позове на същите и да откаже въз основа на това издаване
на заповед за изпълнение и съответно изпълнителен лист. По
повод оплакванията във въззивната жалба въззивният съд намира, че посочените по
горе клаузи от договора за паричен заем носят всички белези на неравноправни по
смисъла на чл. 143 ЗПК, тъй
като нарушават изискването за добросъвестност и създава значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора. Разпоредбата на посочения
текст дефинира като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В текстовете на чл. 143, т. 1, т. 18 ЗЗП са
изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от т. 19 на чл. 143 ЗПК
изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното противоречие с
приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание клаузата да се приеме за
нищожна като неравноправна, като и на това основание заявлението да бъде
отхвърлено.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпорежданe № 6109 от 06.06.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 2998/2019
г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: