О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
Кюстендил, 10.04.2023
г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав :
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Ваня Богоева
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева гр.д. № 65 по описа за 2021 г. на
КнОС и за да се произнесе взе предвид :
Производството е по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №
260063/17.01.2023 г. от К.В.И., ЕГН **********, молба с вх. № 260068/17.01.2023
г. от Е.Д.И., ЕГН **********, молба с вх. № 260065/17.01.2023 г. от „Феникс
Дупница“ ООД, ЕИК ****, молба с вх. № 260067/17.01.2023 г. от Е.Д.И., действаща
чрез пълномощника адв. К.Й.П., и молба с вх. № 260066/17.01.2023 г. от К.В.И.,
действащ чрез пълномощника адв. П.Г.П., и тримата молители в качеството им на
ответници по гр.д.№ 65/2021 г. по описа на ОС Кюстендил.
Депозираните молби, всичките пет с
идентично съдържание, обективират искане на молителите да бъде изменено Решение
№ 260000/05.01.2023 г., постановено по гр.д. № 65/2021 г. по описа на
ОС-Кюстендил в частта на присъдените разноски, като в полза на ответниците
бъдат присъдени съдебни разноски за заплатено от последните адвокатско
възнаграждение и деловодни разноски, направени в исковото и в заповедното
производство.
Основателността на всички искания се
обосновава с довода, че с оглед постановеното отхвърляне на исковите претенции
и доколкото ответниците с поведението си не са дали повод за завеждане на
исковете, то на същите се следват сторените в производството разноски.
В
срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор по молбата от пълномощника на
насрещната страна – адв. Г.Х.. По същество се навеждат доводи за
неоснователност на искането. Акцентира се, че при отхвърляне на исковете,
поради погасяване на предявените с тях вземания чрез плащане извършено в хода на
делото, се следват разноски в полза на ищеца.
След преценка доводите на страните и
приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Искането на ответниците за изменение на
решението в частта за разноските е процесуално допустимо. Същото е направено от
легитимни страни и в срока по чл. 248,
ал. 1 от ГПК – в срока за обжалване на решението.
Разгледано по същество, съдът ги намира
за неоснователно по следните съображения:
Отговорността за разноски по делото
създава облигационно отношение, произтичащо и уредено от процесуалния закон с
разпоредбата на чл. 78 от ГПК. По своята правна същност тя е отговорност за
обезщетяване на понесените от съответната страна материални вреди във връзка с
неоснователно предизвикания правен спор, поради което защитата търсена с
искането за разноски наподобява по своята правна характеристика защитата,
търсена с осъдителния иск, допускаща принудителното удовлетворяване на
вземането. Следователно произнасяйки се по искането за заплащане на разноски по
водене на делото, всъщност съдът решава спор за материално право, което няма
самостоятелен характер и чието съществуване, упражняване и защита са обусловени
от съществуването на самото исково производство.
В случая спорът между страните е
разгледан по същество и с постановеното решение съдът е отхвърлил исковете.
Преценката за неоснователност на исковете съдът е направил въз основа на
настъпил в хода на делото факт - плащане на дължимите суми от страна на
ответниците, с което същите са погасили задълженията си. Към момента на подаване на и. м. и до посочения
момент за плащане погасяване на задълженията не е извършено и ищецът е следвало
да предяви горепосочените установителни искове, както и да стори съответните разноски
по делото. Нещо повече – по делото ответниците са подали отговори, в които
поддържат становище за неоснователност на исковете.
Несъмнено в случая ответниците с поведението
си са дали повод за завеждане на делото, тъй като претендираните суми, заявени
като вземания в полза на ищеца не са били платени нито своевременно, нито след
неколкократното им поискване от ищеца, което е наложило да се предявят по реда
на чл. 422 от ГПК установителни искове като продължение на заповедното
производство, .
Предвид това по аргумент за противното
от чл. 78, ал. 2 от ГПК следва извод за основателност на искането на ищеца за
присъждане на разноски, сторени в исковото производство. Независимо от
обстоятелството, че исковете са отхвърлени, то направените от ищеца разноски
следва да се възложат в тежест на ответниците, тъй като с поведението си са дали
повод за завеждане на делото, оспорили са исковете, което е и наложило ищецът
да направи съответните разноски. Противното разбиране би довело до
неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за
предявяване на исковете. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС.
Сравни Определение № 60228/ 04.06.2021
г. на ВКС по ч.гр.д. № 1916 по описа за 2021 г.
Воден от гореизложеното и на
основание с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 260063/17.01.2023 г. от К.В.И., ЕГН **********,
молба с вх. № 260068/17.01.2023 г. от Е.Д.И., ЕГН **********, молба с вх. №
260065/17.01.2023 г. от „Феникс Дупница“ ООД, ЕИК ****, молба с вх. № 260067/17.01.2023
г. от Е.Д.И., действаща чрез пълномощника адв. К.Й.П., и молба с вх. №
260066/17.01.2023 г. от К.В.И., действащ чрез пълномощника адв. П.Г.П., и
тримата молители в качеството им на ответници по гр.д.№
- 2 -
65/2021
г. по описа на ОС- Кюстендил, обективиращи искане за изменение на Решение №
260000/05.01.2023 г., постановено по гр.д. № 65/2021 г. по описа на ОС Кюстендил
в частта на присъдените разноски.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: