№ 1219
гр. П., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220101598 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на П. В.
В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., общ. Р., обл. П., ул. „В. Л.” № 16, чрез
процесуалния си представител адвокат Т. А., със съдебен адрес: гр. П. ул. „С. В.” №3, ет.1,
офис 3, тел. **********, против ОДМВР гр. П., ЕИК ****, с адрес: гр. П., ул. „С.” № 3.
В исковата молба се сочи, че между страните съществува служебно правоотношение,
тъй като по силата на заповед от 16.05.2013 г. ищецът е назначен на длъжност полицай в
ОДМВР гр. П.. Сочат се твърдения, че през периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. и до
момента изпълнява служебните си задължения на смени /дневни - от 07.00 часа до 19.00 часа
и нощни - от 19.00 часа до 07.00 часа на следващия ден/, всяка от които е с продължителност
от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от Началника на РУ месечни графици при
сумирано отчитане на работното време.
Твърди, че съгласно определените правила за изплащане на извънреден труд /нощен
труд/ от ОДМВР гр. П., същият се отчита за период от три месеца, като падежът на
изплащането му е края на всяко тримесечие и се изплаща, ведно с полагащото се трудово
възнаграждение, отчитайки го по отделно перо - извънреден труд. Поради тази причина
счита, че след всяко тримесечие /считано за падеж на определеното вземане/, след
отчитането на положения извънреден труд /нощен труд/, се дължи сумата определена за
положен нощен труд, от която дата според ищеца следва да се начислят и лихви. Твърди, че
през претендирания 2 годишен период, са налични 4 тримесечия годишно или казано иначе
общо 8 тримесечия, през който не е отчетен и съответно заплатен положения нощен труд,
като падежът на всяка една от дължимите суми е изискуема от датата на изплащане на
1
трудовото възнаграждения, след всяко тримесечие, както и дължимите лихви считани за
изискуеми от същата дата. В исковата молба са посочени подробно дължимите суми след
края на всяко тримесечие в табличен вид.
Ищецът твърди, че през процесния период е положил нощен труд равняващ се общо
на 1005 часа, които умножени с коефициент 1,143 обуславят размера на претендираната
сума в размер на 1118,67 лева, към която сума следвало да се добави и мораторна лихва за
забава, от края на всяко тримесечие, през което е следвало да се заплати дължимата сума за
положения нощен труд в размер на общо 288,78 лева, като образуването на посочения
размер е подробно посочено в исковата молба в табличен вид.
Твърди, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР,
който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент на чл.142, ал.2 от ЗМВР. Сочи
разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, регламентираща, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни -подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови
смени -сумирано за тримесечен период. С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период, както и от факта, че ищецът е полагал труд през нощта /22,00-06,00ч./,
сочи че отношенията между страните следвало да се уреждат съгласно разпоредбите на
чл.187, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, който регламентират компенсиране на положения труд извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Излагат се твърдения относно формирането на брутното месечно възнаграждение,
както и че сред предвидените в ЗМВР допълнителни възнаграждения е и допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Излага твърдения във
връзка с приложимата правна уредба. В този смисъл сочи, че за периода от 01.04.2015 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. /ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014 г. - отм. бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г./ От 01.04.2015 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която впоследствие е отменена
от ВАС с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. по Адм.дело № 5450/2016 г., обн.в ДВ бр. № 59
от 29.07.2016 г.. От 02.08.2016 г. и до настоящия момент действа Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./. Твърди, че текстовете
и в трите наредби по отношение на чл.3, ал.3 гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 -06.00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период от време. Посочва чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014 г. /ДВ бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ бр. 40 от 02.06. 2015
г., в сила от 01.04. 2015 г. / при сумирано отчитане на отработеното време, общия брой
часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетения период се умножава по
0,143. Изтъква, че в следващите две наредби № 8121з- 592/25.05.2015 г. и № 8121з-
776/29.07.2016 г., приложими към коментирания процесен период от м. февруари 2017 г. до
настоящия момент липсвала изрична регламементация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Според ищеца това не следвало да се тълкува като въведена забрана за
преизчисляване за положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
2
време, неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При
наличие на такава празното счита, че в специалната уредба, касаеща служителите на МВР,
следва субсидирано да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.
В противен случай държавният служител в МВР, би бил в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Излагат се твърдения касаещи начина на формира не коефициента от 1,143.
Твърди, че на основание чл.84, ал.1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане
на срока, в който е трябвало да плати съответното трудово възнаграждение, поради което
счита претендираната в настоящото производство акцесорната лихва за основателна за
периода от датата на изплащането на извънредния труд /падежа на всяко тримесечие през
коментирания период/, през което ответника е дължал сумата за положения нощен труд, но
не е изплатил същата, до окончателното и изплащане на дължимото изискуемо вземане.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ОДМВР П. да изплати на ищеца дължима сума за положен нощен труд в
размер на 1232,72 лева, ведно с мораторната лихва за забава, изчислена към края на всяко
тримесечие поотделно, през процесния период /01.07.2019 г. до 30.06.2020 г./ на плащането
на главницата, в размер на общо 281,23 лева /в проведеното съдебно заседание на 09.11.2022
г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковите претенции по размер/,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Претендират се
разноски.
В проведеното съдебно заседание за ищеца се явява адвокат А. от АК П., който моли съда да уважи
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, Ответникът признава, че през процесния период ищецът е
бил в служебни правоотношения с него, че е полагал труд на смени, като е полагал нощен
труд между 22:00 часа и 06:00 часа, който труд му е бил заплащан в размер на 0,25 лева и в
размер на 1,00 лева на час, съобразно чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1 и заповед № 81213-
156/05.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи. Сочи, че не било предвидено
допълнително възнаграждение за нощен труд извън горепосоченото. Излагат се доводи, че
искът се основава на неправилно разбиране и тълкуване на нормите на ЗМВР. Твърди, че за
правоотношението на ищеца не могат да намерят приложение нормите на Кодекса на труда,
Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, които да бъдат приложени по аналогия за служители със статут определен
по ЗМВР. Сочи, че не е налице нито Закон, нито акт на Министерският съвет, с които да се
допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1.143. Посочва,
че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организация
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
3
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР в сила от 02.08.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г.
за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ответникът излага подробни
съображения, касаещи начина на изчисляване на нощния труд, неговата продължителност и
приложимите законови разпоредби. Твърди, че НСОРЗ е неприложима за дежурствата на
полицейските служители. Обосновава това с обстоятелството, че в МВР е разрешено
полагане на 8 часов нощен труд, което води до неприложимост на посочения коефициент от
1.143, като последният можел да намери приложение само след законова промяна, но не и в
настоящия случай. В подкрепа на твърденията си сочи множество решение на различни
съдилища. Твърди, че с оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният.
Във връзка с изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК. Претендира заплащане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът чрез
К. П. П. – главен юрисконсулт моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Депозира писмена защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от удостоверение с рег. № 312р-
11080/13.05.2022 г., че ищецът полага труд по служебно правоотношение като „младши
инспектор, старши полицай“ в Участък към към РУ-Пещера при ОД на МВР – П..
Служебните си задължения ищецът изпълнявал на дневни смени от 07:00 ч. до 19:00 ч. и
нощни смени от 19:00 ч. до 07:00 ч. на следващия ден, всяка от които с продължителност от
12 часа, съгласно изготвени и утвърдени от началника на РУ – Пещера месечни графици
при сумарно отчитане на работното време.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, неоспорено от страните и даващо отговор на
поставените задачи се установява, размерът на основното месечно трудово възнаграждение
на ищеца през процесния период, че през периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. ищецът е
положил общо 987 часа нощен труд. Възнаграждението, което ищецът е получил за
положения от него нощен труд през посочения период е общо в размер на 545,25 лева.
Размерът на положените часове нощен труд, приравнени към дневен труд с коефициент
1,143 за посочения период е общо 1127 часа. Сумата на неначисленото и неизплатено
възнаграждение на ищеца за приравнен към дневен, положен нощен труд за процесния
период е общо в размер от 1232,72 лева. Обезщетението за забава за процесния период е
общо в размер на 281,23 лева.
4
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и
прави уточнения във връзка с поставените задачи.
Районен съд П. е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден/нощен труд и
лихва за забава.
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно служебно
правоотношение между страните през исковия период, ищецът да е престирал работна сила
на смени през същия период под формата на извънреден/нощен труд в твърдения от него
обем, установяване размера на дължимото на ищеца възнаграждение за съответните часове
извънреден/нощен труд и размера на обезщетението за забава, както и изискуемостта на
вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР (в приложимата редакция преди
изменението с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.) нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна
седмица. Съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24 часов период. С изменението на закона, обнародвано в ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., в
текста на чл.187, ал.1 ЗМВР е добавено, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между
22:00 и 6:00 ч.. Създадена е нова ал. 4 на чл.187 ЗМВР, която предвижда, че при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1.
В приетата на основание чл.187, ал.10 ЗМВР Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсираното на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР, приложима към исковия период и
към момента отменена, и в действаща за част от исковия период Наредба №8121з-
776/29.07.2016 г. / обн. ДВ бр.3/10.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г./, липсва разпоредба,
която да предвижда при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. да се умножава по коефициент, както е предвиждала
действалата преди исковия период Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсираното на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР (понастоящем отменена).
По различен начин са решени тези въпроси в разпоредбите на КТ и подзаконовите
5
нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл.140 КТ нормалната продължителност на
работното време през нощта е 7 часа през периода 22:00 ч. до 6:00 ч., а съгласно чл.9, ал.2
НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
С оглед на посочените правни норми следва да се приеме, че до изменението на
ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. относимият към спора въпрос за нормалната
продължителност на работното време на държавните служители на МВР през нощта и за
начина, по който следва да се извърши отчитаното и заплащането му при сумирано отчитане
на работното време, не е бил уреден в специалния ЗМВР и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Следователно е налице празнота в закона, която следва да се
запълни с прилагането на правото по аналогия – в случая с чл.140 КТ и чл.9, ал.2 НСОРЗ.
При тези изводи и с оглед установените по делото правнорелевантни факти
предявеният от ищеца главен иск следва да бъде уважен изцяло. Безспорно от ССчЕ се
установи какъв е размерът на неначисленото и неизплатено възнаграждение на ищеца за
приравнено към дневен, положен нощен труд за процесния период - общо в размер от
1232,72 лева. Във връзка с това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен през исковия период
извънреден/нощен труд, получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд с
методиката в НСОРЗ до размера от 1232,72 лева. Следва да бъде присъдена и дължимата
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба да окончателното изплащане на
сумата.
Основателен е и искът с правно основание чл.86 ЗЗД. Безспорно по делото се доказа,
че ответното дружество е изпаднало в забава по отношение на дължимото се на ищеца
възнаграждение за положен извънреден/нощен труд. Безспорно от ССчЕ се установи и
неговият размер – 281,23 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените
разноски. В този смисъл за адвокатско възнаграждение, следва да бъде присъдена на ищеца
сумата в размер на 600 лева /300 лева за главния иск и 300 лева за акцесорния иск по чл.86
ЗЗД/.
На основание чл.78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК, ответникът следва да заплати
по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за
вещо лице в размер на 280 лева. Направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца е неоснователно, тъй като същото е
съобразено с минималните размери, определени по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2, вр. чл.
2, ал. 5 от Наредба № 1 от 04.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за всеки от предявените искове.
По тези съображения Районен съд – П.
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П., ЕИК
****, адрес: гр. П., пл. „С.“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във вр.
с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, на П. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Р., общ. Р., обл. П., ул. „В. Л.” № 16, със съдебен адрес: гр. П. ул. „С. В.” №3, ет.1, офис
3, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден/нощен труд
през периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. в размер на 1232,72 лева, получен в резултат
от преизчисляване на положения нощен труд с методиката в НСОРЗ, както и обезщетение за
забава в размер на 281,23 лева, дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки
тримесечен период /през процесния период 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г./ на сумирано
изчисляване на работното време до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П., ЕИК
****, адрес: гр. П., пл. „С.“ № 3, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на П. В. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., общ. Р., обл. П., ул. „В. Л.” № 16 разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П., ЕИК
****, адрес: гр. П., пл. „С.“ № 3, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в
размер на 280 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7