№ 576
гр. Шумен, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20253630100784 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.26,
ал.1, предл. първо от ЗЗД /установителен иск/ и и осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът А. Е. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: г***, чрез проц. представител адв. Д.Г. от Адвокатска колегия- Ловеч, с
адрес на кантора и съдебен адрес: г***, излага че на 18.10.2024 г. между него,
в качеството на кредитополучател и ответника „Фератум България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, в качеството на
кредитодател е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит
№1393606. По силата на този договор ответното дружество предоставило на
ищеца паричен кредит в размер на 1 000, 00 лева, с уговорен лихвен процент-
23, 98%, годишен процент на разходите /ГПР/- 49, 05 %. Ищецът следвало да
върне предоставената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва
посредством шест вноски, като общата сума за връщане възлизала на 1 119, 90
лева. Според чл.5 от договора, последният се обезпечавал чрез поръчителство
от страна на посочено от кредитора дружество- Multitude Bank, за което
ищецът дължал допълнително възнаграждение в размер на 670.00 лева.
Ищецът излага доводи за нищожност на договора, поради неточно,
неправилно посочен ГПР. Същият твърди, че в ГПР по договора не е включено
възнаграждението, което същият следва да заплати на поръчителя. В случай,
1
че това възнаграждение, като действителен разход по кредита, беше включено
в ГПР, то размерът на последния би надвишил законовопредвидения
максимален размер. В молбата се съдържат подробни правни доводи,
обуславящи претенцията за недействителност на договора за кредит. На
следващо място, излага твърдения за свързаност между кредитора и
поръчителя, като заявява, че предвиденото в договора възнаграждение за
поръчителя всъщност представлява скрита печалба за дружеството, като с
тази уговорка се заобикалял закона (ЗПК), като същата противоречала и на
добрите нрави.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че сключеният между страните Договор за
предоставяне на потребителски кредит №1393606 от 18.10.2024 г. е
недействителен, поради неправилно посочен ГПР и на основание чл.55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД, да се осъди ответникът да му заплати сума в размер на
119.90 лева, представляваща платена от ищеца без основание (при начална
липса на основание) по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№1393606 от 18.10.2024 г. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който излага аргументи за
неоснователност и недоказаност на исковете, излагайки правни и фактически
доводи, и възражения.
В хода на делото поддържа изложените в отговора възражения.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между ищеца и ответното дружество, на 18.10.2024 г. е
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №1393606, по
силата на който ответникът предоставил на ищеца паричен кредит в размер на
1 000, 00 лева при насрещното задължение на последния да върне сумата,
ведно с уговорена възнаградителна лихва посредством шест вноски. Видно от
представения по делото препис от цитирания по- горе договор, страните са
уговорили, че ответникът, в качеството му на кредитополучател, се задължава
да върне, освен заетата сума и възнаградителна лихва при лихвен процент в
размер на 23, 98 %. Определен е и годишен процент на разходите (ГПР) в
2
размер на 49, 05 %. Посочено е, че ГПР е равен на сумата, представляваща
възнаградителна лихва /119, 90 лева/, като е изчислен по реда на чл.8.4 от
Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита.
Първата падежна дата е определена на 17.11.2024 г. В чл.5 от договора е
предвидено кредитът да се обезпечава с поръчителство, предоставено от
дружество Multitude Bank. В представения по делото Договор за гаранция от
18.10.2024 г. е отразено, че договорът с поръчителя е възмездна сделка,
поради което кредитополучателят дължи и възнаграждение на поръчителя в
размер на 670.00 лева, което не е включено в ГПР, и което следва да се
изплаща на месечни вноски, като първата вноска е на 17.11.2024 г., а
последната- на 16.04.2025 г.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е
прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди
изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на останалите сделки,
задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от
общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са
абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и
трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато
нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е
длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да
се позове на нея не е обвързано със срок.". В горния смисъл е и Решение
№50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др.
При конкретния договор, ищецът изрично с настоящия иск се позовава
на неговата недействителност, поради противоречието му с императивни
правни норми. При запознаване със съдържанието на договора, съдът
установи, че същият противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11
от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът за потребителски кредит
3
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин /т. 10/, както и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването /т. 11/. Видно от представения Договор за потребителски кредит,
се установи, че е посочен ГПР – 49, 05 %, а от текста на договора става ясно,
че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от посочено от
кредитора лице Multitude Bank. Още в преддоговорната информация става
ясно, че обезпечаването на договора чрез поръчителство е предвидено от
кредитора при сключване на договора, като е предвиден и размерът на
възнаграждението, което кредитополучателят следва да заплати на
определения от кредитора поръчител. Няма спор, че това възнаграждение на
поръчителя не е включено в ГПР. Няма спор в съдебната практика, че
разходите по договор за поръчителство, който е неизменно свързан с договора
за кредит и представлява условие за сключване на последния, които разходи
водят до увеличаване общия размер на дълга, следва да бъдат включени в
общите разходи по кредита, т.е. в ГПР. В посочения смисъл е и Решение на
СЕС от 13.03.2025 г., постановено по дело С-337/23. По този начин
кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите
последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно
положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за
кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК (да
е сключен по ясен и разбираем начин), съответно на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11
от ЗПК.
От друга страна, годишният процент на разходите се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
4
кредитното правоотношение. Посочването размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на
потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга,
както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по
този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи или не.
При разглеждания казус, съдът счита, че е налице нарушение на
сочената разпоредба, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,
05%. Посоченият в договора лихвен процент от 23,98 % не е ясно как точно се
съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на
разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Такава методика не
се съдържа в договора. Не се съдържат данни за параметрите на формиране на
ГПР. Освен това не са посочени и допълнителни допускания, взети предвид
при изчисляването му, съобразно нормата на чл. 19, ал. 2 ЗПК. При липсата на
данни за наличие на конкретни разходи по кредита, които се включват в ГПР,
не става ясно как е формиран същият от 49, 05 %. Посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК е да се предостави на потребителя пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
5
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок от 50.00 %. С
уговарянето на това допълнително задължение за възнаграждение на
поръчител по договора се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. На практика с т.нар.
възнаграждение на поръчителя се предвижда допълнително възнаграждение
по кредита и то за кредитора, доколкото от справка в ТР се установява, че
едноличен собственик на капитала на ответното дружество е именно
посоченият в договора поръчител, т.е. пораждат се основателни съмнения за
свързаност на двете дружества. Поради изложеното, съдът заключава, че така
сключеният договор за кредит е недействителен и като такъв не поражда
задължения за страните по него. Ето защо, стига до извода, че така
установителен иск по чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД е основателен и доказан,
и следва да се уважи.
Касателно осъдителната претенция, съобрази следното:
Съгласно текста на разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от представените по делото документи (разписки за извършени от
ищеца към ответното дружество плащания), се установи, че ищецът е платил
на ответника суми в общ размер на 1 193, 32 лева. Предвид липсата на
някакви възражения от ответното дружество, съдът приема, че тези суми са
платени по повод процесния договор за кредит. Ето защо, стига до извода, че
платената от ищеца по договора сума извън предоставения паричен кредит е
платена при начална липса на основание (недействителен договор за кредит) и
подлежи на връщане. Поради изложеното заключава, че и осъдителният иск е
изцяло основателен и следва да се уважи.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1,
т.3, предл. второ от ЗА. Размерът на възнаграждението при разглеждания
6
казус, съдът определя на сума от 480.00 лева, отчитайки действителната
фактическа и правна сложност на делото. В случая по делото е представен
договор за правна помощ, сключен между адв. Д.Г. и ищеца, от който е видно,
че е уговорена безплатна правна защита в настоящото производство на
основание чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗА. Ето защо на адвокат Д.Г. от АК-
Ловеч следва да се присъди сума в размер на 480.00 лева- възнаграждение за
процесуално представителство, определено съразмерно уважената част от
исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, в
размер на 100.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между А. Е. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: г***, чрез проц. представител адв. Д.Г. от
Адвокатска колегия- Ловеч, с адрес на кантора и съдебен адрес: г***, и
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, Договор за предоставяне на потребителски кредит №1393606
от 18.10.2024 г. е недействителен, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на А. Е. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: г***, чрез проц. представител адв. Д.Г. от Адвокатска колегия- Ловеч, с
адрес на кантора и съдебен адрес: г***, сумата от 119, 90 лева (сто и
деветнадесет лева и деветдесет стотинки), платена без основание, по
недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит №1393606
от 18.10.2024 г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на А. Е. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: г***, сумата от 100.00 лева (сто лева), представляваща направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3,
7
предл. второ от ЗА, на адвокат Д.Г. от АК-Ловеч, с рег. №**********, със
служебен адрес: гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“ №7, ет.4, офис 30, сумата от
480.00 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно уважената част
от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8