РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет
и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ Г.
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г. в.гр.д. № 180 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 221/06.02.2019
г. по гр.д.№ 6160/2018 г. по описа на ПлРС е осъдена на основание чл.59, ал.1
от ЗЗО вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД НЗОК със седалище гр.София да заплати на „УМБАЛ
*****“ ЕАД със седалище гр.Плевен сумата от общо 21 966 лв., съставляваща
незаплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ на
задължително здравноосигурени лица за месец - АПРИЛ 2018 г. съгласно Договор № 15****/23.05.2018
г. за оказване на БМП по клинични пътеки /КП/ и Договор № 151240/23.05.2018 г.
за извършване на амбулаторни процедури /АПр./, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска - 24.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, както направените по делото разноски.Осъдена е на основание
чл.78, ал.1 от ГПК НЗОК със седалище гр.София да заплати на „УМБАЛ *****“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище гр.Плевен сторените по делото разноски – 2 417.64
лв.
Депозирана е въззивна жалба от
НЗОК със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу решение № 221/06.02.2019 г.
по гр.д.№ 6160/2018 г. по описа на ПлРС.Излагат се доводи, че същото е
постановено в противоречие с материалноправните норми.Прави се искане да се
отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение и да се
отхвърли претенцията на „УМБАЛ *****“ЕАД като неоснователна и недължима.
За въззиваемата страна „УМБАЛ-****“ЕАД
със седалище гр.Плевен процесуалният представител изразява становище да се
потвърди решението на първоинстанционния съд, като бъдат присъдени направените
разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо,
а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за
правилно, поради което по силата на чл.272 препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се
добави и следното.
Въззивникът излага доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че болницата „е изпълнила
задължението си по чл.273, ал.6 от НРД за МД за 2018 г.“.
Съгласно чл.273, ал.6 от НРД за медицинските
дейности за 2018 г. лечебното заведение – изпълнител на БМП, събира данните от
документа за самоличност по ал. 1 и 4, както и информация за датата и часа на
постъпване и на напускане на лечебното заведение – изпълнител на БМП, в
клиентската част на информационна система на НЗОК „Регистрационна система на
събития по хоспитализация и дехоспитализация“.Данните от документите с
машинночитаема зона се събират чрез електронен четец, а тези от документите без
машинночитаема зона се въвеждат ръчно.
Съгласно
чл.352, ал.12, т.6 от НРД за МД за 2018 г. основание за отхвърляне от заплащане
по ал.10 е изпълнителят на БМП да не е изпълнил изискванията на чл.273.
Въз
основа на заключенията на ВЛ инж.А., които съдът възприема като обективни, е
видно, че данните за пациентите (с ЕГН **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********) са събирани, въведени /ръчно или
чрез електронен четец/ от медицинския персонал и съхранени в информационната
система, за което има доказателства - екранните образи, които са информационна
следа от сървъра на ИС в ЦУ на НЗОК.
От
поясненията на ВЛ инж.А. се установява,
че системата „Хадис“ не се грижи да следи дали е получена успешно информацията.Също
така тя посочва, че клиентът-УМБАЛ и работещият зад работната станция, трябва
да получава информация по всякакъв начин, той трябва да получава информация за
всеки едни проблем, дори когато се правят подаванията към „Хадис“, изпратен е
един пациент, приет е един пациент, не е приет поради такава и такава причина,
офлайн режим.
ВЛ е
посочило също така, че всички данни, постъпили от въззиваемия, сървърът е бил в
онлайн режим.Посочило е също така, че проблем, който не е предмет на
експертизата, е несъвършенството при сработването и комуникацията между двете
софтуерни програми - БИС и ХАДИС, което се изразява в това, че след изпращането
на събраните и въведени данни на пациента, въвеждащото лице-медицински
персонал, не е могъл в реално време да установи дали същите са успешно
транслирани и получени в сървъра на НЗОК.
От
показанията на свидетеля П.В.се установява, че системата „Хадис“ е въведена на
01.04.2015 г., имали са гратисен период, проведени са обучения
лично от служители на „***“, които са били направили тази връзка между
„Хадис-клиент“ и тяхната информационна система, тъй като всяко лечебно
заведение има собствена болнична информационна система, софтуерна, която е
различна от системата „Хадис“.Системата „Хадис“ се използва от НЗОК и е
въведена за потвърждаване на вход и изход на пациент в лечебно заведение, а
тяхната информационна система служи за запазване на всички данни на пациентите.Извън
процесния период м.април - май 2018 г., когато събитието е успешно регистрирано
дали директно онлайн или след регистриране на офлайн събитие в техния сървър се
записва информационна следа, че на конкретната дата и час има регистрирано
събитие-хоспитализация или дехоспитализация, но само след потвърждение от
сървърите на НЗОК за получена такава информация чрез обратната връзка до
работната станция.
От
обясненията на свидетеля К.И. се установява, че системата „Хадис“ е за
регистриране на събития по хоспитализация и дехоспитализация.Тя работи в клиент
- сървър приложение, което се намира в НЗОК, а всяко едно лечебно заведение,
всяка една болница има определен брой станции, на които е инсталирана клиентска
част.Болничните системи се използват за въвеждане на ИЗ на пациентите, т.е.
история на заболяванията.Той посочва, че има вариант, в който информацията от
„Хадис“ да не достига до сървъра на НЗОК-примерно да не се изпрати нещо, това е
срив на клиентската станция, т.е. компютърът се разваля.
Показанията
на свидетелите следва да се кредитират като обективни, тъй като те имат
непосредствени впечатления от работата на двете системи -„Хадис“ и болничната
информационна система.
От
писмото от „****“ от 13.11.2018 г. е видно, че към БИС има разработен модул тип
услуга (windows
service), който е винаги включен и очаква
получаване на съобщение от програма HADIS за
регистрация на личните документи на пациент.HADIS не подсигурява получаването та данните от страна на
БИС - той изпраща на конфигурирания адрес, без да се интересува дали те са
получени, при прекъсване на връзката или временно спиране на приемащата страна
съобщенията се губят безвъзвратно.
Посоченото във въззивната жалба „Ръководство
на потребителя на Регистрационната система на събития по хоспитализация и
дехоспитализация“/панел „Статус“, при липса на връзка със сървърната част дали
събитието, регистрирано в БИС е прието от системата „Хадис“.
От доказателствата по делото се установява, че са
изпълнени изискванията в диагностично-лечебния алгоритъм /ДЛА/, налице е
завършена клинична пътека, по която пациентите са били приети и
изписани.Болницата е изпълнила основното си задължение за окаже медицинска
помощ на всички здравноосигурени лица, за които се е полагало здравно
осигуряване.Изпълнителят на болнична помощ е имал и задълженията, свързани с
т.нар.“чекиране“/чрез предоставяне от пациента на документ за самоличност, т.е.
регистрация на събитията по хоспитализация и дехоспитализация, като целта на
това задължение е да се предотвратят случаи на фиктивни пациенти и неправомерно
изплащане на средства, което той е изпълнил в своята система – БИС, а в сървъра
на ИС в ЦУ на НЗОК има информационна следа - екранните образи.
Съдът намира, че при наличие на безспорно съществуваща информация за реално
лекувани пациенти, от една страна и от друга - наличие на информационна следа
за тези случаи - екранните образи,
констатираните от НЗОК несъответствия, не са основание за отхвърляне искането
за плащане.
Относно
изложеното във въззивната жалба, че в съдебния акт не е обсъден довода за
отчитането на спорната дейност извън определените за това срокове, настоящата
инстанция приема следното.
В
първия договор - за оказване на БП по КП е включен раздел V“Цени, условия и
срокове за отчитане и заплащане“, раздел VІ „Условия и срокове за заплащане на
дейностите в БПМ“, а във втория-за извършване на АП-също в раздел V и раздел
VІ.
От
доказателствата по делото се установява, че от страна на възизваемия са
издадени фактури № 5054/23.05.2018 г. и фактура № 5058/23.05.2018 г. за
дейността за месец април 2018 г., т.е. те са издадени през следващия месец
май.Впоследствие обаче са издадени две дебитни известия - № 5153/05.07.2018 г.
към първата фактура и № 5154/05.07.2018 г. към втората, които, както е посочило
ВЛ И., съответстват на дейността за м.април 2018 г., описана в спецификациите
за БМП и АП по двата договора от 23.05.2018 г.Общата сума, посочена във всяка
една спецификация възлиза на 21 710 лв. и 256 лв.Следователно възражението е неоснователно.
С оглед на гореизложеното, съдът счита,
че от страна на въззиваемия не е налице виновно неизпълнение на задълженията по
чл. 273, ал. 6 от НРД за МД за 2018 г.Не са налице основания за отмяна на
обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде
осъден въззивникът да заплати на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция
в размер на 1 489 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 221/06.02.2019 г. по
гр.д.№ 6160/2018 г. по описа на Плевенски районен съд.
Осъжда
на въззивникът НЗОК, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.***
№ *, да заплати на въззиваемия „УМБАЛ *****“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.П., ул.*** № **, направените по делото разноски за
настоящата инстанция в размер на 1 489 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: