Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2017г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание проведено на петнадесети март, през две
хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
МЛ.
С-Я ПЛАМЕН ТАНЕВ
при
участието на секретаря Г.С.,
като
разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
въззивно
гражданско дело № 2185 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е въззивно. Образувано
е по жалба на Л.П.К. срещу Решение № 416/09,02,2016г. допълнено с Решение №
3570/12,10,2016г., постановени по гр.д. № 3219/2015г. по описа на ХLІІІ-ти
състав на Варненският районен съд В ЧАСТТА, в която по
предявените от М.Т.С. срещу Л.П.К. и Д.М.А.-М. искове е прогласена
нищожността на Предварителен договор от 12.11.2008г. за замяна на недвижим
имот срещу движими вещи, сключен между М. А. К. и Л.П.К., с който първият се е
задължил да прехвърли на втория, идеални части от вилна сграда на един етаж и
таванско помещение с обща застроена площ от 59.70 кв. .м., находяща
се в УПИ XI-1473 в кв.21 по плана на вилна зона „Ваялар"
на град Варна, срещу 6 броя Трапезни столове ТС - 561 хром/изк.
кожа - черни, трапезна маса TD 564 в черно стъкло, трапезна маса TD 187 -
череша, холна маса ТТ 0 243 оранж, комплект
"Холивуд" с подм. т-л elephant,
като противоречащ на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, и са осъдени Л.П.К. и Д.М.А.-М. да заплатят на М.Т.С. сумата 850,00
лв. представляващи сторените в производството съдебни разноски.
Въззивника инвокира доводи за
неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния и
процесуален закон и необоснованост. Претендира неговата отмяна и постановяване
на ново, с което иска да бъде отхвърлен.
Необжалвалият
другар на страната на
въззивника Д.М.А.-М. не изразява становище по основателност на жалбата.
Въззиваемият М.Т.С. изразява
становище за неоснователност на жалбата.
В исковата молба М.Т.С. твърди, че на 12,11,2008г. между М. К. - бивш съпруг
на М.Т.С. и Л.П.К. е сключен Предварителен договор за замяна на недвижим имот
срещу движими вещи, с който първият се е задължил да прехвърли на втория
½ ид. част от вилна сграда на един етаж и
таванско помещение с обща застроена площ от 59.70 кв. .м., находяща
се в УПИ XI-1473 в кв. 21 по плана на вилна зона „Ваялар"
на град Варна, срещу 6 броя Трапезни столове ТС - 561 хром/изк.
кожа - черни, трапезна маса TD 564 в черно стъкло, трапезна маса TD 187 -
череша, холна маса ТТ 0 243 оранж, комплект
"Холивуд" с подм. т-л elephant.
Твърди, че предварителният договор е нищожен като абсолютно
симулативен, поради следното:
Вилната сграда идеална част от която е предмет на
предварителния договор е построена по време на брака на М.Т.С. и М. К.
прекратен с развод през 2005г., върху дворно място индивидуална собственост на
последния. Към момента дворното място е изцяло собственост на третото лице Б.
Т. Б, по силата на покупко продажба сключена между
него и М. К. като продавач, обективирана в н.а. №
80/06,11,2007г. След продажбата купувача Б. Т. Б и съпругата му З.Б.всячески се домогвали да придобият
собствеността върху вилната сграда или да я премахнат. През м.ноември предявили
претенции за опразването и, и предприели стъпки за събарянето и като незаконна.
Между страните били водени и граждански, и наказателни дела с цел премахването
и. Впоследствие по поръчение на Б. Т. Б съдружникът му в „Елекс
груп холдинг“ ООД - Л.П.К., на 12,11,2008г. сключил с
М. К. процесния предварителен договор,
чиито последици двамата никога не
са желали. Целяли са единствено да принудят М.Т.С. да
прехвърли на Б. Т. Б притежаваното от нея право на собственост върху идеална
част от вилната сграда на символична цена, поради което привидният
предварителен договор изцяло е насочен срещу нея. Индиция,
че договорът е привиден е факта, че по делата двамата съдружници
се представляват от един адвокат и си разменят книжа.
Твърди и, че договорът е нищожен поради наличие на
злоупотреба с право, индиция за което, както и за
неговата привидност е и факта, че движимите вещи предмет на замяната са
закупени на 03,08,2010г., т.е. близо две години след сключване на договора и
седмица преди завеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на
предварителния договор за окончателен. За целите на последното производство е и
издадената фактура № **********/03.08.2010г. за покупката.
Претендира предварителният договор да бъде прогласен за
нищожен като абсолютно симулативен, а в условията на
евентуалност да бъде прогласен за нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Ответникът Л.П.К. изразява становище за недопустимост на
исковете, поради следното:
- М.Т.С. няма интерес от предявяване на исковете, т.к. не е
страна по предварителния договор или правоприемник по наследяване на М. К.;
- М.Т.С. извлича правен интерес от наличието на предявени
от Л.П.К. срещу нея искове по гр.д. № 11808/2014г. на ВРС, за прогласяване на
решението по гр.д. № 6816/2011г., с което е прието за установено, че М.Т.С. е
изключителен собственик на вилната сграда, както и иск за установяване, че М.Т.С.
не е собственик на ½ от вилната сграда, в което производство исковете
предмет на разглеждане в настоящото производство, са предявени първоначално
като насрещни, и в което производство Л.П.К. се легитимира като страна по
предварителният договор, каквато М.Т.С. не е;
- иск за нищожност
на предварителният договор поради противоречие с добрите нрави не е надлежно
предявен.
В отношение на евентуалност възразява, че исковете са
неоснователни, т.к. е без значение кога са закупени движимите вещи предмет на
замяната, липсва житейска логика в твърденията, че целта на предварителният
договор е била Б. Т. Б да придобие имота, а и двамата съпрузи са упълномощили
дъщеря си Д.М.А.-М. да продаде имота заедно с построеното в него, което
пълномощно не е оттегляно.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът Д.М.А.-М. в предоставения
и срок по чл. 131 от ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство
очертани в жалбата и прецени събраните по делото пред първата и пред въззивната инстанция доказателства и доводите на страните,
на осн. чл. 188, ал. 1 ГПК счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните и въз
основа събраните доказателства съдът приема за установено, че на 12.11.2008г. между М.
А. К. като продавач и Л.П.К. като купувач, е сключен Предварителен договор за
замяна на недвижим имот срещу движими вещи, по силата на който М. К. се задължил
да прехвърли в собственост 1/2ид.ч. от ВИЛНА СГРАДА на един етаж, с
идентификатор 10135.2564.427.1, състояща се от покрита тераса, стая, кухня,
баня - тоалет, със застроена площ от 32.10 кв.м, ведно с таванско помещение със
застроена площ от 27.60 кв.м, намираща се в дворно място с площ от 950 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, местност „Ваялар", срещу което Л.П.К. поел задължение да му
прехвърли собствеността върху движими вещи - 6 бр. столове, 2 бр. трапезни
маси, 1 бр. холна маса и мека мебел.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че
с влязло в сила съдебно решение от 17.12.2004г., постановено по гр.д. №
1547/2004 г. по описа на PC - гр. Варна, сключеният на 03.01.1959г. граждански
брак между М. К. и М.Т.С., е прекратен с
развод. Утвърдено е постигнатото между страните споразумение по чл. 99, ал. 3 СК
(отм.), съгласно което недвижимият имот - Вила, построена в лозе, находящо се в землището на гр. Варна, м-ст
Ваялар с площ 950 кв.м., съставляващо парцел XI-1473
от кв.21, след развода е останало в обикновена съсобственост, при квоти по 1/2ид.ч.
Лозето, върху което е изградена по време на брака вилната сграда е лична
собственост на М. К., придобито по наследство.
С Решение № 59/09,01,2012г.
постановено по гр.д. № 6816/2011г., постановено по иск с правно
основание чл. 27 СК /отм./, образувано от М.Т.С. срещу М. К., заместен в хода
на процеса от дъщеря си Д.М.А.-М., е прието за установено, че М.Т.С. е
изключителен собственик на вилната сграда, 1/2ид.ч. от която е предмет на
процесния предварителен договор, построена в имот индивидуална собственост на
съпруга и М. К..
Решение № 59/09,01,2012г.
постановено по гр.д. № 6816/2011г. по иска с правно основание чл. 27 СК
/отм./, послужило като основание за постановяване на неприсъственото Решение № 277/26.01.2015г. по
гр.д. № 1962/2014г. но ВКС III ГО, с което е отхвърлен искът на Л.П.К. предявен
срещу М. К., с правно основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД, за обявяване на Предварителен договор за замяна от 12.11.2008г.
сключен между тях, за 1/2ид.ч. от вилната сграда, за окончателен.
С Решение № 2485/22.07.2.009г. по гр.д. № 10704 по описа за
2007г. на ВРС, отменено частично и потвърдено с Решение № 139/05.02.2015 г.,
постановено по в.гр.д. № 2268/2009г. на ВОС, са осъдени Б. Т. Б и Зденка Боева за прекратяване на действията по препятстване
на достъпа до притежаваната от М.Т.С. в съсобственост сграда, построена в
дворно място с площ от 950 кв.м., находящо се в
землището на гр. Варна, м. „Ваялар",
съставляващо УПИ №Х1-1473 в кв.21 по плана на вилна зона гр. Варна, при
граници: от две страни улици и парцели Х^1472, ХИ-1472а и XII-14726, с които се
пречи на упражняване правото на собственост на ищцата, като неоснователен',
на основание чл. 109 от ЗС и е определено право на ползване на М.Т.С. върху
част от дворно място с площ от 950 кв.м., находящо се
в землището на гр. Варна, м. „Ваялар",
представляваща площ от 135,20 кв.м..
Видно от фактура № **********/03.08.2010г., на датата на
съставянето и са закупени вещите които Л.П.К. е поел задължение да прехвърли
съгласно предварителният договор в полза на М. К., а именно: 6 броя Трапезни
столове ТС - 561 хром/изк. кожа - черни на стойност
390 лв., трапезна маса TD 564 в черно стъкло на стойност 248.33 лв., трапезна
маса TD 187 - череша, на стойност от 191.67 лв., холна маса ТТ 0 243 оранж на стойност от 131.67 лв., комплект
"Холивуд" с подм. т-л elephant
- на стойност от 1530лв. Общата стойност на движимите вещи е 2491.67лв.
От заключението по приетата пред ВРС СТЕ се установява, че
пазарната стойност на вилната сграда, идеална част от която е предмет на
процесния предварителен договор, предвид състоянието на същата,
обстоятелството, че е построена в чуждо дворно място и, че за нея е определено
право на ползване, е в размер на 34 350,00лв.
От заключението по приетата пред ВОС тричленна СТЕ от
07,03,2017г. се установява, че към 12,11,2008г. пазарната стойност на вилната
сграда, 1/2ид.ч. от която е предмет на процесния предварителен договор е в
размер на 13370,00лв., при определяне по метод на сравнителната стойност и
14508,00лв., при определяне по метод на вещната стойност.
От заключението се установява и, че
разходите по узаконяване на сградата към 12,11,2008г. са в размер на 3240,00лв., както и, че към
момента не може да се проведе процедура по узаконяване на същата поради
изтичане на предвидените със закон срокове. Установява се и, че основната
сграда отговаря на изискванията за разстояния към съседните имоти но без
тоалетната, защото е на разстояние по малко от 3,00м от съседния имот, в
нарушение на ЗУТ.
При така установеното съдът намира следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 26, ал. 2, приложение пет, вр. чл. 17 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, приложение три ЗЗД.
С Решение № 416/09,02,2016г. допълнено с Решение №
3570/12,10,2016г., постановени по гр.д. № 3219/2015г. по описа на ХLІІІ-ти
състав на Варненският районен съд, са отхвърлени исковете на М.Т.С. срещу Л.П.К.
и Д.М.А.-М., за прогласяване на предварителен договор от 12.11.2008г. за нищожен,
като абсолютно симулативен. В тази част решението не
е обжалвано и е влязло в сила.
Настоящият състав намира предявеният
иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
приложение три ЗЗД за допустим. Това е така, т.к. за да
е налице правен интерес от прогласяване нищожност на определена сделка е
необходимо тя да дава отражение върху имуществената сфера на ищеца по начин,
който създава пречки или неяснота относно възможността да упражнява правата си
спрямо определени блага или да създава опасност от възникване на такива. В случая
установеното с предварителния договор правно положение създава пречки за ищцата
да упражнява в пълнота правото си на собственост върху вилната сграда, която тя
счита, че притежава в цялост, а именно от правата придобити по предварителния
договор Л.П.К.
черпи правен интерес за да предяви срещу нея иска за нищожност на решението
постановено по гр.д. № 6816/2011г. на ВРС, което установява, че ищцата е
изключителен собственик и иска за установяване, че същата не е собственик на
1/2ид.ч. от вилната сграда. Исковете предмет на
разглеждане в настоящото производство са предявени първоначално като адекватно
средство за защита срещу тези искове.
Неоснователно е и възражението, че иск
за установяване на нищожност на предварителния договор на основание чл. 26, ал. 1,
приложение три ЗЗД не е предявен. Такъв е надлежно
предявен с исковата молба /насрещна искова молба/, по която е образувано
настоящото производство. Искът е и надлежно докладван в разпоредителното,
закрито съдебно заседание и първото по делото открито съдебно заседание.
По същество съдът, с оглед изложените
приети за установени факти намира, че е доказано сключване на
процесния предварителен договор в противоречие на добрите нрави, на основание чл. 26,
ал. 1, приложение три ЗЗД. Такова противоречие е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични
правила на морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на
еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото
те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.
Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на
закона. При преценка действителността на двустранните възмездни договори
относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява
действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 ЗЗД
го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола
на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им
връзка и целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в частност предварителния
договор за продажба е казуална сделка, то следва да
се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е
свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните.
Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно
при съобразяване на преследваната от страните цел, т.е. удовлетворяване на
значим допустим от закона интерес.
Съдът намира заключението по приетата
пред ВОС тричленна СТЕ от 07,03,2017г. за обективно, компетентно дадено,
достатъчно обосновано и в съответствие с останалите доказателства по делото.
Затова му дава вяра изцяло. Въз основа него приема, че към 12,11,2008г.
пазарната стойност на вилната сграда, 1/2ид.ч. от която е предмет на процесния
предварителен договор е в размер на 13370,00лв., при определяне по метод на
сравнителната стойност и 14508,00лв., при определяне по метод на вещната
стойност. Въз основа фактура № **********/03.08.2010г. приема за установено, че
общата стойност на движимите вещи предмет на насрещната престация
по предварителния договор е 2491.67лв.
Следователно налице е нееквивалентност на престациите.
Л.П.К. и Д.М.А.-М. не са установили
главно и пълно, че е налице удовлетворяване на значим допустим от закона
интерес, обосноваващ размяна на престациите, при
която недвижимиято имот ще се транслира по цена,
значително по ниска от пазарната. Такива твърдения, например, че предварителния
договор е елемент от сложни фактически отношения помежду им, наличието на които
оправдава липсата на еквивалентност на престациите не
са наведени, респ. не са събрани надлежни доказателства.
Ето защо настоящият състав намира иска
за прогласяване на предварителния договор за нищожен като сключен в нарушение
на добрите нрави за основателен. Съотношението между пазарната стойност на
идеалните части от недвижимия имот и движимите вещи сочи на липса на каквато и
да е еквивалентност и драстично нарушава принципа за справедливост.
Предвид съвпадане на крайните изводи
на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Поради изхода от спора в полза на М.Т.С. следва да
бъде присъдена сумата 1100,00лв., ппредставляваща
сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 416/09,02,2016г.
допълнено с Решение № 3570/12,10,2016г., постановени по гр.д. № 3219/2015г. по
описа на ХLІІІ-ти състав на Варненският районен съд В ЧАСТТА, в която по предявените от М.Т.С. срещу Л.П.К. и Д.М.А.-М.
искове е прогласена нищожността на Предварителен договор от 12.11.2008г.
за замяна на недвижим имот срещу движими вещи, сключен между М. А. К. и Л.П.К.,
с който първият се е задължил да прехвърли на втория, идеални части от вилна
сграда на един етаж и таванско помещение с обща застроена площ от 59.70 кв.
.м., находяща се в УПИ XI-1473 в кв.21 по плана на
вилна зона „Ваялар" на град Варна, срещу 6 броя
Трапезни столове ТС - 561 хром/изк. кожа - черни,
трапезна маса TD 564 в черно стъкло, трапезна маса TD 187 - череша, холна маса
ТТ 0 243 оранж, комплект "Холивуд" с подм. т-л elephant, като
противоречащ на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, и са осъдени Л.П.К. и Д.М.А.-М.
да заплатят на М.Т.С. сумата 850,00 лв. представляващи сторените в
производството съдебни разноски.
ОСЪЖДА Л.П.К., ЕГН ********** ***
и Д.М.А. - М., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Т.С., ЕГН **********, постоянен адрес: *** сумата
1100,00 /хиляда и сто/лв., представляваща сторените
пред въззивната инстанция съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на препис от същото от
страните с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1,
2,