Р Е
Ш Е Н
И Е № 1412
гр. Бургас, 07.10.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря И. Г.,
като разгледа докладваното от
съдия Русева адм.д. № 319 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.9б от ЗМДТ и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на В.Г.Б.
с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощник, против Акт за
установяване на задължение № ГЯ89138-1/23.10.2020г., издаден от Главен експерт
в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден
с Решение № 94-01-37215/6/13.01.2021 г. на директора на дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, В ЧАСТТА, с която на жалбоподателя са начислени ТБО в общ размер на
99,65 лв. за периода от 2016-2019 г., от която сума 78,56 лв. главница и 21,09
лв. лихви.
Жалбоподателят твърди, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен в обжалваната част. Поддържа,
че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения, както и поддържането на чистотата в териториите
за обществено ползване, установени като задължения за общината с разпоредбите
на чл.62 и чл.63 от ЗМДТ, не са били осъществявани по отношение на процесния имот.
Сочи, че имотът не се намира в населено място, поради което не получава
услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Изтъква
още, че при определяне на таксата за услугата не са били приложени правилно
относимите правни норми, както и че Община Бургас не е одобрила разходи за
предоставяне на услугите по чл.62 и чл.63 от ЗМДТ за имоти извън населените
места. Иска се отмяна на АУЗД в оспорената част.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез упълномощен
представител депозира писмена молба (л.458-459), с която поддържа жалбата и искането за отмяна на АУЗД
в оспорената част. Претендира разноски, за които представя списък (л.460).
Ответникът – директор на
дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, чрез
юрисконсулт М., оспорва жалбата. Представя административната преписка. Пледира
за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната
страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот (л.37-38) В.Л.К. и В.Г.Б. са придобили собствеността
върху земя за земеделско ползване с площ
от 1000 кв.м., съставляваща имот II-397 в
кв.26 по плана на местността „Острицата-I“,
находящ се в землището на с.Банево, Община Бургас. Така придобитият имот е
деклариран с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 9719/05.01.2005г. (л.29-36), подадена от
съсобственика В.Б. ***.
С декларация вх.№ 2130/19.10.2015 г. за
освобождаване от такса за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения по чл.14, ал.3 от
Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги,
предоставяни от Община Бургас (л.375), В.
и В. Б. заявили, че процесният имот няма да се ползва през цялата 2016 г.
На 23.10.2020 г. на основание чл.107, ал.3 от ДОПК и съгласно подадените декларации бил издаден процесният АУЗД № ГЯ89138-1/23.10.2020г.
(л.26-28), с който орган по приходите – гл.експерт в Дирекция „МПДТР“ при община
Бургас установил задължения на жалбоподателя В.Г.Б. , както следва:
- за 2016г. - данък върху недвижимите имоти
(ДНИ) в размер на 9.82 лв. и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 19.64 лв.,
както и лихви върху главниците;
- за 2017г. - ДНИ в размер на 9.82 лв. и ТБО в
размер на 19.64 лв., както и лихви върху главниците;
- за 2018г. - ДНИ в размер на 9.82 лв. и ТБО в
размер на 19.64 лв. както и лихви върху главниците;
- за 2019г. - ДНИ в размер на 9.82 лв. и ТБО в
размер на 19.64 лв., както и лихви върху главниците;
Актът е съобщен на адресата (л.25) и обжалван
по административен ред (л.22-23) в частта, с която са установени задължения за
ТБО. С Решение № 94-01-37215/6/13.01.2021г. на директора на дирекция „МПДТР“ при
община Бургас АУЗД е потвърден в обжалваната част.
Според мотивите на решението, ТБО се дължи за
услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места. Размерът на тази такса се определя по реда на
чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включващата необходимите разходи. В конкретният случай задълженията били установени единствено за услугата
по поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване в населените
места. За останалите компоненти на таксата, задължения не били установявани.
Решаващият административен орган е посочил, че според разпоредбите на Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Бургас, за нежилищни имоти на граждани таксата за
поддържане на чистотата се изчислява като промил върху данъчната оценка на
имота. За периодите в процесния АУЗД този промил е 3,5, а данъчната оценка на
имота през тези периоди е 11 220 лв. Възражението за липса на услугата е
преценено като неоснователно, тъй като за периодите в акта, на основание чл.63,
ал.2 от ЗМДТ, били издадени заповеди от кмета на Община Бургас, в които селищно
образувание „Острицата 1“ било фиксиран район, а принадлежността на облагаемия
имот към това селищно образувание била безспорна. Посочено е още, че относно
предоставянето на услугата, на органа били служебно известни протоколи за
извършена работа през процесиите периоди на територията квартал Банево, в чийто
обхват е и селищно образувание „Острицата 1“. С изложените мотиви, АУЗД е
потвърден в оспорената част.
По делото
от Община Бургас са представени доказателства, от
които е видно, че с решение на Общински съвет Бургас по Протокол №
11/17.05.2000 г. (л.276, л.447) са създадени селищни образувания на земи по §4
от ЗСПЗЗ на територията на Община Бургас. Сред тях е и селищно образувание
„Острицата“, землище на с.Банево. Със заповед на областния управител на Област
Бургас от 2005 г. (л.449) е одобрен планът
на новообразуваните имоти и регистърът към него на земеделски земи,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
за местността „Острица 1“, землище на с.Миролюбово и землище на с.Банево, Община
Бургас, където именно се намира процесният имот. С друга заповед на същия орган
от 2006 г. (л.448) е одобрен планът на новообразуваните имоти и регистърът към
него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на
актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „Острица 2“, землище на с.Банево и
с.Миролюбово. От тези доказателства се установява, че селищното образувание
„Острицата“ е разделено в две отделни части -„Острица 1“ и „Острица 2“.
С Решение № 37-14/30.01.2018 г. на
Общински съвет Бургас (л.451) е разрешено изработване на подробен устройствен
план – план за улична регулация (ПУП – ПУР) на нови обслужващи улици, обособяване
на нови квартали, инфраструктурни коридори и урегулирани поземлени имоти за
съоръжения на техническата инфраструктура и зелената система, в с.о. „Острица
1“ и с.о. „Острица 2“, в землищата на кв.Банево и с.Миролюбово, в устройствена
зона 1/Ов, съгласно одобрен ОУП на гр. Бургас. До приключване събирането на
доказателствата по делото доказателства за реализиране на тези мероприятия не
са ангажирани.
По делото са представени три договора с дружества изпълнители, чийто срок обхваща
процесните периоди (л.412-439). Двата договора са с аналогичен предмет, който
включва „почистване и поддържане на чистотата на места за обществено
ползване на територията на Община Бургас и съставните селища на територията на
Община Бургас“, със срок на действие, обхващащ и процесните периоди. Представени са и протоколи за извършената работа от
дружествата изпълнители (л.278-366).
При така установената фактическа обстановка, съдът досгигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно легитимиран
субект – адресат на акта, който е неблагоприятен за него. Административният акт
е издаден на 23.10.2020 г. и оспорен по административен ред в частта, с която
били установени задължения за ТБО. С Решение № 94-01-37215/6/13.01.2021г. на
директора на дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, АУЗД е потвърден в оспорената
част. Решението на директора е съобщено на задълженото лице на 15.01.2021 г.
(л.4), а жалбата депозирана чрез административния орган, в срока по чл.156,
ал.1 от ДОПК – на 27.01.2021г. Предвид изложеното и поради изчерпване на
оспорването по административен ред, което е задължителна процесуална
предпоставка, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно
чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси
по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. Обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения – на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по
ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
Оспореният акт е издаден от главен експерт в
на дирекция „МПДТР” при Община Бургас, съобразно правомощията, предоставени му
със Заповед № 1681/01.07.2014 г. на кмета на Община Бургас (л.39-л.41). С оглед
на това, съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган.
Актът е мотивиран, като мотиви са изложени и в решението на административния
орган, с което същият е потвърден, както и в допълнително представена по делото
служебна справка от директора на Дирекция МПДТР при Община Бургас, входирана с
№ 6120/09.06.2020г. (л.383). В административната преписка се съдържат доказателства,
от които се установява размерът на основата, върху която се начислява ставката
за дължимата ТБО – това е ½ от размера на данъчната оценка на имота
/съответна на притежаваната от Б. ½ ид.ч. от правото на собственост
върху имота/. В решението на решаващия орган са описани механизмът и размерът
на ставките на компонента на ТБО, за който са установени задълженията.
АУЗД е издаден въз основа на декларация с вх.
№ 9719 от 05.01.200 5г., на основание чл.107, ал.3 от ДОПК. В него дължимият
размер на ТБО е посочен общо за недвижим имот партиден № 7506044748003_288560, без
да е посочено разпределението му по трите вида услуги, които се включват в
таксата. Съдът намира, че начинът на определяне на задълженията – общо, а не по
вид услуга, не съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като данни за начина, по който е
формирана дължимата сума, се съдържат в административната преписка, в мотивите
на потвърдителното решение на административния орган и в представената служебна
справка по делото. Не е нарушено правото на защита на лицето, на което се
вменява задължението. В този смисъл е т.3 от Тълкувателно решение № 16 от
31.III.1975 г., ОСГК на ВС на РБ.
АУЗД е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава акт за установяване
на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице
предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото,
че жалбоподателят не е платил описаното задължение за такса битови отпадъци за периодите
в АУЗД, за притежаваната идеална част от правото на собственост върху недвижим
имот на територията на Община Бургас.
Съдът намира, че оспореният акт е издаден в
противоречие с материалноправните разпоредби.
В правнорелеватния период /2016-2019 г./ са действали различни редакции на закона. Съгласно чл.62 от ЗМДТ /редакция ДВ бр.153/1998 г./, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Редакцията на чл.62 ЗМДТ /ДВ, бр.98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ предвижда, че таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по реда на чл.67 (ДВ, бр.98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г.) за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.
С оглед посочените разпоредби, за
да бъде дължима ТБО, за всяка една от услугите е необходимо да бъде доказано от
ответника наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки:
- принадлежност на имотите към
територията на съответното населено място или селищно образувание;
- реалното предоставяне на
услугите, компоненти на таксата.
В настоящият случай е безспорно,
че имотът, от който жалбоподателят притежава ½ ид.ч. се намира в местността „Острица-I“, находяща се в землището на с.Банево /понастоящем кв.Банево/, Община Бургас.
Според доказателствата, представени от община Бургас (л.276-277), тази местност
е селищно образувание по смисъла на чл.62, т.3 от ЗМДТ. С раздел Б „вилни зони и селищни образувания“ от
заповеди на кмета на община Бургас (л.272-275), издадени на основание чл.63,
ал.2 от ЗМДТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА, това селищно образувание е включено в
границите на районите на територията на общината, включени в системата на
организирано поддържане на чистотата, в които през 2016, 2017, 2018 и 2019 г.
ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите
отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване.
Изложеното мотивира съда да приеме, че е налице първата от изискуемите
кумулативни предпоставки – принадлежност на имота към
територията на селищно образувание в Община Бургас, като същият е включен в
границите на районите на територията на общината, в които за процесните периоди
- 2016, 2017, 2018 и 2019 г., ще се предоставят услугите по събиране, извозване
и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на
територии за обществено ползване.
С процесния АУЗД на жалбоподателя е
определена ТБО единствено за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. Действително, в АУЗД е посочено, че са
определени задължения за ТБО, без да е конкретизирано за кои компоненти, и едва
с решението на директора на дирекция „МПДТР“ е отбелязано, че така
индивидуализираната по размер ТБО е единствено за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Съгласно чл.17, ал.3,
т.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Бургас (в непроменена редакция за 2016 – 2019
г.), за нежилищни имоти размерът на таксата за услугата по поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване се изчислява пропорционално (в
промил) върху данъчната оценка на имота (за граждани), като за тези периоди
промилът е 3,5 ‰, за което по делото липсва спор. Съдът констатира, че спорните
задължения са установени за компонента поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване. Това се установява при
извършване на аритметични изчисления, за които не са необходими специални
знания. При непроменена за всички периоди данъчна оценка на имота в размер на 11 220
лв., от които за жалбоподателя ½ = 5 610 лв. и 3,5 ‰ размер на
таксата (само за цитирания компонент), размерът на годишната ТБО е именно 19,64
лв. (5 610 : 1000 х 3,5 = 19,64).
Спорът, така както той се очертава от доводите
на страните и от събраните по делото доказателства /в контекста на изрично
предвидената в закона възможност да не се събира такса за услугата „поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване”, когато такава не се
предоставя от общината/ се свежда до обстоятелството дали действително тази
услуга се е предоставяла от Община Бургас по отношение на мястото, където се
намира имотът на жалбоподателя. Последният поддържа (л.458-459), че имотът е
извън населеното място в местност „Острица 1“, за която липсва изградена улична
регулация, че достъпът до него е труднодостъпен, тъй като липсва изградена
улична мрежа, няма улични платна и тротоари, поради което услуга по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване не е предоставяна.
Предоставянето на тази услуга не се установявало нито от представените договори
с дружеството изпълнител, нито от двустранните протоколи за отчитане на
извършената работа. От друга страна, противно на изложеното, административният
орган твърди, че услугата е предоставяна, поради което таксата е дължима.
Законът за местните данъци и такси не съдържа
легално определение на понятието „територии
за обществено ползване”, въз основа на което да се прецени дали в
доказателствата по делото се съдържат данни за наличие на такива територии в
границите на селищното образувание „Острицата I”, където
е съсобственият на жалбоподателя имот. Следва да се вземе предвид обаче, че
разпоредбата на чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ (редакция ДВ бр.98 от 2018г., в сила
от 1.01.2019г.) указва, че дейностите по предоставяне на услугата по чл.62,
т.3 включват поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите,
парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено
ползване. Съдържанието на тази разпоредба дава основание на съда да приеме, че
за да бъде дължима такса за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в селищното образувание, където се намира процесният имот, следва да
бъде установено, че на територията на същия са изградени някои или всички
инфраструктурни елементи, посочени в чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ, чиято чистота да
бъде поддържана.
Както беше отбелязано по-горе, от Община
Бургас са представени доказателства, че с решение на
Общински съвет Бургас (л.276, л.447) са създадени селищни образувания на земи
по §4 от ЗСПЗЗ на територията на община Бургас, сред които е и селищно
образувание „Острицата“, землище на с.Банево, което е разделено на две части - „Острица
1“ и „Острица 2“.
В периода 2016-2019 г.,
за който са установени процесните задължения на жалбоподателя за ТБО, следва да
се отбележи, че наличието на улична мрежа е видно и от приложената към
заповедта за одобряване плана на новообразуваните имоти от 2005 г. (л.450)
извадка от плана. От този план е видно, че достъпът до съсобствения на
жалбоподателя имот /№ 397/ се осигурява посредством улица „Тринадесета“. Доколкото планът на новообразуваните имоти се
съставя след геодезическо заснемане на имотите на място, следва да се приеме,
че в процесния период 2016-2019 г. имотът на жалбоподателя е бил достъпен чрез
улица.
С оглед на гореизложеното, в
конкретния случай задължение за заплащане на ТБО по смисъла на чл.62,
т.3 от ЗМДТ би могло да възникне, само ако Община Бургас установи, че реално
е предоставяла услугата по поддържане на чистотата на уличните платна,
площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината,
предназначени за обществено ползване, за които факти и обстоятелства бе указана
на ответната страна съответната доказателствена тежест.
От представените аналогични договори с
дружествата-изпълнители, и от представените протоколи за извършената работа не
може да се направи извод, че в селищното образувание „Острица I” е била предоставяна услугата по
поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване, доколкото същите
установяват, че дейностите по почистване са били извършвани само в кв.Банево. Процесният
имот се намира в селищно образувание, което на основание чл.3, ал.4 от Закона
за административно-териториалното устройство на България не е част от строителните граници на това населено
място. В подкрепа на този извод е и фактът, че в заповедите на кмета на
общината, в които са определени районите за организирано поддържане на
чистотата (л.47-50), в отделни точки са определени вилните зони и селищните
образувания, поради което извършването на дейности по предоставяне на услугата
по чл.62, т.2 от ЗМДТ следва да бъде отделно и изрично отразено за всяко едно
от тях.
По изложените съображения, съдът
приема, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че
услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ е била
реално предоставяна от ответника на жалбоподателя през 2016 – 2019 година за
процесния имот, поради което за тези периоди ТБО не се дължи. При недължимост
на главниците, не се дължат и начислените върху тях лихви, които са акцесорни
вземания. Следователно, процесният АУЗД в оспорената част е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК вр. чл.9б ЗМДТ, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски в общ размер на 860 лв., от които 10 лв. - заплатена държавна такса по
жалбата, и 850 лв. – договорен и заплатен в брой адвокатски хонорар съгласно
договор за правна защита и съдействие, приложен на л.370 от делото, който в
тази част има характер на разписка за заплатената сума.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, двадесет и трети състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване
на задължение № ГЯ89138-1/23.10.2020г., издаден от Главен експерт в Дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с
Решение № 94-01-37215/6/13.01.2021 г. на директора на дирекция МПДТР при Община
Бургас, В ЧАСТТА, с която на В.Г.Б.
с ЕГН **********, с адрес: ***, е начислена такса за битодви отпадъци в общ
размер на 99,65 лв. за периода от 2016-2019 г., от която 78,56 лв. главница и
21,09 лв. лихви.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на В.Г.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***, разноски по делото в размер на 860 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно чл.160, ал.7 от ДОПК.
СЪДИЯ: