Р Е Ш Е Н И Е  № 100

 

      гр. Сливен, 24.02.2015 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д.,

 

при съдебен секретар З.Х. като разгледа докладваното от председателя АНД № 58 по описа за 2015 г. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „А.Уей” ЕООД, представлявано от С.Г.Б. против НП № 40–0000249 от 12.11.2014 г., издадено от Директор на РД „АА” – гр. Сливен, с което на дружеството е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗАвтП. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

В с.з. административно – наказващият орган не изпраща свой представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

На 06.10.2014 г. управителя на дружеството жалбоподател – С.Б. ***, за да подаде заявление за настъпила промяна в адреса на управление на представляваното от него дружество. При подаване на това заявление, била извършена тематична проверка от страна на служители на дирекцията – актосъставителя П. и св. Г.. Тъй като промяната в адреса на управление е едно от обстоятелствата, за които следва да се подаде заявление в 30 дневен срок от настъпването му, съгласно чл.10, ал.1 от ЗАвтП, актосъставителят извършил справка в търговския регистър за датата на промяната на адреса на управление на дружеството, след което съставил  АУАН, за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗАвтП, за това че превозвачът в 30 дневен срок не е уведомил писмено ИИ „АА” за настъпили промени в обстоятелствата – промяна на седалище и адрес на управление на дружеството. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 40-0000249 от 12.11.2014 год.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо право на обжалване, а разгледана по същество – основателна.

 При издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Поради констатираните нарушения, съдът няма да се спира на фактическата обстановка, както и на това дали е доказано допускането на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.

         Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да е посочена датата на неговото извършване. В конкретния случай нито в акта, нито в НП е посочена дата на извършване на нарушението. Доколкото се касае за нарушение, изразяващо се в задължение за подаване на уведомление в законоустановен срок, то безспорно нарушението ще е извършено /в случая допуснато, тъй като се касае за ЮЛ/ след изтичане на 30 дневния срок от настъпване на обстоятелството по чл.10, ал.1 от ЗАвтП. В съставения АУАН и в НП не е посочено нито кога е настъпила промяната, за която е съставен този акт, нито кога е изтекъл срокът по чл.10, ал.1 от ЗАвтП за подаване на заявление за настъпилата промяна. По този начин изобщо не става ясно дали има допуснато нарушение от дружеството-жалбоподател и дали към датата на подаване на заявлението – 06.10.2014 г. 30 дневният срок е изтекъл или не е. Тази дата има значение не само за това, но и за определяне дали срокът за съставяне на АУАН е спазен или не е, проверка, която съдът не би могъл да извърши при това положение. На следващо място следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Нито актосъставителят, нито АНО е проверил и съобразил какви точно промени са настъпили в обстоятелствата, подлежащи на деклариране от страна на дружеството. Посочено е, че е настъпила промяна в седалището и адреса на управление, но в случая е налице само промяна в адреса на управление, не и в седалището на дружеството.  

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно – наказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административно – наказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Изложените съображения мотивират съда да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно, поради което съдът няма да се спира на констатациите по акта и на това дали нарушенията са доказани от събраните по делото доказателства или не.

Все пак съдът ще отбележи и че вмененото като допуснато нарушение от страна на „Атлантик Уей” ЕООД не е доказано по безспорен начин. В приложената разпечатка от търговски регистър не е посочена датата на настъпилата промяна в адреса на управление. Тежестта на доказване в адм.наказателното производство лежи върху АНО и той е този който е следвало да посочи на коя дата са настъпили промените и там да аргументира, че към 06.10.2014 г. 30 дневният срок по чл.10, ал.1 от ЗАвтП е бил изтекъл.  

  Дори да се приеме обаче, че са спазени всички изисквания на ЗАНН и е доказано допускането на нарушение на чл.10, ал.1 от ЗАвтП, то съдът счита, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е извършено за първи път. Самият превозвач все пак е подал такова заявление, касае се за промяна единствено в адреса на управление, като всички останали елементи от статуса на дружеството са останали непроменени, а именно наименование, собственик, ЕИК, седалище и т.н. Ето защо дори да се приеме, че формално допуснатото от жалбоподателя покрива състава на нарушение на ЗАвтП, то поради своята малозначителност това нарушение не е общественоопасно. Налице е хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и административно-наказващия орган е следвало да се съобрази с тази разпоредба и приеме, че се касае за маловажен случай, като не наказва жалбоподателя, а само го предупреди устно или писмено, че при следващо такова нарушение ще бъде санкциониран. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административно наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административно наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                         Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ НП № 40-0000249 от 12.11.2014 год. на Директор РД „АА” – гр. Сливен, с което на „А. Уей” ЕООД, представлявано от С.Г.Б. с ЕГН **********, е наложено административно наказание „имуществена санкция”  в размер на 1 000,00 лева за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗАвтП, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

   

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: