РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Етрополе , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна М. Манчева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело №
20211830100009 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Предявена е искова молба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София срещу М. Н. Г., от гр.Етрополе, в която се твърди, че със заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№487/2017 год. по описа на РС-Етрополе, ответникът е осъден да
заплати на ищеца по щета №43082951300662, сумата от 11 076.82 лева, представляваща
претенция за възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата от 20.10.2017 год. до окончателното изплащане на сумата,
мораторна лихва в размер на 3 381.77 лева, считано от 20.10.2014 год. до 20.10.2017 год.,
както и сторените по делото разноски. Поради депозирано възражение е предявен и
настоящият иск, в който ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи
претендираните суми. Претендираните суми са в резултат на виновното поведение на
ответника, при реализирано в гр.Етрополе ПТП, при което същия при управление на МПС,
след употреба на алкохол над допустимите норми-0.71 промила е допуснал ПТП, при което
е ударил друг автомобил, а именно „Мицубиши“, модел „Лансер“, в резултат на което на
последния са нанесени материални щети. Автомобилът „Форд“, модел „Сиера“, който бил
управляван от ответника е застрахован в „ДЗИ-Общо застраховане“ /понастоящем „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, на основание застрахователна полица ГО
№06112001102601/18.04.2012 год. с валидност от 19.04.2012 год. до 18.04.2013 год.
Нанесените щети са описани в протокол за ПТП, като ремонтът е възложен на два
автосервиза. На сервиз „Ауто Клеймс“ЕООД е заплатена сумата в размер на 9 977.20 лева с
1
ДДС и на сервиз „Ивайжет“ сумата от 3 648.24 лева. С ликвидационен акт от 02.01.2013 год.
ЗД „Бул Инс“ АД, където е бил застрахован със застраховка „Автокаско“ автомобил
„Мицубиши“, модел „Лансер“, е одобрил да се изплатят сумите на автосервизите. „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД е заплатило на ЗД „Бул Инс“ АД претендираните суми, след което
за ищеца е възникнало правото на регресен иск срещу ответника. На същия са изпратени две
регресни покани, като до момента на предявяване на иска, същия е извършил частични
плащания на обща стойност 325 лева.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника, като същия е заявил,
че на 04.04.2019 год. е получил препис от исковата молба. Твърди, че на 07.06.2018 год. е
превел по сметка на ищеца сумата от 11 077 лева. Твърди, че е погасил задължението си към
ищеца.
В съдебно заседание ищеца с писмено становище не отрича, че ответника е превел сумата
в размер на 11 077 лева, но това е станало след завеждане на исковата молба, респ. същия е
бил в забава. Претендира се заплащане на мораторна лихва в размер на 3 381.77 лева за
периода от 20.10.2014 год. до 20.10.2017 година, когато е подадена исковата молба.
Претендира се и заплащане на лихва за забава върху главницата за периода от 20.10.2017
год. до датата на извършеното плащане на главницата-07.06.2018 год. Представен е и списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован се явява лично, като заявява, че е
внасял различни суми. Не възразява срещу изготвеното заключение по назначената ССчЕ,
като заявява, че ще заплати дължимите суми към ищеца.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните,
съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От ч.гр.дело № 487/2017 година по описа на ЕтРС, се установява, че със Заповед № 347 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.10.2017 год. е разпоредено
длъжникът М. Н. Г. да заплати на кредитора „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата в
размер на 11 076.82 лева-главница, представляваща претенция за възстановяване на
заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от
20.10.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва в размер на
3 381.77 лева, считано от 20.10.2014 год. до 20.10.2017 год., както и разноски в размер на
1 118.94 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, заявителят, подробно е изложил обстоятелствата,
от които произтича вземането.
С разпореждане от 31.10.2017 година, на заявителя е указана възможността да предяви
иск за установяване на вземането си против М. Н. Г., т.к. съобщение с препис от заповедта
2
по чл.410 от ГПК са му били връчени на 24.10.2017 година и на 31.10.2017 год., в
едномесечен срок, същия е подал възражение за недължимост. Разпореждането е връчено на
заявителя на 13.11.2017 година.
Исковата молба, по която е образувано гр.дело №86312/2017 г. по описа на СРС с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 08.12.2017 г. в РС-Етрополе, т.е. в
едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.
По делото не се спори за основанието за възникване на вземането, поради което
единствения въпрос, който ответникът моли да бъде изяснен е, каква точно е дължимата от
него сума.
В тази връзка е допусната ССчЕ, като назначеното вещо лице Е. К. е дала заключение,
което съдът приема като обективно, всестранно и пълно. От същото и обясненията на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че от представените по делото платежни
документи е видно, че към „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с основание плащане по щета са
– три платежни нареждания за сума в размер на 20 лева; един брой платежно нареждане за
сума в размер на 30 лева и един брой вносна бележка за сумата 11 077 лева, или общо
плащания за сумата от 11 127 лева, от които главница – 11 076.82 лева и мораторна лихва
50.18 лева. Вещото лице заключава, че дължи мораторна лихва 3 378.27 лева, от които
следва да се приспадне сумата от 50.18 лева, която е внесена от ответника.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземания на ищеца
към ответника, за които вземания е издадена заповед № 347 от 23.10.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №487/2017 г. по описа на ЕтРС.
Предявеният иск е допустим, като съдът го намира за частично основателен.
По делото се установи, че по силата на издадена заповед № 347 от 23.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №487/2017 г. по описа на
ЕтРС ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 11 076.82 лева
/единадесет хиляди седемдесет и шест лева и 82 стотинки/ - главница, заедно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението – 20.10.2017 година до изплащане на
вземането, лихва за забава в размер на 3 381.77 лева /три хиляди триста осемдесет и един
лева и 77 стотинки/, за периода от 20.10.2014г. до 20.10.2017г., както и сумата в размер на
1 118.94 лева /хиляда сто и осемнадесет лева и 94 стотинки/ - държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Установи се, че вземането произтича от регресна претенция по щета №
43082951300662 във връзка с връщане на парична сума и възстановяване на изплатено
застрахователно обезщетение по обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № 06112001102601/18.04.2012г., с валидност от 19.04.2012г. до
18.04.2013г. Установи се, че след предявяване на исковата молба на 08.12.2017 год.,
3
ответникът е превел по сметка на ищеца сумата размер на 11 076.82 лева, представляваща
главница. Това плащане е извършено с платежно нареждане на 07.06.2018 година. Установи
се също така, че с допълнителни вноски, ответникът е превел на ищеца и обща сума в
размер на 50.18 лева, която следва да бъде приспадната от дължимата мораторна лихва за
забава за периода от 20.10.2014 год. до 20.10.2017 год., или следва да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3 331.59 лева,
представляваща мораторна лихва за забава.
С оглед на изложеното по-горе предявения иск ще следва да бъде уважен частично, като
бъде признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на
вземанията на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу длъжника М. Н. Г., за сумата в размер
на 3 331.59 лева /три хиляди триста тридесет и един лева и 59 стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 20.10.2014 г. до 20.10.2017 г., както и законната лихва за
забава върху главницата от 11 077 лева /заплатена от ответника след подаване на исковата
молба/ за периода от 20.10.2017 година до 07.06.2018 година, когато е била преведена сумата
по дължимата главница, за които суми е издадена Заповед № 347 от 23.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №487/2017 г. по описа на
ЕтРС, като исковата претенция бъде отхвърлена като неоснователна за сумата в размер на
11 077 лева - главница и за горницата над 3 331.59 лева до пълния предявен размер от
3 381.77 лева /три хиляди триста осемдесет и един лева и 77 стотинки/, представляваща
мораторна за периода от 20.10.2014г. до 20.10.2017 г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца направените разноски по заповедното производство в обща размер на 1 118.94
лева /хиляда сто и осемнадесет лева и 94 стотинки/ - държавна такса и адвокатско
възнаграждение по заповедното производство и сумата в размер на 1 445.69 лева разноски
по настоящето производство.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на
вземанията на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК-********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89Б против М. Н. Г., ЕГН-**********, с пост.
адрес в гр.Етрополе, ул.“Елаците“ №6 за сумата в размер на 3 331.59 лева /три хиляди
триста тридесет и един лева и 59 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
20.10.2014 г. до 20.10.2017 г., както и законната лихва за забава върху главницата от 11 077
лева /заплатена от ответника след подаване на исковата молба/ за периода от 20.10.2017
година до 07.06.2018 година, когато е била преведена сумата по дължимата главница, за
които суми е издадена Заповед № 347 от 23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №487/2017 г. по описа на ЕтРС, като ОТХВЪРЛЯ като
4
неоснователни предявените искове за сумата в размер на 11 077 лева - главница и за
горницата над 3 331.59 лева до пълния предявен размер от 3 381.77 лева /три хиляди триста
осемдесет и един лева и 77 стотинки/, представляваща мораторна за периода от 20.10.2014г.
до 20.10.2017 г.
ОСЪЖДА М. Н. Г., ЕГН-**********, с пост. адрес в гр.Етрополе, ул.“Елаците“ №6 да
заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ №89Б разноски по заповедното производство в общ
размер на 1 118.94 лева /хиляда сто и осемнадесет лева и 94 стотинки/ и сумата в размер на
1 445.69 лева /хиляда четиристотин четиридесет и пет лева и 69 стотинки/ разноски по
настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
5