РЕШЕНИЕ
№ 4809
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110109694 по описа за 2022 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - фирма, моли да се признае за установено, по отношение на ответника/ите, че
дължи/ат при условията на разделност (½+ ½):
- 3 179 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.;
- 537,11 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 25.11.2021г.,
ведно със законната лихва от 08.12.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца -фирма, не се ангажира със становище.
Ответниците – АНН. Г. АП. и Р. Г. АП., оспорват иска:
- искът бил частично недопустим;
- наличието на облигационно правоотношение;
- прави възражение за давност; и
- навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
1
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) -
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите
за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се
проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага
невъзникване на забава.
Георги Симеонов А. е починал през 1989г., като двамата ответници са негови деца.
Починалият е бил част от ЕС по отношение на сградата за която се претендира – списък от
1997г. № 1, като е положен и подпис (л. 19). В следващия списък, този път без дата,
фигурира и името на ответницата, която се е подписала - № 1 (л. 23). Съответно и фактурата
е на нейно име – л. 25. Причината за това е изрична молба от 2002г. именно от г-жа А. за
откриване на партида.
Депозирана е комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно
изготвена. От нея се установява, че, непогасените по давност суми са:
- главницата възлиза на 3 002,93 лева, като ½ възлиза на 1 501,47 лева; а
- лихвата на 522,09 лева (1/2 = 261,05 лева).
Счетоводните оспорвания и доводи, изложени в отговора, са ирелевантни. Предмет
на експертното изследване е само реалнаното количество на ползването и незаплатено
количество ТЕ, съответно левова равностойност на главницата и лихвите.
След като в отговора изрично се сочи, че са наведените доводи са правни, а
предметът на експертизата е само да се установи редовно осчетоводаване и размер на дълга,
непогасен по давност, то оспорването на заключението, тъй като били изготвено едистквено
на базата на документацията на ищеца, е хипотеза на нарушение на чл. 3 от ГПК. По-долу са
изложени и допълнителни мотиви относно това поведение на ответниците.
от правна страна:
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
2
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк.
д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е
изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от
5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
В обобщение – договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище в
отопляема сграда.
Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ.
Смисълът на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва
изчисления, но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1
месечна цена, а не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване).
Последното би било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на
гражданите. Всъщност ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на
3
услугата (да се разбира престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния
етажен собственик) влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният
адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург (цитираното по-горе дело).
До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно)
на ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи
заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС,
ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС – те имат
социален характер.
Фактът, че етажните собственици евентуално не са осъществили задълженията си да
изберат топлинен счетоводител не може да ги ползва (никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение). Изложеното е във връзка с довода относно договора с ФДР и
неговия срок.
Публикуването на ОУ, като начин на регулиране на договорните правоотношение
само по себе си не е недопустимо (или страдащо от по-тежък порок). То е предвидено с
оглед улеснение на монополни дружества и огромен брой потребители. Ако в такива случай
се спазва общия режим, това би довело до затруднения на търговеца, но и до такива на
потребителите, които би следвало често да отделят време, за да посещават клоновете на
дружеството; или просто в неподходящ момент да се окажат без топлинно захранване,
поради пропуск да подпишат поредната промяна. ОУ са част от съдържанието на сделката, а
не подзаконов нормативен акт.
Ответниците са длъжни, тъй единият от тях е поискал да се открие партида на негови
име, да вземат становище (да изложат твърдения), защо приемат, че облигационнанта
връзка, която е възникнала е прекратена по някаква причина. Нищо подобно не бе сторено –
единствена се оспори нейното наличие без да се изложат факти (които страната/ответниците
би следвало да знаят). Нормата на чл. 154 от ГПК с нищо не променя изискването за
добросъвестно процесуално поведение (чл. 3, във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 4 от ГПК).
Съгласно чл. 41 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването, за настъпили
промени в собствеността или вещното право на ползване новият потребител е длъжен в 30-
дневен срок да уведоми с писмено заявление топлопреносното предприятие. В случаите на
промяна на характера на ползване на топлинната енергия потребителят уведомява
топлопреносното предприятие в 30-дневен срок от настъпване на основанието за това.
Молбата да откриване на партида означава, че облигация е налице до момента, в който не
настъпи (съответно се твърди и докаже) друг правнорелевантен факт.
Давността е 3-години, считано от 08.12.2018г., като предвид падежа на вземането, не
е покрит от давност и периодът от 01.10.2018г.
Доколкото партидата е само на името на сестрата, то искът е основателен по
отношение на нея, за сумите, посочени от в.л., но не и за брата. Сделката, както бе посочено
е конклудентна, но не е с оглед личността. При съгласие между монополното дружество и
съсобствениците, партидата може да се прехвърля, а това се отразява на страните в
4
облигацията.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 58,96 лева (по отношение на ответницата, съобразно уважената част от
исковете, като това важи и за следващите разноски).
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – 17,99
лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По компенсация ответникът дължи 40,97 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 320,47 лева
(чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК), съобразно уважената част от тях – 17,99 лева = 302,48
лева.
3. на ответника се дължат разноски – 700 лева.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
фирма, ЕИК ..., представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-
mail:...., срещу АНН. Г. АП., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., адв. П.М. от САК, че
ответникът дължи:
- сумата от 1 501,47 (хиляда петстотин и един лева и четиридесет иседем стотинки) лева
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
08.12.2018г. до 30.04.2020г. (адрес на топлоснабдения имот: гр. С.), ведно със законната
лихва, считано от 10.09.2021г. до окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ
„К. С." IBAN: ... BIC: ...), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен
размер от 1 589,50 (хиляда петстотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки) лева,
както и за периода от 01.05.2018г. до 07.12.2018г., като ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ; и
- сумата от 261,05 (двеста шестдесет и един лева пет стотинки) лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 25.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 268,55 (двеста шестдесет и осем лева и петдесет и пет
5
стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, А. Г. АП., ЕГН **********,
съд.адр.: гр. С., адв. П.М. от САК,, да заплати на „фирма, ЕИК., представлявано от С. П. Ц.,
със седалище и адрес на управление гр. .С, e-mail: ., сумата от 40,97 (четиридесет лева и
деветдесет и седем стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, съобразно уважената част от иска и направена
компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК, А. Г. АП., ЕГН **********,
съд.адр.: гр. С., адв. П.М. от САК, да заплати на фирма, ЕИК...., представлявано от С. П. Ц.,
със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail: ..., сумата от 302,48 (триста и два лева и
четиридесет и осем стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в исковия процес, съобразно уважената част от иска и направена
компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от фирма, ЕИК..., представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес
на управление гр. С., e-mail: ..., срещу Р. Г. АП., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., адв. П.М.
от САК, иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във
вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, да се признае по отношение на ответника, че дължи:
- сумата от 1 589,50 (хиляда петстотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки) лева
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г.; и
- сумата от 268,55 (двеста шестдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 25.11.2021г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, фирма, ЕИК ..., представлявано от С. П. Ц.,
със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail: ..., да заплати на Р. Г. АП., ЕГН
**********, съд.адр.: гр. С., адв. П.М. от САК, сумата от 700 (седемстотин) лева, сторени
деловодни разноски в двете части на процеса.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - фирма, ЕИК....,
със седалище и адрес на управление гр. С., електронна поща:.....
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6