№ 12208
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110160091 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ЗД „Евроинс“ АД твърди, че в качеството му на застраховател по
имуществена застраховка „Каско” на МПС е заплатил на застрахования
сумата от 1 149,48 лв., представляваща обезщетение за вреди на л.а. марка
„Фиат”, модел „Типо“, с рег. № .........., настъпили вследствие на ПТП на
02.06.2020г. в гр. Разград, на паркинг в ж.к.„Освобождение“. Поддържа, че
вина за настъпилото ПТП има водачът на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” л.а. марка „Хонда“, модел „ CR-V”, с
рег. № ........... Ответникът не е изпълнил в цялост задълженията си по
договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца
регресна претенция, като е останал задължен за сумата от 574,74 лв. /с
включени 15 лв. ликвидационни разноски/. Ищецът моли съда да му присъди
последната сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
20.10.2021г. до плащането. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „Даллбогг:Живот и здраве“ АД в срока по чл.131 ГПК е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.Оспорва размера на
вредите.Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП между
ищеца и собственика на увредения л.а. марка „Фиат”, модел „Типо“, с рег. №
.......... е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“, че ответникът е имал качеството застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на твърдяното
събитие и покриваща отговорността на водача на л.а. марка „Хонда“, модел „
CR-V”, с рег. № .........., че ищецът е заплатил сумата от 1 149,48 лв. на
увреденото лице, както и че ответникът е заплатил на ищеца по процесната
щета сумата от 589,74 лв.
Спорен между страните е въпросът относно мястото на настъпване на
ПТП и вината на участниците в него, съответно налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат.
Доколкото ищецът твърди процесното ПТП да е настъпило на паркинг,
негова е тежестта да го докаже. За установяването на това обстоятелство,
ищецът е ангажирал гласни доказателствени средства, събрани чрез разпит на
свидетеля Я. Светозаров П.. Показанията на свидетеля в тази част са
противоречиви. При отговор на въпрос 3, поставен от ищеца, свидетелят П.
заявява, че на мястото на ПТП е имало паркинг с вдлъбнатина, тъй като е
имало паркоместа навътре към блока, но е имало и път и той е карал по пътя,
другият водач се е движил на заден ход от към входа на блока и го е ударил, а
при отговор на въпрос 1, поставен от ответника, заявява, че самият паркинг
така бил създаден, че наподобявал Т-образно кръстовище, но не било
2
кръстовище и той бил карал в дясната половина на паркинга. Съдът дава вяра
на показанията на свидетеля П. в частта, в която заявява, че на 02.06.2020г. се
е движил по път в гр. Разград, ж.к. „Освобождение“, в посока от студентските
общежития към парка, зад блока, в който се намира офис на „Спиди“, при
което реализира ПТП с л.а. марка „Хонда“, модел „CR-V”, с рег. № ..........,
който се е движил от дясната му страна на заден ход при излизане откъм
входа на блока, доколкото в тази част показанията кореспондират и с
отразеното от двамата водачи на схемата в двустранния констативен
протокол за ПТП, от който е видно, че ПТП-то е настъпило на Т-образно
кръстовище, от лявата страна на което спрямо движението на л.а. марка
„Фиат”, модел „Типо“, с рег. № .........., е имало паркирани автомобили, и
приема, че процесното ПТП се е осъществило на посоченото място и при
описания механизъм.
При описания механизъм и доколкото по делото се установи, че
процесното ПТП е настъпило на кръстовище, следва да се даде отговор на
въпроса по чия вина е настъпило.
По делото не са ангажирани доказателства относно регулирането на
движението на процесното кръстовище с пътни знаци относно предимството,
поради което съдът приема, че пресичащите се пътища са били равнозначни.
Съгласно чл. 48 ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на
пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се намират или приближават от дясната му страна, поради което съдът
приема, че водачът на л.а. марка „Фиат”, модел „Типо“, с рег. № .......... е
извършил противоправно деяние като е нарушил цитираната норма и като не
е пропуснал л.а. марка „Хонда“, модел „CR-V”, с рег. № .........., който е
приближавал от дясната му страна на кръстовище на равнозначни пътища.
Доколкото по делото не е спорно обаче, че водачът на л.а. марка „Хонда“,
модел „CR-V”, с рег. № .......... се е движил на заден ход, същият преди
предприемане на маневрата е бил длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, както и по време на движението си назад
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство – чл. 40, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП. От събраните по делото доказателства не се установява същият да е
изпълнил задължението, уредено в цитираната норма, поради което съдът
3
приема, че същият е също е извършил противоправно деяние като не се е
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и по
време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство. С оглед изложеното, съдът намира за основателно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат и като взе предвид характера и тежестта на съпричиняващото
деяние, определя процент на съпричиняване от 50 %, който следва да се
отчете при определяне размера на дълга.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера
на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение №52 от 08.07.2010г.
по гр.д. №652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят
на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните
вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е
насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде
поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
4
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/. С оглед изложеното при определяне на действителния размер на
щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните
заключение на САТЕ, съгласно което стойността, необходима за
възстановяване на л.а. марка „Фиат”, модел „Типо“, с рег. № .......... е за
сумата от 1 025,93 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в
случая – размерът на действителните вреди – сумата от 1 025,93 лв. На
основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата
от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума, като общият размер на дълга възлиза на 1 040,93 лв. Посоченият размер
следва да се намали с приетия от съда процент на съпричиняване – 50%,
поради което и размерът на дълга възлиза на 520,47 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил на ищеца по
процесната щета сумата от 589,74 лв., която е в по-голям размер от
дължимата, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът в размер на 250 лв. – депозит за САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.78,ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Даллбогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК
........., срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание
чл.411 КЗ сумата от 574,74 лв., представляваща непогасена част от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а.
марка „Фиат”, модел „Типо“, с рег. № .........., настъпили в резултат на ПТП на
02.06.2020г. в гр.Разград, ж.к.„Освобождение“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, да заплати на ЗАД „Даллбогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК .........,
сумата от 250 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6