№ 19469
гр. София, 25.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110128084 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Тодор М.
М., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес: ......
Поддържа, че съгласно тези Общи условия /ОУ/ е доставял на ответника за процесния
период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Съобразно
изложеното е направено искане съдът да признае за установено, че ответника му дължи
следните суми: 2 693,10 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за реално потребена
енергия, ведно със законната лихва от 06.10.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, 494,53 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 27.01.2021 г.,
както и суми за дялово разпределение 26,41 лева – главница за периода от 01.01.2018 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 06.10.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 5,66 лева – лихва за периода от 03.03.2018 г. до 27.01.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № .../... г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение,
171 състав
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор, в който заявява, че е налице пълно погасяване на
задълженията за имота за процесния период към датата на депозиране на писмения
отговор. Прилага фискални бонове за плащане на суми на ищеца. Съобразно
1
изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Топлоконтрол“ ООД не изразява
становище. С молба от 09.01.2023 г. представя документи, касаещи отчитането на
топлинна енергия за процесния имот в релевирания период.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия:
За основателността на обсъжданата искова претенция в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2)
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период,
каквито твърдения са изложени в депозирания писмен отговор.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният
иск е основателен, като съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По
аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
2
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Между страните не е
спорно и от представените писмени доказателства – удостоверение за наследници от
27.09.2021 г. и протокол от 20.12.2000 г. по гр.д. № ..../.... г. по описа на Софийски
районен съд /л. 77 и сл./, се установява, че ищецът се легитимира като собственик на
процесния имот за процесния период, т.е. съдът намира за безспорно установено
обстоятелството, че ответникът има качеството „клиент“ на топлинна енергия за
процесния период за недвижимия имот, за който е начислена топлинната енергия, в
качеството на собственик на последния. Между страните не са спорни и количеството
на доставена топлинна енергия, дължимата цена за същата, включително и размера на
претендираните вземания за мораторна лихва и цената на извършена услуга „дялово
разпределение” в имота.
Единственият спорен между страните въпрос е погасени ли са претендираните
от ищеца суми чрез извършени плащания от ответника, за които са издадени
приложените към депозирания писмен отговор касови бележки.
За установяване действителния размер на процесните вземания и във връзка с
твърденията на ответника за погасяване на дълга чрез плащане, по делото са приети
неоспорени от страните заключения на съдебно-счетоводна експертиза и на
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективни
и компетентно изготвени.
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза /л. 87 и сл./, при извършената проверка в отдел „Съдебни вземания” към
Правна дирекция на ищовото дружество, вещото лице не е установило данни за
постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период. Установило е,
че са издадени кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г.-30.04.2018 г. на обща стойност 950,97 лв., с които са
сторнирани прогнозните задължения по фактурите. Издадена е обща фактура за реално
консумираната топлинна енергия, в която са начислени суми за реално консумирана
топлоенергия за същия период 01.05.2017 г. – 30.04.2014 г. на обща стойност 1394,95
лв. Разликата между кредитните известия и сумата на общата фактура е сума за
доплащане в размер на 443,95 лв. Издадени и са кредитни известия към фактурите за
прогнозно начислена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.-30.04.2019 г. на обща
стойност 1 422,18 лв., с които са сторнирани прогнозните задължения по фактурите.
Издадена е обща фактура за реално консумираната топлинна енергия, в която са
начислени суми за реално консумирана топлоенергия за същия период 01.05.2018 г. –
3
30.04.2019 г. на обща стойност 1 298,15 лв. Разликата между кредитните известия и
сумата на общата фактура е сума за възстановяване в размер на 123,99 лв.
В обобщение, вещото лице е посочило, че общият размер на неплатените от
ответника суми за процесния период 01.05.2017г.- 30.04.2019г. възлиза на 2 719,51 лв.,
като включва сума в размер на 26,41 лв. за услугата „дялово разпределение”.
В съдебно заседание, проведено на 29.06.2023 г., съдът е обявил делото за
решаване. С определение № 23677/06.07.2023 г. /л. 95 от делото/ съдът е отменил
дадения ход на устните състезания и е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.10.2023 г., в което вещото лице да се яви и да даде отговор на
въпроса взело ли е предвид при изготвяне на приетото заключение на съдебно-
счетоводна експертиза приложените по делото касови бележки за платени суми за
топлинна енергия през исковия период.
В изпълнение на дадените указания вещото лице е изготвило допълнително
заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 108 и сл. от делото/, което също
не е оспорено от страните и е прието от съда. От същото съдът приема за установено,
че извършените плащания от ответника, за които са представени приложените към
исковата молба касови бележки, не касаят процесния период. Вещото лице е посочило,
че при извършената проверка в счетоводството и отдел „Съдебни вземания” към
Правна дирекция на ищовото дружество не са установени данни за постъпили суми за
покриване на начислените суми за процесния период. Внесените суми от ответника за
платени суми за дялово разпределение са отразени в предходната експертиза, т.е. няма
задължения за дялово разпределение за 2017 г. Констатирано е, че по делото има само
две касови бележки за платени суми в размер на 835,36 лв. и 353,61 лв., които са
отнесени за погасяване на задължения извън процесния период. Всички останали
плащания са за погасяване на задължения извън процесния период, така както са
посочени в касовите бележки.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице по приетите по делото съдебно-
счетоводни експертизи, поради което приема за установено, че твърденията на
ответника за погасяване на претендираната главница за топлинна енергия са
недоказани. В тази връзка съдът намира за съществено обстоятелството, че ответната
страна не е оспорила заключенията на вещото лице и по делото не са налични касови
бележки с посочената дата и размер на плащане в писмения отговор, т.е. твърденията
на ответника за погасяване на вземането чрез плащане не се доказаха в хода на делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките предявеният
иск за плащане на главница за неплатена топлинна енергия за процесния период да
бъде уважен за целия претендиран размер.
По предявения положителен установителен иск за плащане на сума за
услугата „дялово разпределение” в размер на 26,41 лв.:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период фирмата за дялово разпределение е извършила услугата „дялово
разпределение” в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
4
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства – главни отчети и
изравните лни сметки /л. 65 и сл. от делото/ се установява, че третото лице помагач е
осъществявало услугата „дялово разпределение” за процесния имот в релевирания
период, който факт не е оспорен от ответната страна. Съгласно заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза размерът на дължимата сума за
обсъжданата главница е в претендирания от ищеца размер от ищеца – 26,42 лв., поради
което предявенитя иск за тази сума също следва да бъде уважен в цялост.
По предявените положителни установителни искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете с посоченото правно основание предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на главен дълг и 2)
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в град
София, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
По делото от заключението на съдебно – счетоводната експертиза не се
установява дължимата от ответника мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия, да е погасена чрез плащане, каквито твърдения са
изложени в писмения отговор. Размерът на дължимата законна лихва за забава с оглед
приетия за дължим размер на главницата за топлинна енергия възлиза на 494,53 лв.,
поради което предявената искова претенция във връзка с него следва да бъде уважена в
цялост.
Искът за сумата от 5,66 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 03.03.2018 г. до
27.01.2021 г., следва да се отхвърли, като неоснователен. Макар по делото да се
установи наличието на главен дълг, не е доказана втората предпоставка за уважаване
на иска, а именно – моментът, от който ответникът е изпаднал в забава в погасяването
на процесната сума. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани от ищеца
доказателства, от които да се установява какъв е бил уговореният срок за плащане на
услугата „дялово разпределение”, за да може да се определи от кой момент ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума за дялово разпределение, респ.
ако не е бил уговорен такъв срок, то не са ангажирани от ищеца доказателства за
отправена и получена покана от ответника (арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
5
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответната страна.
Ищецът претендира разноски за исковото производство съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 364,39 лв., от които 300 лв. –депозити за вещи
лица, и 64,39 лв. – държавна такса. Претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ . Съобразно
изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в общ
размер на 363,74 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 99,82 лв. за
исковото производство, включително и разноски в общ размер на 114,18 лв. за
заповедното производство по ч. гр. д. № .../... г. по описа на Софийски районен съд, I
Гражданско отделение, 171 състав.
Право на разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
има и ответникът, от който се претендира адвокатско възнаграждение, плащането на
което е доказано по делото. С оглед размера на отхвърлената искова претенция,
ищецът следва да бъде осъден да му плати такива в размер на 4,10 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Тодор М. М., ЕГН **********, с адрес: ....., дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище в ...., следните суми: 2 693,10 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....,
ведно със законната лихва от 06.10.2021 г. до окончателното плащане на вземането,
494,53 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата в размер на
2 693,10 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 27.01.2021 г., както и сума за услуга „дялово
разпределение” в размер на 26,41 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва от 06.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № .../... г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 171
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със
седалище в ...., срещу Тодор М. М., ЕГН **********, с адрес: ....., по реда на чл. 422
ГПК установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 5,66
лв. представляваща лихва за периода от 03.03.2018 г. до 27.01.2021 г., начислена върху
претендираната главница за услуга „дялово разпределение” в размер на 26,41 лв. за
горепосочения топлоснабден имот с абонатен номер 168205, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Тодор М. М., ЕГН
**********, с адрес: ....., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ...., със
седалище в ...., разноски за исковото производство в общ размер на 363,74 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 99,82 лв., както и разноски в общ размер
на 114,18 лв. за заповедното производство по ч. гр. д. № .../... г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 171 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
...., със седалище в ...., да плати на Тодор М. М., ЕГН **********, с адрес: .....,
6
разноски за исковото производство в размер на 4,10 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Топлоконтрол“ ЕООД като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7