№ 1688
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501752 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 ГПК, образувано по жалба на К. Р. К. чрез
пълномощника адв.Ж.К.-ВАК, срещу решение № 261697/20.05.2021г., постановено по гр.д. №
8011/2020г. на ВРС, 21 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявен от въззивницата
срещу В. АТ. Д. иск с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено между страните, че
К. Рачова К. е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот представляващ поземлен имот N'500.142
по ПНИ, одобрен със заповед №РД-11-7706-113/01.04.2011г. на Областен управител на област
Варна, местност „Старите лозя", землище гр.Игнатиево, целият с площ от 600 кв.м., ведно с 1/2
ид.ч. от намиращата се в имота сграда със застроена площ от 22 кв.м., състояща се от антре, две
стаи, баня, тоалетна, придобит на основание договор за покупко продажба, обективиран в НА №
115/10.12.2004г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, като
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Посочва се, че съдът не е изложил мотиви по направеното от
въззивницата възражение за липсата на намерение за своене на имота от ответника, като не е
обсъдил и неправилно е ценил представените в тази връзка доказателства, като при преценката на
фактическия състав на придобивната давност не е изследван субективния елемент намерението за
своене. Оспорват се като необосновани изводите, че по делото е установено осъществявано от
страна на наследодателя на ответника, давностно владение върху придобитата от ищцата 1/2 ид.
част от имота. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява, праводателят на
ответника да е извършил действия, с които е демонстрирал, че е престанал да държи идеална част
от имота за ищцата, в качеството си на съсобственик и е започнал да я държи за себе си, с
намерение да я свои. Не са обсъдени представените по делото писмени доказателства, от които се
установяват изложените в исковата молба твърдения. Жалбоподателката счита, че от
доказателствата по делото не се установява придобиването на собствеността върху имота от
страна на ответника на заявеното основание- придобивна давност. Моли за отмяна на
обжалваното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново,
1
с което да се уважи предявения от К.К. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и се приеме за
установено, че същата е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот. Претендира присъждане на
разноските по делото.
В предвидения срок въззиваемата страна В. АТ. Д., чрез адв.Ф.Д. е депозирал отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени доводи и
съображения. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски във въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.2 69 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на
спора, съобрази следното:
С исковата молба К. Р. К. е предявила положителен установителен иск за собственост
срещу В.А. Д. по отношение на 1/2 ид.ч. от поземлен имот №500.142 по ПНИ на местност
„Старите лозя", землище гр.Игнатиево, община Аксаково, целият с площ от 600 кв.м., ведно с 1/2
ид. части от намиращата се в имота жилищна сграда със застроена площ от 22 кв.м., придобит въз
основа на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 117/10.12.2004г. и искане по чл.537,
ал.2 ГПК за отмяна на КНА №41, д. 10288/2015Г. вх. Рег. 18913/13.08.2015г. на СВ и НА № 79,
д.11423/2015г., вх. Рег.№20806/03.09.2015г. по отношение на 1/2 идеална част от описания в него
имот. Посочва се, че ищцата е придобила собствеността върху имота съвместно с праводателя на
ответника - А.И. Д., който се е снабдил с КНА №41/13.08.2015г., с който е признат за собственик
по давност на Ч ид.ч. от имота и 1/2 ид.ч. от изградената в него сграда. В следствие на този
констативен НА е съставен и НА № 7 9/03.09.2015г. , с който А. Д. е признат за собственик на
целия имот и намиращата се в него сграда. Ищцата оспорва констататцията на нотариуса за
наличие на предпоставките за придобиването по давност на собствеността върху процесната 1/2
ид.ч. от имота. Твърди, че проводателят на ответника не е упражнявал за себе си владение върху
имота в изискуемия от закона срок, като излага, че в периода 2004г.-2009г. е живяла в имота,
заедно с праводателя на ответника. През 2010г. за период от 4 месеца ищцата е пребивавала в
чужбина, поради което и не е посещавала имота, а в периода 2010г. - 2013г. многократно е
посещавала имота. До 2013г. е осъществявала фактическа власт върху имота, поради което и
праводателят на ответника не е придобил собствеността върху него на основание давност.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, с твърдения, че неговият праводател А.
Д. се легитимира като единствен собственик на процесния имот на основание договор за
покупко продажба от 2004г. по отношение на Ч ид.ч. от имота, а останалата 1/2 ид.ч. е придобита
на основание давностно владение, осъществено за периода от 2005г. до смъртта му - 01.03.2020г.
В условие на евентуалност ответникът навежда възражения, че след смъртта на наследодателя, той
осъществява фактическа власт върху процесиите земя и сграда, като присъединява същата към
владението на праводателя. Не оспорва твърденията на ищцата, че първоначално имотът е закупен
съвместно от нея и баща му, който постоянно живеел в имота, а ищцата го посещавала епизодично,
не повече от общо 3-4 пъти. След 2005г. проводателят на ответника и ищцата се разделили и
поради невъзможност да ползват съвместно имота, каквито били първоначалните им намерения
постигнали договорка А. да остане в имота, като възстанови платените от ищцата суми по
сделката; постигнали и съгласие да уредят формалностите относно придобитото от бащата на
ответника право на собственост върху целия имот. След като ищцата получила уговорените суми,
тя преустановила контактите си с праводателя на ответника, поради което и не било извършено
формално прехвърляне на собствеността. Твърди, че ищцата не е посещавала имота, не го е
обработвала и не е правила ремонти в него и изобщо не е имала достъп до него, тъй като не е
притежавала ключ за дворното място и сградата. От м. март 2005г. бащата на ответника е
упражнявал фактическа власт върху целия имот, със съзнание, че е негов изключителен
собственик и изцяло със свой труд и средства е поддържал, подобрявал и застроявал имота. След
2
като не успял да установи контакт с ищцата, той предприел през 2015г. действия за снабдяване с
НА за собственост върху 1/2 ид.ч. от имота на основание давност. Ищцата била уведомена за
процедурата по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху имота, като не е
реагирала на изпратените й съобщения.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, приема за установено следното:
По делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
НА №131, т.5, рег.№11470, дело №731/2004г. на нотариус Б.В., с който В. и С. Ж. продават на
А.И. Д. и К. Р. К. дворно място с площ от 600 кв.м., находящо се в землище на с.Игнатиево,
община Аксаково, местност „Старите лозя", представляващо имот пл.№10 по план ана местността,
ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 20 кв.м., при граници: имот пл.№ 11, имот
пл.№9, път и път за сумата от 573,60лв.
С нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 181/13.08.2015г. А.И. Д. е признат за собственик по давностно владение
върху 1/2 ид.ч. от новообразуван имот №500,142, целият с площ от 600 кв.м. по ПНИ на местност
„Старите лозя", одобрен със заповед № РД-11-7706-113/01.04.2011г. на областен управител на
област Варна, находящ се в гр.Игнатиево, община Аксаково, заедно с 1/2 ид.ч. от
построената в имота сграда с площ от 22 кв.м.. В акта е посочено, че А.И. Д. е собственик на
останалата 1/2 ид.ч. от имота.
С НА № 3, т.2, рег.№8896, дело № 159 от 03.09.2015г. за удостоверяванена право на
собственост върху недвижим имот А.И. Д. е признат за собственик по покупко-продажба и
давностна новообразуван имот № 500, 142, целият с площ от 600 кв.м. по ПНИ на местност
„Старите лозя", одобрен със заповед № РД-11-7706-113/01.04.2011г. на областен управител на
област Варна, находящ се в гр.Игнатиево, община Аксаково, заедно с построената в имота
жилищна сграда с площ от 22 кв.м.
Представена е преписката по заявление на А. Д. за заверка на молба-декларация за
снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка № ОС68-4/26.02.2015г., по отношение на
процесния имот, съдържаща уведомление с изх.№ 9400-389/27.03.2015г. на Община Аксаково,
изпратено до К. Р. К.. В съобщението е отбелязано, че същата не е открита на адреса, на който е
търсена на 23.04.2015г. и 07.05.2015г. В преписката се съдържа и депозирано с вх. № Ж-
85/05.05.2015г. на Община Аксаково възражение от К. Р. К., в което същата заявява, че няма
основание да се заверява молба-декларация, тъй като имотът предмет на процедурата е съсобствен
и К.К. упражнява владение върху нейните 1/2 ид.ч. от имота, както и, че тя не желае съсобственика
А. Д. да заплаща нейната част от дължимия данък за имота.
Видно от представените препис-извлечение от акт за смърт №0476/03.02.2020г. и
удостоверение за наследници от 05.03.2021г., /л.55 от делото на ВРС/ А. Д. Иванов, починал на
01.03.2020г., е оставил за наследници В. АТ. Д.-син и В.Я. Д.а-дъщеря.
По делото е представено саморъчно завещание от 02.02.2020г. от А.И. Д., ведно с протокол
от 10.03.2020г. за обявяване на саморъчно завещание, рег.№ 4 00 по описа на нотариус Р.Т., с което
А.И. Д. завещава на сина си В.Д. цялото си имущество.
По отношение на упражняваната фактическа власт върху имота по делото са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на ангажираните пред първоинстонционния съд от двете страни
свидетели: З.Г., К.Г., М.Н./ангажирани от ищцата/; Т.Д., М.Т. и К.Д./ ангажирани от ответника.
В показанията си свидетелите всички свидетели посочват, че ищцата К. и А. Д. закупили
вила в гр.Игнатиево през 2004г. Имотът представлявал дворно място с построена едноетажна
сграда. Свидителите, ангажирани от ищцата посочват, че през 2005г. ищцата и А. правили ремонт
на жилището, който включвал нова ел. инсталация, поставяне на ключове и контакти, изграждане
на пристройка за отглеждане на животни, в която отглеждали кокошки. След ремонта двамата
живеели в имота. Ищцата живеела в имота до 2009г., когато се пенсионирала и й се
3
наложило да замине за с. Лиляче, Област Враца, за да се грижи за майка си. От
придобиването на имота, постоянно в него живеел А. , а К., ходела през дните - петък, събота и
неделя. След 2009г., К. и А. не поддържали лични отношения и К. посещавала имота си веднъж-
два пъти годишно. Свид. З.Г. заявява, че при посещенията си в гр.Варна, К. е отсядала и в имота на
свидетелката и заедно са посещавали имота в Игнатиево. К. имала ключ за имота, както за
дворното място, така и за сградата. В периода 2009г. - 2013г., свидетелката е посетила един път
имота заедно с ищцата. Свид. К.Г. е заявил, че през 2013г. веднъж е посетил имота, заедно с
ищцата, като му е направило впечатление, че имотът е поддържан, земята е обработена. Не е
констатирал изграждане на нови постройки. Свид К.Г. и свид. М.Н. заявяват в показанията си, че
до 2009г. К. и А. са имали лични отношения и са виждали А. да посещава имота на К. в гр.Варна,
ж.к. Възраждане.
Свид. Т.Д./племенник на бащата на ответника/, М.Т. и К.Д. при закупуването на имота от
ищцата и бащата на ответника, през 2004г., той представлявал лозе и намираща се в него дървена
барака. Първият ремонт на постройката бил осъществен през 2004г.- ремонт на покрив, тераса и
стълбище. През есента на 2004г. ищцата и А. започнали да обитават имота, като А. оставал да
преспива, и тъй като там нямало добри битови условия, К. се прибирала в жилището си в гр.Варна.
Тя посещавала имота в с.Игнатиево, когато носела продукти на А. един път седмично. Пролетта на
2005г. в имота отново се извършил ремонт, като за да помага в имота се нанесъл да живее и свид.
Д.. В това време личните отношения на К. и А. се влошили. През м. април 2005г. ищцата дошла в
имота и настоявала да й бъде заплатена стойността, която тя била дала при закупуването му.
Обещала на А., че ако получи сумата, която е дала за закупуване на имота, няма да го безпокои.
Свидетелите заявяват, че знаят от А., че сметките с ищцата за закупуване на имота били уредени.
Според свидетелите след пролетта на 2005г. ищцата не е посещавала имота, а при посещението си
в имота през есента на 2005г. свид. Д. видял друга жена/ сив. М.Т./, с която А. Д. имал връзка.
През есента на 2005г. бил изграден втори етаж на сградата, нова ограда към пътя, поставени били
нови гаражни врати, като разходите по строителството били заплащани от А.. Свид. Т. заявява, че
след есента на 2005г. целогодишно живеела в имота и не била там, само, когато времето е лошо. А.
Д. постоянно обитавал имота. Свидетелката заявява, че ищцата не е идвала в имота, като А. й бил
казал ако дойде, да не я пуска в имота. Свид. Д./ съсед/ посочва, че в имота има къща на два етажа,
в която А. е живял до смъртта си през 2020г. Свидетелката е виждала ищцата в имота няколко
пъти и й е известно, че тя е жената, с която А. е имал връзка. Ищцата посещавала имота събота и
неделя. За последно свидетелката я е видяла на улицата, в периода след около месец след
закупуване на имота, като ищцата казала, че няма ключ за имота. От А. свидетелката разбрала, че
той е уредил сметките си с ищцата по повод предоставените парични средства за придобиване на
имота. А. построил втори етаж на сградата, който бил завършен в края на 2005г., изградил гараж,
навес.
В показанията си, разпитаните при въззивното разглеждане на делото свидетели,
ангажирани от въззивницата- Р.М./дъщеря на въззивницата/, К.К. и И.И./племенница на
въззивницата/, са заявили, че от 1999г. до 2009г. К. и А. са живели заедно в апартамента на К. в
гр.Варна, а през почивните дни ходили на вилния имот, който закупили двамата през 2003г. Свид.
М. посочва, че имота е заплатен от майка й и А. през 2003г., а сделката е оформена документално
по -късно. През 2004г., когато починал съпругът на свидетелката М., майка й-К. отишла при нея в
Испания и останала там няколко месеца. През 2009г. въззивницата се преместила в с.Лиляче за да
се грижи за своята възрастна майка. До 2014г. К. идвала във Варна през лятото, като отсядала или
в имота в с.Игнатиево или в жилище под наем, заедно с дъщеря си и внуците си, а понякога и с
племенницата си. Свидетелката е посетила имота за първи път през м. август 2004г., а след това
винаги, когато се прибирала в България. К. работела в града и А. идвал да я взема с кола, заедно
със свидетелката и децата й. Посочва, че имота представлявал дворно място с асма и дръвчета,
къщата била с две помещения - спалня и хол. К. и А. започнали да правят баня и тоалетна вътре;
направили и стопанска част, гараж. Двамата неса имали проблеми във връзка със стопанисването
4
на имота и А. не е правил проблеми, когато К. е посещавала имота сама или заедно със
свидетелката и нейните деца през летата. Последно свидетелката е била в имота през 2012г., като
заявява, че е ходила в него веднъж годишно през лятото и не знае майка й да е имала намерение да
продава имота. При последното си посещение свидетелката забелязала, че имота е с нова ограда и
нова врата. Посочва, че последното посещение на К. в имота било в началото на 2013г., тъй като
после здравословното й състояние се влошило и не можела да пътува.
Свидителят К. също посочва, че имота е закупен от К. и А. през 2003г. и същият
представлявал двор, в който се отглеждали зеленчуци, асма, къща с две стаи. Отстрани на къщата
имало постройка с кокошки, външна тоалетна. А. и К. направили ремонт на къщата през 2004г.;
изградили вътрешна тоалетна, гараж, зад къщата.
Свидетелката И. заявява, че се запознала с А. от 2008г. - 2009г., когато при завръщането си
в България през летата идвала на море. От 2009г. К. живеела на село, защото майка й била болна и
тя се грижела за нея, но лятото идвала с дъщеря си и свидетелката - нейна племенница във Варна.
Отсядала на квартира в града но ходела и на вилата в с. Игнатиево. В имота имало малка къща с
двор, кокошки и зайци. Последно свидетелката е посещавала имота през 2011г. или 2012г. В двора
имало градина, лозе, постройки зад къщата. В двора имало куче и котки.
Ангажираните от въззиваемата страна свидетели Й.Ц., А.К. и Б.Д. заявяват в показанията
си, че от 2005г. до смъртта си през 2020г. в процесния имот живял А., заедно със жена на име М..
А. постоянно живеел в имота, отглеждал кокошки, зайци, гълъби, имал куче Свид. Ц. не е влизала
в имота, преди закупуването му от А., но твърди, че той е направил тоалетна и баня вътре,
пристроил кухня е антре; в края на 2005г. започнал втори етаж; развалил покрива за да направи
плоча, външна стълба. При ремонта му помагали съседи и братовчед на А., който също оставал в
имота. А. направил ограда, сложил секретна брава, всичко се заключвало и имало голямо куче.
Свидетелката Ц. и К. не познават К. и не са виждали в имота да влизат или да си отключват
непознати. Свидетелите посочват, че къщата е на два етажа, като знаят от А., че имотът е негов и
няма никакви задължения. През 2010-2013г. са чували от А., че имал да плаща нещо на К. за
имота, но се бил разплатил. Свидетелят Донев заявява, че за последно е виждала К. през пролетта
или лятото на 2005г., когато била дошла с едно момиченце, но не можала да влезе в имота, защото
нямала ключ. Тогава А. го нямало в имота.
По отношение на основателността на иска: Предявеният иск е положителен установителен.
Ищцата се легитимира като собственик на процесната част от имота на основание договор за
покупко-продажба, сключен през 2004г. Ответникът оспорва правата на ищцата като твърди, че е
придобил собствеността върху имота въз основа на КНА за собственост въз основана давностно
владение и наследствено правоприемство. При оспорване на твърдяните от страните права е
необходимо всяка една от тях да установи наличието на определените в закона предпоставки за
придобиването на правото на собственост. В случая в тежест на ищцата е да установи, че е
придобила собствеността върху имота на заявеното правно основание - валидна правна сделка.
Съобразно наведените твърдения и правопогасяващото възражение, релевирано от ответника,
същият следва да установи, че са били налице предпоставките за придобиване на собствеността
върху процесиите ид.части от имота - придобивна давност за периода от 2005г. до 01.03.2020г. от
А.И. Д., а след неговата смърт и осъщественото наследствено правоприемство ответникът е
собственик на целия имот, включително и на процесната 1/2 ид.ч.
От всички представени по делото доказателства се установява, че установява, че ищцата е
придобила собствеността върху процесната ид.ч. от имота въз основа на договор за покупко-
продажба от 09.12.2004г., обективиран в НА № 131, т.4, рег.№ 11470, д. № 731/2004г. на нотариус
Борис В.. Въз основа на този договор ищцата и А.И. Д. са придобили собствеността върху дворно
място с площ от 600 кв.м. в землище на с.Игнатиево, община Аксаково, ведно с построената
в него жилищна сграда. Доколкото в договора не са посочени квоти, при които всеки от
купувачите са придобили собственост, то следва да се приеме, че всеки един от тях е придобил
собственост върху равна идеална част от имота или към момента на придобивната сделка през
5
2004г., ищцата и наследодателят на ответника се легитимират като собственици при равни квоти
от по 1/2 ид.части от имота.
Безспорно от всички събрани по делото доказателства се установява, че след
придобиването на имота и двамата съсобственици са установили владение върху същия, като
постоянно или преимуществено в имота е живял А. Д., а другия съсобственик - К. е ползвала
имота като вилен такъв и е посещавала същия периодично и в почивните дни. Веднага след
закупуването в края на 2004г. и началото на 2005г. в имота е започнало извършване на ремонт и
подобрения. Посочените от свидетелите обстоятелства, че ремонта и подобренията са извършени
от единия от съсобствениците, предвид установеното владение и от другия съсобственик не може
да обосноват извод, че тези действия са довели до промяна в правата върху имота, както и за това,
че праводателят на ответника е започнал да владее целия имот като свой, а не е бил държател по
отношение на частта на другия съсобственик на имота. Осъществяването на тези действия биха
могли да представляват основание за възникване на облигационни отношения между
съсобствениците, но не и до промяна в правата на собственост. Ирелевантни по отношение на
правата и установяването на владение върху процесната част от имота, са и заявените от
свидетелите обстоятелството, че съсобствениците не поддържали добри лични отношения и не са
съжителствали, а съсобственика А. е имал връзка с друга жена, която живеела с него в имота.
От анализа на събраните по делото доказателства, не се установяват всички изискуеми от
закона условия за придобиването от страна на праводателя на ответника, на собствеността върху Ч
идеална част на другия съсобственик на имота, въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност- осъществявано непрекъсато владение върху тази идеална част от праводателя на
ответника в продължение на десет години.
Фактическият състав на владението, съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва, както обективният
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент - вещта да се държи като
своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, които по определение
обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването,
придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения
/представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното
обективиране чрез волево изявление, насочено към възприемане от други с цел да се разкрият тези
представи. Намерението на лицето да държи вещта като своя се изразяват в действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощията на собственик, като при промяна на
държането във владение тези действия трябва да са насочени към собственика. В случая безспорно
от гласните доказателства се установява, че ищцата е посещавала имота периодично, макар, че е
останала да живее постоянно в имота си в гр.Варна. В показанията си ангажираните от ответната
страна свидетели посочват, че са виждали в имота К. в съботните и неделни дни, че е идвала в
имота за да донесе продукти на праводателя на ответника. Тези обстоятелства се установяват и от
показанията на ангажираните от страна на ищцата свидетели, които посочват, че ищцата е
посещавала имота ежеседмично, до 2009г., когато й се наложило да замине за с.Лиляче, за да се
грижи за болната си майка. След това ищцата е посещавала имота поне веднъж годишно, през
летните месеци до 2013г., когато се разболяла и не можела да пътува.
Събраните по делото доказателства, не установяват по безспорен начин осъществяване на
фактическа власт върху частта на другия съсобственик на процесния имот с намерение за своене от
страна на праводателя на ответника в период от десет години, считано от 2005г. От показанията на
ангажираните от ответника свидетели се установява, че неговия праводател е ползвал имота,
обработвал двора и извършил подобрения в имота след 2005г. и е осъществявал фактическа власт
върху него. Не се установява обаче безспорно, че тази фактическа власт е упражнявана спокойно и
несмущавано в продължение на изискуемия от закона десетгодишен срок, считано от 2005г., тъй
като съгласно установеното от гласните доказателства, съсобственика К. е владеела имота, като го
е посещавала и ползвала като вилен имот, а при предприемане на действия и инцииране на
6
административна процедура по повод извършване на обстоятелствена проверка за снабдяване с
констативен нотариален акт от страна на А. Д., същата е депозирала възражения пред Община
Аксаково, в което е посочила, че притежава собственост върху имота и не желае другия
съсобственик да заплаща нейни задължения във връзка със собствеността и върху имота.
Показанията на ангажираните от ответника свидетели, в частта им, в която същите заявяват, че
неса виждали ищцата К. в имота са общи, като въз основа на тях не може да се направи
категоричен и обоснован извод, че праводателят на ответника е осъществявал фактическа власт
върху целия имот, като е отблъснал владението на съсобственика и е владял частта на К. като своя.
От показанията на свидетелите несе установява афиширане на действия от страна на А., с които
той да е отблъснал владението на другия съсобственик на имота. Не се установява и, че К.К. не е
имала достъп до имота, като в показанията свидетелите посочват един случай през пролетта на
2005г., когато К. не е могла да влезе в имота, защото не е имала ключ. Свидетелите обаче не са
категорични, че тя въобще не е притежавала ключ или в момента не е разполагала с такъв. От друга
страна ангажираните от страна на ищцата свидетели посочват в показанията си, че многократно в
продължение на няколко години след 2008г. през летата К. е посещавала имота, като понякога е
отсядала там.
Сведетелите са придружавали ищцата и посочват, в имота е бил и праводателя на
ответника, който по никакъв начин не се е противопоставял и е преграждал достъпа до имота.
Дори да се приеме, че праводателят на ответника самостоятелно е осъществявали фактическа власт
върху имота за процесния период, от доказателствата по делото не се установява субективния
елемент, а именно, че той е владял частта на ищцата като своя. Напротив от събраните по делото
доказателства следва извода, че същият не е считал целият имот за свой, а е бил държател по
отношение на идеалните части от имота на съсобственика К.. Индиция в тази насока са показания
на ангажираните от ответника свидетели, които посочват, че праводателят на ответника им е
споделил през, че е имал за уреждане финансови сметки с ищцата във връзка със закупуване на
имота и, че ги е уредил. Показанията на свидетелите в тази част са противоречиви и общи. Според
една част от свидетелите тези отношения били уредени през 2005г., според други през 2011г.-
2013г. Не се установява от доказателствата по делото, кога точно и дали са уредени тези
отношения, както и от какво естество са били- свързани със уреждане на облигационни отношения
по повод заплащане на цената на придобиване на имота или заплащане на суми на ищцата от
страна на праводателя на ответника за придобиването на собствените й части от съсобствения
имот. От ангажираните по делото доказателства не се установява, праводателят на ответника да е
заплатил частта на ищцата и да е придобил собствеността върху целия имот. Напротив
показанията в тази част се опровергават от предприетите от страна на ищцата действия по защита
на правата и на собственост чрез възражението относно извършването на обстоятелствено
проверка за имота. В същото К.Р. е заявила, че имотът е съсобствен между нея и А. Д. и тя
упражнява владение върху собствените й идеални части от имота, поради което и другият
съсобственик не може да ги придобие по давност. Предвид изложеното, настоящият състав
приема, че владението върху процесната идеална част от имота, което е осъществявал
праводателят на ответника не е годно да го направи собственик, на основание изтекла в негова
полза придобивна давност, като не се установява промяна в субективното му отношение по
отношение на имота. Субективният елемент на владението предполага и довеждане до знанието на
действителния собственик, че вещта се владее като своя. Дори да се приеме за установено, въз
основа на гласните доказателства, че при едно от посещенията си в имота К. е искала заплащане на
сума за да няма претенции към имота и, че праводателят на ответника действително е заплатил
такава, то с тези действия от една страна ищцата е демонстрирала своето отношение към
собствеността върху имота, а праводателят на ответника своето субективно отношение по повод на
процесната идеална част от имота -че тя принадлежи на съсобственика К.Р.. Готовността за
извършване на такова плащане и извършването му, би демонстрирало желанието на А. Д. да
придобие собствеността върху целия имот, въз основа на договор за покупко-продажба
по отношение на частта от имота на другия съсобственик, а не въз основа на друг способ като
7
давността. Предвид изложеното от посоченото в показанията на свидетелите на ответника, че
неговия праводател в някакъв период до 2013г. е извършил действия по заплащане на определена
сума срещу придобиването на собствеността върху имота, безспорно установяват, че той не е имал
вътрешното убеждение към 2005г., че е собственик на частта на К.К..
Следователно от ангажираните по делото доказателства не се установява, че праводателят
на ответника към 2005г. е имал намерение да държи процесната 1/2 идеална част от съсобствения
имот като своя. Фактическа власт върху нея е само осъществяване на държане и, че същото не е
променено във владение. Предвид изложеното за този период от 2005г. до 2015г., фактическата
власт не следва да се квалифицира като владение и не може да се противопостави на
съсобственика на имота. Периодът на упражнявано даностно владение след 2015г. до подаване на
исковата молба е недостатъчен за придобиване на имота по давност. Предвид изложеното,
въззивният съд намира, че по делото е оборено легитимиращото действие на на представените
констативни нотариални актове, в частта им, с която на А.И. Д. са признати права, придобити по
силата на давностно владение по отношение на 1/2 ид. част от имота, придобита в собственост от
К.К. въз основа на договора за покупко -продажба от 2004г., обективиран в НА № 117/10.12.2004г.
Въз основа на горното следва да се приеме, че предявеният установителен иск от К. Р. К.
срещу В. АТ. Д. е основателен и следва да се уважи.
По искането с правно основание чл.537, ал.2 ГПК
Това ескане е обусловено от решението на съда по основния иск с правно основание чл.124
ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, когато охранителният акт засяга правата на
трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът
се предявява срещу лицето, което се ползва от акта, като при уважаване на иска, издаденият акт се
отменя или изменя, в конкретния случай, следва да се отменят издадените констативни актове за
собственост, по отношение на придобиването на 1/2 ид.ч. от имота въз основа на давностно
вледение.
Предвид несъвпадане на изводите на настоящата инстанция, с тези на районния съд,
решението което са отхвърлени предявеният положителен установителен иск за собственост, с
правно основание чл.124 ГПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с
което, предявеният от К. Р. К. иск срещу В. АТ. Д. за приемане за установено между страните, че
ищцата е собственик на Ч ид. част от поземлен имот №500.142 по ПНИ на местност „Старите
лозя", землище гр.Игнатиево, община Аксаково, с площ от 600 кв.м.. ведно Ч ид. част от
находящата се в него жилищна сграда с площ от 20 кв.м. и искането по чл.537 ГПК бъдат уважени.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78 ГПК въззиваемият следва да заплати на
въззивницата сумата от 1105лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 775лв., разноски във въззивното производство.
ВОДИМ от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261697/20.05.2021г., постановено по гр.д.№ 8011/2020г. по описа на
Варненския районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на В. АТ. Д.,
ЕГН ********** от гр.Варна, ул."Цар Светослав Тертер" №11, ет.4, ап.22, че К. Р. К., ЕГН
**********, с. Лиляче, община Враца е собственик на 1/2 ид.част от поземлен имот №500.142 по
плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-11-7706-113/01.04.2011г. на
Областен управител на област Варна, на местност „Старите лозя", землище гр.Игнатиево, община
Аксаково, целият с площ от 600 кв.м., при граници: пи № 500.507; 500.531; 500.618 и 500.545-
8
полски път, ведно с 1/2 ид. част от намиращата се в имота жилищна сграда със застроена площ от
22 кв.м., състояща се от две стаи, баня и тоалетна, придобити въз основа на договора за покупко -
продажба от 2004г., обективиран в НА № 117/10.12.2004г.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 181, т. I, д.142/2015г. , рег. №7943 от 13.08.2015г. на нотариус Л.Г. с район
на действие - ВРС и нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот
№3, т.2, рег.№8896, дело №159/2015г. от 03.09.2015г. на нотариус Л.Г., в частта им относно
удостовереното право на собственост в размер на 1/2 ид. част от поземлен имот №500.142 по плана
на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-11-7706-113/01.04.2011г. на Областен
управител на област Варна, на местност „Старите лозя", землище гр.Игнатиево, община Аксаково,
целият с площ от 600 кв.м., при граници: пи № 500.507; 500.531; 500.618 и 500.545-полски път,
ведно с 1/2 ид. част от намиращата се в имота жилищна сграда със застроена площ от 22 кв.м.,
състояща се от две стаи, баня и тоалетна, въз основа на давностно владение.
ОСЪЖДА В. АТ. Д., ЕГН ********** от гр.Варна, ул."Цар Светослав Тертер" №11, ет.4,
ап.22 да заплати на К. Р. К., ЕГН **********, с. Лиляче, община Враца, сумата от 1105лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство и сумата от 775лв., разноски във
въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9