О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
27.06.2023 г., гр.
Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Антоанета Митрушева
2.
Биляна Икономова
като разгледа постъпилата молба вх.№
4269/05.06.2023 г.
по докладваното от съдия А.Митрушева АНД (К) №
282 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по повод подадена от адвокат М.Т.,***/05.06.2023 г. с искане за изменение на
Решение № 375 от 22.05.2023 г., постановено по АНД (К) № 282 по описа на
Административен съд – Хасково за 2023 г., в частта за разноските.
В молбата се сочи, че с посоченото съдебно
решение, за безплатно процесуално представителство на Т.Г.П. съдът е присъдил
на адв.М.Т. адвокатско възнаграждение в минимален размер за всяка от двете
съдебни инстанции – въззивната и касационната, а именно по 400 лева – общо 800
лева. Счита, че възнаграждението е било неправилно определено. Същото, на
основание чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 18, ал. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следвало да бъде в общ размер на 1 800 лева – по 900 лева за
процесуално представителство пред двете съдебни инстанции. Този размер бил
обоснован с оглед вида и броя на наложените с отмененото с касационното решение
наказателно постановление, и предвид регламентираното в чл. 18, ал. 2 и ал. 4
от посочената наредба.
Претендира
се изменение на решението на Административен съд – Хасково в частта на
разноските и осъждане на ОДМВР – Хасково да заплати на адв. М.Т. допълнително
сума в размер на 1 000 лева.
Ответната
страна – Началник група към Областна дирекция на МВР – Хасково, Сектор „Пътна
полиция“, не ангажира становище по молбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложима субсидиарно съгласно чл. 144
от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая решението,
чието изменение се иска е постановено по касационно административнонаказателно
дело и същото е необжалваемо, предвид което изменението му може да се иска в
едномесечен срок от постановяването му. Процесната молба е подадена в този срок
и от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, молбата е неоснователна поради следните съображения:
По
касационна жалба на Т.Г.П. *** е било образувано АНД (К) № 282/2023 г., по
което на 22.05.2023 г. е постановено Решение 375, с което е отменено Решение №
32 от 02.02.2023 г., постановено по АНД № 8/2023 г. по описа на Районен съд –
Хасково и вместо него е постановена отмяна на Наказателно постановление №
21-1253-001209/10.02.2021 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР –
Хасково, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на Т.Г.П., ЕГН : **********,***,
са наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като Областна дирекция към
Министерството на вътрешните работи – Хасково е осъдена да заплати на адвокат М.Т.,
адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева, за предоставена безплатна
адвокатска помощ и правно съдействие пред двете съдебни инстанции в полза на Т.П..
За да
постанови посочения осъдителен диспозитив, в мотивите на съдебния акт касационният
състав е изложил съответните правни и фактически аргументи. Тоест в случая е
налице произнасяне по въпроса за разноските. Въпреки това, с оглед доводите в
молбата, следва да се посочи следното:
Съгласно
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според ал. 4 на същия член, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е
500 лв.
Анализът
на цитираните нормативни текстове води до извод, че ал. 4 от чл. 18 от
Наредбата, е приложим в случаите на самостоятелно наложено наказание
(наказания), различно от глобата (респ. имуществената санкция). В случая, след
като с наказанието „лишаване от право“ е наложено и наказание „глоба“, ал. 4 от
чл. 18 от Наредбата се явява неприложим. С други думи, кумулативно прилагане на
чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата не следва да се допуска. Обратното би
означавало в полза на страната (на лицето), която има право на разноски да се
присъждат по няколко възнаграждения за осъществена една процесуална защита, реализирана срещу един санкционен акт, с който наказанията са наложени
кумулативно (единно) – както е в случая: „глоба“ и „лишаване от право“.
Според
съда, смисълът на обсъжданите два нормативни текста не е в такава насока.
Хипотезите на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата следва да са приложими
самостоятелно, като в случите, в които са налице кумулативно наложени наказания
– глоба (имуществена санкция) и друг вид санкция с административнонаказателен
характер, следва да се присъжда възнаграждение на основание чл. 18, ал. 2, във
вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата. При кумулативно наложени „глоба“ (имуществена
санкция) и друг вид наказание по ЗАНН или по друг – специален закон, за
отмяната на които се осъществява една процесуална защита, срещу един санкционен
акт, възнаграждението следва да е само едно и то да се определя в зависимост от
размера на наложената глоба (имуществена санкция). Казано по друг начин, в случаите
на наложено наказание под формата на глоба, имуществена санкция и/или наложено
имуществено обезщетение, не следва да определя и възнаграждение по чл. 18, ал.
4 от Наредбата.
В
конкретния случай е налице административнонаказателно производство, като чл. 18
от Наредбата не предвижда възможност за определяне на възнаграждение за адвокат
за всяко нарушение поотделно. Такова правило, с
нормата чл. 2, ал. 5 от Наредбата, на която неоснователно се позовава подателят
на разглеждана молба, е въведено само за гражданските дела, като тази
разпоредба не може и не следва да бъде тълкувана разширително или и при
условията на обжалване на наказателно постановление. Нормата на чл. 18 от
Наредбата следва да се свързва в общ план с обжалването на санкционен акт,
независимо дали в неговата цялост или само за някое от определените наказания.
Препращането към частта от Наредбата, свързана с гражданските дела, е само за
приложението на чл. 7, ал. 2 от нея. Затова и е недопустимо да се определя
възнаграждение за всяко определено наказание поотделно. Възнаграждението за
адвокат следва да е едно, определено на базата на съвкупния размер на
наказанията, като следва да се има предвид, че защитата е насочена срещу един санкционен
акт.
По изложените
съображения подадената молба за изменение на Решение 375 от 22.05.2023 г.,
постановено по АНД (К) № 282/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково
в частта на разноските, следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 4269/05.06.2023 г., подадена от
адвокат М.Т.,***, с искане за изменение на Решение № 375 от 22.05.2023 г.,
постановено по АНД (К) № 282 по описа на Административен съд – Хасково за 2023
г., в частта за разноските.
По
аргумент от чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК, определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.