Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито
съдебно заседание, проведено на трети юни две
хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното
от съдията
гр. д. № 5685 по описа за 2020 година на Районен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***,
срещу С.К.Я., с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовата страна сумата от общо 1176,85 лв., представляваща сбор от
изчерпателно изброените задължения за абонаментни такси, използвани услуги,
неустойка и неплатени лизингови вноски по Договор за мобилни услуги и Договори
за лизинг към номер +***и номер + ***, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда
до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: На 11.05.2017г. между страните бил
сключен Договор за мобилни услуги с
номер +***за срок от 24 месеца по план „Нонстоп“ 30,99 лв. Поради
неизпълнение по този договор на ответницата е начислена сумата от 75,88 лв., за отчетен период от
25.03.2018г. до 24.06.2018г. Поради неизпълнението е начислена и неустойка
в размер на 106,47 лв., равна на три
месечни абонаментни такси. На дата 11.05.2017г. между страните е сключен и Договор
за лизинг, с който на ответницата е предоставено устройство Samsung Galaxy J5
2016 Gold. Поради
неизпълнение по този договор е начислена сумата от 120,77 лв., за отчетен период от 25.03.2018г. до 24.08.2018г.
Поради неизпълнение на Договора за лизинг се дължи и сума от 84,30 лв., представляваща разлика между
цената на устройството без абонамент и преференциалната му цена. На 04.04.2018г. между страните е сключено Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с номер +***. Поради неизпълнение на
ответницата по договора е начислена сума за незаплатени абонаментни такси от 112,33 лв. за периода от 25.03.2018г. до
14.06.2018г. Начислена е неустойка в размер на 77,46 лв. На същата дата е сключен и Договор за лизинг за
устройство Huawei P Smart Dual Gold. Поради
неизпълнение е начислена сумата от 438,96 лв., дължима по
Договора за лизинг, както
и сумата от 160,68 лв., представляваща разлика между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Излага се, че всички искове са неоснователни. Оспорва се, че ищецът
е предоставил мобилни и други допълнителни услуги на ответницата. Оспорва се
посочените мобилни устройства да са предоставени за ползване на С.Я.. Оспорват
се приложените по делото фактури. Таксите във фактурите съществено се
разминават от тези, посочени в исковата молба. Сочи се, че неправилно са
развалени договорите, тъй като е имало частично плащане от страна на
ответницата. Клаузите за неустойка са нищожни, тъй като нарушават добрите
нрави. Освен това договорите не са прекратени по надлежния ред, поради което
неустойки не се дължат. Размерът на неустойката не съответства на тримесечния
размер на месечния абонамент.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложения Договор за
мобилни услуги, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и С.К.Я., избраният абонаментен план
бил „Нонстоп 30,99 с неограничени национални минути“. Договорът бил сключен на
11.05.2017г., за срок от 2 години. Потребителят се е подписал в Договора, като
подписът не е оспорен в производството. Видно от Договор за лизинг от
11.05.2017г., сключен между страните по делото, С.Я. закупила следното
устройство: „***“ Към договора е представен съответен погасителен план.
Договорът е подписан от ответната страна, а подписът не е оспорен в
производството.
Установява се от Договор за мобилни
услуги, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и С.К.Я. на 08.09.2016г. за номер +***, че
избраният абонаментен план бил „Нонстоп 29,99 с неограничени национални минути.
С допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с мобилен номер +***
от 04.04.2018г. страните се уговорили облигационните
им отношения да бъдат продължени, при абонаментен план „Тотал
30,99“. В точка 1 от допълнителното споразумение е посочено, че потребителят е
получил устройството Huawei
P Smart Dual Gold, при обща лизингова цена с абонаментния план от 455,76 лв. Установява
се, че стандартната цена на устройството е в размер на 679,90 лв. За
устройството е подписан и съответният Договор за лизинг от 04.04.2018г. Ответната страна е положила своя подпис, като
същият не е оспорен в производството.
От л. 6 до л. 14 по делото са
приложени фактурите, издадени от „Т.Б.“ ЕАД, от които се установява, че общото
задължение на ответника в полза на ищцовото дружество
е в размер на 1176,85 лв.
По делото са представени Общите
условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги.
Видно от представената справка за
издадените фактури от ищеца, ответникът дължи сумата от 1176,85 лв., като
крайно салдо към дата 10.05.2021г. Посочено е какви суми са били заплащани от
ответницата и датата на плащане.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск ищецът следваше да установи в процеса
при условията на пълно и главно
доказване предпоставките, довели
до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно облигационно правоотношение между “Т.Б.” ЕАД и С.К.Я. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***от
11.05.2017г., Договор за лизинг от 11.05.2017г., Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***от 04.04.2018г. и Договор за лизинг от 04.04.2018г., както и настъпването на изискуемост на задълженията и техният
размер.
В
тежест на ответника бе
да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и обстоятелствата по всички направени
възражения.
От приетата по делото
фактическа обстановка безспорно се установи, че страните се намирали в
облигационни правоотношение по силата на сключени помежду им Договор за мобилни услуги, с абонаментен план „Нонстоп 30,99 с
неограничени национални минути“ от 11.05.2017г., Договор за лизинг от
11.05.2017г., за устройство: „***“, Договор за мобилни услуги за номер +***, и
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с мобилен номер +*** от
04.04.2018г. и Договор за лизинг от 04.04.2018г. Ответната страна е положила своя подпис във всеки
един договор, като същият не е оспорен в
производството.
Следователно с подписване на
договорите потребителят е признал съществуването на договорни отношения с „Т.Б.“
ЕАД, както и че е получил двете устройства по Договорите за лизинг.
Възражението в тази насока на процесуалния представител на ответника е
неоснователно.
Възражението, че уговорените неустоечни клаузи са неравноправни по смисъла на ЗЗП също е
неоснователно. Това е така, доколкото претендираните
неустойки са сбор от абонаментна такса за три месеца, като в тази връзка има
одобрено споразумение между доставчиците на мобилни услуги и КЗП, от което се
установява, че неустойка в трикратен размер на основната месечна абонаментна
такса не е нищожна.
Във фактурата от 25.08.2018г.,
издадена за отчетен период 25.07.2018г. до 24.08.2018г. е посочено как е
разбита сумата от 1176,85 лв. Неустойката за предсрочно прекратяване на
договори за услуги е в размер на 428,91 лв., вноските за лизинг са в размер на
463,41 лв., а задълженията за предходен период са в размер на 284,53 лв.
В самите фактури присъства разпечатка
на начина на формиране на задълженията, като във фактура с номер ********** е
посочено, че общата сума за мобилен номер **********, включваща месечна
абонаментна такса и вноска за лизинг, за периода от 25.03.2018г. до
24.04.2018г., е в размер на 47,10 лв. без ДДС или 56,52 лв. с ДДС. Общата сума
за мобилен номер **********, включваща абонаментна такса и вноска за лизинг е в
размер на 30,13 лв. без ДДС или 36,16 лв. с ДДС.
Във фактура с номер ********** е
посочено, че общата сума за фиксиран номер **********, включваща абонаментна
такса и вноска за лизинг, за периода от 25.04.2018г. до 24.05.2018г., е в
размер на 57,93 лв. без ДДС. Общата сума за мобилен номер **********, включваща
абонаментна такса и вноска за лизинг, за отчетен период от 25.04.2018г. до
24.05.2018г., е в размер на 30,11 лв.
Във фактура с номер ********** е
посочено, че общата сума за мобилен номер **********, включваща абонаментна
такса и вноска за лизинг, за периода от 25.05.2018г. до 24.06.2018г., е в
размер на 44.81 лв. без ДДС. Общата сума за мобилен номер **********, включваща
абонаментна такса и вноска за лизинг, за същия отчетен период, е в размер на
30,11 лв.
След внимателен прочит на процесните фактури, ведно с приложените по делото договори,
се установя, че в действителност претендираните суми
от ищцовото дружество са дължими такива и правилно
изчислени, макар че за процесуална икономия и яснота ищецът можеше да поиска
ССЧЕ.
Ответникът от своя страна не успя да
докаже в производството, че е изпълнил своето задължение, а именно да заплати в
полза на ищцовото дружество дължимите суми по
сключените помежду им Договори за лизинг и Договори за мобилни услуги.
Предвид гореизложеното искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 1072,38 лв., сбор от дължимите разноски за исковото производство и разноски за
заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.К.Я., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, сумата от общо 1176,85
лв., представляваща сбор от абонаментни такси, използвани услуги, неустойка
и неплатени лизингови вноски по Договор за мобилни услуги към номер +***и
Договор за мобилни услуги към номер + ***, Договор за лизинг от 11.05.2017г.,
Договор за лизинг от 04.04.2018г. и допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с мобилен номер +*** от 04.04.2018г.,
обективирани във фактура с номер ********** от
25.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 12.12.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за която сума има издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 20479/2019г. по описа на
Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА С.К.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, сторените в производството разноски в размер от 1072,38
лв., разноски за исковото
производство и разноски за заповедното производство, съобразно размера на
уважената претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: