О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260144
Пловдив 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на първи март две хиляди двадесет и първа година, в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Николай Божилов
разгледа докладваното от
съдията Васил Гатов вчнд №74/21г. по описа на съда, образувано по жалба на
осъдения К.Д.М. против Определение № 260121/28.01.2021г.
по чнд № 2486/20г. на Окръжен съд Пловдив.
Производството е по реда на глава ХХI НПК.
С
обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е наложил на
основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК едно общо най-тежко наказание на
осъдения К.Д.М. по нохд № 1211/2020г. на Пловдивския районен съд, нохд № 872/2020г. на Пловдивския
окръжен съд, нохд № 903/2020г. на Пловдивския окръжен съд, нохд № 1239/2020г. на Пловдивския
окръжен съд и по нохд 1694/2020г. на Пловдивския окръжен съд в
размер на шест години лишаване от свобода.
На основание чл.24 НК съдът е увеличил така наложеното наказание на
осъдения с две години лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.2 НК съдът била приспадната изтърпяната част от
наказанията по групираните присъди.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС съдът определил осъденият да
изтърпи така определеното му общо наказание при първоначален „ строг“ режим.
На основание чл.23, ал.2 НК към така определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода било присъединено и наказанието глоба в размер на осемстотин лева, наложено с присъда по
нохд № 1694/2020г. на Окръжен съд – Пловдив.
Недоволен останал осъдения и обжалвал определението само в частта, досежно
приложението на чл.24 НК. В жалбата си посочил, че съдът не съобразил
множеството смекчаващи отговорността обстоятелствата и така е надценил
обществената опасност на дееца. Петитумът е насочен към отмяна на определението
в обжалваната част, касаеща приложението на чл.24 НК.
В съдебно заседание прокурора предлага определението да бъде потвърдено, а
жалбата оставена без уважение с доводи за правилно приложение на закона.
Прокурорът споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд по приложението
на чл.24 НК и ги намира за обосновани.
Защитата на осъдения поддържа
жалбата си. Навежда доводи за липса на предпоставките за увеличаване на размера
на общото наказание и иска съдът да измени определението, като го отмени в
частта, досежно чл. 24 НК.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери
изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да
се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът аргументирано е приел, а и не се спори от страните, че наказанията на
осъдения К.Д.М. по нохд № 1211/2020г. на Пловдивския районен съд, нохд № 872/2020г. на Пловдивския
окръжен съд, нохд № 903/2020г. на Пловдивския окръжен съд, нохд № 1239/2020г. на Пловдивския
окръжен съд и по нохд 1694/2020г. на Пловдивския окръжен съд са в
условия на съвкупност и ги е групирал.
Този извод на първоинстанционният съд е правилен. Деянията по всички
съдебни актове са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и
да е от тях и обосновано и законосъобразно съдът ги е кумулирал на основание
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК и е определил едно общо най-тежко наказание в
размер на шест години лишаване от свобода.
Съдът като е съобразил миналите му осъждания, многократното му пребиваване
в местата за лишаване от свобода, както и обстоятелството, че в много кратък
срок след изтърпяването на последното му наказание в затвора е извършил
инкриминираните престъпления е увеличил наказанието на М. на основание чл.24 НК
с две години лишаване от свобода.
Този извод на съда се споделя и от настоящия състав. Той се подкрепя и от проявената
упорита престъпна воля от осъдения, както и от обстоятелството, че макар и да е
търпял многократно ефективни наказания лишаване от свобода в пенитенциарните
заведения, същият продължил престъпната си деятелност, което го очертава като
личност с утвърдени престъпни навици и
налага по – продължително корекционно въздействие.
Тези обстоятелства сочат, че с определеното общо най-тежко наказание в
размер на шест години лишаване от свобода целите на наказанието, визирани в
чл.36 НК няма да бъдат постигнати напълно. Ето защо увеличаването му по реда на
чл.24 НК с две години лишаване от свобода се явява обосновано. То е и
законосъобразно, защото съдът е съобразил правилата, съдържащи се в нормата на
чл.24 НК и определящи границите при прилагането й.
Така съдът правилно е определил общо наказание, което следва да бъде
изтърпяно от осъдения в размер на осем години лишаване от свобода. Настоящия
състав, намира, че изолирането на осъдения от обществото за такъв срок ще
изиграе възпиращата и превъзпитателна роля върху него, като отделно от това ще
има и съответния предупредителен ефект върху обществото.
Правилно съдът е приспаднал на основание чл.25, ал.2 НК изтърпяните части
от наказанията и е определил съответния на ЗИНЗС режим за изтърпяване на общото
наказание.
Всичко това прави възраженията на защитата на осъдения необосновани. Възрастта
и здравословното състояние на подсъдимия са били отчетени при
индивидуализацията на наказанието и не могат да доведат до отмяната на
приложението на чл.24 НК в настоящето производство.
Вярно е становището на защитата, че прилагането на чл.24 НК е една правна
възможност, но то е изключение, предвидено от закона при определяне на
наказания при съвкупност от престъпления и в нормата са поставени ясни
изисквания и достатъчно ограничения /съобразяване с максималния размер на съответния вид
наказание и със сбора на определените наказания/, свързани с прилагането
му. След като решаващият съд се е съобразил с тези императиви и е изложил
достатъчно мотиви за решението си, то той правилно е приложил материалния
закон, което води до единствения извод, че обжалваното Определение е
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяната му.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 341 НПК Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260121/28.01.2021г. по чнд № 2486/20г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.