Р Е Ш Е Н И
Е № 260049
гр. Пловдив, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на 23.09.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при
секретаря Боряна Козова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 794 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 496 от Кодекса за
застраховането.
Ищецът - Ц.Д.Й., с ЕГН **********, чрез адв. Д.Е.
твърди, че е пострадала при настъпило на 25.12.2017 г. ПТП по вина на водача на
лек автомобил марка “Шкода“, модел “Октавия“ с рег. № ****, управляван от
П.П.П., с ЕГН **********. Сочи, че механизмът на ПТП бил следният: около 14:30 часа на посочената дата, при опит
да се включи в движението по главен път II-56 в посока с. Калековец, обл.
Пловдивска - с. Стряма, обл. Пловдивска по южната лента на платното, П. дал
повече газ и не могъл да овладее контрола над автомобила, поради което същият
навлязъл в насрещното /северно/ платно за движение. В същото време
в насрещното платно се движела пострадалата Ц.Д.Й. със собствения й лек
автомобил “Фолксваген“, модел “Поло“, с рег. № ****, при което на километър
84+860 настъпил челен удар между двата автомобила. От удара л.а. на ищцата,
макар да останал в същата лента на пътното платно, се завъртял на 180 градуса
около вертикалната си ос и задницата му била насочена по посоката на движение.
Настъпването на произшествието било видяно от пътниците в пътуващите две коли,
движещи се след пострадалата: М.Х.Т., И.И.И., Р.Х.Т. и Е.И.Т.. Шофьорът имал валидно сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество –
застрахователна полица №BG/30/*************. Срещу водача на “Шкода“ било
образувано досъдебно производство №***/2017 г. на РУ на МВР-Раковски и н.а.х.д.
№****/2018 г. на ПРС, XXIII-ти състав. С Решение на ПРС от
18.01.2019 г. П.П.П. бил признат за виновен в това, че на 25.12.2017 г. е
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на
ищцата три средни телесни повреди. В следствие на катастрофата Ц.Й. получила
множество травми, описани детайлно в исковата молба, а именно: разкъсно-контузна рана по гърба на
носа; счупване на
носните костици; контузия на гръдния кош и корема; счупване на първо и второ ребро в
лявата гръдна половина; излив на кръв и събиране на въздух
в лявата плеврална кухина /хемо-пневмоторакс/; счупване на четвърто, пето и шесто
ребро в дясната гръдна половина; косо разположено кръвонасядане по
кожата на гръдния кош; напречно разположено кръвонасядане
по предната коремна стена; кръвонасядания по двете коленни
стави, наложила се оперативна интервенция /торакоцентеза/. След лечението на носа й останал
белег – цикатрикс по гърба на носа по средната му линия от неговия горен край
до долната повърхност и преграда между двете ноздри с дължина 4.5 см, с неравна
повърхност, с белезникав розов цвят, преминиращ /надигнат/ над околната здрава кожа, който
обективно променял /загрозявал/ нормалния вид на лицето, имащ
постоянен и траен характер. В деня на ПТП пострадалата постъпила в УМБАЛ “Св.
Георги“ Пловдив, от където била изписана на 30.12.2017 г., а до 12.01.2018 г.
ползвала болнични. Сочи, че след инцидента животът й се променил изцяло в
негативен план. По време на лечението в болницата и след това изпитвала много
силни болки, заемала принудителна поза в леглото, без да може да се обърне. Към
белия й дроб била включена система за отвеждане на течността навън. Налагало се
да бъдат обслужвани дори физиологичните й нужди в леглото, което било много
мъчително и унизително за нея, тъй като го правели нейни колеги (Й. е ****), с които работи или близките й. При
всяко вдишване или елементарно движение изпитвала пронизваща болка в счупените
й ребра. Изпитвала болка и поради претърпените операции за отстраняване на
хемопневмоторакса и на носа. В продължение на месеци след инцидента от носа й
изтичал неконтролируемо секрет, което я поставяло в конфузни ситуации, освен
това при поставяне на **** маска по време на операции изтръпвал и губел
чувствителност за часове. След ПТП се наложило да разчита на помощта на бившия
си съпруг и на сина си, който бил на 17 години и с когото живеела. Страданията
на сина й допълнително утежнявали болката. Болките в краката и корема
продължили два месеца, като болките в коленете се връщали и сега при напрежение
или промяна на времето. Болките в счупените ребра траели около 6 месеца, като
при промяна на времето изпитвала болки в гърба и носа. От удара се образували
множество хематоми /по хода на колана/ в дясната млечна жлеза на
пострадалата /в момента
калцирани/, което
налагало на всеки 6 месеца да си прави контролни ехо – и мамографии на жлезата
с цел проследяване на състоянието й и възможни аномалии. Психическите последици от претърпяната
катастрофа били много тежки. Й. сънувала кошмари, развила силна тревожност.
Твърди, че е отправила писмена претенция към ответното дружество за заплащане
на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди с вх. №1135/05.04.2019 г. По искането за оценка
на причинените вреди на автомобила на ищцата била образувана преписка за щетата
с №0901-000179/2018-01 при
ответното дружество. Обезщетение за имуществените вреди й било изплатено.
Поради това и настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки,
страдания и неудобства в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото,
както и за законна лихва за забава върху размера на исканото обезщетение,
считано от 30.04.2019 г., която възлизала на 3 861,11 /три хиляди осемстотин шейсет и един
лева и единадесет ст./лв /до 16.09.2019 г./ Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Г. М. Димитров“
№1, в отговор на исковата молба изразява становище за допустимост на
предявените искове, но оспорва същите поради неоснователност и недоказаност.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по отношение собствеността и ползването на л.а. “Шкода Октавия“ с рег. № **** , действаща към момента на
настъпване на инцидента. Твърди, че е налице принос от страна на пострадалата
за настъпване на ПТП, тъй като в определен момент преди сблъсъка се е намирала
в насрещното платно, същата била управлявала л.а. с превишена и несъобразена
скорост, намирала се в близост до осевата линия и в момента на възникване на
опасността не била задействала спирачната уредба. Навеждат се също твърдения,
че ищцата е била без поставен предпазен колан по време на ПТП, което било вид и
форма на причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Ответникът счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди бил необосновано прекомерно завишен.
Твърди, че претендираните вреди не били съобразени с реално понесените от
ищцата болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания от ПТП и
надвишавали значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите й
обезщетение. Не бил съобразен и приносът на пострадалата за настъпване на
вредоносните последици от процесното ПТП. Оспорва медико-биологичния характер
на всички описани като настъпили увреждания при ищцата, във връзка с които се
твърди да търпи неимуществени вреди, както и тяхната продължителност. Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните
лихви, тъй като същата била пресметната върху главница, която към момента не
била определена, и началния момент, от който същите се дължат. Претендират се
разноски в производството, включително адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба от Ц.Д.Й. чрез процесуалния й представител адв. Д.Е.. В същата се поддържат предявените с исковата
молба искове. Ищцата намира за неоснователни възраженията за съпричиняване на
процесното ПТП – същите не отговаряли на истината, тъй като бил установен
спирачен път на л.а. на ищцата, а поставянето на предпазен колан по времето на
инцидента бил доказан в медицинската документация, тъй като оставил следи по
тялото й. Счита за неоснователни възраженията относно размера на обезщетението
и срещу претенциите за лихви.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
допълнителната искова молба, с който ответната страна поддържа възраженията си,
направени в отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но без резултат. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен
за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от
деликвента.
В случая изрично като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е признато съществуването на валидно възникнало и
породило правното си действие към датата на събитието застрахователно
правоотношение с предмет
автомобила, с който е причинено произшествието. За безспорни са признати и
обстоятелствата относно факта на извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, съобразно приетото в решение на
Пловдивски районен съд от 18.01.2019 г., постановено по АНД №****/2018г.
Следователно претенцията е безспорно
доказана по основание.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по
Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани
от настоящия съд, са и тези за причинените на ищцата три средни телесни повреди
така, както са описани в решението, признаващо вината на водача и именно заради
които същият е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им
извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.
С оглед на горното
налице са всички материално
правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на
деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Следователно спорен е само
конкретният вид и интензитет на вредите, както и наведените от ответника
възражения за съпричиняване, от значение за размера на дължимото от него
обезщетение.
Относно вида и интензитета на причинените на
ищцата телесни увреждания по делото са изслушани заключение на СМЕ, СПЕ и
свидетелски показания.
Неоспореното
заключение на съдебния медик, което съдът възприема като компетентно и
обективно изготвено, е в следния смисъл: в резултат на произшествието на ищцата
са причинени контузия на главата;
разкъсно-контузна рана на кожата на гърба на носната пирамида; счупване на носните
костици; контузия на гръдния кош и корема; излив на кръв и разхерметизиране на лявата гръдна
кухина /хемо-пневмоторкс/; състояние след извършена оперативна интервенция /
торакоцентеза и дренаж / в лявата гръдна половина; счупване на първо и второ
ребро в лявата гръдна половина; счупване на четвърто, пето и шесто ребро в дясната
гръдна кухина; кръвонасядане
по кожата на гръдния кош с ивицеста форма и косо разположение; напречно разположено
кръвонасядане по предната коремна стена; кръвонасядания на
кожата по двете колена. Несъмнено
пострадалата е изпитала силна
болезненост от контузията на главата, счупването на носните кости и
последващото лечение на това счупване. Силна болка е изпитала от съчетаната
гръдно-коремна травма с кръвонасядания на гръдния кош и корема. До извършването
на оперативната интервенция на гръдния кош Й. е изпитала значителни болки и
мъчителен задух в резултат на разхерметизирането на лявата гръдна половина, а
след това в резултат на
оперативния разрез и оздравителните процеси по заздравяване на тъканите.
Несъмнено най-силната болезненост и с най-голяма продължителност е била в
резултат на счупванията на две ребра отляво и три ребра отдясно. Тези счупвания
са съпроводени със силна болезненост спонтанно, при дишане, движение, друсане,
кашляне и всяко друго движение на тялото -
дори в покой. Описаните болкови изживявания са с различна продължителност. За
травмата на носа тя е била осезаема в рамките на поне 2-3 месеца. За гръдната
травма болковите усещания са били с продължителност не по-малка от 3-4 месеца,
като се вземе предвид, че и тези счупвания са повлияли отрицателно на лечението
на левостранния хемопневмоторакс поради силно затруднена дихателна
рехабилитация. Останалите – в рамките на месец. В медицинските документи не са
съобщени данни за развитие на усложнения на оздравителните
процеси. Такива и не следва да се оформят при обичайно протекли оздравителни процеси.
Напълно е възможно при определени метеорологични промени да са налице усещания на дискомфорт в областта на гръдния кош. При Й. не могат да се излекуват единствено
белезите от разкьсно-контузна рана на носната пирамида,
както и оперативния белег от оперативната интервенция на
гръдния кош – торакоцентеза. Те ще останат
завинаги. Не се очаква обостряне на болките в засегнатите части на тялото. От
специфичното
увреждане контактно кръвонасядане на гръдния кош — косо и на корема – напречно
следва извод, че пострадала е била с поставен предпазен колан.
От заключението на
СПЕ, което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, а и
неоспорено от страните, се установява, че ищцата е претърпяла психична травма,
вследствие на произшествието. Изследванията не установяват патологични промени
в психичните сфери. Стресът като цяло е преработен в опит и спомените за
последиците от ПТП-то не са довели до промени в личностното и социално
функциониране на ищцата, но инцидентът е довел до преосмисляне на приоритетите
в живота, осъзнаване на важността и уязвимостта на човешкия живот и промени в
поведението, изразяващи се в излишна предпазливост, на моменти, граничеща със
страх и сдържаност в установяването и поддържането на нови социални контакти,
дължима на критичната самооценка на външността, свързана с белега на носа. Не е
възможно само на основата на проведените във връзка с експертизата изследвания
да се определи как ситуацията ще се промени с времето. Възможно е тяхната
проява да се редуцира, но със същата вероятност е възможно и да се фиксират
като устойчив елемент на поведението. Инцидентът е довел до
силен стрес, както в момента на самото ПТП, така и след констатацията на
последиците от него. Стресът е бил засилен от болките, причинени от раните и
последващите операции, а също така и от унизителното чувство на безпомощност в
процеса на възстановяването. Допълнителни негативни фактори са била
неизвестността, свързана с възможностите за цялостно възстановяване на раните
по тялото и констатацията на факта, че белегът на носа не може да бъде заличен
изцяло. При устния си доклад в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
връщането на ищцата на работа скоро след травмата се е отразило положително
върху психиката й. По този начин е избегнато депресивно състояние.
В тази
насока са и показанията на св. Ч. /бивш *** на пострадалата/ и св. К. /**** в
****, където ищцата работи като **** и част от дежурния екип, участвал в
операцията след произшествието/. От тях се установява още, че болничният
престой е продължил около седмица в тежко състояние поради затрудненото дишане
/с тръба/ и болки при всяко мърдане. Една – две седмици след това не можела да се грижи за себе си – помагал
и синът й, и свидетелят, който я посещавал с тази цел. Била на легло, не
можела да става заради болките и да се обслужва. Трудно се хранела. Върнала се
на работа като **** преждевременно – преди да се възстанови, по финансови
причини. Проблемът с носа се отразил на самочувствието й заради белега по
цялата му дължина. Поне 6 месеца след това изпитвала силни болки. Св. К. на
свой ред описва състоянието на ищцата непосредствено след катастрофата: „актуалното състояние беше доста тежко - имаше проблеми с дишането, които бяха обособени от две
неща – първо, травмата, която имаше на ребрата и на белия дроб съответно и второ,
тежката фрактура на носа, която на практика правеше невъзможно дишането през
носа…Състоянието
на носа й за един човек, който не е свикнал да вижда такива неща, беше доста
страшна гледка, защото де факто носът й беше разцепен от горе до долу и се
виждаха половината й кости, което за един неподготвен човек не е много приятна
гледка, като прибавим и кръвта по лицето е доста страшно“. Вследствие на
травмата с носа имало и вътрешна секреция, която допълнително създавала
дискомфорт, тъй като в качеството й на **** трябвало да носи маска. Отделно, и
външно белегът бил доста видим – по цялото протежение на носа. Налице е и
психологическа промяна. Изпитва страх в автомобил, чувства се уязвима към
заболявания /заради травмата на белия дроб, който сега й е слабо място/. Според
свидетеля Ц. е избързала с връщането си на работа /заради финансови
задължения/, поради което и се е възстановила по – бавно.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като добросъвестни, непосредствени, а и съответни на
данните по делото.
В случая не се установява принос на ищцата за
настъпване на произшествието. По
делото дори се установи, че уврежданията й са от такова естество, че водят до
извод за поставен предпазен колан. От заключението на САТЕ, което съдът
възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните,
се установява, че от техническа гледна
точка основната причина за настъпване на
ПТП е, че водачът на л.а. „Шкода Октавия“ -
П.П.П., е отклонил автомобила на ляво
и е навлезнал в лявата (северна) лента на място, по начин и
в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
когато там насрещно се е движел л.а. „Фолксваген Поло“. В анализираната пътна
ситуация, водачът на л.а. „Фолксваген Поло” е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара
и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Скоростта
на движение на л.а. „Фолксваген Поло” непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 54 km/h, а в
момента на удара е била около 37 km/h. Съвсем лекото превишение на
скоростта не е в причинна връзка с произшествието, тъй като според вещото лице
водачът
на л.а. „Фолксваген Поло” би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако в момента на начало на реакцията му,
автомобилът се е движел със скорост по-малка от 44 km/h. По делото липсват данни пътната обстановка да
е била от такова естество, че да е изисквала скорост по–малка от разрешената,
за да се приеме, че водачът се е движел с несъобразена скорост. Наред с това, за да бъде намалено обезщетението за
вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като приносът
трябва да бъде конкретен, т. е. да се
изразява в извършването на определени
действия или бездействия от увреденото лице, които не трябва да са в
сферата на предположенията, както е в случая, а да бъдат установени – при
условията на пълно и главно доказване, което да създаде у съда сигурно
убеждение в тяхното осъществяване. Още повече, че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.
2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат. Т.е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия
размер са безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на
увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха
имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос. По делото
няма нито конкретни твърдения, нито данни в подобна насока.
И не на
последно място, дори
да се приеме, че нововъведеното възражение за съпричиняване поради неправилно
проведено лечение, /че ищцата се е върнала по – рано на работа/ не е
преклудирано, тъй като е наведено след узнаване от страна на ответника на този
факт от разпита на свидетелите, то е неоснователно, тъй като от заключението на
СМЕ не се установяват усложнения в оздравителния процес, т.е. по ранното
завръщане на работа по финансови причини да е довело до допълнителни вреди, за
които ищцата да е допринесла. Даже напротив, според психолога този факт е
благоприятствал възстановяването на психо – емоционалния статус и на практика е
предотвратил депресивен синдром. Колкото до показанията на св. К., че ищцата е
избързала с връщането си на работа, поради което и се е възстановила по –
бавно, това е професионално мнение на свидетеля, а не непосредствено възприет
факт, поради което само по себе си, неоформено експертно по надлежния
процесуален ред, не може да доведе до други изводи.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно
установените по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни
дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял
ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези. Не бива също така да се допуска размерът на
обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът приема за установени описаните в исковата молба физически и
психически болки и страдания, които се характеризират с висок интезитет и
продължителност предвид сериозните физически увреждания и свързаните с тях силно изразени болеви усещания поради нелекия и продължителен
възстановителен процес, тежката оперативна интервенция, затрудненото
придвижване и обслужване по време на лечебния процес с необходимост от чужда
помощ, водеща до ежедневен битов дискомфорт. Налице е и загрозяващ нормалния
естетичен вид на лицето белег по цялата дължина на гърба на носа, като този
факт е особено стресиращ предвид пола и възрастта на пострадалата. Все още е
наличен и стрес от пътуване в автомобил. Следва да се съобразят обаче и
обстоятелствата, че не са настъпили усложнения по време на възстановителния
процес. Не се очаква обостряне на болките в засегнатите части
на тялото. Пострадалата се е мобилизирала и скоро /само след около месец/ се е
върнала към обичайната си работна среда, което от една страна е минимизирало
психическия стрес, но от друга е причинило дискомфорт на работното място от
носенето на предпазни средства и продължаващия вътрешен секрет от носа, както и
от все още неотшумелите болки, за което обаче застрахователят не следва да носи
отговорност, доколкото се касае до лично решение на ищцата, което опосредява
причинно – следствената връзка с инцидента и тя вече не е пряка и
непосредствена.
Съобразно всички тези
обстоятелства при отчитане и на стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането
и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при
сходни хипотези, съдът намира, че сумата от 70 000 лв е справедлив паричен еквивалент на причинените от
инцидента неимуществени вреди, до който размер претенцията е основателна, а до
пълния й предявен размер от 100 000 лв следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Доколкото в случая няма спор, че
застрахователят не е изискал допълнителни доказателства от ищцата, относима е
първата законова хипотеза и лихва се дължи от 01.05.2019г /застрахователната
претенция ведно с доказателствата към нея е предявена на 05.04.2019г/.
С исковата молба ищецът претендира законна
лихва върху главницата от съответния начален момент до датата на подаването й и
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Доколкото
обичайна е практиката за присъждане на законна лихва от съответния начален
момент, предхождащ датата на подаване на исковата молба, до окончателното
плащане, без необходимост от присъждане на твърда сума до образуване на делото,
няма процесуална пречка - въпреки заявените отделни претенции по размер и
период, главницата да се присъди ведно със законната лихва от 01.05.2019г до окончателното
плащане. На практика съдът се произнася по същото, а не по друго искане и за
период, който се включва във времевия период, посочен от ищеца, поради което не
е налице отклонение от волята му, респ. произнасяне свръхпетитум.
При този изход на делото на страните се
дължат разноски по съразмерност. Ищцата не представя доказателство за плащане
на договорения хонорар – в договора за правна защита и съдействие на л. 121 е
посочено, че плащането ще се извърши до 30.05.2020г. Пълномощникът в последно
съдебно заседание признава, че поради финансови затруднения хонорарът не е
платен и досега. Доколкото на присъждане подлежи дейстително направен разход,
не бъдещ или евентуален, разноски на ищцата не се дължат.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника
се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Общият размер на
разноските се установява на сумата от 970лв /депозити за вещи лица и свидетел:
200+200+100+20 и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лв, определено по реда на чл. 25, ал. 2, предложение второ вр. ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно материалния интерес по
делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, който препраща към чл. 37 ЗПП, а
последният – към Наредбата за заплащането на правната помощ/. От общо
определената сума по съразмерност на ответника се следва сумата от 291 лв /970 х 0,3/.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да
заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по смета на ПОС, сумата от 2 800 лв за държавна
такса, както и
217 лв – депозит за вещи лица и свидетел /310 х 0,7/, платен от бюджета на
съда, съобразно уважения размер на
претенцията или общо 3017 лв.
По аргумент от
същия чл.78, ал.6 ГПК останалият
размер от дължимата държавна такса и депозит за вещо лице съобразно отхвърления
размер на претенцията остава за сметка на бюджета на съда.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Г. М. Димитров“ №1
да заплати на Ц.Д.Й., с
ЕГН ********** ***, сумата от 70
000 лв,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност»,
сключена с полица №BG/30/*************,
за претърпените по вина на водача на лек автомобил марка “Шкода“, модел “Октавия“ с рег. № ****, управляван от
П.П.П., с ЕГН **********, неимуществени вреди - болки и
страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло се на 25.12.2017 г., около 14:30 часа, по главен път II-56 в посока с. Калековец, обл.
Пловдивска - с. Стряма, обл. Пловдивска, ПТП, за което водачът е признат за виновен с влязло в сила решение по н.а.х.д.
№****/2018 г. на ПРС, XXIII-ти състав, ведно със
законната лихва, считано от 01.05.2019г до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния й предявен размер
от 100 000 лв.
ОСЪЖДА Ц.Д.Й., с
ЕГН ********** *** да заплати на Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Г. М. Димитров“ №1 сума в размер
на 291 лв, представляваща разноски
по съразмерност на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество (ЗАД) “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Г. М. Димитров“ №1 да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 3017 лв. - за държавна такса и депозит за вещо лице съобразно
уважения размер на претенцията.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на ищеца суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е IBAN: ***, съобразно данните на л. 8 от делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: