РЕШЕНИЕ
№66
гр. В. Търново, 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на четвърти
март две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
П.И. |
и с участието |
|
на прокурора |
С.И. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10029 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2020г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано е по две касационни жалби, от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и от Х.А.Х., понастоящем изтърпяващ
наказания „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Ловеч, срещу Решение
№177/22.04.2019г. по АД №644/2018г. по описа на АС – В. Търново. С посоченото
решение състав на АСВТ е осъдил ГД „ИН“ да заплати на Х.А.Х., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Ловеч, на основание чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС сума в размер на 12 лв., представляваща обезщетение за причинени
му неимуществени вреди при престоя му в следствения арест в гр. Велико Търново
на 10.04.2018г. срещу 11.04.2018г. в нечовешки и унизителни условия, ведно с
лихва за забава в размер на 0,47лв., изчислена върху сумата на обезщетението за
периода от 11.04.2018г. до 29.08.2018г., както и законната лихва върху сумата
на обезщетението от датата на исковата молба/29.08.2018г./до окончателното й
изплащане.
С определение №1053/22.01.2020г. по АД №8714/2019г.
състав на ВАС е прекратил производството по делото, като на основание чл. 285,
ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК е препратил делото по подсъдност
на АС – В. Търново.
Касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ обжалва решението в частта, в която е уважен
предявеният иск за с,ума в размер на 12 лв. и законните лихви върху нея. Счита,
че решението е неправилно в тази му част, поради допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Счита, че съдът не е отчел правилно събраните по делото доказателства и е
направил изводи в противоречие с приетата фактическа обстановка; неправилно
било прието, че условията на престой в следствения арест в гр. В. Търново са
били влошили положението на касатора Х./ищец по първоначалното дело/; не е
доказан фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като
неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД за определяне размер на обезщетението. Моли
за отмяна на решението в обжалваната му част, като претендира за присъждане на
разноски по производството.
Касаторът Х.А.Х. обжалва решението в частта, в която е
определен размер на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди в размер на
12 лв. и е отхвърлен като неоснователен предявеният иск до разликата на
претендираното обезщетение от 1 000 000 лв. Сита, че решението
противоречи на ЕКПЧОС, като присъденото обезщетение е в размер, който не може
да възмезди страданията, понесени от него.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на
другата страна,като излага доводи за нейната неоснователност.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 285, ал. 1, изр. ІІ
от ЗИНЗС, от надлежни страни и са процесуално допустими.
Разгледани по същество и двете са неоснователни.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд безпротиворечиво е установил от фактическа обстановка.
Прието е било, че касаторът Х.Х. е пребивавал в
Ареста в гр. В. Търново, като е постъпил в 14:15 часа на 10.04.2018г. за
явяване на 11.04.2018г. в 9:30 часа пред РС Велико Търново по НЧХД № 208/2018г.
В 9:00 часа на 11.04.2018г. е предаден на органите на РД”Охрана” ВТ за
явяването му на посоченото дело, а от съда е конвоиран обратно за Затвора в
Ловеч. П овреме на престоя си в Ареста в гр.Велико Търново е бил настанен в
килия №7, сам.
Арестът се намира на
третия етаж в сградата на ОД „Полиция” Велико Търново. В експлоатация е от
1982г. и според изискванията към този момент килиите са без външни прозорци.
Над вратата на всяка килия има прозорец. Самите врати са масивни и дублирани с
решетка, което което позволява да бъде отваряна масивната врата при
заключена решетка. Светлина се осигурява от луминисцентни лампи и чрез
отваряне на плътните врати на килиите към коридора. Помещенията
се проветряват чрез прозорци над вратите и през самите врати към
коридора. Всяка от килиите е с площ от 8 кв. м. и е оборудвана с 4 бр. легла на
два етажа, маса, два стола и шкаф. Налице е един общ санитарен възел с течаща
вода, ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. През 2012г. са поставени
допълнително тоалетна чиния и писоар. Извеждането до санитарния възел се
извършва по сигнал на задържаните лица покилийно с цел запазване сигурността в
ареста. Задържаните се извеждат до санитарен възел при заявено тяхно желание по
всяко време на денонощието. Няма практика да се ползват пластмасови бутилки, но
такива задържаните имат право да държат при себе си по др. причини. Мястото на
престой на свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява
помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена
светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график в рамките на
работния ден.
При престоя в Ареста на
10.04.2018г. касаторът Х. не е извеждан за престой на открито в деня на
постъпването му, т.к. престоят се провежда по предварително изготвен график.
Освен това, по съображения за сигурност и осигуряване безопасността на
служителите и задържаните лица. При завръщането му от В. Търново касаторът се
оплакал пред други изтърпяващи наказание лица от условията в посочения арест и
как престоят там се отразил на здравословното му състояние.
Съдът е приел, че от
събраните писмени и гласни доказателства се установява, че осветлението в
килията е слабо и не е възможно да се чете без затруднения за очите на
задържания, което е обвързал с необходимостта надзорно-охранителния състав да
изпълнява задълженията си по всяко време на денонощието.
При така
установеното от фактическа страна решаващият състав е приел, че с налице основанията за ангажиране
на отговорността на касатора ГД“ИН“ по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. с
чл. 203 от АПК и е осъдил ГД“ИН“ да заплати на Х.А.Х. обезщетение за причинени
му неимуществени вреди от престоя му в следствения арест в гр. Велико Търново
на 10.04.2018г. срещу 11.04.2018г. в размер на 12 лв., забава в размер на 0,47лв.,
изчислена върху сумата на обезщетението за периода от 11.04.2018г. до
29.08.2018г., както и законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
По касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“:
При правилно установена фактическа обстановка съдът
обосновано е приел, че условията, при които е пребивавал касаторът Х. са
такива, които обуславят неблагоприятно въздействие върху него до степен на
понасяне на неимуществени вреди, подлещажи на обезщетяване по реда на ЗИНЗС и
ЗОДОВ.
От писмените и гласни доказателства е било установено
липсата на естествена
светлина и чист въздух в помещенията на задържаните лица. В решението „Нешков
срещу България“ на ЕСПЧ се посочва, че последните са основни елементи на
живота, до които всеки затворник има право на достъп; нещо повече, отсъствието
на тези елементи създава условия за разпространение на болести и по-специално
на туберкулоза. Следователно това нарушение толкова съществено накърнява
правата на задържаното лице, че дори само неговото наличие води до извод за
нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията. Твърденията на
ответника, че проветрение се извършва чрез отваряне на прозорци над вратите и
плътни врати на килиите, не води до извод за липса на нарушение, тъй като
описаният начин не осигурява достъп до чист въздух – проветрението е чрез
коридора. Както прозорците, така и вратите са към коридора на етажа. Не е
доказано и осигуряването на чист въздух чрез вентилационна система. Предвид
заявената година на експлоатация на ареста 1982г. и липсата на данни от
свидетелите за наличие на вентилационна система, съдът намира за недоказано
наличието на вентилационна система в помещенията на ареста. За установяване на
осигуряване на чист въздух на задържаните лица, съдът намира, че ответнка
следва да представи данни за монтиране на вентилационна система, с посочване на
нейни конкретни характеристики и система на работа, от които да може да се
достигне до непротиворечив извод за осигуряване на чист въздух на всяко
задържано лице с оглед възможността в една килия да бъдат настанени четири лица.
Доказателства в тази връзка не са представени от ответника, поради което и
съдът формира извод за наличие на нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Липсата
на санитарен възел в килията и течаща вода не е посочена в разпоредбата на
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което липсва законова презумпция за наличие на
нарушение и съдът следва да извърши самостоятелна преценка дали това
представлява нечовешко или унизително отношение към задържаното лице.
Обстоятелството,
че от установените факти съдът е направил изводи, различни от тези на касатора,
без да е налице противоречие в установената фактическа обстановка, не
представлява в никой случай нарушение на съдопроизводствените правила.
Неоснователно
се поддържа и оплакване за нарушение на материалния закон.
Съгласно
трайната практика на Европейския съд по правата на човека „достъпът до правилно
оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за
запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Не само че
хигиената е неразделна част от уважението, което тези лица дължат на телата си
и на другите, с които те споделят помещения, особено за дълги периоди от време,
но тя също представлява предпоставка за запазване на здравето. Наистина хуманна
среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения или на
възможността за поддържане на тялото на човек чисто.” – Нешков срещу България.
След като компетентния съд приема за нарушение на чл.3 от Конвенцията липсата
на санитарни помещения в килиите, то това обстоятелсво представлява забраненото
и от Конституцията на Република България и закона нечовешко и унизително
отношение към задържания, респективно нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Твърденията
на ответника за липса на отказ за извеждане до санитарния възел са ирелевантни за наличието на нарушение на чл.3
от Конвенцията. Те обективират усилията на служителите на ответника да
минимализират вредните въздействия на помещенията, които е извън правомощията
им дали да бъдат експлоатирани като арест или не.
По
отношение на престоя на открито съдът намира, че описаните от свидетелите
условия за престой на открито – стая на друг етаж с прозорци с решетки, не
отговаря на изискванията на закона. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не
по-малко от един час на ден. По аргумент на чл. 240 и чл. 256, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, такова право имат и задържаните лица. Престоят на открито означава възможност за задържаните
лице да бъдат извън сградата, под естествени атмосферни условия, с възможност
за подслон ако същите са неблагоприятни. Привеждането от една стая в друга, с
разликата че последната има отварящи се прозорци не е престой на открито. В решението
„Нешков срещу България“ ЕСПЧ приема, че за упражненията на открито трябва да бъде
осигурено достатъчно пространство, като физическите характеристики на външните
съоръжения за упражнения също имат значение. След като описаното в решението
пространство не удовлетворява изискванията на Конвенцията, то на по-силно
основание основание стая с прозорци също не представлява място за упражнения на
открито, което ответника е длъжен да осигури по силата на българското
законодателство и международните стандарти.
Неоснователно е възражението на ответника
за липса на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и липса на претърпени от ищеца
неимуществени вреди с оглед минималния престой от около 19 часа в ареста в
гр.Велико Търново. Въпросът с продължителността на излагането на неблагоприптни
условия е разгледан в пилотното решение по посоченото дело на ЕСПЧ. Именно там
се приема, че макар и продължителността на
периода, прекаран в неподходящи условия, да може да се окаже релевантен фактор
при преценката на тежестта на страданията, причинени на задържано лице при тези
условия, относителната краткост на този период не изключва автоматично от
обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Съгласно
съдебната практика на ЕСПЧ, всяко отношение, което не отговаря на изискванията
на чл. 3 от Конвенцията, трябва да се счита за причиняващо неимуществени вреди
на пострадалото лице. Следователно в конкретния случай са налице както
нарушение на закона и Конвенцията, така и претърпени от задържания
неимуществени вреди.
Последното неконкретизирано оплакване за необоснованост
на съдебния акт, също е неоснователно.
Необосноваността
като касационно основание по чл. 209,
т. 3 пр. посл. от АПК се проявява в погрешно
формиране на вътрешното убеждение да съда относно спорните или релевантните за
спора факти, поради което се е достигнало до погрешни изводи по съществото на
спора, което в случая не е налице. Поради това съображение необосноваността е
самостоятелно основание за отмяна на неправилно съдебно решение и същата по
никакъв начин не е свързана и а не може да бъде свързана с обема или начина на
формулиране /текстово/ на съдебния акт. Противоречието на направените изводите от фактическа
страна и изведените правни изводи не е необоснованост, а евентуално нарушение
на материалния закон, което в случая, както се посочи не е налице.
По тези съображения решението, в обжалваната му
част, се явява правилно и законосъобразно.
По касационната жалба на Х.А.Х.:
Единственото
възражение, с което се обжалва съдебното решение, касае размерът на присъденото
обезщетение, като се посочва, че то е крайно несъразмерно на понесените вреди и
на практика на може да ги овъзмезди по начина, посочено в ЕКПЧОС. Това
възражение настоящият състав намира за неоснователно.
Минималния период на подлагане на
нечовешки и унизителни условия следва да бъде съобразен при определяне на
обезщетението за претърпените болки и страдания. Обезщетението
за претърпените неимуществени вреди /претендирано от касатора Х. като такова в
размер на 1 000 000 лв./ подлежи на определяне от съда по справедливост на
основание чл. 52 от ЗЗД, съгласно препращащата разпоредба на § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има
характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Настоящият
състав намира, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и практиката на ЕСПЧ. Този съд при спазване на същите принципи за
справедливост многократно определя обезщетения на осъдени лица за лошите
условия в затворите в Република България, които до голяма степен съвпадат и с
условията в ареста в гр. В. Търново. Правилно съдът се е позовал на многократно
цитираното от касатора и посочено многократно тук решение „Нешков и други срещу
България“ по отношение на размер на присъденото обезщетение, като е ползвал
съотношението на времето на неблагоприятно въздействие, което е понесъл
касатора, както и интензитетът на това въздействие, както и характера и обема
на вредите, които би причинило това въздействие. Изложените в тази част от
решението мотиви на решаващия състав на подборни, обосновани и правилни, поради което напълно
се споделят от настоящата инстанция.
Поради това съдът намира за
правилно определен размерът на дължимото на касатора обезщетение.
Не
обосновават по-различен извод от фактическа страна и представените от касатора
в съдебното заседание на 04.03.2020г. и приети по делото писмени доказателства.
Част от тях – запорните съобщения по ИД №28/2012г./3 броя/, уведомлението и
платежните нареждания/2 бр./ по същото изпълнително дело; както и поканата по
ИД №182019г. и съдебното решение по гр. д. №179/2015г. по описа на Търговишки
окръжен съд установяват наличието на образувани срещу касатора изпълнителни
производства, като за погасяване на задълженията по тях са били насочвани суми,
изплащани като обезщетение на Х.Х., присъдени по образувани от него
производства за обезщетение срещу държавата. Наличието на изпълнителни дела
обаче, по които касаторът се явява длъжник, не е обстоятелство, което може да обоснове присъждане на обезщетение в по-голям размер,
тъй като задълженията на касатора нямат
пряка връзка с претърпените от него вреди от действията и бездействията
на другия ответник/ГД“ИН“/, нито са породени от противправно поведение на
държавни органи. Правоотношенията във
връзка с погасяване на задълженията по изпълнителните дела не могат да бъдат
разглеждани от настоящия състав в това производство.
По тези
съображения съдът намира за неотносими спрямо фактите по спора в настоящото
производство и наличието на други съдебни производства, образувани по
жалби/искови молби на касатора дори и срещу същия ответник. Наличието на
множество правни спорове, вкл. и между същите страни не рефлектират пряко в
спорното правоотношение, нито могат да обосноват увеличение или намаление на
размера на дължимото обезщетение. Това е така, тъй като в конкретните
производства се обсъждат само фактите от значение за случая, като конкретния
вредоносен резултат правилно е преценен от първоинстанционния състав.
По
отношение на изтъкнатите и поддържани в съдебно заседание възражения
неизпълнение от страна на българската държава на съдебни решения на ЕСПЧ,
принципно правилни са разсъжденията на касатора за необходимостта от
предприемане на мерки, за правна защита срещу неоснователни бездействия в тази
насока, но това вече излиза извън предмета на настоящия правен спор. Предмета
на спора по делото касае единствено дали касаторът е претърпял вреди от
незаконосъобразни действия на другата страна в процеса по време на престоя си в
следствения арест в гр. В. Търново за периода от 14:15 часа на 10.04.2018г. до 9:00 часа на
11.04.2018г. и дали за това му се дължи обезщетение и ако да – в какъв размер. Всички
други правоотношения между касатора и ответника ГД“ИН, или друг ответник държавен
органи или организация, не могат да се коментират и обсъждат в това
производство. Противното означава съдът недопустимо да излезе извън предметните
предели на правния спор, като формира мотиви и правни изводи по външни за спора
правоотношения.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че съществуват правни способи и средства по
националното право за защита от неоснователни бездействия на държавата, вкл. и
от неизпълнение на решения на ЕСПЧ или акт на правото на ЕС. Тези средства и
способи обаче могат да се упражняват/използват в отделно производство, тъй като
се намират извън предмета на настоящото.
По изложените вече съображения съдът не може да посочва начина на
тяхното прилагане, както и да насочва страните как да упражняват процесуалните
си права в отделни производства.
По арг. от разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК,
касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Обжалваното съдебно решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради
което настоящият състав на касационната инстанция приема то да бъде оставено в
сила.
Съгласно изхода на спора разноски в полза на страните
не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново,
тричленен състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №177/22.04.2019г. по АД
№644/2018г. по описа на АСВТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.