РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, II - ри състав, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ДИАНА
МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 805 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО),
във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на П.Г.М., ЕГН:**********,***, действаща чрез адв.Д.Д.Н. *** против
Решение № 1040-10-25/14.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е
отхвърлена жалба с вх.№ 1012-10-3/11.01.2019г., подадена срещу неправилно
определено и изплатено парично обезщетение при бременност и раждане.
В жалбата се релевират
основания за незаконосъобразност поради нарушения на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно
административният орган (АО) е въвел изискване среднодневното
брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход да са за
завършени осигурителни периоди в Република България, без да е налично такова
изискване в приложимата нормативна база. Счита, че така извършеното тълкуване
на закона противоречи на принципите, залегнали при създаването на Европейския
съюз. Иска се отмяна на обжалваното
решение и определяне на дължимото обезщетение за бременност и раждане, като
бъде осъден НОИ да изплати същото в пълен размер , както и присъждане на
сторените по делото разноски, за които прилага списък.
Ответникът
по жалбата – Директора
на ТП на НОИ – Ловеч, чрез
процесуален представител – юрисконсулт Т. К., оспорва жалбата като
неоснователна, необоснована и недоказана и моли да бъде потвърдено изцяло
обжалваното решение. Излага подробни съображения в представените писмени
бележки.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
Фактическата обстановка не е спорна
между страните и тя е следната:
На 19.12.2018г. от осигурителят „АЙ
ЕНД ТИ КОНСУЛТ“ ЕООД, гр.Ловеч за жалбоподателката П.Г.М. е постъпило по
електронен път в „Интегрираната система за електронен обмен на данни и
документи“ на НОИ удостоверение – приложение 9 км чл. 8 ал. 1 и чл. 11 от
Наредба за парични обезщетения и помощи
от ДОО (НПОПДОО), с данни за изплащане на парично обезщетение по болничен лист
№ Е20165787200, издаден за периода 14.11.2018г. – 28.12.2018г. и болничен лист
№ Е20182678291 за периода от 16.12.2018г. до 27.12.2018г. В последствие на
20.12.2018г. осигурителят заличил удостоверение – приложение № 9 за болничен лист № Е20182678291 поради
анулирането му от органите на медицинската експертиза, като на негово място е
бил издаден болничен лист № Е20183226779 за същият период на временна
неработоспособност 16.11.2018г. – 27.12.2018г. От направената съпоставка на
данните от удостоверение – приложение № 9, подадени от осигурителя „АЙ ЕНД ТИ
КОНСУЛТ“ ЕООД за двата болнични листа, с данните, отразени в „Електронен
регистър на болничните листи и решенията по обжалването им“ и проверка на
информация от НАП към НОИ в регистър „Трудови договори“ и „Регистър на
осигурените лица“, длъжностното лице е установило, че П.М. отговаряла на
законовите изисквания на чл.48а от КСО за изплащане на парично обезщетение при
бременност и раждане. Съобразявайки разпоредбите на чл. 49 ал. 1, във вр. с чл.
41 ал. 2 – 5 КСО и чл.31 ал. 3 от НПОПДОО, е определено дължимото дневно
парично обезщетение на М. съответно в размер на 23.18лв. за месец ноември
2018г. и в размер на 28.33лв. за месец декември 2018г. На 03.01.2019г.
обезщетението е било преведено по банкова сметка ***.
Недоволна от размера на така
определеното обезщетение П.М. е подала жалба вх.№ 1012-10-3/11.01.2019г., в
която е посочила, че за времето до 28.02.2018г. е била в трудови правоотношения
с „BW BAHN” Ltd,
Мюнхен, Германия, като е била осигурявана на максимален доход, а след това за
около 8 месеца е получавала обезщетение за безработица в България.
Във връзка с декларираното в жалбата,
искането за прилагане на Регламент (ЕО)
№ 883/2004 и предвид обстоятелството, че жалбоподателката не е представила
документи, удостоверяващи осигурителен стаж в друга държава, на основание чл.
45 ал. 2 НПОПДОО служебно е отправено искане до компетентната институция в
Германия за издаване на СЕД S 041
за периода от 01.11.2016г. до 28.02.2018г. във връзка с приложението на чл. 21
параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. До получаването на
посоченото удостоверение административното производство, образувано по жалбата
на М., е спряно с Решение № 1040-10-8/11.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ -
Ловеч
На 16.05.2019г. е получен от
компетентната институция в Германия формуляр Е 104 – удостоверение, отнасящо се
до сумиране на осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или периоди на
пребиваване (еквивалент
на СЕД S 041). Видно от т.6 от част „В“ на формуляра,
за периода от 01.01.2016г. до 28.02.2018г. П.М. е била осигурявана за болест и
майчинство от немски осигурител. В тази връзка административното производство е
било възобновено и АО се е произнесъл на основание чл. 117 ал. 1 т. 1, във вр.
с чл. 117 ал. 3 и ал. 5 КСО с оспореното решение, с което е отхвърлил жалбата.
В мотивите на същото е посочено, че с оглед на събраните нови доказателства, за
П.М. са приложими разпоредбите на Глава I от Дял III от Регламент (ЕО) № 883/2004 за изчисляване на
обезщетенията за болест и майчинство и
по-конкретно чл. 21 параграф 2. Прието е, че компетентната институция в
настоящия случай е Националният осигурителен институт (НОИ) на Република България и че съгласно
приложимото българско законодателство се предвижда специфичен осигурителен
период от 24 месеца за определяне на дневното парично обезщетение при
бременност и раждане и последното се основава на „среден доход“ по терминология
от регламента– чл. 49 ал. 1 КСО. Позовавайки се на цитираните разпоредби АО е
стигнал до извода, че при изчисляване на исканото обезщетение за майчинство за
периода от 24 месеца, предхождащ месеца на настъпване на риска „бременност и
раждане“ от ***г. до 30.10.2018г. следва да се вземат предвид само
среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен
доход за завършени осигурителни периоди в България, независимо от
продължителността им в рамките на посочения 24 месечен период. В тази връзка е
приел, че в рамките на този период е и българския осигурителен период от
01.03.2018г. до 08.11.2018г., през който на П.М. е било изплатено парично
обезщетение за безработица от българското обществено осигуряване. Тъй като
жалбоподателката през посочения период не е била осигурявана за общо заболяване
и майчинство, за дните включени в периода следва да се вземе предвид
среднодневната минимална работна заплата за страната. Поради изложеното АО е
направил извода, че дохода, получен от М. при немския осигурител, не може да се
вземе предвид при определяне на обезщетението за майчинство, тъй като от
изискуемите по българското законодателство 24 календарни месеца, предхождащи
месеца на настъпване на бременността и раждането, за изчисляване на размера на
обезщетението се вземат предвид само тези месеци и дни, които са завършени
съгласно българското законодателство – в случая периода на получаване на
парично обезщетение за безработица, през който лицето е здравноосигурено за
сметка на държавния бюджет.
Крайният извод на АО е, че с оглед на
новосъбраните доказателства от немския осигурител и приложението на
разпоредбите на чл. 21, параграф 2 от Регламент №883/2004, изчисления дневен
размер на паричното обезщетение за бременност и раждане на П.М. в размер на
21.988лв. се явява по-малък от дневната минимална работна заплата, установена
за страната (МРЗ
за месец ноември 2018г. – 23.18лв., МРЗ за месец декември 2018г. – 28.33лв.), поради което правилно е било
изчислено и изплатено обезщетението й, като е взета предвид именно дневната
минимална работна заплата за страната.
Решението на
административния орган е съобщено на жалбоподателката на 09.07.2019год.,
а жалбата е депозирана на 23.07.2019год., т.е. в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че
осигурителният доход на П.М. при немския осигурител за времето от 01.10.2016г.
до 28.02.2018г. е в размер на 75 690.62лв., а за времето от 01.03.2018г.
до 14.11.2018г. - 4 288.62лв. На базата на общия осигурителен доход за
времето от 01.10.2016г. до 14.11.2018г. вещото лице е изчислило дневен размер
на парично обезщетение – 135.81лв.
По правото
Жалбата е
процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ в законоустановения 14-дневен
срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1 КСО и
Заповед № 1016-40-730/17.06.2016г.(л.8 от
преписката), в предписаната от закона писмена
форма, като съдържа и необходимите фактически и правни основания. Не се
установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
допуснати в хода на административното производство, като е спазен и материалния
закон.
Фактическата
обстановка не е спорна между страните. Спорът е по правото и по-конкретно по
тълкуването на разпоредбата на чл. 21, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, като жалбоподателката
счита, че неправилно административният орган е „въвел“ изискване среднодневното
брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход да са за
завършени осигурителни периоди в България, без да е налице такова изискване
според приложимата нормативна база.
Настоящият
съдебен състав счита, че АО правилно е приложил съответните материални норми. На първо място, следва да отбележи, че Република
България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза,
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални
рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява
размера на обезщетенията и т.н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила
и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като за
настоящия случай тези общи правила и принципи се съдържат
в Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004
г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г.,
както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004
г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е
съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна
сила, са пряко приложими във всички държави - членки и са задължителни за
спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална
сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с
разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) №
883/2004 г. разпоредбите му се прилага към всички законодателства (по см. на
чл. 1, параграф "л" ) относно посочените клонове на социална
сигурност (обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за майчинство и съответните
им обезщетения за гледане на малко дете от бащата
(чл. 3, параграф 1, б."б").
Няма спор по делото, че П.М. е гражданин на Р България, респ. е гражданин на държава - членка на ЕС, поради което и е лице,
спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от
Регламента).
С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила,
принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална
сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за
социална сигурност, включващ и обезщетенията за майчинство и съответните им обезщетения за
гледане на малко дете от бащата, се основава на
четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в
третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ
на обезщетения. По отношение на обезщетенията за майчинство
общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че във всеки един момент,
лицето, спрямо което се прилага регламента, се подчинява само на
законодателството на една държава и че спрямо лице, осъществяващо дейност като
наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага
законодателството на тази държава-членка. Специалните разпоредби за определяне
на размера на паричното обезщетение за болест, за майчинство и съответните им
обезщетения за гледане на малко дете от бащата регламентират, че „Компетентната
институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването
на парични обезщетения да става въз основа на среден доход или средна осигурителна
основа, определя такъв среден доход или средна осигурителна основа изключително върху доходи, потвърдени за
получени, или на прилаганата осигурителна основа през време на периодите,
завършени съгласно посоченото законодателство“ (чл.21, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004). Разпоредбата на чл. 21
параграф 4 от Регламента допълва, че параграфи 2 и 3 се прилагат по
подразбиране към случаите, в които законодателството, прилагано от
компетентната институция предвижда специфичен изискуем осигурителен период,
който, в този случай, съответства изцяло или частично на периодите, придобити
от съответното лице съгласно законодателството на една или повече други
държави-членки.
В настоящия случай, не се спори, че
жалбоподателката е работила в Германия и е била осигурявана от немски
осигурител в периода 01.11.2016г. – 28.02.2018г. Към момента на настъпване на
риска обаче, тя е била осигурена съгласно българското законодателство, и
следователно правото й на парично обезщетение следва да бъде преценено съгласно
българското законодателство. Приложимата норма на чл.49 ал. 1 КСО предвижда именно
такъв специфичен изискуем осигурителен период, визиран в разпоредбата на чл.
21, параграф 4 от Регламента – 24 месеца, предхождащи месеца на настъпване на
временната неработоспособност поради бременност и раждане, като дневното
парично обезщетение се определя именно въз основа на среднодневното брутно
трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са
внесени или дължими осигурителни вноски през този период. Тъй като в този 24
месечен период П.М. е била осигурявана 16 месеца в Германия, която е
държава-членка, то този период следва да бъде взет предвид, съгласно
разпоредбата на чл. 21, параграф 4 от Регламента, при преценката дали за същата
са налице предпоставките за придобиване на право
на парично обезщетение за бременност и раждане, но не и при определяне на
размера на дължимото парично обезщетение. Същевременно, тъй като са налице данни за
приложимостта на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 при изчисляване на
обезщетението, следва да се приложи именно нормата на чл. 21, параграф 2 от
регламента. Както вече беше посочено съгласно цитираната норма средния доход или средна осигурителна основа, въз основа на
които се изчислява паричното обезщетение, се определя изключително върху
доходи, потвърдени за получени, или на прилаганата осигурителна основа през
време на периодите, завършени съгласно посоченото законодателство. Под „посоченото
законодателство“ регламентът има предвид именно законодателството на
компетентната институция. В настоящия случай за П.М. такъв период се явява
именно периодът от 01.03.2018г. до 14.11.2018г., т.е. 8 месеца, през които тя е
получавала парично обезщетение за безработица, но не е осигурявана за общо
заболяване и майчинство, а са налице данни само за здравно осигуряване за
сметка на държавния бюджет. При това положение дължимото обезщетение следва да
се определи именно въз основа на доходи, потвърдени за получени, или на
прилаганата осигурителна основа през тези 8 месеца. Тъй като през този период
за жалбоподателката не са били плащани осигуровки за общо заболяване и
майчинство, то съгласно разпоредбата на чл. 41 ал. 2 т. 1 КСО за дните,
включени в периода, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата
за страната за съответния период, както е сторено при определяне на размера на
обезщетението на П.М.. Същевременно, тъй като изчисления размер на дневното
обезщетение е по-малък от минималната дневна работна заплата за страната, а
разпоредбата на чл. 49 ал. 1 изр.2 КСО предвижда, че дневното парично
обезщетение не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата,
установена за страната, при крайното определяне на дължимото обезщетение за
месец ноември и месец декември 2018г. на П.М. същото законосъобразно е
определено именно в размер на МРЗ.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че в приложимата според Регламента разпоредба на чл. 49 ал. 1 КСО няма изискване среднодневното брутно трудово възнаграждение или
среднодневния осигурителен доход да са за завършени осигурителни периоди в Р
България и в тази връзка извършеното от АО тълкуване на закона противоречало на
принципите, залегнали при създаване на ЕС. Както вече беше посочено като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко и разпоредбите му са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите
на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Видно е от цитираната разпоредба на
чл. 21, параграф 2 от Регламента, че изискването среднодневното брутно трудово
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, въз основа, на които се
определя размера на обезщетението, следва задължително да са за завършени
осигурителни периоди „съгласно посоченото законодателство“, т.е.
законодателството на компетентната институция, която в случая е Р България.
Обстоятелството, че такова изискване липсва в разпоредбата на чл. 49 ал. 1 КСО
не означава, че не трябва да бъде съобразено от АО щом са налице предпоставките
за прилагане на разпоредбите на Регламента, тъй като те имат преимущество пред
националното законодателство. Още повече, че и самата жалбоподателка
претендира, че в нейния случай е приложим именно Регламент (ЕО) № 883/2004. Недопустимо е да се
претендира приложение на разпоредбите на Регламента само в тази им част, която
е благоприятна за заинтересованото лице, но не и в частта, която не го ползват.
Като е преценил, че правилно и законосъобразно е определен размера на дължимото
обезщетение за бременност и раждане на П.М. и е отхвърлил жалбата й в тази
насока, АО е постановил законосъобразен индивидуален административен акт.
За пълнота на изложението следва да
се добави и следното: Съгласно разпоредбата на чл. 128 ал. 1 АПК на
Административните съдилища са подведомствени всички дела по искания, изрично
изброени в посочената норма. Настоящата жалба на П.М. освен искане за отмяна на
индивидуален административен акт и определяне на дължимото обезщетение, съдържа
и искане да бъде осъден НОИ да заплати дължимото обезщетение на
жалбоподателката. Такъв осъдителен иск не
е подсъден на настоящата инстанция, тъй като административните съдилища
разглеждат само искове за обезщетения от вреди от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за
вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд, а също и за обезщетения за вреди от принудително
изпълнение (чл.
128 ал. 1 т. 6 и т. 7 АПК),
но не и осъдителни искове за заплащане на дължимо обезщетение от ДОО. Такъв иск
би следвало евентуално да се предяви пред граждански съд при наличие на правен
интерес – след приключване на настоящото производство и ако действително не е
платено дължимото обезщетение (по делото има данни за платено такова).
По изложените
съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Ловеч е законосъобразно,
а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на П.Г.М., ЕГН:**********,***, действаща
чрез адв.Д.Д.Н. ***, против Решение № 1040-10-25/14.06.2019 г. на Директора на
ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-10-3/11.01.2019г.,
подадена срещу неправилно определено и изплатено парично обезщетение при
бременност и раждане.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: