Р Е Ш Е Н И
Е № 831
гр. Пловдив 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2152 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на предявени от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********
против Г.Н.И., ЕГН:********** искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и
чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 606,39 лв. - главница, дължима по договор за
паричен заем №*** от 27.12.2016г.,
вземането по който е прехвърлено с Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 31.10.2017г. и Приложение № ***/31.10.2017г. към него, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 36,57 лв. – договорна лихва за периода от 07.02.2017г. до
23.05.2017г.; сумата от 280,50 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 14.02.2017г. до 23.05.2017г.; сумата от 184,69 лв. – неустойка за
предсрочна изискуемост,начислена еднократно на 28.02.2017г..; сумата от 104,19
лв. – обезщетение за забава за периода от 01.03.2017 г. до 04.10.2018г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15835 по описа за 2018 г. на ПРС. Претендират се сторените в настоящото
производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение,
както и сторените в заповедното
производство разноски.
Ищецът сочи , че на 27.12.2016 година между
„Сити кеш“ ООД, като заемодател и Г.Н.И. като заемател е сключен Договор за
паричен заем №*** при спазване на разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите и Закона за потребителския
кредит.
С
подписване на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
под формата на заем парична сума в размер на 800 лв., представляваща главница и
чиста стойност на заема. Страните постигнали съгласие договорната лихва по
заема да бъде в размер на 69,36 лв., така общата стойност на плащанията по
заема да бъде в размер на 869,36 лв., която е платима на 21 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 41,40 лв. при първа погасителна вноска
03.01.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 23.05.2017г.
Предвид обстоятелството, че заемателят не е изпълнявал в срок задължението си
за плащане на погасителните вноски, заемодателят и ищец в настоящото
производство е приел,че по отношение на вземанията е настъпила автоматично
предсрочна изискуемост. Съгласно чл.7,ал.4 от договора за кредит и разпоредбите
на приложимите общи условия, страните са постигнали съгласие, че всички
задължения по договора стават предсрочно изискуеми в случай на забава на
плащане на: 4 погасителни вноски,считано от падежа на четвъртата погасителна
вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски,считано от падежа на третата
погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от
падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за
заем, като подписвайки договора за кредит заемателят е декларирал, че
безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо заемодателят да
го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на
предсрочна изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на
заемателя забава за плащане в срок на 4 броя седмични погасителни вноски е
настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 28.02.2017г. Съгласно
разпоредбата на чл.7,ал.4 от договора за паричен заем, при настъпване на
предсрочна изискуемост,заемодателят има право да начисли неустойка за
предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това, която е в размер на
20 % от дължимата до пълното погасяване съгласно договора сума, представляваща
непогасена главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. На 28.02.2017г. е начислена неустойка за предсрочна изискуемост в
размер на 184,69 лв.
Съгласно
клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат
изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения.
Поради неизпълнение на това задължение на длъжника е начислена неустойка в
размер на 392, 70 лв., която е разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на
18,70 лв., платими на съответните падежи на погасителните вноски по договора за
заем.
В Общите
условия, действащи по време на сключване на договора е посочено, че при неизпълнение на
задължението на падежа, заемателят дължи на заемодателя обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване
на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На
длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 104,19 лв. за периода от
01.03.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда.
Заемателят
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, погасена до момента е в
размер на 338,60 лв., с която са погасени, както следва: главница: 193,61лв.,
договорна лихва: 32,79 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение:
112,20 лв.
На
31.10.2017 г. е подписано Приложение №1
към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от дата 31.10.2017г. между
„Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, по силата на което
вземанията на „Сити Кеш“ ООД срещу Г.Н.И., произтичащи от Договор за паричен
заем №*** от дата 27.12.2016г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности,включително и всички лихви на дружеството
–кредитор.
Цедентът
е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Длъжникът не е бил открит, след като на два пъти е било изпращано
уведомление за извършената цесия – първия път на дата 10.11.2017 г., а втория
път на дата 17.01.2019 г. Иска се да бъде прието като доказателство копие от
Уведомлението за извършената цесия с изх. №
УПЦ-С-СТК/*** от 17.01.2019 г., което да бъде връчено на ответника от
съда, заедно с исковата молба по настоящото дело. Моли се, в случай, че и този
път ответникът не бъде намерен, съобщението за цесията да бъде връчено по реда
на чл.47, ал.1 от ГПК.
Твърди
се, че за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възникнал правният интерес от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ЧГД № 15835/2018 г. била
издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
което обуславя подаването на настоящата искова молба. Моли се настоящият
установителен иск за съществуване на вземането да бъде уважен.
Претендират
се и направените разноски в заповедното
производство, както и разноските в исковото производство, включващи и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
Ответникът
е подал отговор чрез особен представител в законоустановения срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи се, че
обективно съединените исове не се подкрепят от представените към исковата молба
писмени доказателства, липваттвръдения и доказателства за датата на последно
платената погасителна вноска по кредита. Твърди се,че не става ясно как са
определени началните дати за дължимост на възнаградителна лихва и обезщетение
за забава, както и техните размери и от кой момент е настъпила твърдяната от
ищеца предсрочна изискуемост на кредита. Ответникът счита също, че не е налице
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че кредитодателят е бил
длъжен да уведоми кредитополучателя за настъпването й и че липса на
необходимост от уведомяване, както и предварителен отказ на длъжника от това
право противоречи на разрешението, дадено в ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС.
Сочи,че приложението на разрешенията на т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочна изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови
институции( в този смисъл – Решение №123.09.11.2015г. по т.д. №2561/2014 г. на
ВКС).
Ответната
страна посочва още, че ако относимите към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание. С оглед изложеното счита, че
ищцовите претенции, произтичащи и основани на твърдяното настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита, считано от 05.10.2017 г. са неоснователни.
В
последното по делото съдебно заседание особеният представител на ответника е
направил възражения за недействителност на чл. 8 от договора за заем, поради
противоречие с добрите нрави. Счита, че
следва да се уважат частично за главница и договорна лихва, съобразно
заключението на вещото лице. В писмената защита излага подробни доводи за
недействителност на клаузата по чл. 8 от договора за заем.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е прието ч.гр.д. № 15835/ 2018 г., VІІІ-ми с-в по описа на ПРС ,
от което се установява, че на 04.10.2018 г. ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми.
Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Тъй като длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта му била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
и съответно са дадени указания за предявяване на иск, то се предявявал
настоящият установителен иск.
С
оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и
приети по делото доказателства за преценка на основателността на предявения
иск.
На 27.12. 2016 г. ответникът е подал молба за сключване на договор за
паричен заем за сумата от 800 лв. с брой вноски – 27, като са декларирани
приходи от заплата 800 лв. за него и приходи за партньор – 400 лв., както
допълнителен доход от 150 лв. от помощи. Отразени са и задължения в размер на
220 лв., както и такива към ДСК и стоков кредит.
Приети са като писмено доказателство и подписани от заемодател Сити Кеш
ООД и ответника общи условия по договор за заем в сила от 01.05.2016 г., както
и попълнен от ответника стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, в който е отразено, че общата сума, коят
следва да се заплати е в размер на 888,84 лв., от която 800 лв.- главница и
88,84 лв.- лихва. ГПР е отразен в размер от 49 %, като се сочи, че при
непредставяне на обезпечение се дължи и неустойка в размер от 509,76 лв.
На 27.12.2016 г. между ответника в качеството
на заемател и Сити Кеш ООД в качеството на заемодател е сключен договор за
паричен заем с № *** с уговорени параметри на отпуснатия заем, както следва:
размер на отпуснатия заем 800 лв., размер на погасителната вноска – 41,40 лв.,
ден на плащане – вторник, вид вноска – седмична, ГПР – 49,086 %, брой вноски –
21, годишен лихвен процент 40,08 %, дата на първо плащане 03.01.2017 г. и обща
сума за плащане – 23.05.2017 г. Заемателят с подписа си в договора е
удостоверил получаването в брой на заемната сума в размер от 800 лв., съгласно
параметрите в договора.
В
чл.6 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с
поне две от посочените обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от
заемателя и банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9,
ал. 2 от Общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 8 от договора, е
отразено, че в случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни
задължението си по чл. 6 от договора или предоставеното обезпечение не отговаря
на чл.9, ал.2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 392,70 лв. с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в Приложение 2 към договора за заем. В чл.9, ал. 2, т. 1 от Общите условия е предвидено, че поръчителите следва да отговарят на следните
условия, а именно: поръчителството да е на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най – малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата
за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от
заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със заемодателя, нямата кредити към банки и финансови институции с
класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни от ЦКР на БНБ, да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от
тях доход. В чл. 9, ал.2, т. 4 от Общите условия са
предвидени предпоставките за приемане като обезпечение на предоставяне на
банкова гаранция, като се сочи, че същата се следва да е безусловна , издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ от сключването на договора за заем до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за заплащане
по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.
В
чл. 7 от договора е предвидено, че в случай на забава на която и да е
погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната
лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на
просрочието до неговото пълно погасяване.
В чл.7, ал. 4 от договора е уговорена автоматична предсрочна изискуемост
в случай на забава на четири седмични погасителни вноски, в който случай се
дължи и неустойка в размер на 20 % от дължимата до пълно погасяване на договора
сума, представляваща непогасена главница, договорена лихва и неустойка по чл. 8
от договора, в случай, че има начислена такава.
Неразделна
част от договора за заем е и подписан от страните погасителен план, в който са
посочени размерите на вноските, включените в тях компоненти и падежите на всяка
от вноските. Отразени са 20 вноски от по 41,40 лв. и 21 - ва вноска в размер от
41,36 лв., неустойка по чл. 8 от договора в размер от 18,70 лв., както и общ
размер на вноските с включена в тях неустойка.
На 31.10.2017
г. между Сити Кеш ООД в качеството на продавач/цедент и ищцовото дружество в
качеството на купувач/ цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), по силата на който е прехвърлено вземането по Договор за заем
от 27.12.2016 г. с ответника, като се сочи, че остатъчната главница към
31.10.2017 г. е в размер от 606,39 лв., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер от 465,19 лв., договорна лихва в размер от 36,57 лв. и
лихва просрочие в размер от 50,66 лв. На ответника са изпращани уведомителни
писма за прехвърляне на вземанията, изходящи от цедента чрез цесионера, които
обаче не са връчени. В тази връзка не са направени възражения от страна на
особения представител, но следва да се приеме, че е налице редовно връчване на
уведомления за цесия. Съгласно Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013
г. на ВКС, І т. о. и цитираното по – горе решение, изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД; Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. Съгласно
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК
Предишният кредитор има право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като
неоспорено от страните, отговарящо в пълнота на поставените задачи, компетентно
изготвено и обективно, се установяват платените от ищеца сума по договора за
заем. Вещото лице установява, че ищецът
е платил по договора за заем обща сума в размер от 338,60 лв. за периода от 10.01.2017 г. до 16.02.2017
г., като с тази сума са погасени главница в размер на 193,61 лв., договорна
лихва в размер от 32,79 лв. и неустойка за предсрочна изискуемост по чл. 8 от
договора в размер на 112,20 лв.
Остатъкът от задължението на ответницата се сочи, че е в размер от
606,39 лв.- главница, договорна лихва за периода от 07.02.2017 г. до 23.05.2017
г. -280,50 лв., неустойка по чл. 8 от договора за периода от 14.02.2017 г. до
23.05.2017 г. – 280, 50 лв. и неустойка за предсрочна изискуемост в размер от
184, 69 лв. Относно размерът на обезщетението за забава за периода от
01.03.2017 г. до 04.10.2018 г. се установява, че същото е в размер от 98,03 лв.
Между
ищеца и СИТИ КЕШ ООД са възникнали
правоотношения по договор за паричен
заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
По
отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско
законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза,
за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В
изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското
законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на
потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да
прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между
договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се
характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост,
имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е
застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна
практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора
за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно
чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер
на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В случая от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че така предвидените в закона императивни разпоредби
относно договора за кредит са спазени.
Ответникът чрез особения представител
е направил изрично възражение за недействителност на предвидената в договора
клауза за неустойка, като съдът следи служебно дали същата противоречи на
добрите нрави. Критериите дали е налице
нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави
по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност
се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество
и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между
нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./
Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и
наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок
от сключване на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер,
който е малко повече от 49 % от заемната
сума.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договореното. От съдържанието на чл. 11,
ал. 1 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка
представлява 49 % от заемната сума. Предвидено е още предварително, че
неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора,
както вноските нарастват с още 18,70 лв.
–месечна вноска. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на
неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма
адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че
процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид
обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение.
Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй
като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума с почти двоен размер, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.
На основание гореизложените доводи съдът счита,
че клаузата за неустойка е недействителна поради противоречи с добрите нрави,
поради и което уговорената сума не се дължи.
Относно възраженията на
особения представител, касаещи липсата на доказателства за връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост, то същите са основателни, но касаят
единствено претенцията за заплащане на неустойка за предсрочна изискуемост,
претендирана от ищеца. Независимо, че
заемодателят по договора за заем е финансво институция, а не банка, то и за
него важат изискванията по чл. 60 ЗКИ за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост.
Освен, че не се установява да
е надлежно обявена предсрочната изискуемост, поради и което да се дължи
неустойка по чл. 7, ал. 4 от договора, но и клаузата, уреждаща заплащане на
неустойка за предсрочна изискуемост е недействителна. По отношение на вземането за неустойка за
предсрочна изискуемост, съдът намира, че разпоредбата на чл. 7,ал.4 от
договора, в която е уговорено задължението също противоречи на императивите
правила на ЗПК. Касае се за неустоечна клауза, която цели да обезпечи изпълнението на задължението
за връщане на заемната сума и да обезщети вредите на кредитора от липсата на изпълнение,
довело до изгубване преимущественото на срока за длъжника. С въпросната
разпоредба фактически се начислява обезщетение в полза на кредитора във връзка
с липсващото изпълнение на главното задължение, като по този начин се заобикаля
разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК, уреждаща обхвата на отговорността на
кредитополучателя за последиците от забавата.
С оглед на изложеното
претенцията за неустойка за предсрочна изискуемост следва да се отхвърли.
Относно основанието и
размера на дълга следва да се разгледа въпроса относно неговата изискуемост.
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, ответникът оспорва да е бил
уведомяван.
Съгласно т.18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 година на ОСГТК,
ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,
и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното ТР
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е
принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се
прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по
договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Отделно от това,
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции,
биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори
за банкови кредити.
В настоящия случай
доказателства за уведомяването на длъжника, че е изгубил преимуществото на
срока, не са ангажирани, но е настъпил крайният падеж към датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, с
оглед и на което претендираните главница и договорна лихва се дължат от ищеца.
Размерът на лихвата е
отнапред уговорен и е в размер на 40.08 %. Възражения в този смисъл не са
повдигнати, но доколкото съдът дължи служебна преценка, следва да се посочи, че
величината на ГПР и на възнаградителната лихва, като елемент от ГПР (арг. от
чл. 19, ал.1 от ЗПК) не надвишава императивно уредения лимит съгл. чл.19, ал.4
от ЗПК. Съобразно приетия като писмено доказателство договор за заем ГПР по кредита е в размер на 49,08 %
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът е заплатила
сума в общ размер от 338,60 лв., с която съдът приема, че се погасяват
задължения за главница и договорна лихва, както следва: главница в размер на
297,11 лв. , включваща изцяло 8 вноски и частично девета вноска по кредита и
договорна лихва в размер от 41,49 лв. за периода от 03.01.2017 г. до 21.02.2017
г. Остават дължими главница в размер на 502,89 лв. и договорна лихва в размер
от 27,90 лв. за периода от 07.03.2017 г. до 23.05.2017 г., като до тези размери
установителните искове следва да се уважат. За разликата между пълния
претендиран размер главница от 606, 39 лв. и уважената главница от 502,89 лв. и
за разликата между претендираната договорна лихва от 36,57 лв. и уважената в
размер от 27,87 лв., както и за периода от 07.02.2017 до 07.03.2017 г. исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По отношение вземането
за мораторна лихва, с оглед безспорно установената забава на ответника за
изпълнение на главното задължение, претенцията се явява основателна за посочения
период, като съдът изчислява на
основание чл. 162 ГПК чрез използване на онлайн калкулатор обезщетението за забава, представляваща
законна лихва върху главницата от 502,89 лв. за периода от 01.03.2017 г. до
04.10.2018 г. в размер на 81,31 лв., като до този размер искът следва да се
уважи, а за разликата до пълната претенция от 104,19 лв. да се отхвърли като
недоказан по размер.
Съдът
счита за основателно и искането за установяване на дължимост на законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение върху уважената главница.
Отговорност за
разноски:
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Ищецът е
представил списък и претендира разноски
в размер на 75 лв. за заповедното производство и за съдебно – счетоводна експертиза, държавна
такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер
от 350 лв. или общо 1039,86 лв. исковото производство. Относно претендираните
разноски в настоящото исково производство обаче съдът счита, че претенцията е
частично основателна, доколкото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл.
1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и
количеството на извършената работа, като в настоящия случай съдът определя
възнаграждението в размер от 100 лв., като общият размер на разноските в
исковото производство е 789,86 лв. Съразмерно на уважените искове в полза на ищцовото дружество следва да се
определят разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство, както
следва: сумата от 37 лв. - разноски в
заповедното производство съразмерно на уважения размер на исковете и сумата
от 395 лв. - разноски в исковото
производство, съразмерно на уважения размер на исковете.
Така
мотивиран по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Г.Н.И., ЕГН:**********,*** дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 502,89
лв. - главница, дължима по договор за паричен заем №*** от 27.12.2016г., вземането по който е
прехвърлено с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.10.2017г. и
Приложение № ***/31.10.2017г. към него,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК – 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата
от 27,87 лв. – договорна лихва за
периода от 07.03.2017г. до 23.05.2017г. и 81,31
лв. – обезщетение за забава за
периода от 01.03.2017 г. до 04.10.2018г, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15835 по описа за
2018 г. на ПРС , като ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: ********* против Г.Н.И., ЕГН:********** искове
за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца разликата между
пълната претендирана сума от 606,39 лв.
и установената сума от 502,89 лв. - главница, дължима по договор за паричен
заем №*** от 27.12.2016г., вземането по
който е прехвърлено с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
31.10.2017г. и Приложение № ***/31.10.2017г. към него, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, представляваща разлика; разликата между сумата от 36,57 лв. и 27,87
лв. – договорна лихва за периода от 07.02.2017г. до 23.05.2017г., както и за
периода от 07.02.2017 г. до 07.03.2017 г.; сумата от 280,50 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.02.2017г. до
23.05.2017г.; сумата от 184,69 лв. –
неустойка за предсрочна изискуемост,начислена еднократно на 28.02.2017г..; сумата,
представляваща разлика между 104,19 лв. и 81,31 лв. – обезщетение за забава за периода от
01.03.2017 г. до 04.10.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15835 по описа за 2018 г. на
ПРС.
ОСЪЖДА Г.Н.И., ЕГН:**********,*** да заплати на Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 395
лева, представляваща разноски по
съразмерност, направени в настоящото производство по гр.д. № 2152/2019 г. по
описа на ПРС, V гр.с. и сумата от 37 лв.- представляваща разноски по съразмерност, направени по частно гр.дело № 15835 по описа за 2018
г. на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ