№ 1923
гр. София, 18.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22 в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20211100901854 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба с вх. номер № 16469/13.09.2021 г. на
„К.“ ЕАД, с която се предявяват осъдителни искове срещу „К.Т.Б.“ АД /н/ и
синдиците на банката К.Х. М. и А.. Н. Д. за сумата от общо 3 409 844.34 лева.
Ищцът иска от съда да осъди ответниците да му заплатят суми, предвидени
като дължими на ищеца по одобрени частични сметки за разпределение на
осребреното имущество на банката ответник, както следва: 1 536 292.14 лева,
представляваща дължима сума за плащане по първа частична сметка за
разпределение, утвърдена с решение на СГС № 8738/19.12.2019 г., по ч. гр. д.
5853/2017 г.; 1 177 282.12 лева, представляваща дължима сума за плащане по
трета частична сметка, утвърдена с решение № 96/18.08.2020 г. на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките и 694 270.08 лева, представляваща
дължима сума за плащане по четвърта частична сметка, утвърдена с решение
№ 26/12.03.2021 г. на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. В
исковата молба са изложени твърдения, че въпреки наличието на одобрени
частични сметки за разпределение, синдиците на банката неоснователно
отказват да заплатят на ищеца дължимите му по тези сметки суми, с довода,
че правят възражение за прихващане с насрещни задължения на ищеца към
банката.
Настоящият съдебен състав намира, че така предявените искове, във връзка
с които е образувано настоящето производство, са процесуално недопустими.
Съображенията за този извод на съдията-докладчик са следните:
След откриване на производство по несъстоятелност на банка по реда на
1
Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, е недопустимо да се образуват
нови дела срещу банката, по които да се предявяват осъдителни искове за
вземания на кредиторите срещу банката. Предявяването на вземанията на
кредиторите в производството по несъстоятелност на банката става по
установения в глава пета на ЗБН ред и е обвързано с предвидения в чл. 63, ал.
1 от ЗБН срок. В случая ищецът е предявил вземанията си срещу банката в
този срок, като тези вземания са приети в производството по несъстоятелност
чрез включването им в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.
67, ал. 2 от ЗБН, допълнен с влязло в сила решение по чл. 68, ал. 3 от ЗБН.
Приетите в производството по несъстоятелност вземания се удовлетворяват
чрез разпределение на осребреното имущество на банката по реда на гл. 8 от
ЗБН, като ищецът твърди, че неговите вземания срещу банката са включени в
три от одобрените по реда на чл. 99 от ЗБН сметки за разпределение.
Одобрените сметки за разпределение се изпълняват от синдика – арг. от чл.
99, ал. 2 от ЗБН, поради което е недопустимо да се образува исково
производство с предмет осъждане на банката, съответно синдиците да платят
на кредитора включените в одобрените сметки за разпределение негови
вземания срещу банката. Ако ищецът счита, че синдиците на банката
незаконосъобразно и необосновано не изпълняват одобрените сметки за
разпределение, може да отправи мотивирано искане до Фонда за гарантиране
на влоговете в банките за извършване проверка на действията на синдиците,
съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗБН.
Предвид изложеното исковата молба следва да бъде върната – по арг. от чл.
130, изр. 1 ГПК. Съгласно определение на САС № 3188/27.09.2016 г., по
ч.гр.д. № 4011/2016 г., нормите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, уреждащи различни
хипотези на процедиране при недопустим иск – първата при нередовност на
исковата молба /редовната ИМ е положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска/, а втората – за други хипотези на недопустимост, не
изискват задължителна поредност на визираните в нормите процесуалните
действия. При положение, че искът е недопустим в хипотезите на чл. 130 ГПК
е безпредметно да се отстраняват неговите нередовности по реда на чл. 129
ГПК. Затова и при констатирана от съда недопустимост на иска по чл. 130 от
ГПК е ненужно да се дават указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, а
исковата молба следва да бъде директно върната по чл. 130 от ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. №
16469/13.09.2021 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1854/2021 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по
предявените с нея искове съдебно производство.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред
Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3