№ 307 от 06.12.2019 г.,
гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осми ноември хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 372 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 – 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба от М.И.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № ПИ-237/25.06.2019 г. на и. д. директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София, с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № С190010-022-0004820/06.02.2019 г. и ПНОМ с изх. № С190010-022-0040872/27.05.2019 г. по изпълнително дело № *********/2016 г., издадени от главен публичен изпълнител при ТД на НАП София. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението. Релевирани са оплаквания за процесуални нарушения при издаване на процесните постановления поради липса на реквизитите по чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, включително на мотиви относно наличието на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 195, ал. 2 от ДОПК. Твърди се и че е запориран несеквестируем доход. Иска се отмяна на обжалваното решение.
Ответникът – директорът на ТД на НАП София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира отхвърляне на същата и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В ТД на НАП
София, офис Кюстендил, е образувано изпълнително дело №*********/2016 г. срещу М.И.М.
за събиране на изискуеми публични вземания по здравно осигуряване, ДОО и универсален
пенсионен фонд (УПФ) по декларации образец № 6
за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 г. и глоба по влязло в сила
Наказателно постановление № 286/30.10.2015 г. на Митница Югозападна (сега
Териториална дирекция Югозападна) при Агенция „Митници”. За образуване на
изпълнителното производство е изпратено съобщение за доброволно изпълнение с
изх. № С170002-048-0000225/16.01.2017 г. С Разпореждане за присъединяване с
изх. № С170002-105-0322622/07.12.2017 г. в производството по принудително
изпълнение са присъединени публични вземания по декларации образец № 6 за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. С ПНОМ с изх. №
С190010-022-0004820/06.02.2019 г. на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1 във вр. с чл. 195,
ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Юробанк
И Еф Джи България” АД, за сумата от 8891,49 лева. Постановлението е обосновано
с това, че ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични
вземания по изпълнително дело № *********/2016 г. по описа на ТД на НАП София,
офис Кюстендил, в размер на 8891,49 лева, в това число: 1984,39 лева – лихва, и
6907,10 лева– главница. Изпратено е запорно съобщение с изх. № С190010-003-0004993/06.02.2019
г. до „Юробанк И Еф Джи България” АД, в което са посочени сумите, които не се
запорират на основание чл. 213, ал. 1, т. 3 и 5 и ал. 2 от ДОПК. Получен е отговор
с изх. № 1114/7711/15.02.2019 г., че към датата на налагане на запора –
14.02.2019 г., няма наличност по откритата в банката сметка, М. няма нает
банков сейф, не притежава ДЦК по негова индивидуална клиентска сметка към
системата за регистрация на ДЦК в банката, както и че върху вземането по
сметката има предишно наложен запор. С ПНОМ с изх. № С190010-022-00040872/27.05.2019
г. на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 2
във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху вземане от трето
задължено лице – работодател – „Стратос” ЕООД, за сумата от 9071,98 лева. В
постановлението е посочено, че ще се затрудни събирането на установените и
изискуеми публични вземания по изпълнително дело № *********/2016 г. по описа
на ТД на НАП София, офис Кюстендил, в размер на 9071,98 лева, в това число:
2164,88 лева – лихва, и 6907,10 лева – главница. Изпратено е запорно съобщение
с изх. № С190010-119-0007435/27.05.2019 г. до „Стратос” ЕООД, в което са
посочени сумите, които не се запорират на основание чл. 213, ал. 1, т. 5 и ал.
2 от ДОПК. С Разпореждане с изх. № С190010-009-0006224/27.05.2019 г. на
основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК на „Стратос” ЕООД е разпоредено в 3-дневен
срок от получаване на разпореждането да прехвърли запорираните суми в размер на
9071,98 лева, дължими от дружеството на М. като възнаграждение, по посочената в
същото сметка на ТД на НАП София, офис Кюстендил. Процесните постановления са връчени
М. на 05.06.2019 г. и на 12.06.2019 г. (жалбата е подадена по пощата) той е обжалвал същите пред директора на
ТД на НАП София. За да потвърди постановленията, решаващият орган е приел, че
обезпеченията са наложени във връзка с установени и изискуеми публични държавни
вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от ДОПК съответно по
подадени от М. декларации с изчислени от него задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски, и глоба по влязло в сила наказателно
постановление, които не са платени доброволно (изпълнителни основания съответно по чл. 209, ал. 2, т. 2 и 5 от ДОПК).
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.
Постановленията за налагане на обезпечителни мерки са издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП София съгласно правомощията му по чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК, а оспореното решение – от и. д. директор на ТД на НАП София съгласно правомощията му по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, т. е. актовете са издадени от материално и териториално компетентни органи. Същите са издадени в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма и съдържат задължителните реквизити по чл. 196 от ДОПК. В тях са посочени фактическите и правни основания за издаването им, т. е. същите са мотивирани съгласно изискванията на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви са неоснователни. За да наложи обезпечителните мерки, публичният изпълнител е приел, че ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични вземания по изпълнително дело №*********/2016 г. по описа на ТД на НАП София, офис Кюстендил, т.е. че са налице материалноправните предпоставки за налагане на обезпечителните мерки, предвидени в чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Визираните обстоятелства, относими към фактическите и правни основания за издаване на постановленията, се доказват и от представените към преписката документи, установяващи изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2, т. 2 и 5 от ДОПК, както и липсата на плащане от задълженото лице в срока за доброволно изпълнение. Правилно са посочени правните основания за налагане на обезпечителните мерки – чл. 202, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК.
Мотиви относно изпълнителните основания и необходимостта от обезпеченията се съдържат и в оспореното решението на и. д. директор на ТД на НАП София. Същото е издадено в предвидената писмена форма и е мотивирано съгласно изискванията на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, като са формирани изводи по всички релевирани от жалбоподателя възражения с жалбата му с вх. № ТД-05-64/14.06.2019 г. За да потвърди постановленията, решаващият орган е приел, че обезпеченията са наложени във връзка с установени и изискуеми публични държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от ДОПК съответно по подадени от М. декларации с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, и глоба по влязло в сила наказателно постановление, които не са платени доброволно. Отбелязано е, че в изпратеното до М. съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С170002-048-0000225/16.01.2017 г. са посочени изрично изпълнителните основания, по повод на които е образувано изпълнителното дело. Решаващият орган е приел, че при издаване на процесните постановления публичният изпълнител е съобразил, че публичните задължения не са платени и липсват предприети действия от длъжника за погасяване на същите, и е направил обоснован извод, че ще се затрудни събирането им.
Оспорените
актове са и материалноправно законосъобразни. Анализът на доказателства по
делото сочи на изводи за наличие на предпоставките по чл.
195, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК за издаване на постановленията. С посочените разпоредби е
предвидено, че на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични
вземания, като обезпечение се извършва, когато без него събирането им ще бъде
невъзможно или затруднено. В случая задълженията на М. са установени с подадени
от същия декларации образец № 6 за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. и
глоба по влязло в сила Наказателно постановление №286/30.10.2015 г. на Митница
Югозападна (сега Териториална дирекция Югозападна) при Агенция „Митници”. Касае
се за изпълнителни основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 и 5 от ДОПК с предмет публични държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от ДОПК, които се определени по основание и размер. Същите са изискуеми – с
настъпил срок на изпълнение, видно от данните по преписката. Обезпечителната
нужда по смисъла на чл. 195, ал. 2 от ДОПК е налице към датата на издаване на процесните постановления. От страна
на жалбоподателя не са представени доказателства така установените задължения
да са заплатени. Посредством наложените мерки се цели гарантиране обективната
възможност за събиране на публичните задължения.
С разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК законодателят е регламентирал, че само в три хипотези съдът следва да приеме, че са налице основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки: 1) ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) ако не съществува изпълнително основание; 3) ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. В конкретния случай липсват доказателства за представено от М. обезпечение от категорията на изрично изброените по първата хипотеза, а и наложените обезпечителни мерки не са от категориите по третата хипотеза. Същевременно, както се посочи по-горе, са налице годни изпълнителни основания. Обезпечителните мерки са наложени върху имущество, което може да бъде обект на принудително изпълнение съгласно чл. 213 от ДОПК.
По изложените съображения съдът намира, че процесната жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Производството по чл. 197, ал. 2 – 4 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (вж. в т. см. Решение №1921/13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13662/2017 г., I о. и Определение №3544/20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2018 г., I о.). Според последната разпоредба по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100,00 до 200,00 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100,00 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от М.И.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № ПИ-237/25.06.2019 г. на и. д. директор на ТД на НАП София, с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190010-022-0004820/06.02.2019 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С190010-022-0040872/27.05.2019 г. по изпълнително дело № *********/2016 г., издадени от главен публичен изпълнител при ТД на НАП София.
ОСЪЖДА М.И.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Националната агенция за приходите възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: