ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 543
гр. Бургас, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. И.
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600598 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341 ал.2 чл.249 ал.3 вр.ал. НПК .
С протоколно определение постановено по НОХД №1196/2022г от
27.05.2022г.,Районен съд Бургас е прекратил съдебното производство
и върнал делото на районна прокуратура Бургас за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила,съобразно мотивната част
на определението.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останал представителят на
РП-Бургас,който в законоустановеният срок го протестира.Излага
съображения за незаконосъобразност на съдебния акт.Според обвинението
неправилен бил изводът на съда,че непосочването на конкретните фактически
действия на подсъдимите при извършване на престъплението ограничавало
защитата им .Не било необходимо да се посочва подробно кой е управлявал
багерите,откъде са тръгнали,колко броя са били,изобщо какъв е бил
механизмът на извършване на деянието и какво точно са повредили.Счита,че
в обвинителния акт в достатъчна степен са описани всички съставомерни
елементи и същия отговаря изцяло на ТР№2/2002г на ВКС и на чл.246 от
НПК.
Съдът след като се запозна с протеста ,обвинителния акт и материалите по
делото установи следното:
1
В Районен съд Бургас е внесен обвинителен акт срещу Н. М. И. и Д. Х.. С.
за извършено престъпление по чл.323 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.
Първостепенният съд правилно е приел,че обвинителният акт съдържа
непълноти,които пречат на подсъдимите да организират пълноценно своята
защита и ограничават техните процесуални права.
Действително формалното и неконкретизирано посочване в
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт,че двамата
подсъдими са извършили „фактически действия“ не е достатъчно същите да
разберат в конкретика обвинението.Тези фактически действия могат да имат
различни проявни обективни форми,като безспорно същите следва да се
конкретизират,за да прецени съда действително дали именно с тези си
действия те са осъществили съставомерно деяние.От обвинителният
акт,който е рамката на обвинението не става ясно кой е управлявал
багерите,двамата подсъдими лично ли са управлявали,или са вършили други
действия,които също могат да бъдат съставомерни,колко багери са
били,правилно е констатирал съда,че не може да се прецени наличие или не
на възможно „посредствено извършителство“ при така описаните факти.След
като по делото има изготвени съдебно-техническа оценителна и
допълнителна експертиза за стойността на повредените съоръжения и
предявен граждански иск за нанесени имуществени вреди /земнонасипна
стена, шахти,спирателни кранове и тръби /,както и са посочени в обвинението
изкоренени дървета,както и предвид обстоятелството,че процесния обект е
имал характеристики на изкуствен воден басейн /микроязовир/ ,следва
изрично в обвинителния акт да се конкретизират разрушените съоръжения
/земнонасипна стена,шахта,кран или тръба/ .
Съдът не споделя възражението на прокуратурата,че съдът не бил длъжен
да допусне за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския
иск,затова не било необходимо да се конкретизират в обвинението
повредените съоръжения.Следва да се посочи,че тяхното идентифициране е
необходимо не само с оглед основателността на гражданския иск ,но и с
оглед преценка съставомерността на деянието досежно наличие на
признака„немаловажен случай“ ,което правилно е отчел РС-Бургас.
От друга страна въззивната инстанция не споделя доводът на
прокуратурата,че единственото съществено процесуално
2
нарушение,ограничаващо правото на подсъдимия е свързано с правото му да
научи за какво престъпление е привлечен да отговаря .Въпреки,че
изрично не са изброени в разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 НПК посочените в
Тълкувателно решение №2 /2002г на ОСНК на ВКС нарушения от типа на
съществените ,същото не е загубило значение към настоящия момент и след
изменението на НПК в частта на чл.249 НПК и не противоречи на
процесуалния закон,като все още е задължително за приложение /в тази
насока е и съдебната константна практика на ВКС/.В този смисъл изрично в
ТР е посочено,че изискванията към съдържанието на обвинителния акт са в
обстоятелствената му част да се посочат фактите ,обуславящи
съставомерността на деянието и конкретното участие на обвиняемия в него.В
конкретният обвинителен акт липсват конкретни данни за участието на
двамата подсъдими в инкриминираното деяние,посочени са само общо
„фактически действия“,което безспорно води до ограничаване правото им на
защита.
Предвид изложеното , въззивният съд счита,че обвинителният акт не
отговаря на изискванията на ТР№2/2002г на ВКС.От обвинението не стават
ясни съставомерни елементи от инкриминираното обвинение,свързани с
механизма на извършването му и участието на подсъдимите в него,същите
следва да знаят конкретно и точно с какви точно фактически действия са
осъществили деянието,за да могат да организират пълноценно защитата си.
В този смисъл съдът намира протеста за неоснователен и следва да
го остави без уважение.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.05.2022г
постановено по НОХД №1196/2022г. от Районен съд Бургас,в частта с която е
прекратено съдебното производство и делото върнато на Районна
прокуратура Бургас.
3
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4