Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
град Добрич, 29.04.2022 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Добрич, в публично съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет
и втора година, Първи касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
при участието на
секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при Окръжна прокуратура – Добрич,
РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от председателя КАНД № 38 по описа на
съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административно - процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, подадена чрез ст.
юрисконсулт Г.Н., срещу Решение № 33 от 26.11.2021 год. по НАХД № 20213240200118/ 2021 год. по описа на
Районен съд – Каварна.
Според
касатора първоинстанционното решение е неправилно. Счита изводът на съда, че не
е доказано извършеното нарушение, за неправилен и в противоречие със събраните
по делото доказателства, като посочва изрично тези, които потвърждават
обстоятелството, кога е бил първият работен ден на конкретния служител. Добавя,
че по отношение годината, посочена на едно от местата в обстоятелствената част
на НП – 2021 вместо 2020, е допусната явна фактическа грешка, която обаче с
оглед останалите изписвания и доказателства не създава съмнение относно датата
на извършване на нарушението. Иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП, като бъдат
присъдени съдебно – деловодни разноски на касатора във вид на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Н., който поддържа жалбата и искането за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът,
„****“ ООД, с управител В.А.Н., представя Писмен отговор срещу подадената
касационна жалба, с който оспорва касационната жалба и иска да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се
представлява от адв. Е.Т., редовно упълномощен, който оспорва касационната
жалба и претендира съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
за което представя доказателства. Процесуалният представител на ответника
представя и Писмена защита, в която изразява подробно съображенията си за законосъобразност
на първоинстанционното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич намира подадената касационна жалба за
неоснователна.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките
на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен
интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е основателна.
Предмет
на разглеждане в производството пред Районен съд - Каварна е Наказателно
постановление № 08-002153/067 от 28.05.2021 год., с което на въззивната страна
на основание чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. (хиляда
и петстотин лева), за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
За да отмени НП,
решаващият съд е приел, че в хода на съдебното производство по безспорен начин се
е установило, посредством приобщения към доказателствения материал по делото трудов
договор, че жалбоподателят е наел Георги Н. Георгиев по трудово правоотношение,
но е счел, че не са събрани доказателства лицето да е престирало работна сила
за жалбоподателя на 28.10.2020 г., съответно, че е пребивавало на територията
на Снек-бар „Лайф ****“ в гр. Каварна, поради което е сторил извода, че
деянието на жалбоподателя е несъставомерно по вмененото му административно нарушение
по чл. 63, ал. 2 от КТ, поради което е преценил процесното Наказателно постановление
(НП) за незаконосъобразно. Като порок на НП е указал още, че в АУАН и в НП
датата на извършване на нарушението е различна – в АУАН – 28.10.2020 г., а в НП
– 28.10.2021 г. При тези изводи е отменил НП и е осъдил Дирекция“ Инспекция по
труда“ да заплати на въззивника сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Настоящият касационен състав намира, че решението на
първоинстационния съд е неправилно, издадено в противоречие със събраните по
делото доказателства, с оглед на което следва да бъде отменено изцяло.
Съображенията за това са следните:
Според АУАН и НП дружеството
е наказано за това, че е допуснало до работа конкретното лице, назначено като
„барман“, без да му предостави уведомление по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на
труда, съгласно разпоредбата на който работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, а
документите по чл. 63, ал. 1 са - екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В случая няма
спор, че с лицето е сключен трудов договор с начална дата 28.10.2020 г., от
който му е предоставен екземпляр, както е приел и съставът на РС – Каварна.
Неправилен е обаче изводът на
РС, че липсвали доказателства, че лицето е започнало работа на 28.10.2020 г.
Както сочи касаторът в жалбата си, самият управител е направил изявление във
въззивната жалба, че за въпросния ден са начислени и внесени съответните
осигурителни вноски и данъци за лицето и му е изплатено трудовото
възнаграждение. В тази насока е и писмото от ТД на НАП Варна, офис Добрич,
приложено по първоинстанционното производство, че лицето е в осигуряване,
считано от 28.10.2020 г. Според приложената по делото ведомост за заплати за м.
октомври 2020 г. работникът е отработил три работни дни. Същевременно трудовият
договор е регистриран в ТД на НАП на 29.10.2020 г., 15:27:06 часа. При така
наличните доказателства, които кореспондират с поетото от работника задължение
да постъпи на работа на 28.10.2020 г., изводът, че липсват такива, които да
установяват, че е престирал работна сила на процесния ден, е необоснован и в
драстично противоречие с посочените доказателства.
Неоснователно е и приетото от
съда като незаконосъобразност, а оттам и неяснота за датата на нарушението,
базирано на обстоятелството, че в описанието на нарушението
административнонаказващият орган вместо 28.10.2020 г. е записал 2021 г. на ред девети
от обстоятелствената част на НП. Същевременно обаче на ред дванадесети изрично
е изписано, че нарушението е извършено на 28.10.2020 г., което съответства на
описаното в АУАН и е еднопосочно с останалите доказателства по делото. Очевидно
се касае за явна фактическа грешка, която не пречи на наказаното лице да
установи на коя дата му се вменява, че е извършило нарушение.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че нарушението е доказано по
безспорен начин. В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения, които да налагат отмяната на НП. АУАН е връчен надлежно,
както е приел и РС. Квалификацията на нарушението отговаря на установеното
деяние. Наложената санкция е минималната по закон. В този смисъл, като е
отменил НП, РС е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен
и вместо него постановен друг по същество на спора. Доколкото фактическата
обстановка е изяснена, то касационната инстанция следва да отмени съдебното
решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди НП.
При този изход на спора и изрично стореното от процесуалния представител
на касатора искане, на основание чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съгласно който възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., съдът следва да
присъди юрисконсултско възнаграждение на касатора за процесуално
представителство пред касационната инстанция в размер от 80.00 лв. (осемдесет
лева) предвид предмета на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК,
във връзка с чл. 63д и чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, Първи касационен състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Добрич Решение № 33 от 26.11.2021 год. по НАХД № 20213240200118/ 2021 год. по описа на
Районен съд – Каварна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 08-002153/067 от 28.05.2021 год., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което на „****“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, район Лозенец, ул. „****“
№ 15 – 17, с управител В.А.Н., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), за
нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „****“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична,
район Лозенец, ул. „****“ № 15 – 17, с управител В.А.Н., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Добрич сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева) за съдебно –
деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение пред касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: