Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260031
гр.
Пловдив, 18.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1173/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 19-1030-011086/06.01.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на П.Л.С. с ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с
общи аргументи за незаконосъобразност, свързани с мотивите за извършване на
деянието.
Въззиваемата страна взема становище по
жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че
обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде
потвърден. Не изпраща представител в съдебно заседание. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
На 30.12.2019 г. полицейските служители В.П.
и Б.Д. изпълнявали служебните си задължения като патрул по опазване на
обществения ред. Намирали се в близост до паркинга на нощен бар „Премиер“,
известен и като клуб „Галакси“, с административен адрес гр. Пловдив, бул.
„Освобождение“ № 27. Около 00:09 ч. забелязали лек автомобил марка „Рено“ модел
„Клио“ с рег. № ****, от който водачът слязъл и на негово място се настанило
друго лице, по-късно установено като жалбоподателя С.. Последният застанал на
мястото зад волана на автомобила и преместил колата на 10-15 м на паркинга на
клуба. Тогава полицейските служители решили да извършват проверка на водача на
водача на автомобила, който извършил преместването му. Самоличността му била
установена – това бил жалбоподателят П.Л.С.. На полицейските служители им
направило впечатление, че същият е във видимо нетрезво състояние и затова
извикали дежурен патрул на сектор „Пътна полиция“ за извършване на проверка с
техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух и евентуално
съставяне на акт. На място дошъл П.М. на длъжност младши автоконтрольор, който
изпробвал жалбоподателя с техническо средство дрегер алкотест 7510 с фабричен №
ARDM-0246.
Резултатът отчел 0,92 промила алкохол в издишания въздух. Отделно от това било
установено, че водачът не представил свидетелство за управление на МПС и
контролен талон при поискване от органите на реда.
Заради отчетените стойности от
техническото средство и неприемането на показанията от средството за измерване
от страна на жалбоподателя полицейските служители издали медицински талон за
изследване № 0062230 от 30.12.2019 г. и водачът С. за предоставяне на кръвна
проба за изследване на количеството алкохол в кръвта пред УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД до 45 от връчване на талона, а
именно 00:40 ч. В медицинското заведение водачът е дал кръв за изследване и с
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв
и урина № 834/30.12.2019 г. е обективиран резултатът от изследването, който
показал, че в кръвта на С. алкохолът бил с концентрация 1,08 промила.
За установеното на място нарушение бил
съставен АУАН бл. № 492977 от 30.12.2019 г., в който са квалифицирани
нарушенията на жалбоподателя съответно на описанието като по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП, с което му била наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2
от ЗДвП и са му отнети 10 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, глоба от 10 лева на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
глоба от 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля В.П. – очевидец, както и от приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за
нарушител/водач, талон за изследване № 0062230 от 30.12.2019 г., протокол № 834/30.12.2019
г. за химическа експертиза, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, писмо рег. № 3286р-51420/21.11.2019 г. за преминали последваща
проверка анализатори на алкохол в дъха, оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018
г. и № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят П.
поддържа констатациите в АУАН, като споделя, че лично е възприел състоянието на
жалбоподателя, качването му в автомобила и преместването му, както и
показанията на техническото средство за наличие на алкохол в издишания въздух.
Показанията на свидетеля съдът намира за
обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Те са достатъчно подробни
и не съдържат противоречия. От друга страна показанията му са в пълно
съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът им
дава вяра. Същите съответстват на талона за изследване и протокола за химическа
експертиза и не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха
твърдения и доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН или да се оспорва фактическата обстановка.
Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен източник на информация. От друга
страна самият жалбоподател не отрича в жалбата си фактите от АУАН и НП.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и съдържа всички елементи от задължителен
порядък за съдържанието му, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно
са посочени обстоятелствата, при които са извършени. Актът е съставен от
компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43
от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Актът
е съставен в деня на установяване на нарушението и в присъствието на свидетел
очевидец и нарушителя, който го е подписал без възражения. Не е нарушено
правото на последния да подаде писмени възражение в тридневен срок от
съставянето му.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
управлението на автомобил след употребата на алкохол над допустимите норми,
както и непредставяне на документи, които следва да се носят при управление на
МПС.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се
установява, че П.С. като водач на МПС на 30.12.2019 г. около 00:09 часа в гр.
Пловдив на бул. „Освобождение“ № 27 - на паркинга на клуб
„Премиер“, е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта, установена
след химическа експертиза на 1,08 на хиляда, което изследване е проведено въз
основа на издаден талон за медицинско изследване № 0062230 от същата дата.
Следователно
на посоченото място жалбоподателят недвусмислено и категорично е бил установен с
положителна проба за алкохол първо в дъха, а след това и в кръвта, която е била
над допустимата и в границите между 0,8 и 1,2 на хиляда при управлението му на
МПС, а именно в размер на 1,08 на хиляда. Полицейският служител П. е пределно
ясен в показанията си, че спреният за проверка водач е тестван за употребата на
алкохол и тестът се е оказал положителен, а точните показателни на алкохол в
кръвта за установени по несъмнен начин чрез извършването на химическа
експертиза.
Към датата на
нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 1 предвижда
отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по
пътищата, а именно „за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително“,
за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е
административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа
квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната
разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното
постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното
нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се
отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни
точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП
има характер на констативен административен акт.
След преценка
на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че основателно е ангажирана
и отговорността на жалбоподателя за нарушаването на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци на
вменените нарушения в обсъжданата част от НП. Безспорно се установява, че
жалбоподателят като водач на МПС на установената дата и място е управлявал МПС,
като не е носил в себе си свидетелство за управление на МПС и контролен талон
към него и е нарушил именно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Не се опровергават
фактическите констатации на актосъставителя от АУАН. Не се посочиха
доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност
да се даде вяра на АУАН в тази част. Затова съдът отчете презумптивната му
сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно
жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като при управление на лек
автомобил не е изпълнил задължението си да носи в себе си изискуемите документи.
От субективна
страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да управлява МПС под
въздействието и след употреба на алкохол може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и за живота и здравето
на останалите участници в движението, и е искал настъпването на последиците, а
именно да управлява автомобила, въпреки че е пил алкохол. Същевременно е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на
задълженията му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици за
ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен
обем при липса на изискуемите документи. Затова съдът намира, че деянията му са
извършени при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния им характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За
неоснователни съдът намира възраженията, изложени в жалбата и свързани с
мотивите за извършване на нарушение. Разбира се, не всички мотиви следва да
бъдат изключени от преценката на съда за противоправността на деянието и
обществената му опасност. Това обаче следва да бъде преценено при приложението
на чл. 28 от ЗАНН.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата предвижда наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за лице, което
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация
на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок
от 12 месеца и глоба 1000 лв. Доколкото законодателят не е предвидил определени
граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да
бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. В
конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 1000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, което е в предвидените от
закона рамки.
Правилно
описаните нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са съотнесени към
съответстващата им санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2
от ЗДвП, която предвижда при неносене както на СУМПС, така и на контролен талон
водачът да се наказва с глоба в размер на по 10 лв.
Така определените наказания съответстват на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговарят на целите по чл. 12
от ЗАНН, още повече, че в конкретния случай предвидените в закона размери на
наказанията са фиксирани и не могат да бъдат ревизирани с оглед на тежестта на
нарушението и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът
намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.
93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в
конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формални нарушения, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самите
деяния не разкриват и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
За
неоснователни съдът намира възраженията, изложени в жалбата и свързани с
мотивите за извършване на нарушение. Разбира се, не всички мотиви следва да
бъдат изключени от преценката на съда за противоправността на деянието и
обществената му опасност. Това обаче следва да бъде преценено при приложението
на чл. 28 от ЗАНН, за което съдът вече изложи аргументите си. В конкретния
случай не се твърдят наличие на обстоятелства и защитими интереси, които да
оправдаят поведението на нарушителя. В конкретния случай е могло да бъде
намерено друго лице, което да извърши преместването на автомобила, така че да
не съществува риск за останалите участници в движението и пешеходците, поради
простото обстоятелство, че това лице не е употребило алкохол и по този начин да
се охранят здравето и живота на всички, които следва да имат предимство пред
другите неудобства, които могат да бъдат създадени, включително и пречките,
които се създават за преминаващите на паркинга автомобили.
С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното наказателното
постановление е обосновано и законосъобразно, определените наказания са
справедливи и затова следва постановлението да бъде потвърдено в неговата
цялост.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-1030-011086/06.01.2020 г. на Началник група към
ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на П.Л.С. с ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания,
предвидени в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.Д.