№ 3813
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100513678 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20158570/16.07.2021г. по гр.д. № 1523 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 64-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Л. Т. А., ЕГН********** с адрес:
гр. София, ул. „******* дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на
управление: гр.София, ул. „******* заплащане на сумите, както следва:
сумата от 656,73 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
29.01.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 66 в гр. София, ж.к.
******* за периода от 01.01.2015г. до 31.08.2016г., сумата от 38лв.., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 29.01.2018г.. до
изплащането й, представляващи цена на извършена услуга за дялово
разпределение на енергията в имота за периода от 01.01.2015г. до
31.08.2016г, като са отхвърлени исковете за горницата над 656,73лв. до
предявен размер от 905,54лв. и за периода май 2014г. – декември 2014г.; за
горница над 38лв. до предявен размер от 54,01лв. . и за периода май 2014г. –
декември 2014г.; за лихва за забава в размер на 165,59лв. и за 12,29лв. за
периода от 16.09.2015г. до 11.01.2018г. за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 6255/2018г. на СРС., като Л. Т. А., ЕГН
********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* съдебни
разноски от 381,74лв. по исково дело и 45,81лв. по заповедно дело.
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25123050/26.07.2021г. по регистъра на СРС, уточнена в о.с.з. от 12.12.2022г.
от ответника по исковете Л. Т. А., ЕГН ********** чрез назначения му по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, в която исковете са
уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно.
Не било обсъдено от СРС в пълнота възражението му за недължимост на
сумите поради погасяване на задълженията по давност, не били цитирани
Тълкувателни решения. Изводите на СРС имали декларативен характер.
Процесните задължения били периодични, срокът на погасителната давност
бил 3 години и в този смисъл било ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Особеният представител е претендирал възнаграждение.
Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Районният съд бил
съобразил константна съдебна практика. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на въззивника – Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* не е
изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2000772/10.01.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:
гр.София, ул. „******* срещу Л. Т. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
ул. „*******, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД да признае за установено, че Л. Т. А., ЕГН ********** дължи на
Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва : сумата от
905,54 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
29.01.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 66 в гр. София, ж.к.
******* за периода от 01.05.2014г. до 31.08.2016г., сумата от 54,01лв..,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 29.01.2018г.. до
изплащането й, представляващи цена на извършена услуга за дялово
разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2014г. до
31.08.2016г, лихва за забава в размер на 177,88лв. за периода от 16.09.2015г.
до 11.01.2018г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 6255/2018г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че
ответникът е клиент на топлинна енергия в имота, потребил енергия в имота
за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени
исковете, дължал и възнаграждение за дяловото й разпределение, изпаднал в
забава на плащаните на главниците, страните били обвързани от договор при
Общи условия.
Ответникът Л. Т. А., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил исковете. Навел е твърдения,
че задълженията били периодични, скрепени били с 3 годишен погасителен
2
давностен срок, който бил изтекъл и така процесните задължения за главница
и за лихва били погасени по давност . С погасяването по давност на
задължението за главница съгласно чл. 119 от ЗЗД се погасявало по давност и
задължението за лихва. В о.с.з. пред СРС е посочил, че не бил доказан размер
на вземанията. Особеният представител е претендирал възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* не е
изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 6255/2018г. по описа на СРС,
175-ти състав, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. №
3009954/29.01.2018г. е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено Л. Т. А., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 905,54 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 29.01.2018г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 66 в гр. София, ж.к. ******* за периода от
01.05.2014г. до 31.08.2016г., сумата от 54,01лв.., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 29.01.2018г.. до изплащането й , представляващи
цена на извършена услуга за дялово разпределение на енергията в имота за
периода от 01.05.2014г. до 31.08.2016г, лихва за забава в размер на 177,88
лв. за периода от 16.09.2015г. до 11.01.2018г. , съдебни разноски от 75 лв.,
за така издадената заповед длъжникът е уведомен със залепване на
уведомление , на 10.12.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
иск за установяване на вземанията по заповедта и на такива е представил на
10.01.2019г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 46/
07.09.2016г., удостоверение издадено от ГИС-София, съгласно които на
07.09.2016г. Л. А. е продал собствения си апартамент № 66 на ул. ******* на
А.С., този адрес е идентичен с ж.к. ******* ******* вх.В гр. София,
нотариусът се е убедил че А. е собственик на имота по представения му
нотариален акт за договор за дарение № 148/1989г. на 1-ви нотариус при СНС
при прот РС-гр.София.
По делото са приети протокол от 06.12.2001г. от ОС на ЕС, договор от
07.12.2001г., съгласно които етажните собственици на сграда в гр. София, ул.
*******, вх. Б и В са избрали и възложили на Т.С.“ЕООД да извършва
дялово разпределение на енергията в сградата
Съгласно чл. 32 и чл. 33 Общи условия одобрени от ДКЕВР с решение от
03.02. 2014г., суми по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от
публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните,
публикуват се по същия начин и изравнителните сметки, като обезщетение за
забава се дължи след изтичане на срока за плащане на сумата по
изравнителната сметка.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
3
техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и третото лице –помагач е посочило, че
сградата в която е процесния имот е топлофицирана, потребява се в нея
енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, отчети по общият
топломер са снемани ежемесечно и са отчислявани технологични загуби за
сметка на доставчика. Посочило е, че в имота се потребявала енергия с три
отоплителни тела с монтирани разпределители, едно отоплително тяло
щранг-лира без възможност за монтиране на уред, потребявала се енергия за
горещо битово водоснабдяване, отчитана по водомер. Посочило е, че
разпределителите са отчитани дистанционно, реално е отчетен и водомера,
като стойността на реално потребената енергия в имота била общо
1006,23лв., от които 564,40лв. за първия отчетен период; 415,77лв. за втория
отчетен период и 26,10лв. за периода от май 2016г. до 31.08.2016г.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно които ответникът
дължи на ищеца процесните суми, възнаграждението за дялово разпределение
е в месечен размер от по 2лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част,:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови
нужди за имот в сграда - етажна собственост, за дяловото й разпределение, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване от
06.04.2007г., носител е на вземане за дялово разпределение на енергията.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено
изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати процесинте суми на основанията, на които са предявени
4
исковете, заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет
на настоящото производство.
Действащата към периода на облигационните отношения между
страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и
Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл.
36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
5
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Ко 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл.
състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че през процесния период
страните са били обвързани от валидно правоотношение за доставка на
топлинна енергия в имота, ответникът е носител на вземане за дялово
разпределение на същата. По делото тези обстоятелства не са били спорни,
при обосноваване на изводите си за тях районният съд не е нарушил
императивна правна норма, във въззивното производство не са въведени
оплаквания срещу изводите на СРС в тази им част, поради което и при
съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК въззивният съд ги приема
за установени по делото. Следва да се посочи, че приетият по делото
нотариален акт и удостоверение от ГИС-София не са оспорени по делото и
обосновават извод, че за периода от 1989г. до 07.09.2016г. ответникът е бил
собственик на процесния имот.
Съдът приема за установено от прието по делото заключение по съдебно-
техническата експертиза, че стойността на потребената енергия в имота била
общо 1006,23лв., от които 564,40лв. за първия отчетен период – от
01.05.2014г. до 30.04.2015г ; 415,77лв. за втория отчетен период от
01.05.2015г. до 30.04.2016г.; 26,10лв. за периода от май 2016г. до
31.08.2016г. Съдът изцяло кредитира заключението като задълбочено, вярно,
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, неоспорено от
страните.
По делото не се спори, че цената на дяловото разпределение за периода е
54,01лв.
Спорен въпрос е дали тези вземания са погасени по давност вземания са
погасени по давност :
Вземанията са периодични, поради което и се погасяват с кратката 3
годишна погасителна давност съгласно чл. 111 ,буква „в“ от ЗЗД.
Приложими за вземанията за топлинна енергия са разпоредбите на чл. 32
и чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно които плащане на месечното задължение се
6
дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана
фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика . Доколкото
тези задължения са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то
съдът приема, че това е съглашение изискуемостта на задължението да
настъпва след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва
след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за
плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало
до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на
чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко
месечно задължение започва да тече от момента на възникването му.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията
за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията
са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени
фактури през 2015г., 2016г., 2017г. за тези вземания , които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през
целия отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните
месеци, не е от естество да промени момента, от който започва да тече
погасителната давност за процесните вземания. Вземането е за доставена
топлинна енергия в определен месец. Издаването на няколко счетоводни
документа от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и
да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от последната
издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да
се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи
началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на
института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от
възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането
и изпадането в забава на плащането на същото са различни юридически
факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ
от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с
изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния
момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на
обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
Съдът приема, че поради липса на доказателства за уговорки в обратния
смисъл съдът приема, че от момента на възникването на вземането за цената
на дяловото разпределение започва да тече и погасителната давност за
вземанията за цената на дяловото разпределение на енергията.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление –
29.01.2018г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от
7
2014г., то съдът приема, че правилно районният съд е приел, че погасени по
давност са вземанията за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2014г. С
въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на СРС на
размер на задълженията за този период, при обосноваване на тези изводи СРС
не е допуснал нарушение на императивна правна норма, поради което и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема за установено,
че останали непогасени по давност са задълженията в размер на 656,73 лв.,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия ; сумата от 38лв.,
представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на
енергията в имота за периода от 01.01.2015г. до 31.08.2016г. В подкрепа на
извода на съда за размер на непогасените задължения са заключението по
техническата експертиза и извлеченията от сметки на ищеца, които не са
оспорени.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото то отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника, като той следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за въззивното производство в размер на 25лв. – тя не е
събрана предварително поради обстоятелство, че жалба е подадена от особен
представител. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
разноски за възнаграждение за особения представител в размер на 300лв.
Други доказателства за направени от въззиваемия разноски по делото не са
ангажирани и такива не му се следват. Подаден отговор на жалбата е
бланкетен, в о.с.з. не се е явил процесуален представител на въззиваемия и
извод, че на него следва да се присъдят разноски за възнаграждение за
юрисконсулт не може да се обоснове.
На третото лице – помагач разноски не се следват съгласно чл. 78, ал.10 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20158570/16.07.2021г. по гр.д. № 1523 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 64-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Л. Т. А., ЕГН********** с адрес: гр. София, ул. „******* да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул.
„******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300лв. /триста лева/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА Л. Т. А., ЕГН********** с адрес: гр. София, ул. „******* да
заплати на Софийски градски съд на основание на чл. 81 вр. с чл. 77, чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляващи
8
дължима държавна такса за производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
въззиваемия – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9