РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Балчик, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четвърти август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.ЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г.ЕВ Административно
наказателно дело № 20233210200052 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена жалба от Н. Н. Ц. ЕГН********** от ****,
чрез адвокат Г. К. от АК-В., със съдебен адрес в ****, срещу наказателно постановление
№**** от ***г. на Началника на РУ на МВР-Б., с правно основание в разпоредбата на
чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Жалбата е постъпила ведно със административна преписка в Районен съд-Балчик, с
вх. № 969 на 02.03.2023г. чрез Административно –наказващия орган.
Ц. твърди в жалбата си, че обжалваното наказателно постановление е необосновано,
незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва изцяло
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Твърди, че не е знаел, че
автомобила е с прекратена регистрация
Моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Редовно призован, жалбоподателят се явява в с.з., лично и представляван от адвокат
Г. К. от АК-В..
В съдебно заседание завява, че поддържа изцяло жалбата си.
От името на своя подзащитен, адвокат К., прави доказателствени искания. Твърди, че
неговия подзащитен не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила, поради което не е знаел за него.
Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Претендира направени деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева. Съгласно разпоредбата на чл.14 ал.2 от Наредбата за определяне на
1
минималните размери на адвокатските възнаграждения претендира, допълнително
възнаграждение в размер на 250 лева или общо адвокатско възнаграждение в размер на 650
лева. Представя списък с разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в с.з. Представя изрично
становище по жалбата, в което твърди, че е установен извършителя и неговата вина. Не
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По делото, като свидетел е разпитан И. В. И. - актосъставител.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, прие за
установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят е водач на МПС.
На ****год.,в ****ч. по общински път №***, ****, служители на РУ на МВР-Б.
спират за проверка лек автомобил марка Н.А. с Рег.№В****РК, движещ се в посока към
КК“А.“ и управляван от жалбоподателя Н. Ц..
Била извършена проверка. В хода на извършената проверка било установено, че
автомобила е със служебно прекратена регистрация от 04.10.2022год., на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП и към дата ****год. не е регистриран по надлежния ред.
По повод случилото се на място е съставен Акт за установяване на административно
нарушение Серия АД №*** от ****год. от свидетеля И. В. И., служител на РУ на МВР-Б..
По случая е образувана прокурорска преписка № 4755/2022г. по описа на Районна
прокуратура-Добрич ТО-Балчик, с оглед извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
С Постановление от 16.01.2023год. на прокурор Ц.К., е отказано образуването на
наказателно производство,като преписката е изпратена на въззиваемата страна за търсене на
евентуална административно-наказателна отговорност.
Въз основа на образуваното административно производство, административно-
наказващия орган е издал процесното обжалвано наказателно постановление, с което е
приел, че жалбоподателя Н. Ц. е допуснал административно нарушение на разпоредбата на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложил
наказания Глоба в размер на 200лв. и Лишаване от право на управление на МПС за срок от
шест месеца.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели и писмените доказателства.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 13.02.2023г.
на Ц.. Жалбата е получена в деловодството на въззиваемата страна с вх.№240000-1055 от
2
27.02.2023г. Жалбата е подадена в законоустановения срок от съобщението и е процесуално
допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на РУ на
МВР-Б.,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз
основа на постановление на Районна прокуратура-Добрич ТО-Балчик от 16.01.2023 г., с
което отказано образуването на наказателно производство и е прекратена прокурорската
преписка, водена за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. За да прекрати
наказателно производство наблюдаващият прокурор е приел, че деянието е несъставомерно,
поради липса на субективната страна на инкриминираното деяние по чл. 345, ал. 2 от НК,
липсва пряк умисъл като форма на вината.
Съдът приема за доказано твърдението, че жалбоподателят не е знаел за прекратената
регистрация.
Видно от приетото писмено доказателство-писмо с рег.№2297 от 26.05.2023год.
изготвено от Сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-В. се установява, че липсват
доказателства(информация) за уведомяването на собственика или не, относно служебната
прекратена регистрация на процесния лек автомобил. Тази информация се потвърждава и от
писмената справка изпратена до Районен съд-Балчик от Гаранционен фонд, получена в БРС
и приета, като доказателство по делото, с рег.№2757 от 23.06.2023год.
Според съдът, след анализ на установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно
прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6
или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.574 ал.11 от КЗ“ Компетентните органи по ал. 1
предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства или на
средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните
административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в
срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява
органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.“.
3
Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП гласи“ Служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно
прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574
ал.6или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
От тези разпоредби съдът вади извода си, че собственикът на автомобила със
служебно прекратена регистрация следва да бъде уведомен за предприетите от
компетентните за това действие органи.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна. С измененията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН /ДВ бр. 63/2017 г., в сила от
05.11.2017г./, законодателят предвиди, че без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство, като причисли
този случай към изключението от общия принцип за установяване на административните
нарушени – по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН.
С тази законова редакция, законодателят коренно е променил принципите на
административнонаказателния процес, като допусна да се ангажира
административнонаказателна отговорност и без за това нарушителят да е запознат с
предмета на производството. Тази промяна налага и промяна в застъпваното до този момент
становище, че тази процесуална възможност следва да намери приложение само спрямо
субект на наказателния процес – т.е. привлеченото към наказателна отговорност лице, тъй
като допусна това да се случи и при отказ за образуване на наказателно производство. В
настоящият случай, след получаване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, наказващият орган правилно е зачел неговата сила по отношение на фактите.
От формална страна наказателното постановление притежава необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган.
По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния закон, поради
което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. За да е съставомерно едно деяние
като административно нарушение е необходимо най-малко от субективна страна да е
осъществено по непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН. В случая обаче, от установените факти,
освен че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може
да се формира такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК,
която намира субсидиарно приложение и в административното наказване, незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост /14, ал. 2 от НК/ – т.е. деецът да е бил длъжен
и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това да не го е направил. В настоящата
4
хипотеза не са налице доказателства, затова, че жалбоподателят е бил информиран по
какъвто и да е начин, че МПС е с прекратена регистрация и че той умишлено е бездействал.
Напротив, установено е, че жалбоподателят е узнал за прекратената регистрация едва
след като са започнали действия на полицейските служители по установяване на
конкретната фактическа обстановка. Потвърждение за това е и част от съдържанието на
писмения отговор на Сектор „ПП“ при ОДМВР-В., с Рег.№2297 от 26.05.21023год., в който
се твърди, че на ****год.в 16,37 часа служебно е възстановена регистрацията на процесното
МПС. Т.е. жалбоподателят в момента, в който е узнал, че автомобилът му е бил със
служебно прекратена регистрация е предприел действия по заплащане на дължимата сума
по задължителната застрахователна полица “Гражданска отговорност“.
Следва да се отчете и фактът, че автомобилът е бил с поставени регистрационни
табели, въз основа на които е констатирано и нарушението. Т.е. не са били налице външни
белези, от които жалбоподателят да установи липсата на регистрация. Ето защо, макар и да
се приеме, че в качеството си на ползвател жалбоподателят е бил длъжен да управлява МПС
регистрирано по съответния ред, то с оглед обстоятелствата той е действал в грешка, която
изключва и непредпазливостта, тъй - като не е могъл да узнае релевантните за деянието
факти.
С оглед изложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление, следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
С оглед изхода от делото, жалбоподателят има право на деловодни разноски.
Жалбоподателят е представил доказателства, за направени деловодни разноски.
Видно от събраните доказателства, тези разноски са в размер на 650 лева и представляват
адвокатско възнаграждение на адвокат Г. К.. Една част от тях, в размер на 400 лева са
заплатени по силата на сключения договор за правна помощ и са в съответствие с
разпоредбата на чл.8, във вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба№1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Втората част от сумата е в размер на 250 лева и е
дължима на основание чл.14, ал.2 от НМРАВ, с оглед фактът, че производството е
продължило повече от две съдебни заседания.
Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на исканите
адвокатски възнаграждения.
Представен е списък с разноски от жалбоподателя. С оглед изхода на делото, съдът
счита, че следва да се присъдят в полза на жалбоподателя направените по делото деловодни
разноски в размер на 650 лева. Тези разноски следва да се заплатят от ОДМВР-Добрич.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 във вр. ал.2 т.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №**** от ***г. на Началника на РУ на
МВР-Б., с което за констатирано на ****г. в ****ч. по общински път № ***, ****, при
5
управление на лек автомобил марка Н.А. с Рег.№В****РК, в посока към КК“А.“,
административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на Н. Н. Ц. ЕГН********** от ****,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания, както
следва:
- ГЛОБА в размер на 200лв.(двеста лева).
- ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-Д. да заплати в полза на Н. Н. Ц. ЕГН********** от ****,
направените деловодни разноски, в размер на 650лв.(шестстотин и петдесет лева),
представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6