МОТИВИ:
Делото е образувано въз основа на внесен в съда обвинителен
акт на Районна прокуратура гр. Пазарджик против подсъдимия Д.Б.Б. - ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 159 б ал.
2 от НК, във
връзка с ал. 1, предложение 1-во и 2-ро, във връзка с чл.
159 а ал. 2
т.2, предложение 2-ро, във връзка с ал. 1в това, че през месец октомври
2005 г.
в с. Бенковски, обл.
Пловдивска
е набрал отделно лице - Р.Д. *** и на 12.10.2005
г. я е превел през границата на страната
- през ГКПП "Калотина шосе" с микробус "Мерцедес" с ДК № РА ****, с цел да бъде използвана за развратни действия
в Кралство Белгия - гр. Брюксел, като е въвел
в заблуждение лицето, че ще ожени
за нея и ще имат съвместно
бъдеще, от НК.
Обвинението е против подсъдимият Д.Б.Б. за извършено престъпление по чл. 155 ал. 3, във
връзка с ал. 1 от НКза това, че през месец октомври 2005 година в гр. Брюксел - Кралство
Белгия с користна цел е склонявал Р.Д. *** към проституция чрез убеждаване,
Обвинението е против Г.Д.Я. , ЕГН:********** за извършено престъпление по чл.155 ал. 5, т. 2 предложение 2-ро, във връзка с ал.
3, във връзка
с ал. 1 от
НК, за това че през месец март 2005 г. в гр. Пазарджик с користна цел,
чрез обещаване на материална облага
е склонил непълнолетната М.Г.В.
*** към проституция.
Обвинението е против Г.Д.Я. за извършено престъпление по чл. 159 б ал. 2, във
връзка с ал. 1, предложение 1-во и 2-ро, във връзка с чл.
159 а ал. 2,
т. 1 и т. 6, предложение 1-во, във
връзка с ал. 1 от НК за това че през месец март на 2005г. в гр. Пазарджик, чрез обещаване
на материална облага набрал отделно лице – ненавършилата 18 години М.Г.В. *** и
на 01.06.2005г. я превел през границата на страната – ГКПП Калотина шосе с
микробус „Мерцедес” с ДК № РА **** с цел да бъде използвана за развратни
действия в К. Белгия – гр. Брюксел.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Пазарджик поддържа
повдигнатото обвинение против подсъдимите. Пледира за осъдителни присъди.
Подсъдимият
Б. не се признава за виновен по предявеното му обвинение, но дава обяснения по
делото.
Подс. Я. се признава за виновен.
Дава обяснения за изясняване на обстоятелствата по делото.
Защитникът на подсъдимия Б. пледира за оправдателна
присъда.
Защитника на подс. Я. пледира за налагане на минимално наказание по
първият пункт на обвинението и прекратяване на наказателното производство по
вторият пункт на обвинението.
Районният съд след анализ на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване на разпоредбите на чл.301от НПК, ръководейки се от закона и по
вътрешно убеждение, прие за установено следното:
През м.март
на 2005
г. обв. Г.Я. се
запознал със св. М.В.. Двамата започнали да поддържат
по между си близки
отношения.
При
една от срещите
им в гр. Пазарджик подс.
Я. предложил на св. В. да заминат двамата за чужбина
– в Кралство Белгия, където св. В. да проституира за пари около
три месеца. Подс. Я. уговорил
св. В., че
ще си поделят
по равно заработените от нея чрез проституция
пари. Св. В. първоначално не
се съгласила. Тя имала чувства към
подс.
Я., който й казал, че само
така могат да останат заедно.
Тя обещала да си
помисли. Продължили заедно да излизат и всеки път подсъдимият уговарял свидетелката да се съгласи
да проституира. Св. М.В. била непълнолетна – родена е на ***г. и за заминаването било необходимо съгласието на майка
й. По тази причина св. М.В. разговаряла с майка
си св. С.В.. Непосредствено преди да отпътуват двамата от България подс. Я. получил от
майката на св. В. пълномощно,
за това да
може да я изведе през границата.
Това обстоятелство – снабдяването с пълномощно, установява по безспорен начин,
че подс. Я. е знаел, че св.
М.В. и към момента
на склоняването й към проституция и по време на
проституирането й в чужбина,
че е била непълнолетна. Той поел всички разноски по снабдяването
с личен документ – паспорт № ********* на св. М.В. и организирал
на пътуването с микробус. На 01.06.2005г. подс. Я. ***В. през границата на страната
ни ГКПП „Калотина Шосе” с микробус с ДК № РА ****, като целта
на превеждането й е била вече уговорена
между двамата – св. М. В. да проституира
в чужбина. Те пристигнали в град
Брюксел, Кралство Белгия. Там в продължение
на три дни
св. М.В. работила
като проститутка в кафене „Зотагем”. Тя вземала 50 евро за 30 минути нормален
секс и 30 евро за орален секс.
Тези цени били определени
от подс. Я., св.
В. е проституирала на практика около
три дни, след което била
задържана от полицията. На 27.09.2005г. пристигнала
в България след като била депортирана.
Пристигнала в България с документи
за депортация приложени на л. 51-52 от делото.
Подс. Я. се
върнал в България на 17.07.2005г. с автобус през ГППП – калотина.
От друга
страна по втория пункт на обвинението –
за извършено от страна на подс. Д.Б.Б. престъпление, съдът констатира следното:
Св. Р.Д. *** и в началото на м. Юли 2005г тя се запознала
с подс. Д.Б. ***. Двамата станали интимни
приятели. През м. септември
на 2005г. подс. Б. *** и предложил
на св. Д. да заминат
заедно за Белгия и там да
се оженят, а той да си
намери работа. Св. Д., която
била влюбена в подс. Д.Б. се съгласила с предложението. Подс. Б. помолил
свидетелката да не казва на
родителите си, а да им съобщи,
че заминават за Испания при
негови роднини. Свидетелката подала заявление до РДВР – Пловдив за паспорт
и такъв й бил издаден с № ********* на
14.09.2005г.. Разноските по издаване на паспорта заплатил
обв. Д.Б..
На 12.10.2005г.
в 22.00 часа двамата заминали за чужбина като
пресекли границата с микробус „Мерцедес” с ДК № РА***. Двамата пристигнали вгр. Брюксел, Кралство Белгия, където се настанили
при приятелят на Д.Б. ***. Там св. Р.Д. се запознала и със св. А.Ч. *** и разбрала, че тя
работи като проститутка за Г. Ш.. На място в К. Белгия подс. Б. срещнал трудности с осигуряването на жилище за
двамата със свидетелката Д.. Това наложило двамата да заживеят отделно за няколко
дни при техни познати от България.
В рамките на две седмици подс.
Б. заподозрял, че става отношението на св. Д.
се променя по отношение на него, за това настоял двамата да се приберат
в България, последната отказала, поради
което подс. Б. се обадил на негов познат, работещ в
полицията – на име И.Д. с молба да му даде съвет как да се справи със
ситуацията. Тъй като взаимното отпътуване от К. Белгия За висело
единствено от волята на св. Д., която отказала да си тръгне заедно с
подсъдимият, последният отпътувал при родителите си в Черна Гора.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните
по делото свидетели прочетените по реда на чл. 281 ал.3 от НПК и писмените
доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът възприе фактическата обстановка,
като кредитира изцяло показанията на двамата подсъдими, които се подкрепят от
останалите писмени и гласни доказателства.
Навеждащи доводи в противоречие на
установените по делото обстоятелства са на лице единствено в показанията на св.
Д., която от своя страна твърди, че узнала от трето лице – на име Г. Ш., че е
продадена от подс. Б. като проститутка. Съдът не
кредитира тези твърдения, тъй като същите не се подкрепят от нито едно
доказателство по делото. Въпреки безспорно установеният факт, че св. Д. е била
принудена да проституира, то не се събра нито едно доказателство, че причина за
това е бил подс. Б..
Фактическата
обстановка установена по делото е идентична с тази описана в обстоятелствената
част на обв. акт досежно
действията на подс. Я.. Относно обвинението касаещо подс. Б. не се събраха доказателства, които да създадат
мотивирано убеждение в съда, че последният е извършил вмененото му
престъпление, поради което го оправда по същото.
Предвид безспорно доказаното от подс. Я. престъпление по чл. 155 ал. 5, т. 2 предложение 2-ро, във връзка с ал. 3, във връзка с
ал. 1 от НК съдът счете, че на същият следва
дабъде наложено наказание от четири години лишаване
от свобода и
глоба в размер на 10 000 лева , което
наказание на основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
При определяне на вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се ръководи
от изискванията на чл. 36 от НК относно целите на наказанието и на чл. 54 от НК
относно неговата индивидуализация.
За да определи размера на наказанието
съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието с оглед
конкретните обстоятелства, при които е извършено. Непосредственият обект на
деянието е неприкосновеността на личността. Този род деяния предизвикват явно
неодобрение, недоволство и нетърпимост
на обществото. Съдът определи като висока обществената опасност и с
оглед на личността на подсъдимия.
Подбудите за извършване на деянието са
ниският интелект на подсъдимият, незачитане на личността на пострадалата.
При определяне размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимият съдът прецени като отегчаващи отговорността
обстоятелства предишното му осъждане, негативните характеристични данни, а като
смекчаващи ниският му социален статус.
Предвид влязлата в сила осъдителната
присъда за второто обвинение в представеният пред съда на Р.България
обвинителен акт, постановена от съд в К.
Белгия съдът прекрати
наказателното производство по отношение на
подсъдимият Г.Д.Я. в частта,
относно обвинението за извършено престъпление
по чл. 159
б ал. 2, във
връзка с ал. 1, предложение 1-во и 2-ро, във връзка с чл.
159 а ал. 2,
т. 1 и т. 6, предложение 1-во, във
връзка с ал. 1 от НК.
С оглед изхода а делото осъжда да заплати
сторените по делотото разноски в размер на 239.88 лв.
платими в полза
на Държавата по бюджета на
съдебната власт.
Присъдата може да
се обжалва и протестира в 15 -дневен срок от днес
пред Пазарджишкия Окръжен съд.
, По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: