М О Т И В И към присъда по НОХД № 166/2019
г.
Съдебното производство е образувано
по обвинителен акт на Бургаската окръжна прокуратура против М.А.Д. с обвинение за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква “в” във вр. е чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл.21 ал.1 във вр. е чл. 42, ал. 2, т. 2, във вр. е чл. 43, т. 4 от
Закона за движение по пътищата.
В заключителните пледоарии представителят на Бургаската окръжна
прокуратура поддържа обвинението и пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което след редукцията по
чл.58а от НК да бъде намалено до 2 години и наказание лишаване от право да
управлява МПС в максимален размер, съгласно чл. 49 от НК. Наказанието
лишаването от свобода да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок
от 5 години.
Повереникът на частните обвинители
и граждански ищци се присъединява към заявеното от представителя на държавното
обвинение становище относно наказанието на подсъдимия, но изразява несъгласие с
приложението на института на условното осъждане и претендира за налагане на
ефективно наказание лишаване от свобода. Настоява гражданските искове да бъдат
уважени в пълен размер.
Защитата на подсъдимия пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода в рамките на предвидения в закона
минимум, което да бъде редуцирано по правилата на чл. 58а от НК с 1/3,
изпълнението на наказанието да бъде отложено за изпитателен срок, определен от съда, както и
на подсъдимия да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от
право да управлява МПС с продължителност по преценка на съда.
Подсъдимият признава вината си,
съжалява за извършеното престъпление. Моли съда да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода, което да се отложи за изпитателен срок.
Съдебното производство е по реда на
глава ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл. 371,
т.2 от НПК.
Съдът след като се съобрази с
направеното пълно самопризнание от подсъдимия и събраните на досъдебното
производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият М.А.Д. е правоспособен
водач на МПС и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство
от 09.10.2008 г., с категории „В и М“. Води се на отчет към Пътна полиция при
ОДМВР-Бургас. Няма наложени наказания за извършени нарушения по ЗДвП.
На 10.12.2016г., около 07.00 часа, подсъдимият
М.Д., заедно със свидетелите Д. А., Ш. М., А. С., отпътували от с.С., община Поморие
за гр.Бургас с лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег.№ ***. Автомобилът
бил управляван от подсъдимия Д.. Четиримата пътували към работното си място.
Автомобилът бил собственост на св.В. ***, който го предоставил за ползване на подсъдимия
М.Д. и неговия брат – Х. Д.. На предна дясна седалка седял Ш. М., зад него, на
задната седалка пътувал Д. А., а зад водача - св.А. С..
Подсъдимият Д. се движил по път №
906, който бил с ширината - седем метра, асфалтов, двулентов, с единична
прекъсната осова линия, без неравности. В участъка между разклоните за
с.Каменар и с.Лъка разрешената скорост за движение на автомобилите била 90
км/ч. Времето било ясно, с добра видимост.
Около 08.00 часа управляваният от
подсъдимия автомобил преминал през разклона за с.Каменар. Спускал се по път
с наклон. При движението си подсъдимият застигнал друг лек автомобил, чийто
водач не бил установен в хода на разследването.
Той се движел също в посока към
гр.Бургас. Подсъдимият М.Д. решил да изпревари движещият се пред него автомобил.
Включил ляв пътепоказател и преминал в лявата лента за движение. Автомобилът,
управляван от подсъдимия се движил със скорост 103,8 км/ч. Водачът на
изпреварвания автомобил увеличил скоростта си на движение, което накарало подсъдимия
Д. да прекрати маневрата изпреварване, понеже видял, че срещу него се движил
друг автомобил. Автомобилът бил марка „Рено Клио“ с рег.№*** и се управлявал от
пострадалия И. М.. Автомобилът на М. не
бил с включени светлини, а самият водач не бил поставил предпазния си колан. Скоростта
на лекия автомобил „Рено Клио“ била 60,86 км/ч.
Подсъдимият Д., преценил, че няма
да може да довърши изпреварването, и че се е създала кризисна ситуация, поради
което задействал аварийно спирачната система. Водачът на изпреварваният
автомобил също намалил скоростта, което не позволило на подсъдимият Д. да премине в дясната лента за
движение.
Възприемайки движещият се срещу
него, в неговата лента за движение л.а. „Фолксваген Пасат“, пострадалият И. М.
също задействал спирачната система на автомобила
си.
Въпреки действията на подсъдимият Д.
и пострадалият М., чрез аварийно спиране на предотвратят удара това се оказало невъзможно.
Последвал челен ексцентричен удар
между двата леки автомобила. След него автомобилите се завъртели около
вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка и се установили в
левия банкет, на ходовите си колела. Пътнотранспортното произшествие настъпило
на километър 55+500м. в участъка на пътна отсечка разклон за с.Каменар,
общ.Поморие към с.Лъка, общ.Поморие, в прав участък от пътя, на около 450 метра
след преминаването на десен завой от страна л.а. „Фолксваген Пасат“.
Мястото на удара между автомобилите
било в частта на левия бордюр, по дължината на пътя на разстояние 51,4 метра
след мерната линия, по ширината е на 1,0 метра вляво от левия бордюр на
платното за движение.
В резултат на удара при пътнотранспортното
произшествие И. М. получил тежка гръдна травма с оформен гръден капак (счупване
на ребра двустранно по две линии и счупване на гръдната кост), контузия на
белия дроб, счупване на лява предлакътница, разкъсно- контузни рани по главата,
лицето и крайниците, охлузвания по лицето и крайниците. Свидетели на
пътнотранспортното произшествие потърсили помощ на ЕЕНСП 112. На мястото на
произшествието пристигнали екипи на спешна медицинска помощ, службата за противопожарна
безопасност и полицията. Пострадалият И. С. М. бил откаран в МБАЛ - гр.Бургас,
където по-късно същия ден, около 12,40 часа починал.
Фактите, от значение за решаване на
делото се приемат на основание заявеното самопризнание от подсъдимия и събраните
в хода на досъдебното производство доказателства чрез следните доказателствени
средства: показанията на свидетелите Д. Е. А.
(т. 1, л.57), Ш. И. М. (т. 1,
л.58), А. П. С., С.И.М. (т.1, л.60), К.З.М. (т. 1, л.61) и В. С. Т., заключения
на вещите лица – З. М.Л.-Б., д-р П. П. и
инж.П. Х. С., протоколите и другите писмени документи по делото.
Фактическата обстановка е безспорно
и категорично установена. Тя се извежда от събраните по делото гласни, писмени
и веществени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност. Всички те са безпротиворечиви и взаимно се допълват. Признатите от подсъдимия факти се установяват
по категоричен начин от анализа на доказателствения материал, събран на
досъдебното производство и приобщен в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие.
Фактите, признати от подсъдимия се
потвърждават от заключението на вещото
лице по автотехническата експертиза. Според заключението ударът е настъпил в частта
на левия бордюр, по дължината на пътя на разстояние 51,4 метра след мерната
линия, а по ширината е на 1,0 метра вляво от левия бордюр на платното за движение.
Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген
Пасат“, с рег.№ ***преди пътнотранспортното произшествие е била 103,8 км/час.
Опасната му зона за спиране при скорост на движение 103,8 км/ч била 91,5 метра
и се изминавала за 5,14 секунди. Причините за настъпилото произшествие са
определени като субективни и зависещи от водача на лекия автомобил „Фолксваген
Пасат“. Не са налице причини от обективен характер, които да са попречили на подсъдимият
да избегне произшествието. Пътнотранспортното произшествие е станало 32 минути
след изгрева на слънцето. Видимостта на водачите не е била намалена от
разсъмването. Водачът на л.а.“Фолксваген Пасат“ – подсъдимият Д. е имал
техническа възможност при извършване на маневрата изпреварване да възприеме
цялостно ситуацията и да прогнозира нейното развитие. Той е видял движещият се
в посока към гр.Каблешково л.а. марка „Рено Клио“, макар и без включени
светлини.
Основната причина за пътнотранспортното
произшествие е навлизането в лентата за насрещно движение и отнето предимство
на движещият се в посока към гр.Каблешково л.а. „Рено Клио“. Преди да извърши
маневрата, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна
лента, водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ е могъл да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея.
Извършването на маневрата изпреварване
от страна на подсъдимият Д. е недопустимо при използване на пътна лента за
насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в
напуснатата пътна лента. Преди да започне маневрата, водачът на „Фолксваген
Пасат“ е имал техническата възможност да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат пред него в лентата за насрещно
движение и е могъл да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Подсъдимият Д. не е могъл да
предотврати произшествието чрез спиране. В момента, в който е осъзнал
необходимостта от прекратяване на маневрата изпреварване и е задействал спирачната
система на автомобила, той се е намирал на 86,3 метра от мястото на удара, а
опасната му зона за спиране е била 92,35 метра при скорост на движение 103,8
км/ч. В момента на възникване на опасността разстоянието между двата автомобила
било 122,2 метра, а сборът от опасните зони на двата автомобила бил 134,1
метра, поради което ударът между
автомобилите бил непредотвратим чрез спиране. Ако подсъдимият се е движил с
разрешената скорост от 90 км/ч опасната му зона за спиране би била 72,8 метра и
в този случай е Д. е могъл да спре преди мястото на удара, защото сборът от
опасните зони на двата автомобила би бил 116,27 метра, т.е. по-малко от
разстоянието между двата автомобила.
Заключението безспорно
установява скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил
непосредствено преди катастрофата, опасната зона за спиране на автомобила, мястото
на удара между двете превозни средства, механизма на пътно-транспортното
произшествие и причините за неговото възникване.
Фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт намират потвърждение в показанията
на свидетелите Д.Е. А., Ш. И. М., А. П. С., С.И.М., К.З.М. и В. С. Т.. От
показанията на свидетелите се установява мястото на удара – в лявата лента за
движение, причината за настъпването на
ПТП –вследствие извършвано неправилно изпреварване от подсъдимият Д.,
разположението на автомобилите след произшествието – в левия банкет,
обстоятелството, че пострадалия е бил без поставен предпазен колан, отношенията
между пострадалия М. и неговите съпруга и дъщеря.
Заключенията на вещото
лице по основната и допълнителната съдебно-медицински експертизи кореспондират
с показанията на свидетелите и медицинската документация. От тях се установява, че непосредствена причина за
смъртта на И. С. М. е тежката гръдна травма с оформен гръден капак, довела до
остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Травмата се квалифицира като
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Уврежданията са в
резултат от съприкосновение с твърди тъпи предмети вътре в автомобила при
внезапното му привеждане от движение в покой при пътнотранспортното
произшествие. Травмите по главата са от съприкосновението с предното стъкло на
автомобила. Гръдната травма е в резултат на съприкосновение с волана на
автомобила. Констатираните при експертизата травми се получават при непоставен
предпазен колан. При правилно поставен предпазен колан травмите биха били по -
леки. От поставеният предпазен колан могат да настъпят травми на гръдния кош и
белия дроб, но много по-леки от описаните в експертизата.
Вещото лице е изяснило
непосредствената причина за смъртта, причинно-следствената връзка между
травмите, причинени при пътнотранспортното произшествие и механизма на настъпилата
смърт.
В хода на досъдебното
производство са изготвени химически експертизи. Не е установено наличие на
етилов алкохол в пробите кръв, взети от М.А.Д. и И. С. М..
Фактите, признати от подсъдимия
съответстват на документите, приложени и приети като писмени доказателства по
делото: протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие с приложен към него
фотоалбум; справка за нарушител на подс. М.А.Д.; препис – извлечение от акт за
смърт и удостоверение за наследници; справки от КАТ за регистрация на
управляваните автомобили; медицинска документация за пострадалите при
пътнотранспортното произшествие; справка за съдимост; характеристична справка
на подсъдимия; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Обстоятелствата, установени чрез
изброените доказателствени средства водят да категоричния и безспорен извод, че
автор на престъплението е подсъдимият М.А.Д..
ІІ. ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
От
установените по делото факти съдът приема, че подсъдимият М.А.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.1,
буква “в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с.чл.21 ал.1 във вр. с чл. 42,
ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 43, т. 4 от ЗДвП, като на 10.12.2016 г. около 08.00
часа по път 906, в участъка между гр. Каблешково, общ. Поморие и с. Лъка, общ.
Поморие, около 55 км + 500 м., управлявал МПС - лек автомобил марка “Фолксваген“,
модел “Пасат” с peг. № ****, със скорост 103,8 км/час, нарушил правилата за
движение, а именно:
1. Чл.
21, ал. 1 от ЗДвП - “При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:
Категория „В” Извън населено място 90” км/ч.;
2. Чл.
42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - “Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да
не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея”;
3. Чл.
43, т. 4 от ЗДвП - „Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение
на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: при използване на пътна лента
за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено
в напуснатата пътна лента” в резултат на което допуснал пътно-транспортно
произшествие с лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с peг. № **** и по
непредпазливост причинил смъртта на водача И. С. М.. Смъртта е настъпила
вследствие на причинена тежка гръдна травма с оформен гръден капак /счупване на
ребра двустранно по две линии и счупване на гръдната кост/, довела до остра
дихателна и сърдечна недостатъчност.
Подсъдимият
М.Д. е управлявал лек автомобил л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ***** по време
на пътнотранспортното произшествие. То е настъпило в резултат на предприетите
неправилни действия от подсъдимия, който при управление на автомобила е нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в разпоредбата на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП - “При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:
Категория „В” Извън населено място 90” км/ч., като се движил със скорост 103,8
км/час; чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - “Водач, който изпреварва, е длъжен:
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се
по нея” – предприел изпреварване преди да се убеди, че няма да създаде опасност
за движещите се в насрещната пътна лента превозни средства; чл. 43, т. 4 от ЗДвП - „Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош, е забранено: при използване на пътна лента за насрещно
движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в
напуснатата пътна лента” – подсъдимият предприел изпреварване, без да се е убедил,
че може безпрепятствено при изменение на пътната ситуация да се върне в своята
лента за движение.
Подсъдимият
е имал техническата възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие
като се движи разрешената скорост от 90 км/ч . При тази скорост опасната му
зона за спиране би била 72,8 метра и в този случай е Д. е могъл да спре преди
мястото на удара, защото сборът от опасните зони на двата автомобила би бил
116,27 метра, т.е. по-малко от разстоянието между двата автомобила.
Подсъдимият Д. е
навлязъл в лентата за насрещно движение и отнел предимството на движещият се
срещу него л.а. „Рено Клио“. Преди да извърши маневрата, която е свързана е
навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, подсъдимият е бил длъжен
и е могъл да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Преди да започне маневрата подсъдимият Д. е имал
техническата възможност да възприеме участниците в движението, които се движат
в лентата за насрещно движение и да се
убеди, че няма да ги постави в опасност. То е имал възможност и е могъл да се
съобрази е тяхното местоположение, посока и скорост на движение.
Управлявайки лек автомобил и нарушавайки
посочените правила за движение по пътищата, подсъдимият Д. е причинил смъртта
на пострадалия И. С. М.. Налице е причинно-следствена връзка между допуснатите от
подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата, регламентирани в
посочените разпоредби на ЗДвП, довели до пътнотранспортното произшествие и
настъпилия вредоносен резултат. Смъртта на пострадалия И. М.
представляват пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия. Без
допуснатите от подсъдимия М.А.Д. нарушения на
правилата за движение не би се стигнало да настъпването на пътнотранспортното произшествие.
От субективна страна деянието на подсъдимият М.Д.
е извършено по непредпазливост по смисъла
на чл. 11, ал. 3 от НК, изразила се в небрежност - той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед задължението
му да спазва разпоредбите, регламентиращи правила за движението по пътищата и е
могъл да ги предвиди, за което обективно е имал възможност. Според заключението
на автотехническата експертиза, подсъдимият е имал техническата възможност да
предотврати пътно транспортното произшествие като се движи с разрешената
скорост от 90км/ч и не предприема маневрата изпреварване преди да се убеди, че няма
да създаде опасност за останалите участници в движението и пропусне движещият
се в насрещната пътна лента лек автомобил на пострадалия М..
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът наложи на подсъдимия М.А.Д. наказание
лишаване от свобода за срок от две години, като отложи на основание чл. 66, ал.
1 от НК изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от пет години.
Наложи на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1,
т.7 от НК на подсъдимия Д. и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила.
При определяне на наказанието съдът
съобрази следното: Подсъдимият е млад човек. За целия период от м.10.2008
година, през който е правоспособен водач на МПС не е допуснал нито едно
нарушение на ЗДвП. На досъдебното производство подсъдимият Д. добросъвестно е
съдействал за изясняване на фактите от значение за делото. Направил е признание
още в хода на разследването. Изразява искрено съжаление за предизвиканото
по негова вина пътнотранспортното
произшествие, при което причинил смъртта на пострадалия И. М.. Посетил е
семейството на пострадалия и е изразил своето съжаление и разкаяние за стореното.
Не е осъждан. Работи и издържа семейството си
от безработна съпруга и две малолетни деца. Тези обстоятелства съдът прецени
като смекчаващи отговорността му.
Заедно с това съдът
съобрази и обстоятелства, които облекчават отговорността на подсъдимия. Установено
е по делото, че пострадалият И. М. е управлявал автомобила без да е включил
светлините, което е задължение на всеки водач на МПС. Пострадалият не е
поставил и предпазния си колан по време на движението. Тези обстоятелства са
създали условия за настъпването на пътнотранспортното произшествие и за по-тежките
телесни увреждания на пострадалия И. М.. При включени светлини подсъдимият
по-рано би забелязал насрещно движещият се лек автомобил и би имал по-адекватна
реакция. Според съдебният лекар при наличието на поставен предпазен колан
пострадалият би получил значително по-леки телесни повреди. В подкрепа на втория
извод е обстоятелството, че при същата ситуация подсъдимият Д. и свидетелят Ш. М.,
който е седял на предната дясна седалка не са получили сериозни увреждания,
поради използваните от тях предпазни колани.
Съдът определи на
подсъдимият Д. наказание при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода,
предвидено в разпоредбата на чл. 343,
ал. 1, буква “в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като при конкретизиране на
размера му в границите между две и шест години, съобрази изложеното по – горе
относно индивидуализацията на наказанието, причиненият престъпен резултат и
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция. Съдът прецени за
справедлив размер на наказанието лишаване от свобода срок от три години,
определен при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, който е под
средния размер, предвиден в закона. Това наказание съдът редуцира с 1/3
съгласно императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подсъдимият
Д. наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Съдът счита, че по
делото не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или
изключителни такива, при което и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко, което да обуславя приложението на чл. 55 от НК. Посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства водят до определяне на наказание под
средния размер, клонящо към минимума, но те не са толкова многобройни или някое
от тях да е изключително такова за да предполага приложението на чл.55 от НК.
Съдът прецени, че не се
налага наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно. Налице
са предпоставките, предвидени в чл. 66, ал. 1 от НК – наложено е наказание
лишаване от свобода до три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия и за постигане
целите на наказанието не е наложително наказанието да се изтърпи ефективно. При решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието от
значение са всички обстоятелства, които имат отношение към личността на
подсъдимия и обществена му опасност. Съдът счита, че обществената опасност на
подсъдимия М.А.Д. е ниска. Той не е осъждан, не е наказван за нарушения на
ЗДвП, има добри характеристични данни, има семейство две малолетни деца, за
които се грижи, работи, осъзнава вината си и се разкайва. Очевидно причиненото от
него пътнотранспортното произшествие е инцидентен случай в живота му, чиито трагични
последици той напълно осъзнава. Процесуалното поведение на подсъдимия
свидетелства за започнал процес на поправяне и превъзпитание и не се налага той
да бъде изолиран от обществото в затворнически условия.
Приложението на института
на условното осъждане следва да се разглежда конкретно във всеки отделен случай
и е свързан с преценката за обществена опасност на подсъдимия. Положителните
характеристични данни, трудовата му ангажираност, искрено и недвусмислено
изразеното критично отношение към извършеното и съжаление за неговите последици,
дават основание да се приеме, че подс. М.Д. може да се поправи и без да е
необходимо изолирането му от обществото в местата за лишаване от свобода.
Целите на наказанието - индивидуалната и
генералната превенция могат да се
постигнат и по този начин.
Поради това съдът
отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия М.Д. наказание лишаване от
свобода за изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата
в сила. Определеният размер на изпитателния срок, според съда съответства на
настъпилия тежък резултат, на моралната укоримост на извършеното от подсъдимия
деяние и в най-голяма степен ще съдейства за постигане целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия.
При определяне размера на наказанието лишаване
от право да управлява МПС, съдът се
съобрази с посочените по – горе обстоятелства и разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК и определи
срок на наказанието от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът
намира, че наложените наказания и техния размер ще изпълнят целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително
върху него и се отнеме възможността на дееца да върши други престъпления.
За
се обезпечи процесът на поправяне и превъзпитание съдът постанови на основание чл. 67, ал.3 от НК спрямо подсъдимия М.А.Д., през изпитателния срок да се приложи пробационната
мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК
„Включване в програми за обществено въздействие“. Тази мярка ще въздейства
положително върху подсъдимия в посока на осъзнаване обществената опасност на
извършеното от него престъпно деяние и категорична промяна към спазване на
законите и правилата в обществото.
ІV ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Съдът
прие, че предявения граждански иск от съпругата
пострадалия - К.З.М. против подсъдимия Д. е доказан по основание. Гражданската
отговорност на подсъдимия спрямо К.З.М. е ангажирана на основание чл. 45 и
сл. от ЗЗД за причинено непозволеното увреждане. Безспорно деянието, което
се квалифицира като престъпление е виновно и противоправно извършено. Установено
е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и причинната
връзка между него и поведението на подсъдимия. Налице са предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия М.Д.. За определяне на
размера на дължимата от подсъдимия обезвредата за причинените на ищцата неимуществени
вреди, обусловени от смъртта на нейния съпруг И. С. М. е приложима разпоредбата
на чл.
52 от ЗЗД и същата следва да се определи на принципа на справедливостта. Водим
от този принцип съдът прецени характера
на съставомерната последица и нейната необратимост, както и изключително
близките отношения между починалия и ищцата - отношения между съпрузи, които
обстоятелства следва да се оценяват като завишаващи размера на обезщетението. В
тази насока са и установените по делото обстоятелства за съществуващите
взаимоотношения между починалия и пострадалата - на любов и разбирателство,
както и факта, че същите са живеели в едно домакинство. Ищцата е загубила
съпруга си, с който са изградили семейство, грижили са дъщеря си и взаимно са
се подпомагал и подкрепяли. Между съпрузите и тяхната дъщеря е съществувала
дълбока емоционална връзка, което е видно от обстоятелството, че макар и да
живеят в чужбина и да са граждани на друга държава, тримата заедно са пребивавали
в България. Липсва в конкретния случай и съпричиняване на настъпилото пътнотранспортното
произшествие от починалия водач на МПС. Съвкупната преценка на посочените
обстоятелства мотивира съда да счете, че гражданският иск следва да бъде уважен
в пълен размер за сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от датата на извършеното деяние –
10.12.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.
Гражданският иск на С.И.М. – дъщеря на
починалия И. М. съдът също прие, че е доказан по основание. Гражданската
отговорност на подсъдимия спрямо С.И.М. произтича от чл. 45 и
сл. от ЗЗД за причинено непозволеното увреждане. Извършеното от подсъдимия
деяние е престъпление, което е виновно и противоправно. Установено е по
категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и причинната връзка
между него и поведението на подсъдимия. Налице предпоставките за гражданска
отговорност на подсъдимия М.А.Д.. За определяне на размера на дължимото от
подсъдимия обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, обусловени
от смъртта на нейния баща И. С. М. е
приложима разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и същото следва да се определи на принципа на справедливостта. Съдът
прецени характера на съставомерната последица и нейната необратимост, както и
изключително близките семейни отношения между починалия и ищцата - отношения
между баща и дъщеря, които обстоятелства следва да се оценяват като завишаващи
размера на обезщетението. Ищцата е загубила своя баща. Тя неотвратимо е
загубила бащината обич и подкрепа. Липсва в конкретния случай и съпричиняване
на настъпилото ПТП от починалия водач на МПС. Съвкупната преценка на посочените
обстоятелства мотивира съда да счете, че гражданският иск следва да бъде уважен
в пълен размер за сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от датата на извършеното деяние –
10.12.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът
осъди подсъдимия М.А.Д. да заплати в
полза на държавата, по сметка на Окръжен съд-Бургас държавна такса съобразно
уважената част от гражданските искове в размер на 4000 /четири хиляди/ лева.
Съдът
осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Д. да заплати по сметка на ОД
на МВР гр.Бургас сумата в размер на 858.50 /осемстотин петдесет и осем лева и
петдесет стотинки/ лева, представляваща направени по делото разноски в
досъдебната фаза.
С
постановената присъда съдът се произнесе и по въпроса за веществените
доказателства по делото като постанови след влизането й в сила, вещественото
доказателство - л.а. „Рено Клио“ с peг. № **** и предна регистрационна табела
за него № *** да се върнат на собственика им – К.З.М. и вещественото доказателство - л.а.
„Фолксваген Пасат“ с peг. № ***** и предна регистрационна табела за него № ****
да се върнат на собственика им – В. С. Т.,
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: