№ 136
гр. С.З., 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501544 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на С. К. Б. от гр.Ч., против решение №
260656/16.07.2021г., постановено по гр.д.№ 413/2021 г. по описа на С.
районен съд.
С въззивната жалба на първоинстанционното решение се обжалва, като
неправилно, поради постановяването му при допуснато съществено
процесуално нарушение и необоснованост. Жалбоподателят излага
оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение като не се е произнесъл по въведеното от въззивника
оспорване за нищожност на заповед № РД - 09 - 35/16.01.1996г. на Община Ч.
и е постановил необосновано решение, т.к. е формирал несъответстващи на
доказателствата правни изводи.
Претендира за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяването на ново, с което бъде обявена нищожността на решение №
690/13.10.1983 г. на С. окръжен съд.
1
В законоустановения срок въззиваемата Община Ч. не е представила
отговор на въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват, респ.
представляват, въпреки, че са редовно призовани.
След преценка на становищата на страните и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.270 ал.2 от ГПК. Въззивникът С. К. Б. твърди в исковата си молба, че
решение № 690/13.10.1983 г. на Окръжен съд- С.З., постановено по гр. дело №
1867/1982г. е нищожно, т.к. е с различна от вярната дата 1983 г., като напълно
съзнателно е създал документ с невярно съдържание; т.к не било изпълнено
изискването на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ и спорът за имуществено право бил
решен предварително по съдебен ред, като решил делото без задължителното
участие на прокурор, предвидено в чл. 138, ал. 4 от ЗТСУ и пренебрегнал
естеството на акта, който не допускал съдебен контрол. Този акт бил Заповед
№ РД-14-03-65/30.03.1983 г. на Министерството на строителството и
архитектурата, копие, от която представя за ползване при решаване на делото,
както и копие от Решение на Окръжен съд С.З.. На 09.02.2021 г. е подадена от
въззивника уточняваща молба, с която заявява, че въззиваемият по делото е
Община Ч.. Нормативните актове действали по време на съставянето на
представените писмени доказателства били Закон за териториално и селищно
устройство и Правилник за приложението му. На всички писмени
доказателства изразил върху тях нарушенията на закона, всички извършени
според него съзнателно и умишлено, с цел да се отнеме част от личното му
недвижимо имущество около 15 кв. м. и да се предостави на друго лице без
правно основание, както и съзнателно неизпълнение на административно-
процесуални задължения, както било постановено Решение № 690/ 13.10.1983
г. на Окръжен съд - С.З. решено за 3 дни - вещото лице представило скицата
на 03.10.1983 г., съдът заседавал на 06.10.1983 г. с година на завеждане на
делото през 1982 г. срещу липсваща заповед, с решение, че изменя заповедта
на Председателя на ОбНС - Ч., а я приложило върху заповедта на MCA. За
извършените закононарушения, описани в доказателствата, моли съда да
обяви нищожността на Решение № 690/13.10.1983 г. на Окръжен съд- С.З. и
Заповед № РД-14-03-65/30.03.1983 г. на MCA, с всички последващи
отговорности. Моли съда да му се присъдят и направените по делото разноски
2
и морални вреди.
В законоустановения срок по делото не постъпил отговор от Община Ч.
и не е взела становище по иска в проведеното открито съдебно заседание.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърли
предявеният иск, като е приел, че не са налице предпоставките за обявяване
нищожността на съдебното решение.
Правно-релевантните факти са установени правилно от
първоинстанционният съд въз основа на събраните от него доказателства,
които са анализирани в тяхната пълнота, поради което на основание чл.272 от
ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение в тази
му част.
От събраните от С. районен съд доказателства се установява, че с
решение от 13.10.1983 г., постановено по гр.д.№ 1867/1982 г. по описа на
Окръжен съд-С.З., съдебен състав, председателстван от съдия М.П., с
членове: Н.С. и Л.И. е постановил изменяне на заповед № РД-140365 от
30.03.1983 г. на Председателя на ОбНС – гр.Ч., с която е изменена
дворищната регулация между парцелите: І, ІІ, ІІІ, І и ХІV в кв.155 по плана на
града, като регулационната линия между парцел ІІІ – 2262 и парцел V-2263 и
парцел ІІІ – 2262, ХІV-2260 и І-2261 минава по червената защрихована линия
на скицата от 03.10.1983 г., която да се счита неразделна част от решението.
От представените удостоверение изх.№ 3169/08.06.2018 г. на Окръжен
съд - С.З., копие на страница от срочната книга на Окръжен съд - С.З. за
29.09.1983 г. и 06.10.1983 г., копие на решение № 690/13.10.1983 г. по описа
на Окръжен съд - С.З., постановено по гр. д. № 1867/1982 г. по описа на
Окръжен съд - С.З., се установява, че в срочната книга на Окръжен съд- С.З.
делото е заведено на 06.10.1983 г. като образувано на 16.09.1983 г. под №
1867/1983 г., а в копието на решението е сгрешена годината на образуване на
делото, като вместо 1983 г. е посочена 1982 г. Делото е с предмет „изменение
на план за регулация“ и е със страни А.К.А. и ОбНС-Ч.. Обявено е в срочната
книга на гражданските дела, втора инстанция за 1983 г. със следният текст:
„Изменява заповедта по червената защрихована линия на скицата“. Съставът
на съда е: М.П., Н.С. и Л.И., и секретар : Д.Ж., а докладчикът е бил съдия П..
Останалите представени писмени доказателства не се обсъждат от
въззивният съд, т.к. са неотносими към предмета на производството-
3
обявяване нищожност на съдебно решение.
Въз основа на така установените факти, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к. е подадена от
процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна, поради следните съображения:
Предявеният иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК за
прогласяване за нищожно решение № 690/13.10.1983 г. на Окръжен съд - С.З.,
постановено по гр. д. № 1867/1983 г. по описа на Окръжен съд - С.З., е
неоснователен.
Предмет на предявения иск по чл. 270, ал.2 ГПК е установяване
нищожността на съдебен акт. По естеството си съдебното решение е
едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен
орган, с което се разрешава правен спор и поради това, нищожно е всяко
решение, което не дава възможност да бъде припознато, като валиден съдебен
акт, поради липса на надлежно волеизявление. В процесуалния закон няма
легална дефиниция на понятието "нищожен съдебен акт", но съдържанието
му е изведено по тълкувателен път в правната теория и съдебната практика с
постановени от ВКС решения по чл. 290 ГПК, включително и с ТР №
1/10.02.2012 г. по тълк.д.№ 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като се приема, че
нищожност е налице, когато решението е постановено извън
правораздавателната власт на съда, от ненадлежен орган или незаконен
състав, при неподписване на решението от мнозинството в съдебния състав,
при неспазване на писмената форма, при абсолютна неразбираемост на волята
на съда, т.е. когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването.
Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи
правни последици, поради което нищожността е единственият порок, който
освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по
исков ред безсрочно, съгласно чл. 270, ал.2 ГПК. За да е налице валидно
решение, то следва да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, и в пределите на правораздавателната власт на съда. Освен
това решението следва да е в писмена форма, да е подписано и да изразява
волята на съда по начин, който позволява да се изведе, включително и чрез
4
тълкуване нейното съдържание.
В случая, по отношение на процесното решение № 690/13.10.1983 г. на
Окръжен съд - С.З., постановено по гр. д. № 1867/1983 г. по описа на Окръжен
съд - С.З., не е налице нито един от изброените по - горе пороци на съдебния
акт, които биха могли да обуславят извод за нищожност на решението. От
представените удостоверение изх.№ 3169/08.06.2018 г. на Окръжен съд - С.З.,
копие на страница от срочната книга на Окръжен съд - С.З. за 29.09.1983 г.,
копие на решение № 690/13.10.1983 г. по описа на Окръжен съд - С.З.,
постановено по гр. д. № 1867/1983 г. по описа на Окръжен съд - С.З., се
установява, че в срочната книга делото е заведено под № 1867/1983 г., а в
решението е сгрешена годината на образуване на делото, като вместо 1983 г. е
записано 1982 г., но това е единствената допусната грешка, която по смисъла
на ГПК е очевидна фактическа грешка и е било възможно да бъде отстранена,
като същата не води до нищожност на решението. В срочната книга е отразен
съдебният състав по делото: М.П., Н.С., А.И., със съдия докладчик М.П..
Същият съдебен състав е отразен в решението по делото и е подписал
същото.
Решение № 690/13.10.1983 г. на Окръжен съд - С.З., постановено по гр.
д. № 1867/1983 г. по описа на Окръжен съд - С.З. отговаря на основните
процесуални изисквания за неговата валидност, а те са следните: решението е
постановено от законен състав; решението е постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда; решението не е постановено против лице,
което не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища;
решението е изготвено в писмена форма; подписано е и решението е
разбираемо, дори и чрез тълкуване.
Предвид изложеното, въззивният съд счита, че Решение №
690/13.10.1983 г. на Окръжен съд - С.З., постановено по гр. д. № 1867/1983 г.
по описа на Окръжен съд - С.З. не страда от пороци, обуславящи неговата
нищожност на процесуално правно основание - издадено е от компетентен
съдебен състав в рамките на неговата правораздавателна власт в съответната
форма, мотивирано и подписано от съда.
Неоснователни са оплакванията във въззизвната жалба на С. К. Б., т.к.
всички изтъкнати от него основания касаят допустимостта или правилността
на съдебният акт, но не обуславят нищожността му.
За разрешаването на имуществената му претенция относно 15 кв.м. от
5
площта на дворното му място е налице предвиден специален правен ред в
ЗКИР, преди в ЗТСУ.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат
разноски за настоящото въззивно съдебно производство.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК и чл.271,
ал.1 пр.І-во от ГПК С.т окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260656/16.07.2021 г., постановено по
гр.д.№ 413/2021 г. по описа на Районен съд - гр. С.З..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6