Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 15.09.2020 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 14.08.2020 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2733
по описа на ВТРС за 2019 година , за да
се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на
чл.415, ал.4, вр. чл.422 ал.1 от ГПК- обективно кумулативно
съединени иск с правно основание чл.79,
ал.1, чл.86 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД за главница,
за договорна лихва, за неустойка,
за обезщетение за забава и акцесорен иск
за законна лихва върху главницата от подаване заявлението до окончателното
изплащане.
Ищецът "АСВ " ЕАД, гр.София твърди, че на
основание сключен Договор за паричен заем от 18.11.2016 г. между
"Изи Асет Менджмънт" АД и ответника
на последния е предоставен заем в размер на 2500 лева, който е следвало
да се върне на 17 равни двуседмични
погасителни вноски с възнаградителна лихва в размер на 313,67 лева. Твърди, че поради
неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение по договора е начислена неустойка. Претендира
обезщетение за забава поради
неизпълнение на задълженията на длъжника. Излага, че падежът на задължението е
настъпил на 17.07.2017 г. , като по договора длъжникът е платил сумата от 690
лева. Заявява, че му се дължи общо сумата от 4002,38 лева, включваща главница,
договорна лихва, неустойка и обезщетение за забава. Претендира и законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Активната си процесуална
легитимация установява с твърдението за
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между кредитора "Изи
Асет Мениджмънт" АД и "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД от 3.07.2018 г. , по силата на който вземането срещу
длъжника е прехвърлено на цесионера с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, както и с последвалия договор за продажба и прехвърляне на
вземания , сключен на 3.05.2019 г. между
"АКПЗ" ЕООД и "АСВ" ЕАД, по силата на който вземането срещу
длъжника е прехвърлено на ищцовото дружество. Излага, че длъжникът е уведомен
за извършените цесии. Издадената заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника е връчена по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК, поради което моли
съда да приеме за установено в отношенията между страните дължимост на
претендираните в исковата молба суми. В
съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа
предявените искове. Претендира разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК особеният представител на ответника адв. К. от ВТАК е депозирала писмен отговор на
исковата молба. Заявява недопустимост на претенцията, доколкото същата е
депозирана извън установения от съда срок от лице, което не притежава активна
процесуална легитимация. Оспорва исковата претенция като неоснователна, като
навежда доводи за нищожност поради липса на форма. Релевира възражения за
нищожност на клаузата относно възнаградителната лихва, както и на
претендираната неустойка и такса разходи.
Моли съда да отхвърли иска по изложените подробни съображения. В съдебно заседание не се явява. С
писмено становище поддържа съображенията
изложени в отговора.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и
прецени събраните доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка:
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че е издадена заповед за изпълнение № 1739/23.11.2018
г. срещу длъжника в полза на
"АКПЗ" ЕООД, гр.София по ч.гр.д.№ 3581/2018 г. за сумата 2234,51 лева главница; сумата от
245,61 лева договорна лихва за периода 5.12.2016 г. - 17.07.2017 г. ; сумата от 1220,10 лева неустойка за
неизпълнение на задължение; сумата от 302,16 лева лихва за забава върху непогасената главница за периода 18.07.2017 г. - 14.11.2018
г. и законна лихва от подаване на заявлението-21.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането. На 18.11.2016 г.
година между М.И.И. и "Изи Асет Мениджмънт" АД
е сключен договор за потребителски паричен заем № 2684038, по силата на който заемодателят е отпуснал на заемополучателя
сумата от 2500 лева, представляваща потребителски
заем със срок на заема 34 седмици и
погашения чрез двуседмични погасителни вноски в размер на по 165,51 лева. Договорен е ГПР от 40,53% и ГЛП от 35% . В договора е отразен погасителния план с
падежните дати на погасителните вноски при първа вноска, дължима на 5.12.2016
г. и последна на 17.07.2017 г. С Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 30.01.2017 г. "Изи Асет Мениджмънт" АД е
продал на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД вземания
и права на продавача по договорите му с длъжници по потребителски кредити от портфолиото му съгласно Приложение № 1 към договора. Видно от извадката от приложението вземането
срещу ответника е продадено на цесионера. С Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 3.05.2019 г. от своя страна "АКПЗ" ЕООД е
продала на "АСВ " ЕАД вземанията си по договори за кредити/заеми,
които е придобил от банки и небанкови институции,
като според Приложение № 1, неразделна част от договора вземането срещу
ответника също е предмет на договора за цесия. Цедентът
е упълномощил цесионера да съобщи за цесията на
длъжника, което се установява от приложено по делото пълномощно. До
длъжника-ответник са изпратени две писма, с които същият е уведомен за
извършените цесии. Уведомленията са изпратени до адреса на ответника чрез курирерска фирма "Лео Експрес", но са върнати с
отбелязване за липса на контакт с получателя и залепен стикер на адреса. По делото е изготвена и съдебно-счетоводна
експертиза. Според заключението на вещото лице ответникът е получил заем в
размер на 2500 лева от "Изи Асет
Мениджмънт" АД. Начислена е договорна лихва в размер на 313,67 лева и
неустойка в размер на 1481,55 лева. Начислени са разходи за събиране на
вземането в размер на 45 лева.
Ответникът е заплатил сума в размер на 640 лева, с които според експертизата са погасени
разходите за събиране на вземането от 45 лева; неустойка от 261,45 лева;
договорна лихва от 68,06 лева и главница от 265,49 лева. Общо дължимите суми по
заема са 3700,22 лева, от които 2234,51 лева главница; договорна лихва от
245,61 лева и неустойка от 1220,10 лева.Дължимата лихва за забава за периода
18.07.2017 г. - 14.11.2018 г. е в размер на 301,02 лева. В съдебно заседание
вещото лице поддържа изложеното заключение.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за установяване вземането на
ищеца към ответника, като активната си процесуална легитимация ищецът
установява с представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 3.05.2019 г. сключен между него и
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, по силата на
който придобитите права върху вземането от "АКПЗ" ООД съгласно Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 3.07.2018 г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД
са прехвърлени на ищеца в производството. Ответникът възразява, както срещу
активната процесуална легитимация на ищеца, така и срещу допустимостта на иска
доколкото счита, че исковата молба не е предявена в законоустановения срок. И
двете възражения на ответника са неоснователни. Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3581/2018
г. на ВТРС съдът е издал процесната заповед за изпълнение в полза на заявителя
"АКПЗ" ЕООД на 23.11.2018 г. Заповедта е връчена по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК на длъжника, с оглед което съдът е дал указания за предявяване
на иск по реда на чл.422 от ГПК с разпореждане от 18.06.2019 г. С молба от
27.06.2019 г. от "АКПЗ" ЕООД заявителят
е поискал връчване на всички книжа до посочения в молбата съдебен адрес, която
видно от разпореждане от 31.07.2019 г. е уважена. Разпореждането с дадените указания за
предявяване на установителен иск е получено на 9.08.2019 г. , а на 9.09.2019 г. е входирана искова молба от
"АСВ" ЕАД срещу ответника. Срокът за заявяване на претенцията е
спазен и иска е предявен от лице, което е активно процесуално легитимирано да
търси защита по предвидения ред. Неоснователно е и възражението за несъобщаване
на извършените цесии на длъжника. И при двете цесии вземането рещу длъжника по
договора за заем е предмет на продажба,
което е доказано по безспорен начин от приетите като доказателства приложения
към договорите за цесии. До длъжника са
изпратени уведомителни писма , както на постоянния, така и на настоящия му
адрес, но същите не са връчени. Приложените известия от куриерската фирма установяват, че адресатът не пребивава на
настоящия си адрес. По делото е прието пълномощно
, според което цедентът "АКПЗ" ЕООД е упълномощил цесионера "АСВ" ЕАД да изпълни от негово име
задължението му по уведомяване на длъжника за продаденото вземане, но подобно
пълномощно от "Изи Асет Мениджмънт"
ЕАД на цесионера "АКПЗ" ООД
няма. Въпреки това съдът приема редовно уведомяване на длъжника за извършените
продажби с връчване на препис от
исковата молба без значение , че в случая връчването е станало чрез назначения
от съда особен представител. / вж. Решение
№ 198/18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на I т.о., ВКС/. Уведомяването по чл. 99, ал.4 от ЗЗД има за цел да защити длъжника от
извършване на плащане на лице, което не е носител на паричното притезание, но според
константната практика на ВКС , ако длъжникът не
е уведомен за цесията той може да се позове на това при хипотеза на
извършено плащане на стария кредитор, каквото в случая безспорно не е
налице. /вж. Решение №78 от 9.07.2014 г.
на ВКС по т.д.№ 2352/2013 г. постановено по реда на чл.290 от ГПК, Решение №3
от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г. постановено по реда на чл.290 от ГПК/. По тези съображения съдът приема, че ищецът доказа качеството си на кредитор спрямо ответника за
задълженията на последния, възникнали по подписания от него договор за
потребителски заем. Съгласно този
договор длъжникът е поискал и му е предоставен заем в размер на 2500 лева,
който следва да се погаси на 17 двуседмични вноски по 165,51 лева при първа
погасителна вноска на 5.12.2016 г. и последна вноска на 17.07.2017 г. Договорен
е фиксиран лихвен процент от 35% и ГПР от 40,53%. Ответникът се е съгласил, ако не предостави
обезпечение на заемателя по реда на чл. 4,ал.1 от договора да заплати неустойка
от 1481,55 лева, която се разсрочва към погасителните вноски и съответно ги
увеличава с по 87,15 лева. Особеният представител на ответника е
релевирал няколко възражения за нищожност на договора за заем. Първото от тях е
относно неспазване на разпоредбите на чл.
11,ал.1,т.11 и 12 от ЗПК, но съдът го намира за неоснователно. От съдържанието
на договора с обективирания в него погасителен план стават ясни условията му досежно отпуснатия размер на кредита, общия му размер,
броя на погасителните вноски, вкл. падежната дата на всяка от тях , договорения
годишен процент на разходите и договорения лихвен процент. Посоченият размер на
погасителната вноска включва главницата, договорената лихва, както и неустойката
съгласно чл.4,ал.2 от договора. Възражението
относно нищожността на клаузите, определящи годишен процент на разходите и годишен лихвен процент поради
неравноправния им характер и противоречието с добрите нрави, също е неоснователно. Договореният ГПР от 40,53% не
надвишава максимално предвидения в чл.
19, ал. 4 от ЗПК размер. Определената договорна възнаградителна
лихва от 35% също не накърнява добрите нрави, доколкото надвишава незначително
трикратния размер на законната лихва и като се има предвид, че става реч за
необезпечен кредит отпуснат за кратък срок при по-висок риск за кредитора.
Що се отнася
до възражението за нищожност на клаузата, с която е предвидено заплащане на
неустойка то съображенията на ответника напълно се споделят от съда.
Неустоечната клауза е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави. Същата е предварително
договорена без реално да са възникнали вреди от неизпълнението за кредитора, не отговаря на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и има неравноправен характер по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Неустойката е уговорена във вреда на потребителя и
води до значително неравновесие между насрещните права и задължения в
отношенията между кредитора и длъжника. Договорната клауза има предвидени
условия за длъжника, които в повечето случаи са реално неизпълними, което е
предпоставка за неизбежното начисляване на неустойката, водеща до печалба на
кредитора в противоречие с изискванията за добросъвестност. Тъй като
нищожните уговорки не пораждат правно действие, то следва да се счита, че
задължение по тях не е възникнало за потребителя- ответник. Следователно сумата от 1481,55
лева, от която се претендира 1220,10 лева,
представляваща неустойка е
недължима от ответника. Не се дължи поради
нижожност на клаузата, която я предвижда и сумата от 45 лева за такса разходи, свързана с изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения и провеждане на телефонни разговори от кредитора, в случай на забава
в плащанията на длъжника от над 30 календарни дни. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1
от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, не и на вземания, свързани с
управлението на кредита , а чл. 10а, ал.
2 ЗПК забранява кредиторът да изисква заплащането на такси от потребителя за
управлението на кредита. Предвид установената нищожност на клаузата за неустойка
и за такса разходи по договора се дължи заплащане на главница, договорна лихва
и обезщетение за забава за периода 18.07.2017 г. - 14.11.2018 г. Обезщетението за забава е дължимо с оглед настъпване на падежа на
кредита на 17.07.2017 г. и доказаното неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по
договора. Връщайки се по-горе при направените изводи за недължимост
на сумата за неустойка и такса разходи и имайки предвид заключението на вещото
лице, според което длъжникът е заплатил по заема сумата от 640 лева /разнесена като погашение на таксата разходи,
част от договорната лихва и част от главницата/ същата следва да се отнесе като плащане по
реда на чл. 76,ал.2 от ЗЗД съобразно задължителното разрешение дадено в
ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС от
27.03.2019 г. При претенция за главница
от 2234,51 лева дължимото обезщетение за забава за посочения период възлиза на 301,05
лева. Следователно с направеното плащане напълно е
погасено обезщетението за забава и претендираната договорна лихва в размер от 245,61 лева ,
както и част от главницата в размер на 93,34 лева. При
тези изводи на съда следва да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сума в общ размер от 2141,14 лева, представляваща
непогасена част от претендираната
главница от 2234,51 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението- 21.11.2018 г. до окончателното изплащане. За разликата до пълния претендиран
размер на главницата от 2234,51 лева, именно за 93,34 лева , както и за сумата
от 245,61 лева договорна лихва за периода 5.12.2016 г.- 17.07.2017 г. , обезщетение за забава в размер на 302,16 лева
за периода 18.07.2017 г. до 14.11.2018 г. и неустойка от 1220,10 лева, исковете са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора на
ищеца следва да се присъдят разноски в
исковото производство съобразно
уважената част от иска, претендирани в списък по чл. 80 от ГПК за заплатена
ДТ от 159,33 лева; заплатено възнаграждение за особен представител от 400 лева
, заплатен депозит за ВЛ от 130 лева и юрисконсултско възнаграждение
претендирано в размер на 350 лева. Съдът, отчитайки фактическата и правна сложност
на делото, както и обстоятелството, че
процесуалният представител на ищеца не се е явявал в съдебни заседания, а е
представял писмени становища счита, че на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба
за заплащане на правната помощ следва да определи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лева. По правилото на
чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 475,76 лева за заплатена ДТ, депозит за особен
представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 69,57
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 3581/2018 г. на ВТРС.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.И. с ЕГН **********
постоянен адрес ***, че ДЪЛЖИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание
чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 2141,14 /две хиляди сто четиридесет и един лева и
14 ст./, представляваща непогасена
част от претендираната главница от 2234,51 лева по Договор
за паричен заем № 2684038/18.11.2016 г., ведно с акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата, от подаване на заявлението -21.11.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 1739/23.11.2018
г. по ч.гр.д.№ 3581/2018 г. на ВТРС, като в частта за разликата от 93,34 /деветдесет и три лева и 34 ст./ до пълния претендиран
размер на главницата от 2234,51 /две хиляди двеста тридесет и четири лева и 51
ст./ ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. " Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 против М.И.И. с ЕГН ********** постоянен адрес *** искове по чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, вр. с чл.
86 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно установяване
съществуването на вземанията за договорна лихва в размер на 245,61 / двеста
четиридесет и пет лева и 61 ст./ за
периода 5.12.2016 г. - 17.07.2017 г.; неустойка в размер на 1220,10 / хиляда
двеста и двадесет лева и 10 ст./ и обезщетение за забава в размер на 302,16 /
триста и два лева и 16 ст./ за периода 18.07.2017 г. до 14.11.2018 г. , като
неоснователни.
ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН **********
постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 475,76 / четиристотин седемдесет и пет лева и
76 ст./ , представляваща направените в исковото производство съдебни разноски ,
както и сумата от 69,57 / шестдесет и
девет лева и 57 ст./ представляваща направените в заповедното производство
съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 3581/2018
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: