Решение по дело №96/2024 на Административен съд - Търговище

 

Производството е по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) вр. чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д. М., [ЕГН] с адрес на постоянно пребиваване: с.Камбурово, общ.Омуртаг, обл. Търговище, [улица], подадена чрез адв. С. М. А. от АК - Търговище, личен номер № 15000011677, съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], вх. .., ет..., кантора .., срещу Заповед № 363з-169/22.01.2024 г. на ВПД Директора на ОДМВР - Търговище за прилагане на принудителна административна мярка "Отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България". на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ.

В жалбата се релевират доводи за необоснованост, за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Оспорващата твърди, че има валидно издадено разрешение за пос1 г. на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ. Сочи се липса на компетентност за издателя на заповедта ВПД Директор на ОДМВР - Търговище, който не бил от лицата посочени в чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ. Жалбоподателя не бил надлежно уведомен за започнато срещу него административно производство за отнемане право на постоянно пребиваване на чужденец в Р. България и с това било накърнено правото на защита. Поддържа се, че в оспорената заповед липсват изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Сочи се неизпълнение на изискванията на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, като при налагане на ПАМ административният орган е не е извършил анализ на обстоятелствата, предвидени в цитираната разпоредба, съгласно която при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение. Релевира доводи за неизпълнение изискванията на чл. 35 АПК. Моли съда за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от упълномощената адв.[населено място], която поддържа жалбата и моли съда да я уважи, развива подробни доводи в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на атакувания административен акт.

В съдебното заседание административният орган ВПД Директор на ОДМВР - Търговище, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт М.. Счита жалбата за неоснователна, а заповедта – за законосъобразна, в която насока излага доводи. Молят съда да отхвърли жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Търговище, встъпила в процеса, като контролираща страна по реда на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, поддържа становище за неоснователност на оспорването.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Чужденеца Д. М. /Cesur Mustafa - роден на [дата]. в Република България, гражданство- Република Турция, ЛНЧ-**********, [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес в с.Камбурово, общ.Омуртаг, обл.Търгрдшще, [улица] с предоставено право на постоянно пребиваване с разрешено постоянно пребиваване, считано от 18.02.2021 г., на основание решение рег.№ 803378/18.020.20210 г. на дирекция „Миграция“ гр.София, издадено на основание чл.25, ал.1, т.9 от Закона за чужденците в Република България: „Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната“.

С цел проверка дали Д. М. изпълнява разпоредбите на чл.25,ал.1,т.9 от ЗЧРБ са извършени справки в АИС на МВР за периода от 01.01.2021 г. т.е. в периода от получаване на право на постоянно пребиваване до 19.12.2023 г., в резултат на които е установено, че Д. М. в едногодишен срок след разрешеното му постоянно пребиваване (18.02.2021 г. - 18.02.2022 г.) има установени кратковременни пребивавания от 2 до 3 дни и еднократно пребиваване от 5 дни, като за периода установеното пребиваване на чужденеца е общо 13 (тринадесет) дни, като част от престоя му е бил свързан с формални процедури по приключване на процедурата във връзка с предоставеното му право на постоянно пребиваване, заплащане на такси, вписване в регистъра на населението, както и за генериране на ЕГН и издаване на български личен документ.

За втората година след предоставеното му право на постоянно пребиваване (18.02.2022 г. - 18.02.2023 г.) чужденеца има регистрирано пребиваване на територията на Република България от общо - 14 (четиринадесет), а за останалия изследван период на пребиваване (18.02.2023 г. до 19.12.2023 г.) същия има установено пребиваване от общо - 6 (шест) дни.

Общият установен регистриран престой на чужденеца Д. М. на територията на Република България за периода от 18.02.2021 г. (когато на същия е разрешено постоянно пребиваване) до 19.12.2023 г. (когато е извършена справката в АИС на МВР) е общо 33 (тридесет и три) дни.

Извършена е фактическа проверка на заявения от чужденеца адрес на пребиваване с.Камбурово, общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица], като в резултат на същата е установен българския гражданин Х. А. М., [ЕГН] - собственик и ползвател на жилището находящо се на посочения адрес, който заявява, че не е отдавал имота си под наем на чужденеца, а го е настанил в таванската стая на дома си като гостенин. Нямат роднинска връзка помежду си, а бил едно от децата на бившия собственик на къщата.

Поводът на чужденеца да посети адреса бил същия да получи българско гражданство. Чужденеца не притежава собствен ключ, няма собствена стая и няма оставени лични вещи в имота.

На основание чл.26, ал.1 от АПК е издадено съобщение рег.№ 363000 - 38971/21.12.2023 г. до Мустафа, което е връчено по реда на чл.18а от АПК.

Предоставена е законовата възможност в 7 (седем) дневен срок от датата на връчване на съобщението да представи документи, обяснения или възражения, които биха били основание за спиране или прекратяване на откритото административно производство по налагане на горепосочената административна мярка по ЗЧРБ.

Изготвено е Предложение рег.№363р-23/7 от 21.01.2024 г. с което са изложени констатации относно жалбоподателя. Описано е, че е роден в България, гражданство - Турция, същия е с предоставено право на постоянно пребиваване считано от 18.02.2021г. на основание решение рег. № 803378/18.02.2021 г. на дирекция „Миграция“ гр. София на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в периода от 01.01.2021 г. (от получаване на право на постоянно пребиваване) до 19.12.2023 г., са регистрирани влизания и излизания на същата през ГКПП на страната от които следва извод, че общият срок на установено пребиваване на чужденеца на територията на Република България за целия проверен период е общо - 33 дни. Направено е предложение спрямо чужденеца да бъде издадена заповед с която да бъде наложена принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България“.

На 22.01.2024 г. ВПД директор на ОД на МВР – Търговище издал процесната Заповед № З6Зз-169/22.01.2024 г., с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка "Отнемане на правото на пребиваване в Република България". Съгласно мотивите на административния орган, при извършени проверки се установило, че в едногодишен срок след разрешението за постоянно пребиваване жалбоподателя не се е установил и не пребивавал на територията на страната. От фактическа страна органът е приел за установено, че в едногодишен срок след разрешеното му постоянно пребиваване (18.02.2021 г. - 18.02.2022 г.) има установени кратковременни пребивавания от 2 до 3 дни и еднократно пребиваване от 5 дни, като за периода установеното пребиваване на чужденеца е общо 13 (тринадесет) дни, като част от престоя му е бил свързан с формални процедури по приключване на процедурата във връзка с предоставеното му право на постоянно пребиваване, заплащане на такси, вписване в регистъра на населението, както и за генериране на ЕГН и издаване на български личен документ.

За втората година след предоставеното му право на постоянно пребиваване (18.02.2022 г. - 18.02.2023 г.) чужденеца има регистрирано пребиваване на територията на Република България от общо - 14 (четиринадесет) дни, а за останалия изследван период на пребиваване (18.02.2023 г. до 19.12.2023 г.) същия има установено пребиваване от общо - 6 (шест) дни.

Общият установен регистриран престой на чужденеца Д. М. на територията на Република България за периода от 18.02.2021 г. (когато на същия е разрешено постоянно пребиваване) до 19.12.2023 г. (когато е извършена справката в АИС на МВР) е общо 33 (тридесет и три) дни.

Извършена е фактическа проверка на заявения от чужденеца адрес на пребиваване с.Камбурово, общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица], като в резултат на същата е установен българския гражданин Х. А. М., [ЕГН] - собственик и ползвател на жилището находящо се на посочения адрес, който заявява, че не е отдавал имота си под наем на чужденеца, а го е настанил в таванската стая на дома си като гостенин. Нямат роднинска връзка помежду си, а бил едно от децата на бившия собственик на къщата.

Формиран е извод, че жалбоподателя живее постоянно на територията на Република Турция. Административният орган е приел, че жалбоподателя никога не се е установявала на територията на РБългария след разрешеното постоянно пребиваване нито в едногодишния срок от разрешението, нито към момента. При такива изводи ответният орган е постановил процесния административен акт. Заповедта е връчена лично на нейния адресат на 27.02.2024 г., като жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 20.02.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото годни писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните в предвидения законов ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и следва да бъде отхвърлена, при следните съображения:

Административния акт е издаден от компетентен административен орган, при наличието на материална, териториална и персонална компетентност – ВПД директор на ОД на МВР – Търговище. Същият е посочен измежду органите, на които по силата на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ е предоставено правомощие да налагат принудителни административни мерки по този закон. Спазена е предвидената в закона писмена и предметна форма, като в заповедта са изложени както фактическите, така и правните основания за нейното издаване. Описани са и всички релевантни обстоятелства, установени в хода на административното производство. Не е налице и нарушение на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, според която норма, при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. В случая административният орган изрично е посочил в оспорения административен акт, че не са налице предпоставките, визирани в този текст, т. е. налице е извършена преценка на изброените обстоятелства при постановяване на оспорената заповед. По делото не са наведени възражения, а липсват и въобще твърдения жалбоподателят да е измежду изброените в чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ категории лица. Това мотивира съда да приеме, че оспорената заповед е валидна и постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

На осн. чл. 26 АПК жалбоподателя е уведомен за започване на административното производство по издаване на оспорената заповед.

При преценка на всички събрани по делото доказателства и относимите правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е постановен и в съответствие с материалния закон, при следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ послужила като правно основание за издаване но оспорената заповед, правото на пребиваване се отнема, когато се установи, че в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите на чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ, както и по отношение на с. на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ.

По делото безспорно е установено, че на жалбоподателя, е предоставено право на постоянно пребиваване в Република България. От доказателствата по дело е видно, че същия фактически не се е установил въобще на територията на страната, а единствено е пребивавал тук за общо 33 дни, като няма данни, а и не се твърди, че за проверявания период същия се е настанил трайно на адреса. При това положение напълно обосновано административният орган е достигнал до извод, че чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната в рамките на посочения в чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ едногодишен срок след получаване на разрешението за пребиваване. Според предоставените от НАП данни Изх. № ЕП-2657/22.12.2023 г. жалбоподателя не се е включил а в осигурителната система на страната, т. е. не упражнявал трудова дейност на нейна територия и не са внасяни задължителните здравни осигуровки.

Пребиваването на едно лице - чужденец на територията на Република България означава фактическото му местонахождение да е на територията на страната. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗЧРБ чужденците пребивават в Република България краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната; продължително - с разрешен срок до една година освен в случаите предвидени в този закон; дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление и постоянно - с разрешен неопределен срок. Жалбоподателя е получил разрешение за постоянно пребиваване в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ - като чужденец, който не е лице от български произход, родено на територията на Република България, изгубило е българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желае трайно да се установи на територията на страната. Освен обективните предпоставки за получаване на разрешение за постоянно пребиваване на това основание нормата предвижда да е налице и заявено желание от страна на чужденеца за трайно установяване на територията на страната. Законът не дава легално определение на понятието "трайно установяване", но същото следва да се тълкува с оглед обичайното му житейско съдържание. Под установяване на определено място, включително в по-широкия смисъл - територията на дадена страна, следва да се разбира, че лицето живее на това място, там упражнява трудова дейност, има социални контакти и се включва в живота на съответните общности, участва в съответните осигурителни системи, още повече, когато това е и задължително. В този смисъл инцидентните пребивавания на територията на страната не могат да обосноват извод за установяване, още по-малко пък за трайно такова. И тъй като разрешаването на постоянно пребиваване в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ включва в себе си и заявеното желание за трайно установяване на чужденеца на територията на Република България, то логично следва изводът, че ако чужденецът не реализира това си желание в един разумен срок (законът го определя на една година), то той фактически няма желание за установяване и при това положение не отговаря на изискванията за предоставяне на разрешение за пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ. Изводът, който може да се направи е, че при подаване на искането за издаване на разрешение за постоянно пребиваване чужденецът е заявил желание постоянно да се устрои на територията на страната, но това не се е реализирало нито в едногодишния срок, нито към момента. Именно по тази причина законът в чл. 40, ал. 1, т. 5 е предвидил в такива случаи даденото разрешение за постоянно пребиваване да бъде отнемано. Изложеното тълкуване на цитираните правни норми по никакъв начин не ограничава възможността на чужденеца, получил разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България да отсъства от страната и да пребивава на територията на други държави, но той следва да е трайно установен в България. В съответствие със закона е преценката на административния орган, че не са налице и обстоятелствата посочени в чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Чужденецът не е установил постоянно пребиваване на територията на РБългария, не попада в категориите уязвими лица, по отношение на него не са установени производства по Закона за убежището и бежанците, от събраните доказателства безспорно се установява наличието на постоянен адрес на територията на Република Турция, където постоянно пребивава, а не с РБългария. Липсват данни и че оспорващата изобщо има намерение да се установи да живее в РБългария, предвид инцидентните й престои в страната и обстоятелството, че живее в Турция. В тази връзка необосновано е и заявеното в жалбата, че административният орган не е анализирал обстоятелството, че жалбоподателката е получила статут на постоянно пребиваване в РБългария, както и намеренията на същата да възстанови българското си гражданство.

Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваната заповед е валидна и постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, в съответствие с относимите материалноправни норми и целта на закона. Подадената срещу същата жалба като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

В съответствие с изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Търговище

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. М., [ЕГН] с адрес на постоянно пребиваване: с.Камбурово, общ.Омуртаг, обл. Търговище, [улица], подадена чрез адв. С. М. А. от АК - Търговище, личен номер № 15000011677, съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], вх. .., ет..., кантора .., против Заповед № 363з-169/22.01.2024 г. на ВПД Директора на ОДМВР - Търговище за прилагане на принудителна административна мярка "Отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България" на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ , като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Д. М., [ЕГН] с адрес на постоянно пребиваване: с.Камбурово, общ.Омуртаг, обл. Търговище, [улица]да заплати на ОДМВР - Търговище разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.