Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……..
гр.
София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и седми
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ЗДРАВКА ИВАНОВА
Членове: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия ТЕОДОРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Нина Светославова разгледа докладваното от
мл. съдия Теодора Иванова въззивно гражданско дело № 1885 по описа на съда за 2021 година.
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
20251120 от 13.11.2020 г. по гр.д. № 20821/2019 г. на СРС, 36 състав С.О. е
осъдена, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, да заплати на „З.К.Л.И.“ АД сумата 5287,68 лв., включваща 5267,28 лв. –
изплатено застрахователно обезщетение от „З.К.Л.И.“ АД по имуществена
застраховка „Каско“ и 20 лв. – ликвидационни разноски за определянето му,
представляваща регресна претенция за платено обезщетение за вреди от ПТП, настъпило
на 04.10.2017 г., около 10.30 часа, в гр. София, на ул. „********, поради
попадане на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. №********, в
необезопасена, несигнализирана и издадена над пътното плътно шахта, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 10.04.2019 г. до окончателното й
изплащане. Ответникът е осъден да заплати и сумата 641,51 лв. – разноски
по делото.
Решението е обжалвано от С.О. като
неправилно. Твърди се, че регресната претенция следва да бъде насочена не срещу
С.О., а срещу „Софийска вода“ АД, тъй като съгласно §1, т. 1 и т. 4 ДР на ЗП
шахтата не е част от пътя, пътна принадлежност или пътно съоръжение, а съгласно
чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, дружеството, като оператор, е длъжно да поддържа
водоснабдителната и канализационната система в съответствие с техническите
изисквания, изискванията за безопасност при работа и с изискванията за опазване
на околната среда, а следователно и процесната шахта. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на иска. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, претендирано от „З.К.Л.И.“ АД.
Въззиваемото дружество „З.К.Л.И.“ АД
изразява становище за правилност на първоинстанционното решение и за неоснователност
на жалбата. Твърди, че материално легитимирана да отговаря по регресния иск е С.О.,
а не „Софийска вода“ АД, тъй като процесната шахта не е била включена в
уставния фонд на дружеството, а по силата на закона, като елемент от
канализационната мрежа, обслужваща общината, е публична общинска собственост. Сочи,
че съгласно чл. 25, ал. 3 от горецитираната наредба лицата, които отговарят за
чистотата на уличната мрежа, поддържат и почистват и дъждоприемните шахти, а операторите на водоснабдителните и канализационните
системи поддържат и почистват връзката между дъждоприемната шахта и
уличната канализация. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на това на насрещната страна, като се иска намаляването му.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
На осн. чл. 272 ГПК настоящият
състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и
правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази
доводите във въззивното производство, съдът намира следното:
Фактическият състав на чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ, пораждащ право на регресен иск на застрахователя срещу възложителя
на работа включва следните елементи: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между ищеца и увредения по
имуществена застраховка; 2) настъпване на застрахователното събитие; 3) изплащане
от застрахователя на обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ;
4) наличие на предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на обективната
обезпечително-гаранционната отговорност на ответника по иска спрямо увреденото
лице - същият да е възложител на работа, при или по повод извършването на която
да са причинени вредите; наличие на виновно противоправно поведение (действие
или бездействие) на лицето-изпълнител, както и на причинна връзка между вредата
и поведението му.
В случая посочените предпоставки са
налице, поради което искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, уточнен в проведено на
15.07.2020 г. открито съдебно заседание, е основателен за пълния предявен
размер.
Налице е действително и валидно
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка. Видно от застрахователна полица № 93001610089466/03.11.2016 г. и
общите условия към нея (л. 67 и л. 33 от делото на СРС) за процесния автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№********, при ищцовото дружество „З.К.Л.И.“
АД, е имало сключена застраховка „Каско“ на МПС, с покрит риск „Клауза 1 –
всички рискове“ и срок на валидност от 04.11.2016 г. до 03.11.2017 г. Представени
са и доказателства за плащането на застрахователната премия – сметка №
А003122815/03.11.2016 г. (л. 72 от делото на СРС).
В срока на застрахователния договор
е възникнало застрахователно събитие – на 04.10.2017 г., около 10.30 часа,
лекият автомобил, движещ се по ул. „Маестро Кънев“ посока ул. „Буземска“, срещу
№ 49, е преминал през необезопасен и необозначен участък от пътя, който е
пропаднал, вследствие на което настъпва ПТП в издадена над пътното платно
шахта. Датата, мястото и механизмът на извършване на процесното ПТП се
установяват от протокол за ПТП № 1663899/04.10.2017 г.
(л. 9 от делото на СРС), от уведомление за настъпило застрахователно събитие по
полица 9300 (л. 15 от делото на СРС), от заключението на изготвената САТЕ (л.
86 от делото на СРС) и от свидетелските показания на О.Х.И.(л. 76 от делото на
СРС) и на П.В.В. (л. 101 от делото на СРС). Това събитие е било сред покрития
застрахователен риск
Във връзка с настъпилото ПТП при
застрахователя е била заведена щета № 0000-1201-17-254187 (л. 10-14 вкл. от
делото на СРС), а на собственика на автомобила е била изплатена сумата 5267,68
лв. на О.Х.И., законен наследник на Т.П.М.– видно от преводно нареждане от
21.11.2017 г. (л. 18 от делото на СРС) и удостоверение за наследници (л. 17 от
делото на СРС).
С.О. се явява възложител на работа
по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Същата е длъжна да поддържа общинските улици в гр.
София, елемент от които са и дъждоприемните шахти, представляващи пътни
съоръжения, в състояние, непораждащо опасност за участниците в движението, както
и да осъществи сигнализирането и обозначаването на неравности и опасности на
пътя. Тези задължения произтичат от разпоредбите на §7, ал. 1, т. 4 и т. 7 ПЗР
на ЗМСМА, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, на чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 7, чл. 8, ал.
3, чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 4 и т. 5 и чл. 31 от Закона за пътищата
(ЗП), на §1, т. 3 ДР на ЗП, вр. §1, т. 1 ППЗП, на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ РД-02-20-19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, на чл.
25, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Изпълнението на тези задължения изисква възлагане на съответните дейности на
работници и служители на общината или на трети лица.
Налице противоправно поведение (бездействие) от страна на лицата-изпълнители, изразяващо се, от една страна, в неизвършване на ремонт на общинска улица „Маестро Кънев“, в участъка срещу № 49, чрез които да се запълни пропадналият участък от пътя и да се изравни надигната над пътното платно шахта с нивото на пътя, а от друга страна, в несигнализиране и необозначаване на съществувалата неравност и опасност на пътя до отстраняването им. Това се установява от свидетелските показания на О.И.и П.В. и от протокол за ПТП № 1663899/04.10.2017 г., според които причината за настъпилото застрахователно събитие е преминаване през необезопасен и необозначен пропаднал участък от пътя, в резултат на което е последвал удар в издадена над пътното платно шахта.
Не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на физическото лице, което е било длъжно до извърши описаните по-горе дейности.
Причинените вреди на лекия
автомобил, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Стойността за
възстановяване на щетите по превозното средство, изчислени на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 5369,90 лв., а размерът на обичайните разноски
за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП възлизат на 15 лв. Тези факти се
установяват от заключението на САТЕ.
Изпратената от „З.К.Л.И.“ АД до С.О.,
с писмо изх. № L-32/04.01.2018 г., покана за заплащане по банкова сметка ***,68
лв., не е била получена от общината, поради което същата е изпаднала в забава
от предявяване на иска, а не от 04.01.2018 г.
Неоснователен е доводът на въззивника, че „Софийска вода“ АД, а не С.О. е отговорна за поддръжката на участъка от пътното платно и шахтата, станали причина за възникване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 25, ал. 3 от горепосочената Наредба № 4/14.09.2004 г. лицата, които отговарят за чистотата на уличната мрежа (каквото в случая е С.О.), поддържат и почистват дъждоприемните шахти, а операторите на водоснабдителните и канализационните системи (какъвто в случая е „Софийска вода“ АД) поддържат и почистват връзката между дъждоприемната шахта и уличната канализация. В допълнение, от писмо вх. № 5104702/30.07.2020 г. по описа на СРС, подадено от „Софийска вода“ АД, се установява, че в материалния актив на дружеството никога не са присъствали уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти, намиращи се на територията на С.О., в това число и тези по ул. „Маестро Кънев“.
Недоказано е направеното от общината възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила, поради управлението му в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП - с несъобразена за пътните условия скорост. Тежестта за доказване на това обстоятелство е на ответника. Същият не е провел пълно и главно доказване за установяването му, поради което и съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК съдът следва да приеме твърдения факт за неосъществил се. В случая в делото се съдържат данни, че водачът на автомобила го е управлявал със скорост около 20 км./ч. (показанията на свидетеля Х.И., които не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства). Във въззивната жалба няма оплаквания за допуснати процесуални нарушения по чл. 146 ГПК, чл. 154 ГПК и други, нито се правят доказателствени искания.
Поради съвпадение между изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще
следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за разноските.
При този изход на делото въззивната
страна С.О. следва да понесе отговорността за разноските, направени от въззиваемото
дружество „З.К.Л.И.“ АД пред настоящата инстанция,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Поради това претенцията на дружеството за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, е
основателно и следва да бъда уважено за сумата 200 лв., определена съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20251120 от 13.11.2020 г. по гр.д. №
20821/2019 г. на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА С.О., на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на „З.К.Л.И.“ АД,
ЕИК: ********, сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.