№ 624
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000665 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Столична община, подадена
против Решение № 795 от 05.06.2024 г., постановено по т. д. № 1280/2022 г. на
СГС, ТО, VI – 15 -ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на
„Сириус Секюрити“ ООД сумата от 33 203, 17 лв., представляваща разходи за
охрана на пешеходните подлези за периода от 26.06.2017 г. до 26.07.2017 г., за
което е сключен Договор № СОА16-Д6555-207/25.04.2016 г., ведно със
законната лихва от 12.07.2022 г. до изплащането на сумата, както и сумата от 4
900 лв. съдебни разноски за производството пред СГС.
Сторени са оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на
обжалваното решение. Наведени са твърдения, че ищецът не разполага с
активна процесуална легитимация за предявяване на исковете, тъй като страна
по процесния договор е ДЗЗД. На следващо място се твърди, че ищецът не е
извършил чужда работа, а своя такава, за което свидетелства позоваването в
издадената фактура на Договора между страните, което правело предявените
искове по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД неоснователни. Моли се за постановяване на
решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а предявените искове
– отхвърлени, както и за присъждане на разноски за производството пред
двете съдебни инстанции.
1
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемото дружество-„Сириус
Секюрити“ ООД е депозирало писмен отговор на така подадената въззивна
жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага подробни
съображения. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна – ответник, имаща
право и интерес от обжалване, както и е насочена против подлежащ на
обжалване валиден съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Между страните няма спор относно установената от СГС фактическа
обстановка, а именно:
С Договор от 04.01.2016 г. „Агенция за сигурност и охрана Сириус“
ЕООД и „Сириус Секюрити“ ООД са постигнали съгласие да обединят своята
дейност за постигане на една обща стопанска цел по смисъла на чл. 357 от
ЗЗД, а именно да обединят усилията си при обезпечаването сигурността и
охраната на обектите, както и да определят писмено своите права и
задължения по всички въпроси, свързани с предоставянето на персонал и
технически средства за осигуряване на охрана на обекти на възложители по
обявени поръчки.
С допълнително споразумение № 4 към Договора за ДЗЗД страните са
уговорили, че „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ ЕООД притежава 5%
от общата собственост на обединението, а „Сириус Секюрити“ ООД –
останалите 95%, както и последното да получава всички дължими плащания
по предоставените охранителни услуги.
Не се спори, а и от представения по делото и неоспорен от ответника
договор № СОА16-Д6555-207/25.04.2016 г. се установява, че между Столична
община, в качеството на Възложител, и ДЗЗД „Консорциум Сириус“, в
качеството му на Изпълнител, е възникнало валидно облигационно
правоотношение. Изпълнителят е поел задължение за осигуряване охрана на
посочени в Договора обекти - пешеходни подлези -срещу задължението на
въззивника да заплати възнаграждение в размер от 36 976, 80 лв. с ДДС. В чл.
3 страните са уговорили срок на Договора от 14 месеца, т.е. действието на
Договора е изтекло на 25.06.2017 г.
По делото е представен неоспорен от ответника Отчет от 01.08.2017 г.,
по силата на който Столична община, представлявана от В. К., е приела, че
„охранителната услуга е изпълнена – за периода няма констатирани
посегателства в/у общинско имущество“.
Приета като писмено доказателство е фактура № 66 от 01.08.2017 г. с
издател „Консорциум Сириус“ ДЗЗД и получател Столична община. Същата е
за сумата от 32 006.80 лв. без ДДС или 38 408.16 лв. с ДДС, а като основание е
2
посочено „физическа охрана на пешеходни подлези за периода от 25.06.2017 г.
до 30.06.2017 г.“ и „физическа охрана на пешеходни подлези за периода от
01.07.2017 г. до 26.07.2017 г.“
По делото е прието като неоспорено от страните заключение на
изготвената от вещото лице Л. съдебно – счетоводна експертиза, съгласно
което, след извършена справка при счетоводството на ищеца, се установява
непогасено задължение на Столична община по посочената по – горе фактура
в размер на 38 406.16 лв., дължима по процесния договор за периода от
25.06.2017 г. до 26.07.2017 г.
В производството пред СГС е прието като неоспорено от страните и
допълнително заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.
Съгласно същото, при изпълнение на задълженията по Договора, ДЗЗД е
продължило охраната след изтичане срока на Договора, а процесната фактура
е включена в дневника на продажбите за м. 08.2017 г. Вещото лице заключава,
че са ангажирани 55 служители за всичките 12 обекта, като е достигнало до
извода, че издръжката на 1 служител – охранител – за спорния период възлиза
на 612, 04 лв. без ДДС и без включена печалба. Посочва, че общият размер на
дължимата сума е 33 203, 17 лв. без ДДС и без включена печалба.
По делото са събрани гласни доказателствени средства. Съгласно
показанията на свидетеля К., служител на Столична община, Дирекция
„Обществен ред и защита при бедствия“, през процесния период, а и
понастоящем, същият е получавал фактурите за извършените работи, ведно с
информация за наличие/липса на нарушения, която информация е била
предавана на директорите. Отчетният протокол за приемане на охраната
представлявал признание, че работата е извършена без забележки. Свидетелят
признава, че е била обичайна практиката изпълнението на задълженията по
договорите с охранителни фирми да продължава и след изтичане срока на
последните поради забавяне в конкурсите. В същия смисъл са и показанията
на свидетеля Симов, заемал длъжност „организатор на охрана“ при „Сириус
Секюрити“ ООД през 2017 г.
В последното и провело се на 08.11.2023 г. открито съдебно заседание по
делото решаващият състав на СГС е допуснал увеличение в размера на
предявените искове от първоначално заявените 32 000 лв. до 33 203, 17 лв.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
Във връзка с оплакванията за липса на активна процесуална
легитимация у ищеца за предявяване на процесните искове съдът намира, че
видно от съдържанието на Договор № СОА16-Д6555-207 от 25.04.2016 г. е, че
същият е сключен между въззивника Столична община и ДЗЗД „Консорциум
Сириус“, учредено с договор от 04.01.2016 г. между „Агенция за сигурност и
охрана Сириус“ ЕООД и „Сириус Секюрити“ ООД. Съгласно трайната
3
съдебна практика, израз на която са решение № 241 от 09.03.2017 г. по т. д.
2799/15 г., решение № 131 от 21.03.2014 г. по т. д. 1121/11 г., и определение №
101 от 22.02.2017 г. по ч. т. д. 1809/16 г по описа на ВКС, I ТО, сдружаването
на юридически лица в граждански дружества е форма на обединение за
постигане на определена стопанска цел. Гражданското дружество не
представлява правен субект. Сключеният договор за гражданско дружество
между участниците в него, регулира правата и задълженията по отношение на
постигане на общата цел и към него, освен уговореното между страните
съобразно задължението, предвидено в чл. 20а от ЗЗД, се прилагат и
правилата, предвидени в чл. 357 и сл. от ЗЗД. Поради това, че е обединение,
при него правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които
действат в рамките на съдружието. Когато е сключен договор с възложител и
изпълнители - участници в гражданско дружество, страна по договора,
изпълнител са отделните правни субекти, тези, които са страни по договора за
гражданско дружество. При изпълнение на задълженията по договора, когато
не са разграничени отделните работи и дължимото възнаграждение, всички
права и задължения са общи на съдружниците в гражданското дружество.
Само във вътрешните отношения между съдружниците, те са еднакви или
съразмерни на дяловете им в дружеството, с оглед разпоредбите на чл. 359, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД. Активна солидарност може да възникне само, ако е
уговорена, в съответствие с предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода.
Установяване на активна солидарност изисква установяване от съдържанието
на договора, действително поетите задължения. Когато се установи, че
възложителят се задължава спрямо изпълнителя, като изпълнението е поето от
всички посочени страни – участници в гражданското дружество (без
разграничаване на отделни дейности да се изпълняват от всеки съдружник),
поетото задължение от възложителя да заплати възнаграждението общо, на
всички изпълнители, означава уговорена активна солидарност. Дори при
осъществено представителство от един от съдружниците, в качеството му на
управител на гражданското дружество или от пълномощник, всички
съдружници са страна по договора. Упълномощаването на един от
съдружниците или учреденото представителство на един от тях, не изключва
активната солидарност, защото не изключва качеството кредитор на всеки от
съдружниците. Всеки кредитор може да упражнява правата по сключени от
тяхно име и за тяхна сметка сделки. Когато договорът е сключен от името на
4
съдружниците, дори представлявани от водещия съдружник или
упълномощено лице, то отново е налице активна солидарност, произтичаща от
уговореното между страните, че участниците в гражданското дружество, общо
са поели задължение за изпълнение на задълженията, липсва разграничение на
задълженията им, съответно имат право да получат уговореното
възнаграждение общо. Относно активната солидарност липсва позитивна
правна уредба. Но съответно, на основание чл. 46 от ЗНА, следва да се
приложат правилата на чл. 121 и сл. от ЗЗД. Следователно на основание чл.
123, ал. 1 от ЗЗД следва да се приеме, че погасяването на паричното
задължение при активна солидарност, може да стане на всеки от кредиторите.
При уговорена активна солидарност, изпълнението на парично задължение
към един от кредиторите, освобождава от отговорност длъжника, спрямо
всички кредитори. Длъжникът може да избере, до предявяване на иск от
някой от кредиторите, кому да престира. Тази свобода на избора следва от
липсата на изрично императивно правило в закона при наличието на активна
солидарност, от което да се поражда задължение длъжникът да престира на
определено лице или в определена поредност. Следователно при наличие на
договор с изпълнител – участници в ДЗЗД и уговорена активна солидарност,
длъжникът може да изпълни парично задължение на един от кредиторите,
който може да бъде и водещия съдружник в ДЗЗД, и упълномощен от тях
представител. При уговорена активна солидарност, ЗЗД не изисква
изпълнение на упълномощен кредитор или водещ съдружник. При получено
изпълнение от един от активно солидарните кредитори, когато всички
кредитори са участници в гражданско дружество, получилият плащане дължи
отчитане на сумите и разпределението им съобразно предвиденото в договора
за гражданско дружество и чл. 361 от ЗЗД. ( В този смисъл Решение № 50171
от 9.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1738/2021 г., II т. о., ТК).
В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 131/21.03.2014 г.
по т. д. № 1121/2011 г. на ВКС, ТК, I отделение, се приема, че страна по
сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделният съдружник,
респ. съдружници. Ако съдружникът е действал от името на всички
съдружници в гражданското дружество, в качеството му на управител или
като пълномощник, всички съдружници са кредитори и могат да упражняват
правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Независимо, че
придобитите права са общи на съдружниците във вътрешните отношения
5
техните дялове са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството /чл.
359, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД/. В този случай отношенията между страните могат да
се уредят като всеки от кредиторите може да иска от длъжника изпълнение
само за съответната част от задължението, може да бъде извършено
упълномощаване на един или повече от кредиторите да действа от името на
всички, а другата възможност е т. н. "активна солидарност". При активната
солидарност изпълнението от длъжника на единия от кредиторите, погасява
задължението му спрямо останалите кредитори. Активната солидарност за
разлика от пасивната /чл. 121 от ЗЗД/ не произтича от закона. Активна
/кредиторова/ солидарност в отношенията между съдружниците в
консорциум, учредено под формата на гражданското дружество по чл. 357 и
сл. от ЗЗД, и длъжника, по сключен между тях договор, може да възникне
само ако бъде уговорена в договора.
В Решение № 241 от 9.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2799/2015 г., I т. о.,
ТК е прието, че доколкото в разглеждания случай договорът е сключен от
името на гражданското дружество с посочените съдружници, тоест от името
на всички съдружници в гражданското дружество, чрез управителя на едно от
дружествата, участващи в гражданското дружество, в качеството му на
представляващ съдружниците, то претенцията за възнаграждение за
изпълнените по договора дейности може да бъде предявена от всички
съдружници като ищци, в който случай исковата молба следва да бъде
подписана от всеки ищец или негов пълномощник. Ако в договора между
консорциума и възложителя е уговорена изрично активна солидарност, всеки
от съдружниците може да претендира от възложителя да му бъде заплатено
цялото възнаграждение. В тази хипотеза проверката на съда дали
действително е уговорена активна солидарност, е свързана с основателността
на предявения иск, а не на неговата допустимост. В случай, че съдът намери,
че не е налице активна солидарност, то тогава ще следва разделност на
правата, при която всеки кредитор може да иска изпълнение на съответна част
от задължението. Изложеното дотук налага извода, че дори и в договора да не
е уговорена активна солидарност, предявяването на иска от един от
съдружниците в консорциума не би довела до недопустимост на иска, а до
неговата частична неоснователност.
Предвид изложеното, оплакванията на въззивника за липса на активна
легитимация у „Сириус Секюрити“ ООД за предявяване на исковете са
неоснователни.
По правилността на обжалваното решение, настоящият състав намира
следното:
Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност
осъдителни искове с правна квалификация чл. 61, ал. 1 от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от
6
ЗЗД.
Проявление на принципа на служебното начало е задължението на съда
по чл. 146 ГПК да изготви доклад по делото, с който въз основа на
твърденията на страните да даде правна квалификация на правата на ищеца,
както и на насрещните възражения на ответника, да посочи обстоятелствата,
които се нуждаят от доказване и да разпредели доказателствената тежест
между страните. Докладът по делото осигурява равенство на страните в
гражданския процес и съдейства за установяване на обективната истината. В
конкретния случай, дадената от ищеца правна квалификация на исковете не
обвързва съда, доколкото същата е израз на правораздавателната дейност на
последния, а с доклада по делото, обективиран в Определение № 2538 от
28.07.2023 г., съобразявайки обстоятелствената част на исковата молба и
заявените за защита претенции, СГС посочил, че главните искове са с правна
квалификация чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която разпоредба, ако чужда
работа е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес,
заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово
име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е
поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от
деня на изразходването им. Съгласно Решение № 685 от 25.10.2010 г. по
гр.дело № 1940/2009 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО, когато ищецът е направил
подобрения в чужд имот, без да е негов владелец или държател и без да е в
договорни отношения със собственика на имота, последният следва да му
заплати направените разноски. Посочено е кога е налице водене на чужда
работа без мандат : 1/Да е предприета чужда работа-правни или материални
действия в чужд интерес ; 2/ да съществува намерение да се управлява чужда
работа ; 3/това да е извършено доброволно, а не задължение по закон ; 4/ ако
работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни
задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за
личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е
направил.
Настоящият състав споделя изводите на СГС относно доказаност на
всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба -
действията по охрана на подлезите в процесния период след прекратяването
на Договора от 25.04.2016 г., които действия са предприети от ищцовото
дружество уместно и в интерес за общината, поради което на същото се
дължат сторените за това разноски.
Както бе посочено по – горе, действието на Договор № СОА16-Д6555-
207/25.04.2016 г. е прекратено автоматично с изтичането на уговорения между
страните 14 – месечен срок, а именно на 24.06.2017 г. без да е нужно
отправяне на изявление на коя да е от страните до другата такава. В този
смисъл, неоснователни се явяват наведените с въззивната жалба твърдения, че
въззиваемото дружество е изпълнило свои задължения – същото е
осъществило дейност по охрана на чужди имоти и след прекратяване
действието на договора за охрана, не е владелец и не е държател на вещта,
7
като от наличието на прекратило действието си облигационно отношение
между страните, по силата на което ищецът се е задължил да извърши
услугата по охрана на процесните имоти, може да бъде направен
единственият обоснован извод за наличие на намерение за управляване на
чужда работа (animo obligandi). По – нататък, за доказано по безспорен начин
се явява и твърдението на ищеца, че е изпълнил услуга по охрана на
процесните подлези за посочения период от време, в какъвто смисъл са
представения Отчет и показанията на свидетеля К.. Доколкото доказан от
изслушаните по делото съдебно-счетоводни експертизи се явява и размерът на
сторените от ищеца разноски, предявените искове се явяват доказани в
условията на пълно и главно доказване както по основание, така и по размер,
поради което следва да бъдат уважени.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на Столична община не следва да бъдат
присъждани разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемото дружество е заявил, че няма претенции за
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 795 от 05.06.2024 г., постановено по т. д.
№ 1280/2022 г. на СГС, ТО, VI – 15 -ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението пред Върховния касационен съд на Република България по реда
и при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8